Р Е Ш Е Н И Е № 14

 

Гр. Сливен, 12.03.2012 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното

заседание на…шестнадесети февруари, през две хиляди и дванадесета година в състав:

                                                               Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря………И.К.……………………………………и с участието на прокурора…………………..…………………….………..като разгледа докладваното от ………Снежана Бакалова…гр. дело № 548..по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази:

Предявеният иск намира правното си основание в чл.422 от ГПК.

Ищецът твърди в исковата си молба, че ответницата му е издала запис на заповед, по силата на който се задължила да заплати без протест сумата 62 000лв. Същият е издаден лично от длъжника на 16.07.2011г., като падежа на задължението е 30.08.2011г. и място на плащане гр.Н.З., ул. „К.М.” № *. Твърди че многократно е канил ответницата да му заплати сумата, но тя не я е платила.

По ч гр.д.№ 899/11 на НзРС, се снабдил със Заповед по чл. 417 от ГПК срещу ответницата за сумата по записа на заповед. Ответницата възразила в срока по чл. 414 от ГПК, че не дължи сумата по записа на заповед, поради което за него възникнал правен интерес да предяви настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с което признае за установено, че Ц.Ж.Х. му дължи сумата 62 000лв., представляваща задължение, поето по запис на заповед от 16.07.2011г., присъдена по ч гр.д. № 899/11 на НзРС, ведно със законната лихва от датата на падежа – 30.08.2011г., , до окончателното заплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответницата е депозирала в срок писмен отговор,  в който твърди че процесният запис на заповед е подписан от нея, като гаранция за задължението й към ищеца по договор за изработка от 26.11.2009г. и Договор за възлагане на СМР от 24.09.2009г., сключени между нея, като възложител и „Орион – НП” ЕООД, гр. Н.З., с едноличен собственик на капитала – ищеца, като изпълнител. По силата на уговореното в тези два договора, ищецът е следвало да изгради магазин за хранителни стоки и самостоятелен жилищен етаж в сграда, гр. Н.З., ул. „Ц.О.” № *. В процеса на строителството заплатила на ищеца сумата 50 000лв., като част от уговореното възнаграждение в чл.3 от Договора и останало да дължи сумата 50 000лв., които следвало да заплати в срок до 2 месеца от издаване на Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, което удостоверение за жилищния етаж  все още не било издадено. На 16.07.2011г., ищецът поискал да му подпише запис на заповед за сумата 62 000лв., от които 50 000лв.- остатъка от възнаграждението по договора и сумата 12 000лв.- разлика между първоначално уговореното и предоговореното на 16.07.2011г. възнаграждение по договора. Тя се съгласила да подпише записа на заповед, като отбелязала на същия, че задължението произтича от договора за строителство на магазина и жилищния етаж.  Твърди че към датата на падежа – 30.08.2011г., нито към днешна дата удостоверението за въвеждане в експлоатация на жилищния етаж не е издадено, поради което и  не дължи сумата. След образуване на настоящото производство с ищеца подписали споразумение, за уреждане на  отношенията им по цитираните договори и записа на заповед, като до момента е заплатила сумата 40 000лв. по споразумението. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен по изложените съображения, като й присъди направените разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си  представител поддържа предявения иск. Не оспорва че записът на заповед е издаден като гаранция по приложените договори. Счита че вземането на ищеца произтича от споразумението между страните и моли да му бъдат присъдени 66 000лв., представляващи сумата по записа на заповед и разноски. Не спори че сумата 40 000лв. е платена след завеждането на иска.

Ответникът, редовно призован, не се явява, депозирал е писмено становище, в което поддържа изложеното в отговора. 

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 24.09.2009г. между „Орион – НП” ЕООД, гр. Н.З., с едноличен собственик на капитала – ищеца П.И.П. и ответницата Ц.Ж.Х., бил сключен договор за възлагане на СМР, по силата на който ответницата възложила на изпълнителя да изгради обект „магазин за хранителни стоки”  по проект в груб вид на адрес гр. Н.З., ул. „Ц.О.” № *. Стойността на СМР била уговорена на около 40 000лв., като при завишаване на количествата и нови СМР, по искане на възложителя той се задължил да заплати стойността им. Било предвидено възложителят да приведе аванс в размер на 15 000лв., а окончателното плащане да стане след завършване на обекта с акт 15.

На 26.11.2009г. „Орион – НП” ЕООД, гр. Н.З., с едноличен собственик на капитала – ищеца П.И.П. и ответницата Ц.Ж.Х., бил сключен договор за изработка ( с нотариална заверка на подписите на страните), по силата на който, изпълнителят приел да извърши ново строителство на магазин за хранителни стоки с площ 120 кв.м. и над него самостоятелен жилище етаж с площ 120 кв.м., находящ се в гр. Н.З., ул. „Ц.О.” № *. Общия размер на възнаграждението било определено на 100 000лв., която сума подлежи на допълнително предоговаряне в зависимост от издадения акт 19 след завършването на строежа. Уговорено е плащането на сумата по чл. 3 (100 000лв.)  да става на вноски по време на строежа, а остатъка до договорената сума – в срок до два месеца след издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация.

На 16.07.2011г. в град Н.З., бил подписан запис на заповед по силата на който ответницата се задължила да заплати без протест сумата 62 000лв. на физическото лице П.И.П. Същият е издаден лично от длъжника на 16.07.2011г., като падежа на задължението е 30.08.2011г. и място на плащане гр.Н.З., ул. „К.М.” № *. Записът на заповед е подписан от издателя, като е добавен следния текст „парите ги дължа за построяване на магазин за хранителни стоки  и жилищен етаж”.

Въз основа на представения запис на заповед, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 т.9 от ГПК и изпълнителен лист по ч гр.д.№ 899/2011г. за сумата 62 000лв. – главница и направените разноски в размер на 1 240лв.  и образувал изпълнително производство по изп.д.№ 20112220400115 по описа на ДСИ при НзРС. Ответницата е възразила в срок че не дължи сумата.

След образуване на производството по настоящото дело, на 08.12.2011г. между страните било подписано споразумение, в което страните се съгласяват че задължението на ответница по гр.д.№ 548/11 на СлОС и по изп.д.№ 20112220400115 по описа на ДСИ при НзРС е в общ размер на 66 000лв., от които 62 000лв. по записа на заповед от 16.07.2011г.; 4 000лв. разноски по делата. Страните са се съгласили че задължението по процесния запис на заповед е идентично със задължението, което ответницата има по Договори от 24.09.2009г. и 26.11.2009г., сключени между нея и „Орион – НП” ЕООД, гр. Н.З., с едноличен собственик на капитала – ищеца П.И.П., като задължението е само едно в размера по п.1. Уговорено е дължимата сума да бъде платена при следните условия: 20 000лв. в деня на подписване на споразумението; 20 000лв. в срок до 15.12.2011г.; 26 000 лв.- след издаване от Община Н.З. на Акт 16 за въвеждане в експлоатация на самостоятелен етаж – офис с площ 120 кв.м., находящ се на адрес гр. Н.З., ул. „Ц.О.” № 22-А, но не  по-късно от 31.01.2012г.

Не спори между страните, че до момента ответницата е платила сумата 40 000лв. по описаното споразумение.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК. Искът е допустим, тъй като е предявен в срок по чл. 415 от ГПК.

Същият е частично основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Ищецът е поискал от Новозагорски районен съд издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т.2 от ГПК като е представил документ по чл. 417 т.9 от ГПК – запис на заповед. Последният е редовен от външна страна и съдържа всички реквизити по чл. 353 от ТЗ.

Не с спори между страните и се установява от представените писмени доказателства (споразумение от 08.12.2011г.), че представения запис на заповед има гаранционна функция, като обезпечава каузална сделка – договор за строителство. Не са спори също така между страните че договора за строителство е в писмена форма и е този представен по делото. Ответницата, в изпълнение на този договор е следвало да заплати окончателната вноска в срок до два месеца от въвеждането на обекта в експлоатация. Не са представени доказателства от страна на ищеца, че обекта е завършен и въведен в експлоатация. С представеното споразумение, обаче, е уговорен нов краен срок за заплащане на остатъка от сумата, а именно -  след издаване от Община Н.З. на Акт 16 за въвеждане в експлоатация на самостоятелен етаж – офис с площ 120 кв.м., находящ се на адрес гр. Н.З., ул. „Ц.О.” № *, но не  по-късно от 31.01.2012г. В сроковете, уговорени в споразумението, ответницата е платила сумата 40 000лв. от общото задължение от 62 000лв. по договора за строителство и остава да дължи сумата 22 000лв., за която сума искат следва да бъде уважен, а до пълния му размер отхвърлен , тъй като съдът следва да вземи предвид и фактите настъпили след завеждане на делото – извършеното плащане на сумата 40 000лв. В исковата молба е претендирана лихва от датата на падежа, но такава не следва да бъде присъдена, тъй като не е претендирано присъждане на мораторна лихва, нито в заповедното производство, нито в настоящото, което е следвало да стане отделно, лихвата да бъде изчислена по размер и внесена съответната д.т.

В представеното споразумение между страните фигурират и договорки относно вземания за разноски, които е направил ищеца за събиране на исковата сума – пред съдебния изпълнител  и по други производства. Присъждането на тази сума в настоящото производство е недопустимо, тъй като същата не е предмет на иска с правно основание чл. 422 от ГПК. Ищецът е претендирал присъждането на разноски за исковото производство, които следва да му се присъдят в пълен размер, тъй като макар и иска да е частично основателен то плащането е станало след завеждането на иска – сумата 1 690лв. за адвокатско възнаграждение и сумата 1 240лв. за д.т. Разноските в заповедното производство са присъдени. Направените разноски в изпълнителното производство подлежат на присъждане в същото.

Ръководен от изложените съображения, съдът

           

Р      Е      Ш      И :

       

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на Ц.Ж.Х. ЕГН ********** ***, че Ц.Ж.Х.  дължи на П.И.П. ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване гр. Н.З., ул. „Проф. М.Б.*, кантора *, чрез адв. М.К. следните суми:  22 000 лв. /двадесет и две хиляди лева./, представляваща неизплатена главница по договор за строителство, ведно със законната лихва от 08.09..2011г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 1 240 лв., направени разноски по ч. гр. д.№ 899/2011г. на НзРС.

          ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

          ОСЪЖДА Ц.Ж.Х. ЕГН **********  да заплати на П.И.П. ЕГН **********, направените разноски в размер на 2 930лв.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: