РЕШЕНИЕ №                      

гр. Сливен, 29.03.2012г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

в присъствието на секретаря  Р.Г., като разгледа докладваното от Хр. Марева в.гр.д. № 532 по описа на съда за 2011г, за да се произнесе съобрази следното:

Предявен и иск по чл. 45 от ЗЗД с цена 30000лв.

Производството е образувано по подадената от Д.К.И. искова молба, с която предявява против С.Й.С. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вред в размер на 30000лв.

Обстоятелствата, на които основава правото си да получи обезщетение от ответника в този размер са следните: На 12.03.2009г. ответникът е причинил по непредпазливост смъртта на бащата на К.Д.Ш. –баща на ищцата, в следствие на умишлено нанесена телесна повреда, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота му. За това си деяние ответникът е признат за виновен съгласно сключено от него споразумение, одобрено от съда на 23.07.2009г. по НОХД № 369/09г. по описа на ОС – Сливен, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от три години.

Твърди, че баща й е бил за нея единствен родител  - майка й е починала през 1990г., и са били много привързани един към друг.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор, не е взел становище, не е направил възражения, не е оспорил истинността на представените от ищеца документи, не е посочил доказателства, не е представил писмени доказателства и не е упражнил правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 от ГПК.

В с.з. ищцата се явява лично и с пълномощник – адв. А. С., която от името на своята доверителка поддържа предявения иск изцяло.

Ответникът Ст. С. Не се явява. За него се явява адв. Мл. Д., който оспорва предявения иск по размер, като поддържа твърдение, че отношенията между ищцата и нейния баща не са били добри.

Предвид явяването на ответника в първото по делото заседание и оспорването на предявените искове не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

От анализа на събраните по делото доказателства в изпълнение на доказателствената тежест указана в доклада на съда по чл. 146, ал. 1 от ГПКсъдът приема за установено от фактическа страна следното:

С протоколно определение от 23.07.2009г. по НОХД № 369/09г. по описа на ОС – Сливен е одобрено споразумение, с което ответникът С.Й.С. се е признал за виновен в това, че в следствие на умишлено нанесена на 09.03.2009г. в гр. Шивачево, общ. Твърдица средна телесна повреда, изразяваща се в „разстройство на здравето временно опасно за живота” е причинил по непредпазливост смъртта на К.Д.Ш., заради което и на основание чл. 124, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от две години и шест месеца.

От представеното удостоверение за наследници е видно, че ищцата Д.К.И. е законен наследник и дъщеря на пострадалия К.Д.Ш..

От показанията на разпитаните по делото свидетели И. М. Ш. – брат на пострадалия и чичо на ответницата и Д. Ш. – братовчед на ищцата, се установява, че между нея и баща й приживе са същуствували близки отношения. Привързаността между двамата се е засилила след смъртта на майката на ищцата и съпруга на пострадалия през 1990г. От тогава двамата са си помагали непрестанни, включително след като ищцата се е омъжила и е заживяла в с. Струпец. Заедно със съпруга си ищцата е посещавала почти всяка седмица своя баща в гр. Шивачево, който от своя страна я е подпомагал с продукти – месо и селскостопанска продукция. За да поддържат контакти и да си помагат пострадалия приживе е помогнал на своята дъщеря за закупуването на лек автомобил. Станали са още по привързани един към друг след раждането на детето на ищцата и внук на пострадалия, на когото то е било кръстено. На своя баща ищцата е разчитала в отглеждането на децата и те са пребивавали при него през ваканциите, като са били привързани силно към него. Заедно са посрещали всички празници. Не са се карали помежду си и ищцата е преживяла трудно неговата загуба. Според свидетеля Ил. Ш. ищцата и баща й не са можели един без друг и след смъртта му ищцата е останала самотна. След неговата смърт е продължила да поддържа къщата, като винаги е търсила своя чичо – свидетеля Ил. Ш., за да споделят заедно своята мъка и липсата от загубата на своя сродник.

Съдът намира, че следва да кредитира изцяло показанията на двамата свидетели, независимо от тяхната родствена връзка. Преценени при условията на ч. 172 от ГПК показанията са безпротиворечиви и се допълват. Характера на отношенията между ищцата и пострадалия – неин баща са такива, чието естество и протичане е нормално и би могло да бъде изяснено именно от други, близки на семейството хора. Не без значение е емоционалното състояние на свидетелите по време на техния разпит – видимо тъжно и същевременно сърдечно, което говори за искреност и непредубеденост.

Изводът, който се налага от показанията на разпитания по почин на ответника свидетел – Д. Г., относно скандалния характер на пострадалия и проявената ревност, като мотив за деянието, не разколебават верността в показанията на другата група свидетели, т.к. се касае за преценка личността на пострадалия спрямо трети лица, а не спрямо негови близки и родственици, като същевременно показанията на св. Ш. потвърждават показанията на свидетелите – доведени от ищцата в частта относно посещенията й в дома на пострадалия приживе.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правният извод, че предявения иск на основание чл. 45 от ЗЗД е основателен.

Предмет на делото е претенцията на ищцата спрямо ответника за обезщетение в размер на 30000лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от нея страдания от смъртта на баща й К. Д. Ш. – причинена от противоправното поведение на ответника

В частта относно установените от съда фактически обстоятелства споразумението съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК има значението на влязла в сила присъда, която съгласно чл. 300 от ГПК обвързва съда по предявения иск за ангажиране на неговата деликтна отговорност по въпросите относно това дали е извършено от него, неговата противоправност и виновността на извършителя. Съставомерността на деянието, с което противоправно е причинена смъртта на К. Д. Ш. обвързва съда и по въпроса за липсата на принос от страна на пострадалия с виновно поведение, което да е допринесло за вредоносния резултат.

Спорните и подлежащи на главно и пълно доказване в настоящото производство са въпросите относно настъпването на посочените в исковата молба неимущестевни вреди, а с оглед правилата на чл. 52 от ЗЗД - техния вид, степен, характер и интензитет.

Материалноправната легитимация на ищцата произтича съгласно Постановление № 4/61 на Пленума, р. III, т. 2 допълнено с Постановление № 5 от 24.XI.1969 г., Пленум на ВС, докладчик С.М. от качеството й на дъщеря на пострадалия.

Посочените в исковата молба неимуществени вреди – мъка и страдания от загубата на близък човек, се доказаха по несъмнен начин. Установената привързаност между ищцата и нейния баща и техния живот протекъл в разбирателство и взаимопомощ, обуславят репарация, съответстваща на претендираната в размер на 30000лв. Установи се, че включително след създаването на свое семейство ищцата е продължила да разчита на своя баща и неговата подкрепа както в материален, така и в емоционален план и грижи за собствените й деца. Именно тази близост и внезапност на загубата на толкова близък човек определят високата степен и интензитет, с които ищцата е изпитвала мъка и емоционални страдания, които от своя страна обуславят и уважаването на предявения иск в пълния му размер.

Данните от показанията на разпитаните по почин на ответника свидетели за ревнив и скандален характер, не могат да променят този извод. Без значение за претърпените от ищцата мъка и страдания е качеството на социални контакти от страна на нейния баща. Естеството на връзката между тях е определена първоначално от родственото отношение, а в последствие и от загубата на другия най-близък и за двамата член на тяхното семейство. От показанията на свидетелите се установи, че привързаността и близостта в отношенията е придадена от ищцата и спрямо членовете на нейното семейство – съпруг и деца, което само по себе си налага извода, че между двамата действително е съществувала близост във висока степен, определяща и степента на мъката на ищцата от загубата на нейния сродник.

Не се доказаха твърденията в отговора на исковата молба, че отношенията между ищцата и пострадалия не са били добри. Включително посочените от ответника свидетели в показанията си установиха, че ищцата често е посещавала своя баща, независимо, че е живеела в друго населено място, без да посочват обстоятелства, които да подкрепят твърденията в отговора на исковата молба.

Съгласно чл. 83, ал. 3 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложена държавната такса по делото съобразно предявения и уважен в пълен размер иск.

Претенцията на ищцата по чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се уважи също изцяло, а именно за сумата от 1200лв. за заплатено от нея възнаграждение за адвокат съгласно представения договор за правна помощ.

Води от гореизложеното съдът

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА С.Й.С., ЕГН **********,*** и пълномощник по делото – адв. М. Л. Д. от АК – Сливен, с адрес: гр. С., ул. „Г. С. Р.” № *, офис № * да заплати на Д.К.И.,*** и съдебен адрес за връчване на книжа и призовки: гр. Сливен, ул. „Г.С.Р.”, № *, офис *, чрез адв. А.Г.С. сума в размер на 30000лв. (тридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди – мъка и страдания от смъртта на нейния баща К. Д. Ш., б.ж. на гр. Шивачево, причинена виновно от ответника на 09.03.2009г. съгласно споразумение от 23.07.2009г. по НОХД № 369\09г. по описа на ОС – гр. Сливен, както и сума в размер на 1200лв. (хиляда и двеста лева), представляваща заплатени от ищцата деловодни разноски за адвокатско възнаграждение

 

ОСЪЖДА С.Й.С. да заплати по сметка на Окръжен съд – Сливен д.т. в размер на 1200 лв.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: