РЕШЕНИЕ №                      

гр. Сливен, 18.06.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на втори май през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

при секретаря  Е.Х., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 546 по описа на съда за 2011г., за да се произнесе съобрази следното:

Предмет на производството е предявения от М.П.Б. против ответниците Д.П.Г. и А.Н.Г. иск за разваляне на алеаторен договор, сключен с нот.акт № 144 от 1988г., с който П. Г. и К.Д. са прехвърлили на двамата ответници ½ ид.ч. от собствения си имот, находящ се в гр.С. с адрес ул.Б.М. бл.№ * ап.*, ет.*, подробно описан в исковата молба, с правно основание по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

Обстоятелствата на които ищцата основава предявените права се основават на твърдение за неизпълнение на задълженията от страна на ответниците по алеаторен договор за полагане на грижи и издръжка. Твърди се, че няколко години ответниците са живели заедно с прехвърлителите – до 2002г., когато поради заболяване с диагноза карценом на пикочния мехур баща им П. Г. е бил пенсиониран. По-късно поради операция на дясното око грижите за него са били полагани от неговата съпруга и майка на ищцата К.Д., която е била придружител в болницата и е била сменяна от ищцата. През 2004г. ответникът Г. е заминал за Испания, като не се е съобразил със задължението си да полага допълнителни грижи за своите родители с оглед на заболяванията. Ответницата А.Г. е останала в страната, но не е полагала грижи. Докато прехвърлителят П. Д. е бил в болницата ответницата Г. е заключила апартамента и не е допускала К.Д. в същия. През 2005г. прехвърлителката Д.а също се е разболяла. Ответникът не е бил в страната и за нея се е грижила изцяло ищцата. През 2006г. с оглед заболяванията си К.Д. е била на продължително лечение в болница, като се е наложила операция на прехвърлителя Д., през което време ответникът също не е бил в България. Идвал си е само в отпуск два пъти, през което време грижите са били полагани от ищцата и бившият й съпруг. През 2007г. прехвърлителката Д.а е заживяла при ищцата, а прехвърлителя Д. заживял във вилния си имот и е бил посещаван от ищцата, за да поддържа хигиена в жилището. През зимата на 07г./08г. прехвърлителите са живеели заедно си ищцата, като от м.януари 2008г. до м.август 2008г. ответникът Д. единствено е изпращал по 100 лева за покриване на разходите за битови нужди. Прехвърлителката К.Д. е починала на 22.08.2008г., като ищцата е продължила да се грижи за своя баща. Ответникът е преустановил изпращането на средства. Често се е налагало прехвърлителят Д. да влиза от болница и се е нуждаел от специални грижи, поради което със съдействието на ищцата същият е бил настанен в старчески дом. Там същият е живял за периода от 01.06.2010г. до 21.05.2011г. когато е починал, през което време необходимите грижи, съпътстващи тези в дома, са били полагани от ищцата. Ответникът е присъствал само на погребението на баща си, а съпругата му не е пожелала да присъства на погребението по неизвестни причини. През всичкото време през което прехвърлителят Д. се е нуждаел от грижи, ответникът е отказал да ги полага и е живял в Испания. По този начин се твърди, че ответниците не са положили необходимите изискващи се грижи.

Във връзка с твърденията се иска садът да постанови решение, с което да развали сключения между К. и П. Д.и от една страна и от друга страна – ответника Д.П.Г. с н.а.№ 114, т. І, дело № 251/88 г. на Нотариус при Сливенския районен съд договор за прехвърляне на правото на собственост върху ½ ид.ч. от апартамент на ул. „Бр. М.” бл. № *, ап. № *, ет. * в гр. С. срещу задължение за издръжка и гледане.

В отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответниците оспорвате предявения иск като неоснователен, а твърденията относно обстоятелствата – като неверни. Твърдят, че са изпълнявали задълженията си по договора. Били са в добри отношения с прехвърлителите, грижили са се за тях и са им осигурявали всички необходими условия, за да водят нормален и достоен живот. Освен грижи всичките средства за покриване на обичайните разходи в домакинството също са били осигурявани от тях, признание за което прехвърлителите са обективирали в нарочна писмена декларация. След смъртта на прехвърлителката К.Д. разходите за нейното погребение са били осигурени изцяло от ответника. Твърдението за наложилото се настаняване на прехвърлителя Д. в старчески дом е обяснено в отговора като негово лично желание, като и след настаняването му там ответниците поддържат, че задълженията по договора са били изпълнявани, като са продължавали да го обгрижват и да полагат необходимите грижи. Пътуванията на Г. са били свързани с неговите служебни задължения като той не се е установявал да живее в Испания и след приключването на служебните командировки се е завръщал да живее в страната. Обемът от полаганите от ищцата грижи определят като обичайните синовни грижи, които не заместват грижите, които ответниците са положили, съобразно договора си. Посочват че по време на действие на договора до смъртта на прехвърлителите никой от тях не е предявил иск за разваляне на договора. Евентуално се поддържа че ако е налице неизпълнение, то е частично и не е бил налице интерес за кредитора да разваля договора.

В с.з. М.Б., редовно призована, се явява лично и с адв.Моллова, която от името на доверителката си поддържа предявения иск с оглед твърденията относно обстоятелствата, на които е основан. В представеното писмено становище по същество, поддържа, че от събраните доказателства са установени посочените в исковата молба обстоятелства, които налагат извод за основателност на предявения иск.

Ответниците Д.Г. и А.Г., редовно призовани, не се явяват. За тях се явяват пълномощници мл.адв.М. заедно с адв.Маринов, които поддържат възраженията по основателността на предявения иск, направени в отговора на исковата молба

Въз основа на представените от ищците доказателства, относими към релевантните за предмета на делото факти, се установяват следните обстоятелства:

Ищцата М.П.Б. и ответникът Д.П.Г. са помежду си брат и сестра и законни наследници на К.С. Д.а – б.ж на гр. Сливен, починала на 22.08.2008 г. – тяхна майка и П. Г. ***, починал на 21.05.2011 г. – техен баща. Ответниците Д.П.Г. и А. Н. Г. са помежду си съпрузи със сключен граждански брак на 18.03.1978 г.

Приживе П. Г. Д. и К.С. Д.а са прехвърлили на сина си Д.П.Г. собствения си недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от апартамент на ул. „Бр. М.” бл. № *, ап. № *, ет. * в гр. С., застроен върху 90.20 кв.м., състоящ се от 3 стаи, кухня и сервизни помещения, с принадлежащо избено помещение № 44, ведно с 1.80 ид.ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, който имот към настоящия момент се индивидуализира по действащата кадастрална карта, одобрена със заповед РД 1831/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на Агенция по Кадастър, като жилище, апартаментв сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 67338.551.76 с идентификатор на жилището 67338.551.76.1.37 със съседни имоти: идентификатор 67338.551.76.1.36; с идентификатор 67338.551.76.1.38; 67338.551.76.1.32; 67338.551.76.1.42. Договорът е сключен с н.а.№ 114, т. І, дело № 251/88 г. на Нотариус при Сливенския районен съд. Правото на собственост върху имота е прехвърлено срещу задължението на Д.П.Г. „……..да гледа и издържа родителите си до тяхната смърт, като им осигури спокоен и осигурен материално живот, какъвто са водили до сега, включително грижи при старческа немощ и болест, което задължение да изпълнява в натура”.

От приложената по делото медицинска документация се установява,че К.С. Д.а е била освидетелствана от ТЕЛК с намалена работоспособност 96 %, поради заболяване с диагноза „Хронична исхемична болест на сърцето” /Решения на ТЕЛК от 25.03.2008 г. и 16.05.2008 г./. Видно от представените епикризи през 2008 г. К.С. Д.а е била лекувана няколкократно в болнично заведение поради хроничната исхемична болест на сърцето и хеморагичен мозъчен инсулт, претърпян през м. Февруари 2008 г. В експертното решение на ТЕЛК е отразено, че същата има дългогодишна артериална хипертония, като е била лекувана в болнично заведение през 2006 г., настъпили са усложнения през 2007 г., след което е последвало лечението на претърпения инсулт м. Февруари 2008 г. в НО на МБАЛ – Сливен.

По отношение на П. Г. Д. се установява, че същият е с намалена работоспособност, поради заболявания на окото. В експертното решение от  03.04.2003 г. е посочено, че през м. Март 2000 г. е бил опериран за катаракта на дясното око, а с лявото не вижда от 12 години след операция за катаракта и вторична глаукома. Същата година е бил опериран и за карценом на пикочния мехур, от когато са започнали оплаквания при затруднения в уринирането придружени с болка, посочено е, че страда и от  диабет.  От представените епикризи се установява, че е бил на лечение в Гастроентерологично отделение за заболяване с диагноза „Полициститис”. Представени са и амбулаторни листи от 13.08.2009 г. и 23.02.2010 г., от които е видно, че по повод на  тумор на пикочния мехур и извършената операция, се е водил на диспансерен учет в МГОЗС  - Стара Загора и във връзка със заболяването и лечението е била назначена терапия чрез ежемесечна смяна на цистос.катетър.

Посочените по-горе заболявания и данни относно здравословното състояние на прехвърлителите П. и К. Д.и, установени чрез безспорни писмени доказателства съответства на данните от показанията на свид. Илина Вълкова – дъщеря на ищцата и внучка на прехвърлителите. От нейните показания наред с показанията на останалите свидетели, доведени за разпит от ищцата, се установява, че по повод заболяванията полагането на необходимите грижи е било извършвано от ищцата. К. и П. Д.и са живели в свой вилен имот, в който не е имало добро водоснабдяване – не е имало течаща вода. Грижите  за домакинството на П. и К. Д.и са били осигурявани от тяхната дъщеря – ищцата М.Б., която е носела храна, изпирала е техните дрехи и ги е подпомагала в обслужването им. Показанията на свид. И. В. в тази насока се потвърждават от показанията на свид. Б. – бивш съпруг на ищцата, свид. Т. – съсед по вилен имот на прехвърлителите П. и К. Д.и, както и свид. Х.К. и свид. М.Х.. Относно обстоятелството, че преките грижи за двамата прехвърлители по тяхното ежедневно обслужване, а така също и поради посочените заболявания, е било осигурявано само от ищцата М.Б. се потвръждават включително от групата свидетели, доведени за разпит от ответниците. Относно полаганите грижи от страна на ответника Д.Г. двамата свидетели, доведени до разпит по искане на ответниците – свид. Т. и свид. К. включително,  установяват, че са се изразявали  в предоставянето на парични средства от порядъка на около 100 лв. месечно. Тези свидетели потвърждават обстоятелството, че по-често ищцата е полагала грижите за П. и К. Д.и с помощта на нейния бивш съпруг при необходимост от превоз до болница или други места. Обстоятелството, че прехвърлителите П. и К. Д.и са живели заедно с ищцата след претърпени болнични лечения се потвърждава от показанията на свид. М.Х., която потвърждава, че  майката на ищцата през повечето време е живяла при своята  дъщеря М., а впоследствие, макар и по-рядко – същото се отнася за нейния баща П. Д.. След смъртта на К.Д. прехвърлителят П. Д. първоначално останал да живее във вилния си имот, където е имал в съседство приятели. Видно от представеното удостоверение от  Дом за стари хора гр. Сливен П. Д. е бил приет за обслужване там от 15.07.2010 г. до смъртта си  на 21.05.2011 г. От същото удостоверение е видно, че получаваната от него пенсия е била внасяна чрез дъщеря му М.Б. за заплащане на дължимата месечна такса, която е била в размер на 70% отличния доход, а след 10.08.2010 г. таксата е променена в действителните месечни разходи за издръжка. Не са му били изписвани лекарства по рецептурна книжка и не се е налагало внасянето на допълнителни средства за обгрижване на прехвърлителя П. Д..

Същественото и основното в показанията и на двете групи свидетели е, че полаганите от ответника Д.П.Г. грижи са се изразявали в предоставянето на парични средства, но от останалите данни по делото не се установява техния размер и не се доказва редовното им предоставяне до смъртта на всеки от прехвърлителите. Включително доведените от ответниците свидетели установяват, че Д.Г. не е полагал лично грижи за своите родители при немощ и болест. Такива грижи са били полагани само от ищцата. Показанията на свид. Т. и К. се концентрират около това, че ответникът Д.Г. поради пребиваването си на работа в Испания е осигурявал парични средства и не са чували прехвърлителите да се оплакват от него във връзка с грижите, които е осигурявал или не е осигурявал. Обстоятелството, че лични грижи не са били полагани нито от Д.П.Г., нито от ответницата А.Г. се налага като извод и от представената справка за задгранични пътувания на Д.Г. за периода от м. Януари 2002 г. до м. Април 2012 г., като е видно че е пребивавал в България най-често веднъж годишно с престой от порядъка на две седмици. За този период нито свидетелите, които са съседи по вилен имот на прехвърлителите П. и К. Д.и, нито свидетелите които са съседи на жилището в гр. Сливен не посочват и не потвърждават да са го виждали той или неговата съпруга да посещават или да се грижат за П. и К. Д.и.

По делото е представена нотариално заверена декларация от П. Г. Д., съставена на 21.03.2011 г., че е получавал непрекъснати грижи от ответника Д.Г..  Така представената декларация, заверена по нотариален ред, установява единствено факта, че П. Д. е направил отразеното в нея изявление пред нотариус, но не представлява доказателство относно отразените в нея обстоятелства за положени от ответниците грижи във връзка с договора за гледане и издръжка. В тази насока по делото съдът кредитира както писмените доказателства, така и гласните доказателства от двете групи свидетели. Показанията на групата свидетели доведени от ищцата са безпротиворечиви помежду си относно липсата на полагани преки грижи от страна на Д. Г., съответстват включително на данните от показанията на свидетелите доведени за разпит от ответниците и съвпадат като данни относно заболяванията на прехвърлителите и тяхното лечение, извлечени от представената по делото медицинска документация. Същите показания съответстват и на обективния факт, че  последните години от 2002 г. ответникът Д.Г. не е пребивавал на територията на РБългария трайно и се е завръщал еднократно през годината за кратки периоди от време. Същевременно в показанията и на двете групи свидетели като акт на осигуряване на прехвърлителите с издръжка се потвърждава даването на парични средства, без да е доказано несъмнено регулярността му в осигуряването на издръжката, продължителността на изпълнение на това задължение и размера на реално предоставената издръжка, която в различните показания варира между 60 и150 лв. месечно.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че предявеният от М.Б. в качеството й на наследник на П. Г. Д. и К.С. Д.а иск за разваляне на договора, с който наследодателите са прехвърлили в полза на техния син - ответника Д.П.Г., а съгласно презумпцията на чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от СК (отм.) и в полза на съпругата му – ответницата А.Н.Г. правото на собственост върху ½ ид.ч. от апартамент на ул. „Бр. М.” бл. № *, ап. № *, ет. *в гр. С., застроен върху 90.20 кв.м., състоящ се от 3 стаи, кухня и сервизни помещения, с принадлежащо избено помещение № 44, ведно с 1.80 ид.ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, който имот към настоящия момент се индивидуализира по действащата кадастрална карта, одобрена със заповед РД 1831/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на Агенция по Кадастър, като жилище, апартаментв сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 67338.551.76 с идентификатор на жилището 67338.551.76.1.37 е частично основателен до размера от 1\4 от правото на собственост, като над този размер, предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Предпоставките за разваляне на договора са тези посочени в разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД – да е налице пълно неизпълнение на задълженията от страна на приобретателя по договора или частично неизпълнение, което да е значително с оглед интересите на кредитора.

Особената характеристика на договора като алеаторен се определя от специфичността на задължението на приобретателите – постоянно във времево отношение, с краен момент определен от настъпването на бъдещо сигурно събитие – смъртта на прехвърлителя. Друга характеристика на тези задължения е, че те са имуществени в частта, отнасяща се до осигуряването на определената в договора издръжка. Задължението за гледане – разбирано като задължение за поведение изразяващо внимание и непосредствени грижи е с оглед личността на приобретателя, доколкото в договора изрично не е посочено, че прехвърлителят е съгласен да ги получи от трето лице.

Правото за разваляне на двустранен договор възниква за неудовлетворения кредитор съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на задължението от страна на длъжника по причина, за която той отговаря.

Със сключването на договора с н.а.№ 114, т. І, дело № 251/88 г. на Нотариус при Сливенския районен съд прехвърлителите са изпълнили своето задължение, като правото на собственост върху 1\2 ид.ч. от имота, каквато част е предмет на договора, е придобита от ответника Д. П. Г., а на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от СК (отм.) и от съпругата му – ответницата А.Г., която не е страна по договора.

От момента на сключване на договора, за ответника Д. П. Г. като приобретател и страна по алеаторния договор е възникнало задължението по посочената в него насрещна престация, а именно „…да гледа и издържа родителите си до тяхната смърт, като им осигури спокоен и осигурен материално живот, какъвто са водили до сега, включително грижи при старческа немощ и болест, което задължение да изпълнява в натура”.

Волята на страните по договора е изразена общо, като обема относно имущественото задължение за издръжка е определен чрез изискването за допълване чрез уговорената издръжка, да имат материално осигурен живот, какъвто са водили към момента на сключване на договора.

Във връзка с това задължение по делото се установи, че ответникът Д. П. Г. е предоставял парична издръжка в размер, вариращ в показанията на свидетелите от 60лв. до 150лв. По делото няма категорични и несъмнени данни, че издръжката е била предоставяне регулярно и непрестанно във времето. Същевременно обаче с оглед начина на определяне на размера на издръжката в договора – няма данни и за злепоставяне на прехвърлителите в материално отношение или необходимост от набавянето на издръжка по друг начин.

С оглед гласните доказателства по делото, обаче, се установява пълно неизпълнение от страна на ответника Д. П. Г. на задължението за гледане и грижи при немощ и болест, което задължение да е изпълнявал лично или със съгласието на прехвърлителите – чрез трети лица.

В този смисъл неизпълнената част от насрещното задължение по алеаторния договор се явява съществена с оглед интересите на кредиторите.

Установи се, че от 2003г. до смъртта им, в различна степен и отношение здравословното състояние на прехвърлителите е било силно влошено. К.Д. е страдала основно от ХИБС и артериална хипертония, като през 2008г. е претърпяла хеморагичен мозъчен инсулт. П. Г. Д. от своя страна е страдал от очно заболяване на едното око, ограничаващо зрението му с това око и пълна слепота на другото око, имал е тумор на пикочния мехур, наложил провеждането на оперативно лечение. Установените заболявания и лечение са причинявали значителни и съществени затруднения в ежедневието и ежедневното обслужване на прехвърлителите и в залеза на живота им са изисквали грижи в повече от обичайните.

Именно интереса на прехвърлителите при установеното влошаване на здравословното състояние и необходимостта от специални грижи поради болест и старост, представлява съществено основание за сключването на договора като възмезден с насрещна алеаторна престация, поради което и неосигуряването на такива от приобритателя Д. П. Г. нито лично, нито със съгласието на прехвърлителите чрез трето лице, нито чрез трансформация в парично, обосновават и интереса от развалянето на договора, в който смисъл възражението на ответниците във вр. с разпоредбата на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД е неоснователно.

Без значение за развалянето на договора са субективните или обективни причини за неизпълнението, щом длъжникът отговаря за тях и извън което законът е обусловил правото на кредитора само с оглед интереса му да получи уговорената насрещна престация. В тази насока ответниците се позовават на обстоятелството, че приживе прехвърлителите по договора не са упражнили правото си да го развалят и изрично е направено изявление, че считат договора за изпълнен.

Като универсален правоприемник и наследник с дял от наследството в размер на 1\2 ид.ч., в патримониума на ищцата възниква и правото на иск за разваляне на договора за такъв размер от наследствените права, респективно и преценката за упражняването му. В рамките на предявения иск с оглед установеното имуществено правоприемство, преценката относно изпълнението на договора, може и следва да се основава само на обективни критерии, извън които са обстоятелствата, извлечени от личните отношения между страните по договора. В този смисъл без значение за изхода на делото е съставената от наследодателя П. Г. Д. декларация, която доказва единствено наличието на такова изявление, основано на личната му преценка и воля, но не представлява доказателство във връзка с изпълнението.

В случая с оглед характеристиките на насрещната престация, изпълнението на задължениято е следвало да се осъществява перманетно, непрекъснато и непрестанно във времето, поради което за кредиторите не съществува задължение да предоставят подходящ срок за изпълнение.

Установи се, че през последните години от живота на прехвърлителите, когато тяхното здравословно състояние е било значително влошено поради болест и възраст и, когато необходимостта от предоставянето на грижи и гледане е била най-значителна, ответникът е отсъствал от страна, като по този начин сам се е поставил в невъзможност да осигури лично грижите при болест и немощ. Няма данни с оглед служебните му задължения да е постигнато съгласие дължимите по договора грижи да се предоставят от трето лице и/или това задължение да е трансформирано фактически в парично. Установи се, че грижите и гледането в домашна обстановка според волята на прехвърлителите са били предоставяни от ищцата, като няма данни това да е извършено със съгласието на страните по алеаторния договор в заместване на дължимата от приобретателите престация.

С оглед така установеното в значителна и съществена за интересите на прехвърлителите степен на неизпълнение, предявеният иск е основателен. С оглед качеството на ищцата, като универсален правоприемник на прехвърлителите съобразно наследяването установено в разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗН предявеният иск е основателен до размера на 1\2 ид.ч. от прехвърлените с договора правата. С н.а.№ 114, т. І, дело № 251/88 г. на Нотариус при Сливенския районен съд предмет на прехвърлителната сделка е ½ ид.ч. от апартамент на ул. „Бр. М.” бл. № *, ап. № *, ет. * в гр. С., застроен върху 90.20 кв.м., състоящ се от 3 стаи, кухня и сервизни помещения, с принадлежащо избено помещение № 44, ведно с 1.80 ид.ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, който имот към настоящия момент се индивидуализира по действащата кадастрална карта, одобрена със заповед РД 1831/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на Агенция по Кадастър, като жилище, апартамент в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 67338.551.76 с идентификатор на жилището 67338.551.76.1.37, поради което и предявения иск с оглед наследяването следва да се уважи за 1\4 идч. от правото на собственост. Над този размер от прехвърлените права, качеството на кредитор и длъжник съвпадат в лицето на Д. Г. Г., поради което липсва интерес и предявения иск в тази му част следва да се отхвърли.

С оглед изхода от процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК претенцията на ищцата е основателна, но не е доказано извършването от нея на деловодни разноски, като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде осъдена да заплати на ответниците 250лв. от заплатения от тях адвокатски хонорар, съответстващ на отхвърлената част от предявения иск.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

РАЗВАЛЯ по отношение на М.П.Б.,***, пл. „Л.” бл. *, ап. *в качеството й на наследник на П. Г. ***, поч. на 21.05.2011г. и К.С. Д.а, б.ж. на гр. Сливен, поч. на 22.08.2008г. от една страна и от друга Д.П.Г., ЕГН ********** И А.Н.Г., ЕГН **********,***№ *, съдебен адрес: гр. С., ул. „Г. С. Р.” № *, чрез мл. адв. М. ***, сключения на 9 март 1988г. с н.а.№ 114, т. І, дело № 251/88 г. на Нотариус при Сливенския районен съд договор, с който П. Г. Д. и К.С. Д.а са прехвърлили в полза на Д.П.Г., а с оглед презумпцията на чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от СК – в режим на СИО с А.Н.Г. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от апартамент на ул. „Бр. М.” бл. № *, ап. № *, ет. * в гр. С., застроен върху 90.20 кв.м., състоящ се от 3 стаи, кухня и сервизни помещения, с принадлежащо избено помещение № 44, ведно с 1.80 ид.ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, който имот към настоящия момент се индивидуализира по действащата кадастрална карта, одобрена със заповед РД 1831/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на Агенция по Кадастър, като жилище, апартаментв сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 67338.551.76 с идентификатор на жилището 67338.551.76.1.37 със съседни имоти: идентификатор 67338.551.76.1.36; с идентификатор 67338.551.76.1.38; 67338.551.76.1.32; 67338.551.76.1.42. срещу поето от Д.П.Г. задължение „…да гледа и издържа родителите си до тяхната смърт, като им осигури спокоен и осигурен материално живот, какъвто са водили до сега, включително грижи при старческа немощ и болест, което задължение да изпълнява в натура” до размера от 1\4 ид.ч. от перхвърленото право на собственост като

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.П.Б., ЕГН ********** против Д.П.Г., ЕГН ********** И А.Н.Г., ЕГН ********** иск за разваляне на същия договор сключен с н.а.№ 114, т. І, дело № 251/88 г. на Нотариус при Сливенския районен съд над размера от 1\4 ид.ч. от правото на собственост върху имота – описан подробно по-горе като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА М.П.Б., ЕГН ********** да заплати на Д.П.Г., ЕГН ********** И А.Н.Г., ЕГН ********** сума в размер на 250лв., представляваща част от заплатеното от тях адвокатско възнаграждение.

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията на М.П.Б., ЕГН ********** спрямо ответниците Д.П.Г., ЕГН ********** И А.Н.Г., ЕГН ********** за присъждане на деловодни разноски като НЕДОКАЗАНА.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: