Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 15

гр.С., 13.02.2012 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и дванадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: А. СЛАВОВ

                                                                             ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря Р.Г. , като разгледа докладваното от съдия Светиева въззивно гражданско дело № 552 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 554/16.06.2011 година, постановено по гражданско дело № 687 по описа на Сливенски районен съд за 2011 година, с което е уважен предявеният от Х.С.М. иск с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД  и е развален до размера на  ½ ид.ч. сключеният на 14.10.1997 година договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, оформен  в нотариален акт № 76, том ХІІ, нотариално дело № 3792/1997г. на нотариус при Сливенски районен съд, по силата на който Х.С.М. и съпругата му Р.А.С. /понастоящем с фамилия М./ прехвърлили на сина си А.А.М. - недвижим имот - апартамент, находящ се на административен адрес: гр.С., ж.к.”С.К.” бл. *, вх. *, ап. *, който се индивидуализира с идентификатор  67338.524.110.2, състоящ се от 78.09 км.м., заедно с прилежащите избено помещение № 2 и 1.43 % ид.ч., при съседи: на същия етаж - 67338.524.110.1, под обекта - няма, над обекта - 67338.524.110.1.4, срещу задължението на приобретателя да полага грижи и издръжка за прехвърлителите - родителите му, като им осигурява хранене, гледане, лекуване при нужда, лекарства и спокоен и нормален живот, какъвто те са водили до сключване на договора. Със същия съдебен акт  са присъдени  и разноски.

Въззивникът–ответник в първоинстанционното производство, обжалва решението изцяло, като го намира за незаконосъобразно, необосновано и неправилно - постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Посочва, че от първоинстанционния съд е нарушена  разпоредбата  на чл. 159 , ал. 1 от ГПК , тъй като  са допуснати до разпит свидетели, посочени от ищеца  в  допълнителна  молба, която  не им била връчена и след като това искане не е направено своевременно. Позовава се  на чл. 127, ал. 2 от ГПК, очертаващ правилото и коментира изключението за ангажиране  на  доказателства, за  да  подчертае, че при предявена искова претенция с правно основание чл. 87, ал. 3 от ГПК, тежестта  на  доказване  престирането  на  посочените  в алеаторния договор грижи и издръжка  е на  приобретателя на имота, а не  на прехвърлителя. Наред с  това  посочва ,че в  нарушение  на чл.159, ал. 2 от ГПК, съдът е счел, че следва  да  разпита  само двама от сочените от тях трима свидетели, по причина, че ще свидетелстват  за  един  и  същи  факт, като е заличил единия  от допуснатите  свидетели. В този  връзка  прави съждение, че след като тежестта на доказване фактите и обстоятелствата, относими към полаганите грижи и издръжка от страна на приобретателя на имота  е изцяло  негова счита, че съдът не може предварително да приеме, че спорните  факти  могат да  бъдат доказани само с двама свидетели. Поради това  и изречение второ на ал. 2, на чл. 159  от ГПК е предвидено останалите свидетели да се допускат, ако  призованите не установяват спорния факт. Посочва, че първоинстанционния съд е приел  в мотивите към решението си, че спорния факт, а именно осъществяването на грижи и издръжка по отношение прехвърлителя на имота  не е осъществен, но е отказал да го допусне до разпит. Оплакването си за необоснованост на решението, обосновава като посочва, че от съда без да има надлежна обосновка са кредитирани показанията на свидетелката Фани  Златева, която  била заинтересувана от изхода на  делото, като наследница по закон на  ищеца, а освен това нямала преки впечатления от отношенията между страните, наред с което не са кредитирани показанията на свидетелката М., която е в еднакво близки отношения и с двете страни по делото, поради което не може да се счита заинтересована от изхода по делото. Необоснованите изводи на съда относно установените факти и обстоятелства са довели и до постановяване на  незаконосъобразно решение.

Релевирайки оплакванията си, въззивникът моли въззивният съд да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло решението на РС – Сливен  и вместо него да постанови решение по същество, с което предявени иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира се за присъждане  на направените по делото разноски.

Във въззивната жалба е направено доказателствено искане, по което този  съдебен  състав се е произнесъл. Други  доказателствени или процесуални искания от тази страна няма  направени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, от въззиваемите не е депозиран писмен отговор и няма направени  доказателствени или процесуални искания.

Насрещна въззивна жалба не е подадена в предвидения и предоставен срок.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

В съдебно заседание въззиваемия, редовно призован се явява лично. Представлява се от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който заявява, че оспорва въззивната жалба и като счита същата за неоснователна, а решението за  правилно и законосъобразно моли съда  да го потвърди.

След докладване на жалбата от страните не са направени възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивният контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя й правни изводи на решаващия състав на РС Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права, правна квалификация на исковата претенция, а именно такива по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД.

Въззивната инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно предмета на спора, определил е подлежащите и неподлежащи на доказване относими факти, разпределил е правилно доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. Надлежно им е връчил преписи от писмения си доклад и им е осигурил в хода на процеса пълна и равна възможност за участие и защита. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации, които е привел правилно към съответните правни норми. Обсъдил е обстойно всяко от въведените  отбранителни възражения, съблюдавайки стриктно разпределената от него правилно доказателствена тежест и по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи. Същите като  изцяло споделени и от въззивния съд е безпредметно да бъдат повтаряни, предвид ползваната от настоящата инстанция правна възможност по чл. 272 от ГПК.

Направените  във въззивната  жалба оплаквания не се споделят от този  съдебен  състав по причина, че са  едностранни и  изложени по начин, че обслужат заеманата  от този страна позиция в процеса. Оплакването, коментиращо заинтересоваността на свидетелката, чиито показания са възприети от първоинстанционния съд, както и тези  по отношение на  които се сочи, че не са кредитирани от докладчика по дело на РС, не  намират подкрепа в доказателствения материал. Наред с това, преценката дали да кредитира или не дадено доказателство е поставена изцяло в правомощията на  решаващия съдебен състав, който преценява всяко едно от допуснатите и събрани  по делото доказателства, съблюдавайки относимостта и необходимостта му, за установяване на  правно значимите  по делото  факти  и обстоятелства , които  съдът залага  при изграждане  на фактическата  обстановка , въз  основа  на която  и  воден от вътрешното си  убеждение гради и обосновава правните си изводи. Близката  родствена  връзка  на  първата от  коментираните  в жалбата  свидетелка  и със двете  страни в процеса е достатъчна да се игнорира оплакването във жалбата за  заинтересованост, тъй като твърдяната от въззивника, такава не  е налице. Дори и  хипотетично да се приеме, че в оплакването  на  страната има  резон, то  свидетелката  определено не е  заинтересована,  с оглед бъдещо наследяване  договора  да  се  разваля  за част,  а би  била заинтересована същия да бъде развален изцяло. Само в последния случай, който не е тъждествен на настоящия, би било наложително прецизиране на преценката, досежно твърдяната заинтересованост на коментирания над степента  приложена  от РС - Сливен, и  то  без  да  е  задължително  тази  преценка  да доведе до извода  че  свидетелските показания не следва  да  се  кредитират. Иначе казано колкото е  възможно тези показания да се възприемат като  достоверни и ползващи  доказването,  толкова е  възможно да се стигне  до  противоположния  на  изложения  извод, в който случай не ще се кредитират. Несъстоятелно е и оплакването на въззивника, че първоинстанционния съд е допуснал нарушение на чл.159, ал. 2 от ГПК. Съждението му, че след като тежестта на доказване фактите и обстоятелствата, относими към полаганите грижи и издръжка от страна  на приобретателя на имота е  него счита, че съдът  не  може предварително да приеме, че спорните факти могат да  бъдат доказани само с двама свидетели не може  да бъде  споделена. Не случайно  на  съда  е предоставяна  правната възможност,  ако счита, че за  конкретен  факт  или  обстоятелство са събрани  доказателства, да  прецени , че  не  е необходимо  да допуска  събирането  на  допълнителни. Именно  защото  се  събират  непосредствено  от  съда,  и той има знание както за  подлежащите  на  доказване фактите и обстоятелството, така  и  дали са събрани достатъчно, установяващи ги доказателства, съдът може да  извърши конкретно преценка дали събраните по  делото  доказателства  са  достатъчни, за  да  формира  правен извод или не. Само във втория случай би  било оправдано, ако са изслушани за  едни  и същи  факти  и обстоятелства показания  на двама свидетели,  да  се събират за същите факти и обстоятелства чрез изслушване показания и на трети свидетел посочен от страната. Закона  предоставя на  съда  възможност да  прецени дали посочено от страната за събиране доказателство е не само допустимо и относимо,  но и дали е необходимо събирането му с оглед доказателствената тежест  и  събраните  към  момента  на  преценката  доказателства  по  делото. Правейки  тази преценка РС не е допуснал, процесуално нарушение. Изводите, до които е  достигнал  са  обосновани и  съответстват  на  установяващи от доказателствата  факти.

 При констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода  на  делото  и  по правилата на процеса  въззивникът, следва  да понесе своите разноски  така  както  ги  е  направил.

По правилата на процеса на въззиваемата страна, следва да се присъдят, поисканите и доказани  като направени разноски  за пред въззивната инстанция в размер  сумата  200 лева, които въззивника  следва  да  бъде  осъден да заплати.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                         Р     Е     Ш     И  :

                                                             

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 554 от 04.10.2011 година, постановено по гражданско дело № 687 по описа на Сливенски районен съд за 2011 година.

ОСЪЖДА А.А.М.,*** ДА ЗАПЛАТИ на  Х.С.М. *** направените пред въззивната  инстанция разноски в размер 200 /двеста/ лева

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

                                                              

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                             2.