Р Е Ш Е Н И Е  № 25

 

Гр. Сливен  30.03.2012 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното  заседание на…първи март през две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря………М.Т.…… …………..……и с участието на прокурора……………..………………….……..като разгледа  докладваното от  съдията Бакалова…………….….гр.дело № 540 по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск е намира правното си основание чл. 145 от ТЗ.

          Ищецът твърди в исковата си молба, че между ответника и „Деа Филати” ЕООД  бил сключен договор за управление от 01.02.2003 г. до 23.11.2006 г. Твърди, че „Деа Филати” ЕООД  е преобразувано чрез вливане в „Италиана” ЕООД. Съгласно чл. 9 т. 2 от договора управителят нямал право да предоставя кредити на юридически, физически лица и граждански дружества.  Твърди, че ответникът в нарушение на тази разпоредба и въпреки изричната забрана от страна на едноличния собственик на капитала е предоставил стоков кредит под формата на произведена от дружеството продукция – прежда, на „Суетър Къмпани” ООД, като за периода 24.02.2005 г. до 28.09.2005 г. била натрупана сумата в размер на 42 629.37 лв. Твърди, че ответникът бил в приятелски отношения със собствениците на това дружество. Твърди, че стоките са предадени на купувача от управителя Б. или от упълномощено от него лице и за сделките са издадени следните данъчни фактури:  № 74/24.02.2005 г. на стойност 8 250.18 лв., от която частично е заплатена сумата 3 996.64 лв.  и остава за плащане 4 253.54 лв.; № 76/11.03.2005 г. на стойност 4 708.70 лв. частично платени 2 000 лв. и остатък за плащане 2 708.70 лв. ; № 77/12.03.2005 г. на стойност 4 773.60 лв.; № 78/14.03.2005 г. на стойност 3 468.60 лв.; № 79/15.03.2005 г. на стойност  4 596 лв.; № 80/11.04.2005 г. на стойност  4 775.66 лв.; № 87/18.05.2005 г. на стойност 5 704.46 лв. ; № 88/08.06.2005 г. на стойност  5 017.20 лв. ; № 89/09.06.2005 г. на стойност 4 917.60 лв. и № 95/28.09.2005 г. на стойност 2 414.01 г. Твърди, че по тези фактури внесъл дължимия ДДС и корпоративен данък. Когато „Суетър Къмпани” ООД спряло плащанията по задължението си, ответникът вместо да предприеме необходимите мерки за събиране и обезпечаване на това вземане продължил по свое усмотрение да кредитира стоково този клиент, достигайки горепосочения общ размер на кредита. Твърди, че вследствие  на безотговорното и лошо управление на ответника, което навежда на съмнения за умишленост на действията му, с цел да навреди на дружеството, последното натрупало загуби и задължения и едноличният собственик на капитала взел решение да освободи ответника като управител, но без да го освобождава от отговорност. Твърди, че тъй като предоставеният от ответника стоков кредит е практически несъбираем вследствие поведението на ответника е претърпял вреди в размер на 42 629.37 лв. и моли съда да постанови решение на основание чл. 145 от ТЗ, с което осъди ответника да му заплати обезщетение в този размер, тъй като е нарушил задълженията си към дружеството и по този начин пряко е нанесъл вреди на същото, ведно със законната лихва върху посочената сума от завеждане на делото до окончателното й изплащане и направените разноски.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че преписът от договора за управление, който е приложен към исковата молба е без дата и с година 1993 г., когато дружеството не е съществувало, а копията от подписите на последна страница не са от неговия подпис под договора и оспорва изцяло приложения договор за управление. Твърди, че не е нанасял вреда на дружеството, тъй като действията му са били известни на едноличния собственик на капитала и одобрени от него. Твърди, че не е предоставял стоков кредит, а е сключил договор за продажба със „Суетър Къмпани” ООД, за което са издадени приложените фактури. Твърди, че предаването на стоките е ставало със знанието и одобрението на собственика, фактурите са осчетоводени и сделките са свързани с предмета на дейност на фирмата. През 2006 г. са предприети мерки за събиране на сумите и са подписани записи на заповеди обезпечаващи вземанията между едноличния собственик на капитала и „Суетър Къмпани” ООД. Твърди, че ищецът по никакъв начин не му е показал, че е несъгласен с това което извършва и моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

В с.з. и в представената писмена защита ищецът поддържа предявения иск, претендира разноски.

В с.з. и в представената писмена защита ответникът поддържа изложеното в отговора  и претендира разноски.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът е еднолично търговско дружество с ограничена отговорност с наименование „Италиана” ЕООД. С решение № 10358/05.12.2007 г. по ф.д. № 7227/1995 г. по описа на Пловдивския окръжен съд е вписано преобразуване чрез вливане на  ТД „Деа Филати” ЕООД като съвкупност от права, задължения и фактически отношения в ТД „Италиана” ЕООД. С решение № 2050/13.12.2007 г. по ф.д. № 149/2003 г. на Сливенския окръжен съд е вписано вливането на „Деа Филати” ЕООД в „Италиана” ЕООД и прекратяване без ликвидация и заличаване на „Деа Филати” ЕООД.

На 01.02.2003 г., на основание чл. 147 ал. 1 от ТЗ, между „Деа Филати” ЕООД и ответникът Б.П.Б. бил сключен договор, по силата на който ищецът възложил на ответника да управлява и представлява  „Деа Филати” ЕООД в съответствие с действащата нормативна уредба и в рамките на предоставените му правомощия.  Договорът е сключен за срок от 5 г. По силата на чл. 9 т. 2 управителят няма право без разрешение на едноличния собственик на капитала да предоставя кредити на юридически, физически лица и граждански дружества. С решение № 264/30.01.2003 г. по ф.д. № 149/2003 г. по описа на Сливенския окръжен съд е вписано „Деа Филати” ЕООД  като е вписан управител Б.П.Б., който ще управлява и представлява дружеството.

С решение № 1561/23.11.2006г., по ф.д.№ 149/03 на СлОС е вписано освобождаването на Б.Б., като управител на „Деа Филати” ЕООД.

По време на действие на договора за управление, ответникът в качеството си на управител, сключил със „Суетър Къмпани”ООД договор за покупко-продажба на стоки произведени от дружеството – прежда, които предал на купувача и за които били съставени следните фактури:

 № 74/24.02.2005 г. на стойност 8 250.18 лв., от която частично е заплатена сумата 3 996.64 лв.  и остава за плащане 4 253.54 лв.;

№ 76/11.03.2005 г. на стойност 4 708.70 лв. частично платени 2 000 лв. и остатък за плащане 2 708.70 лв. ;

№ 77/12.03.2005 г. на стойност 4 773.60 лв.;

№ 78/14.03.2005 г. на стойност 3 468.60 лв.;

№ 79/15.03.2005 г. на стойност  4 596 лв.;

№ 80/11.04.2005 г. на стойност  4 775.66 лв.;

№ 87/18.05.2005 г. на стойност 5 704.46 лв. ;

№ 88/08.06.2005 г. на стойност  5 017.20 лв. ;

№ 89/09.06.2005 г. на стойност 4 917.60 лв.

и № 95/28.09.2005 г. на стойност 2 414.01 г.

По описаните фактури частично е заплатена сумата от 5 996.64 лв.  като не е заплатена сумата от 42 629.37 лв. Видно от представената  от ищеца, счетоводна справка за контрагенти на дружество „Деа Филати” ЕООД, същото  е имало търговски отношения със „Суетър Къмпани” ООД за периода от 19.12.2003 г. до 2005 г. като задълженията поети от „Суетър Къмпани” ООД през 2004 г. са заплатени.

С молба вх. № 602/20.03.2006 г. до Районен съд – Сливен управителят Б.Б. е поискал допускане на обезпечение на бъдещ иск, който ще предяви против „Суетър Къмпани” ООД за дължимите суми по процесните фактури на стойност 46 129.37 лв. От същата дата е представена и жалба до Районна прокуратура гр. Сливен, също подадена от управителя Б., по повод отношенията със „Суетър Къмпани” ООД и обстоятелството, че същото не е заплатило дължимите суми. Видно от представения запис на заповед с дата на издаване 27.10.2005 г. и място на издаване гр. Ямбол „Суетър Къмпани” ООД се е задължило да заплати на „Деа Филати” ЕООД сумата 47 374.02 лв. на предявяване до 21.09.2006 г.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства. Ответникът е оспорил, в писмения отговор, представения договор за управление сключен между него и „Деа Филати” ЕООД, като твърди, че същият няма достоверна дата и че не е подписвал договор с такива уговорки. Ищецът е задължен да  представи оригинала на посочения договор. Същият не го е представил като е заявил, че не разполага с него. По делото е приложено гр.д. № 1048/2008 г. на Сливенския районен съд, по което ищец е Б.Б. и ответник „Италиана” ЕООД, като на основание чл. 222 от КТ се претендира присъждане на трудово възнаграждение. В исковата молба по това дело  е посочено, че между страните е сключен договор за управление от 01.02.2003 г. и като доказателство е представено копие от същия договор, който е представен и по настоящото дело, като отново договорът е без дата. Съдът намира, че от съвкупната преценка на тези доказателства, може да бъде направен извода, че страните по делото са подписали именно представения документ  като договор за управление със съдържанието, което е посочено в него. Относно датата на документа, съдът намира, че следва да приеме изложеното, че същият е подписан на 01.02.2003 г. , тъй като видно от представените писмени доказателства ТД „Деа Филати” ЕООД  е регистрирано с решение от 30.01.2003 г. и със същото решение Б.Б. е вписан като управител на дружеството.

По делото са представени и жалба до РП-Сливен от 01.11.2007г.; Постановление за прекратяване на НП и Решение, с което същото е потвърдено, които са неотносими към предмета на доказване – твърдяното от ищеца нарушаване на договорни задължения, описано в исковата молба.

На базата на прието за установено от фактическа страна съдът направи  следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 145 от ТЗ.

Искът е допустим. Ищецът е универсален правоприемник на ТД „Деа Филати” ЕООД и може да предяви правата възникнали за това дружество.

Разгледан по съществото си предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Ищецът, твърди в исковата си молба, че следва да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника за неизпълнение на задължение, поето от него по сключения между тях договор за управление на търговско дружество, а именно нарушаване на задължението по чл. 9 т. 2 от Договора.  Твърденията на  ищеца в исковата молба са недоказани от събраните доказателства.

От събраните доказателства се установява, че ответникът, в качеството си на управител, е сключил със „Суетър Къмпани” ООД договор за покупко-продажба на  продукция произведена от дружеството. Не са доказани твърденията на ищеца, че е сключен договор за стоков кредит. Липсват писмени договори за отношенията между двете търговски дружества и за вида на сключения между тях договор следва да бъде съдено единствено по представените писмени доказателства – фактури. От същите не се установява твърдението на ищеца, че при предаването на стоките е договорено между страните отлагане на плащането (характеристика на договора за стоков кредит). По изложените съображения, съдът приема, че между тези търговски дружества е сключен договор за търговска продажба като е липсвало основание да се приеме, че „Суетър Къмпани” ООД няма да заплати получените стоки, тъй като липсват доказателства дружеството да е било неплатежоспособно, а напротив представени са  доказателства, че търговски взаимоотношения между двете дружества е имало през предходната 2004 г. и цената на закупените стоки е била заплатена от „Суетър Къмпани” ООД.

Ищецът твърди в исковата си молба, че изрично е забранил на ответника да  предоставя стоков кредит на „Суетър Къмпани” ООД. Ищецът носи доказателствена тежест за доказване на това обстоятелство и не е представил доказателства за това си твърдение, поради което съдът приема същото за недоказано.

Ищецът твърди в исковата си молба, че ответникът в качеството си на управител не е предприел действия по събиране или обезпечаване на вземането. Налице са доказателства установяващи, че ответникът е подал пред Сливенския районен съд молба за допускане обезпечение на бъдещ иск, както и сигнал до Районна прокуратура – Сливен през месец март 2006г., а през м. ноември 2006г. е освободен като управител.

Отговорността по чл. 145 от ТЗ възниква при виновно неизпълнение на задължение по сключен договор за управление на търговско дружество, от което неизпълнение следва да бъде доказано, че като пряка и непосредствена последица са възникнали вреди за търговското дружество. Елементите от този фактически състав не са доказани, а именно: не е доказано, че ответникът е нарушил задължението си да не сключва договор за кредит, както и не е доказано, че от неговото поведение  е възникнала вреда за дружеството в размера посочен в исковата молба.

С оглед изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

При този изход на производството на ответникът се дължат направените разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер – 2 000 лв.

 

          Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Италиана” ЕООД, ЕИК 825396992 със седалище и адрес на управление: с. Ч., община С., обл. П., ул. „О.К.” № * против Б.П.Б. ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 145 от ТЗ за заплащане на сумата 42 629.37 лв. , представляваща обезщетение за причинени от ответника като управител имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава, считано от  16.11.2011 г. до окончателното заплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „Италиана” ЕООД, ЕИК 825396992 със седалище и адрес на управление: с. Ч., община С., обл. Пловдив, ул. „О. К.” № . да заплати на Б.П.Б. ЕГН ********** *** направените разноски в размер на 2 000 лв.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: