Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  3

 

                                                гр.Сливен, дата 07.02.2012 г.

                                   

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на седемнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАС СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЯ СВЕТИЕВА                                                                                                                                                      

                                                                        МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 542 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

          Обжалвано е първоинстанционно Решение № 61 от 26.09.2011 г. постановено по гр.д. № 372 по описа за 2010 г. на Котелски районен съд, с което съдът е уважил предявения от ищците – Д. Я.К., Д.Я.М., З.Х.М., К.Я.М. и М.Х.М., иск с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.53, ал.2 от ЗКИР, като признал за установено между страните, че при заснемане на границата между поземлени имоти с № 87031.501.103 и 87031.501.104 по кадастралната карта на село Ябланово от 2007 г. е допусната грешка и ищците са собственици на основание наследство и изтекла в тяхна полза давност на част от поземлен имот /ПИ/ № 87031.501.104 с площ на тази част от 790.00 кв.м., заключена между кадастралната граница на ПИ № 87031.501.103 и 87031.501.104 по кадастралната карта на село Ябланово, одобрена през 2007 г., съвпадаща с регулационната граница между парцели I – 34 и II - 34 в кв.12, и имотна граница между имоти с пл.№ 103 и 104 в кв.12 по регулационния план на селото, одобрен през 1964 г., и че вярната кадастрална граница минава по имотната граница между имоти с пл.№ 103 и 104 в кв.12 по регулационния план на селото, одобрен през 1964 г. На основание чл.537, ал.2 от ГПК отменил нотариалният акт № 111/15.11.2005 г., том II, рег.№ 1258, издаден по нотариално дело № 296/2005 г. на нотариус А.В., с район на действие РС – Котел, в частта в която ответниците – А.М.М. и Ф.И.М., са били признати за собственици на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност на част от поземлен имот № 87031.501.104 с площ на тази част 790.00 кв.м., чиято собственост се явява спорна между страните. Със същото решение ответниците били осъдени да заплатят на ищците, направените по делото разноски.

Недоволни от така постановеното решение останали ответниците в първоинстанционното производство. С жалбата си до съда, обжалват горецитираното решение на Котелски районен съд изцяло, като твърдят, че е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Правят оплакване, че при постановяването му районният съд не е обсъдил обективно събраните по делото доказателства. Решението било основано само на показния на свидетели на ищцовата страна, които от дълги години живеели извън България и нямали преки впечетления относно процесния имот. Излагат съображения за наличие на противоречия в нотариалната преписка във връзка със снабдяване с нотариален акт за собственост на ищците, което от своя страна обуславяло неговата нищожност. Твърдят, че атакуваното решение е недопустимо поради липса на активна процесуална легитимация на ищците и от друга страна поради липса на правен интерес от водене на настоящото дело. Процесуалният представител на въззивниците сочи, че те са придобили процесния имот по давност, преди приемането на ЗКИР и Наредба № 3/28.04.2005 г. Изразява становище, че твърденията на насрещната страна изложени в исковата молба, че в одобрената кадастрална карта от 2007 г. границата между имотите на спорещите страни била нанесена неправилно по регулационната, вместо по имотната граница, били несъстоятелни и необосновани. С оглед на неправилно установените по делото факти, били изведени неправилни правни изводи от съда.

         Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното и да се произнесе с ново, отхвърлящо предявения иск. Претендира присъждане на разноски за адвокатски хонорар за две инстанции.

         В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият е депозирал писмен отговор пред първоинстанционния съд, с който оспорва жалбата изцяло. В него се излагат съображения, целящи опровергаване на направените с жалбата оплаквания. Ищецът оспорва всички изложени оплаквания, като възразява, че съдът не е допуснал визираните процесуални нарушения, фактическите му констатации били обосновани и кореспондиращи със събраните доказателства, нито били налице нарушения на материалния закон. Твърди се, че ответниците в своята жалба не правят възражения по съществото на делото във връзка с въпроса дали регулацията е била приложена или не, което е от значение за правилното разрешаване на съществуващия между страните спор.

         От Сливенски окръжен съд се иска постановяване на решение, с което първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира се присъждане на разноски за адвокатски хонорар.

          В съдебно заседание, въззивниците, редовно призовани, не се явяват, представляват се от процесуален представител по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК. В хода на производството, след докладване на делото, страната не е възразила по доклада, не е направила доказателствени или процесуални искания. По същество се иска отмяна на атакуваното решение по съображенията изложени във въззивната жалба и присъждане на направените разноски.

          В съдебно заседание, въззиваемите редовно призовани, не се явяват. Представляват се от процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, считайки я за неоснователна и пледира въззивният съд с крайния си акт да потвърди, първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Няма възражения по доклада. Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

                  Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК; подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.          

            С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Във връзка с въведените от въззвиниците възражения за недопустимост на предявения иск, а от тук и на постановеното решение, настоящият състав намира същите за неоснователни поради следните съображения. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри, се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице. Когато тези непълноти или грешки са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Предявен е именно установителният иск за собственост, резултата от който може да даде основание за извършване на поправка на кадастралната карта и кадастралния регистър. Административният орган може да издаде заповед или да откаже да стори това, но заповедта му няма конститутивно действие, тя не създава право на собственост. Поради това е предвиден и специалния иск по чл. 53 ал. 2 от ЗКИР, разглеждането на който става по общия исков ред, тъй като решението по него има преюдициално значение по отношение на административната процедура по самото евентуално допускане на поправката на някой от посочените в правната норма документи.  Искът по чл.53, ал.2 от ЗКИР е установителен иск за собственост към един минал момент - моментът на изготвяне на кадастралната основа. С решението по този иск се цели да се установи, че мястото, от което е образуван даден парцел е собственост на ищеца. В производството по чл.53, ал.2 от ЗКИР следва да се разреши спор за действително притежаваните от собствениците на съседни имоти вещни права и за фактическото местоположение на границата между имотите, не само с оглед на това как същата е била материализирана на място към момента на придобиване на собствеността, но и с оглед правните последици на извършените впоследствие промени. Необходимо е да се прецени дали заснетата по последния кадастрален план граница междусъседските имоти съответства на тази, която сочат действителните права на спорещите страни, тъй като изготвената и одобрена по предвидения в закона ред кадастрална карта следва да отразява не само действителното местоположение и площ на имотите, но и действителната имотна граница.

           Първото възражение на въззивника за недопустимост на предявения иск, се свежда до твърдение за липса на активна процесуална легитимация у ищците е неоснователно. От една страна по същество се оспорва материалната, а не процесуалната легитимация на ищците, а тя се определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност, по която съдът се произнася със съдебното решение. От друга страна, предмет на този нотариален акт не е тъждествен с предмета на спора, респективно в предмета на доказване по делото не влиза изследването на въпроса за правото на собственост на ищците върху имота посочен в нотариалният акт № 193, том III, дело № 341 от 2008 г. на Съдията по вписванията в Котленски районен съд. Второто възражение на въззивниците за недопустимост на предявения иск, въззивният съд намира за неоснователно по подробно изложените аргументи от районния съд, които напълно споделя и намира за безпредметно да преповтаря.

         Неоснователно въззивникът от една страна твърди, че горепосоченият нотариален акт бил нищожен, а от друга страна твърди, че е налице недопустимост на иска, поради липса на правен интерес, като се позовава на същия този нотариален акт, претендирайки, че именно с оглед него, претенцията на ищците за спорния парцел е била удовлетворена. Признаването на едно лице за собственик на една част от имот, чрез снабдяването му с констативен нотариален акт за собственост, не изключва само по себе си възможността в един по – късен момент да се претендират собственически права от същото лице за друга част от имота, защото противният на този извод би бил абсурден, още повече, че ответниците оспорват ищцовото твърдение, поради което е налице спор за материално право, а от тук и правен интерес за водене на този иск, обуславящ допустимостта на настоящото производство. От друга страна правният интерес на ищеца по този иск се свежда до това, че поради грешката в кадастралната основа е влязъл в сила нов дворищно-регулационен план, в който имотът на ищеца е заснет неправилно. Тоест, налице е правен интерес, само когато грешката в кадастралната основа е от значение за регулационните предвиждания, какъвто именно е и настощият случай.

          При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено. Настоящият състав на Сливенски окръжен съд намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондира със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и окончателните правните изводи изложени в обжалваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на иска, като такава чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.53, ал.2 от ЗКИР. Въззивната инстанция счита, че е налице и законосъобразно процесуално процедиране, извършено от районния съд, който е дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства, като им е осигурил пълна и равна възможност за защита. Направил е надлежен доклад по делото, по който те не са направили възражения. Първоинстанционният съд правилно е указал, че при иск, с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР, в тежест на ищците е да докажат, че към момента на изготвянето на кадастралната карта на селото от 2007 г., те са били собственици на процесното място, а не ответниците, като е било отразено в последната кадастрална карта на с.Ябланово, одобрена със Заповед РД – 18 – 8 от 28.03.2007 г.

          Съдът намира за неоснователни и оплакванията на въззивниците – ответници в първоинстанционното производство, във връзка с нарушенията на процесуалните правила за събиране и ценене на доказателствата, допуснати от РС. За установяване принадлежността на правото на собственост решаващият съд е събрал годни и допустими доказателствени средства – както писмени, така и гласни, и ги е ценил според доказателствената им тежест, придадена от правната норма. Установяването на  грешката в кадастралната основа може да стане с всички доказателствени средства, предвидени за установяването на правото на собственост при  предявени установителни или осъдителни искове за собственост. В това отношение не съществува разлика между иска за поправка на грешка в кадастралната основа и тези искове. Свидетелските показания съдът е ползвал за доказване наличието на този фактически състав, който правната норма свързва с придобиване право на собственост. Обстоятелството, че районният съд е дал вяра на показанията на свидетелите на ищцовата страна, е резултат от съвкупната им преценка с оглед на всички събрани по делото доказателства. Само един от разпитаните по инициатива на ищцовата страна свидетели заявява, че в момента пребивава в друга държава, но неговите показания, в частта в която са били относими към предмета на делото и в този смисъл кредитирани от първоинстанционния съд, съвпадат с тези на останалите свидетели, единият от които живеее под наем в имота на ищиците, а другият е съсед на имота. Поради това не може да се приеме, че са налице твърдяните от въззивника процесуални нарушения допуснати от Сливенски районен съд, които да обосноват отмяна на акта му.

          Инвокираните в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение също се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след обсъждане на всички доказателства по делото, достига до идентичини изводи като тези на районния съд относно основателност на ищцовата претенция, следователно от материалноправна гледна точка решението е било постановено в съответствие с правните норми, регулиращи този вид правоотношения. В този смисъл е неоснователно възражението на въззивниците, че твърденията на насрещната страна изложени в исковата молба, касателно одобрената кадастрална карта от 2007 г., в която границата между имотите на спорещите страни била нанесена неправилно по регулационната, вместо по имотната граница, били несъстоятелни и необосновани. Това е така, тъй като при преценката на основателността на иска е необходимо да се установи наличието или липсата на грешка в кадастралния план, като се изхожда от факта на кого е принадлежало спорното материално право към момента на одобряването на последната кадастрална карта на с.Ябланово от 2007 г. Най-общо грешка в кадастралната основа е налице, когато при изработването на последващ дворищно-регулационен план не е взета предвид разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от ППЗТСУ(отм.), тоест не е взето предвид прекратителното условие за придобиване на собственост по регулация ( в този смисъл ТР № 3/93 г. на ОСГК на ВКС), както правилно е отбелязал в своето решение районният съд. Грешка в одобрена кадастрална карта и регистър, досежно нанесената граница между два съседни имота, които са урегулирани, по смисъла на чл.53, ал.2 от ЗКИР е налице само ако регулацията не е приложена, т.е. само ако съществува възможност въз основа на поправянето на грешката в кадастралния план и регистър да бъде извършена промяна и на одобрения и влязъл в сила подробен устройствен план по реда на чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ. Такава възможност е налице при първоначално урегулиране на имотите, ако се установи, че границите на имотите по регулационен план /подробен устройствен план/ не съответстват на имотните граници по кадастрален план /кадастрална карта/ без при това да е извършено придаване по регулация с определяне на съответно обезщетение за придадените към съседен имот части, както и при наличие на подобно несъответствие при последващо изменение на регулационния план, ако регулацията не е приложена. От съществено значение е не само обстоятелството какъв обем от права са придобили и съответно притежавали спорещите страни към момента на първоначалното нанасяне на имота в кадастрален и регулационен план, но и доколко последващите промени в границата между имотите, вкл. и в последния действуващ кадастрален план, са били извършени в съответствие с изискванията на съответния териториално-устройствен закон или се дължат на допусната при нанасянето на границата грешка.

         Видно от приетата по делото пред районния съд и неоспорена от страните експертиза, по кадастралния план от 1964 г. не са съществували сегашните имоти с пл. № 103 и 104, а е съществувал имот № 34. С регулационния план от 1964 г. за собственика на имот № 34 се отреждат парцели с № I – 34 и II – 34, IX - 34 в кв.12 и XI – 34 в квартал 10. В Разписния лист към този план за собственик на имот № 34 са записани М. и Х.И.М.. По кадастралния план от 1992 г., имот № 34 вече не съществува, от него са били образувани отразените по плана имоти с № 102, 103, 104 в кв.12 и 115,116, 117 и 107 в кв.10. В разписния лист към този план за собственик на имот № 103 е записан А.Д. М., а за собственик на имот № 104 – А.М.М.. По последната кадастрална карта за с.Ябланово от 2007 г. процесните имоти са с пл.№ 103 и 104, но по форма и площ не отговарят на същите тези имоти по кадастралния план от 1992 г., защото за имотна граница между имоти с пл. № 103 и 104, не е била отразена границата между двата имота по кадастралния план от 1992 г., а е била нанесена границата по регулационния план от 1964 г., след като е бил взет предвид нотариалният акт № 111/15.11.2005 г., том II, рег.№ 1258, издаден по нотариално дело № 296/2005 г. на нотариус А.В., с район на действие РС – Котел, с който ответниците – А.М.М. и Ф.И.М., са били признати за собственици на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност включително и на част от поземлен имот № 87031.501.104 с площ на тази част 790.00 кв.м., чиято собственост се явява спорна между страните. От заключението на вещото лице става ясно, че за кадастрална граница между имоти с пл. № 103 и 104 по кадастралната карта от 2007 г. е нанесена регулационната граница от 1964 г., след като е бил съобразен издадения в полза на ответниците нотариален акт. Както беше подчертано по – горе, в преценката дали е налице грешка в кадастралната основа по кадастралната карта от 2007 г., следва да се установи била ли е приложена регулацията от 1964 г., тъй като именно регулационната граница от 1964 г. е била взета предвид при съставянето на кадастралната карта от 2007 г. на с.Ябланово. За правилното изясняване на делото следва да се установи, дали към момента на съставяне на актуалната кадастрална основа за регулационния план от 2007 г., предишния регулационен план е бил приложен – тоест дали парцелните граници по стария регулационен план са се трансформирали в имотни и е следвало ли е да станат парцелни по новия регулационен план. В заключението си вещото лице е излязло извън рамките на своята компетентност и извън рамките на поставената задача, като е направил недопсутим правен извод в смисъл, че регулацията от 1964 г. е била приложена, предвид издадения нотариалният акт № 111/15.11.2005 г., том II, рег.№ 1258, издаден по нотариално дело № 296/2005 г. на нотариус А.В., с район на действие РС – Котел, поради което правилно районният съд не е кредитирал експертното заключение в тази му част. Въпросът дали регулацията е била приложена или не е правен и неговият отговор се съдържа в чл.33 от ЗТСУ /отм./, като  задължителни разяснения за съда са дадени в ТР № 3/93 г. на ОСГК на ВКС. Този въпрос е от съществено значение по дела с предмет като настоящия, с оглед разпоредбите на §§ 8 и 6 от ПР на ЗУТ и чл.86, ал.2 от ППЗТСУ /отм./. Записването на едно лице като собственик на имота в разписния списък към кадастралния план няма прехвърлително действие. Това записване не легитимира дадено лице за собственик на имота, ако то действително не е придобило правото на собственост върху този имот по предвидените в ЗС способи. В обобщение на всичко изложено, следва да се каже, че хипотезите в които се приема, че регулационният план е бил приложен са две: придадените имоти да се били заети по законоустановения ред или да е било заплатено парично обезщетение за придадените части. В настоящото дело липсват не само доказателства, но дори и твърдения за осъществяването на такъв фактически състав, поради което районният съд е направил единствения възможен и законосъобразен извод, че регулационните предвиждания по плана от 1964 г. не са били осъществени, респ. планът не  е бил приложен, поради което ответниците не са станали собственици на придадената им по регулацията от 1964 г. част от поземлен имот № 87031.501.104 с площ на тази част 790.00 кв.м., заключена между кадастралната граница на ПИ с пл.№ 87031.501.103 и 87031.501.104 по кадастралната карта на село Ябланово от 2007 г., съвпадаща с регулационната граница между  парцели с № I – 34 и II – 34 в кв.12 и имотната граница между имоти с пл. № 103 и 104 в кв.12 по регулационния план на селото, одобрен през 1964 г. Поради това, следва да се приеме, че е налице грешка в кадастралната основа при изработването на тази карта, тъй като се установи, че неправилно са заснети имотните граници – тези, които отговарят на правото на собственост, отнесено към двата съседни имота, към момента на одобряването на кадастралния план.

         От друга страна ответниците не успяха да докажат в производството възражението си за придобиване по давност на спорния имот и тяхното възражение в противен смисъл е неоснователно, тъй като снабдяването им с констативен нотариален акт за този имот през 2005 г., няма обвързваща за съда доказателствена сила, поради което следваше страната на общо основание да докаже твърдяното от нея придобиване на право на собственост върху спорния имот по някой от предвидените в ЗС способи.  Доколкото не са изпълнени общите предпоставки визирани в хипотезата на чл.79 от ЗС, по отношение на спорния имот, настоящият състав намира за безпредметно да обсъжда въпроса дали и доколко са налице изискванията на специалните разпоредби на ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ и ЗУТ, които регулират специфичните правоотношения, свързани с части от имоти, когато те са в дворищно-регулационни парцели или в поземлени имоти в границите на населени места /какъвто е настоящият случай/, във връзка със забранта за придобиване по давност на реално определени части от дворищнорегулационни парцели.  При съставянето на кадастралната основа през 2007 г данните за правото на собственост са били взети от представения от ответника акт за собственост, за който в хода на настоящото производство се установи, че не отговаря на действителното правно положение между страните, поради което правилно е бил отменен от районния съд на основание чл.537, ал.2 от ГПК, в частта в която ответниците – А.М.М. и Ф.И.М., са били признати за собственици на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност на част от поземлен имот № 87031.501.104 с площ на тази част 790.00 кв.м., заключена между кадастралната граница на ПИ с пл.№ 87031.501.103 и 87031.501.104 по кадастралната карта на село Ябланово от 2007 г., съвпадаща с регулационната граница между  парцели с № I – 34 и II – 34 в кв.12 и имотната граница между имоти с пл. № 103 и 104 в кв.12 по регулационния план на селото, одобрен през 1964 г.                   

          В същото време по пътя на пълно и пряко доказване, чрез използване на допустими, относими и необходими доказателствени средства, ищеците са доказали основателността на предявения от тях иск по чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.53, ал.2 от ЗКИР. В хода на производството те установиха, че собственици по наследство и изтекла в тяхна полза придобивна давност на процесния имот. Предвид изложеното и при констатирано съвпадение между правните изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

                  С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и да заплати на въззиваемата страна, сторените от нея за тази инстанция. По делото са представени доказателства, за направени разноски от К.Я.М., като въззиваем за заплатен адвокатски хонорар в размер на 800 лв. за процесуално представтилество пред въззивна инстанция, поради което въззвиниците следва да бъдат осъдени да му ги възстановят.

                 Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

 

                                                                        

                                                     Р      Е     Ш     И  :

 

      ПОТВЪРЖДАВА Решение № 61 от 26.09.2011 г. постановено по гр.д. № 372 по описа за 2010 г. на Котелски районен съд.

               ОСЪЖДА А.М.М., ЕГН ********** и Ф.И.М., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес:***, да заплатят на К.Я.М., ЕГН **********,***, направените разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 800 лв. /осемстотин лева /.

 

       Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.

  

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                          

 

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                            2.