Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  4

 

                                                гр.Сливен, дата 31.01.2012 г.

                                   

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на седенадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА                                                                          

                                                                        МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 557 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

                  Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във връзка с чл.146, ал.2 от СК и чл.317 от ГПК.

         Образувано е по подадена на 27.10.2011 г. от ответника в първоинстанционното производство, въззивна жалба, срещу решение № 718 от 04.10.2011 г., постановено по гр.д. № 4775 по описа за 2011 г. на СлРС.

         Първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 144 от СК, предявен от Ж.И.Г., като пълнолетна учаща срещу И.Г.И., като нейн баща, за заплащане на издръжка в размер на 300 лв. месечно, считано от датата на исковата молба – 01.08.2011 г. до завършване на редовна форма на обучение във висше учебно заведение или до настъпването на други причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. С Решение № 718 от 04.10.2011 г., постановено по гр.д. № 4775 по описа за 2011 г. на СлРС, съдът е уважил частично предявения иск, като е осъдил ответника да заплаща издръжка в размер на 220 лв. месечно, считано от датата на исковата молба до завършване на редовна форма на обучение във висше учебно заведение или до настъпването на други причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

          Недоволен от така постановения първоинстанционен акт останал ответникът по гр.д. № 4775 по описа за 2011 г.  на СлРС, който с депозираната въззивна жалба обжалва горецитираното решение на районния съд, в частта досежно размера на присъдената издръжка. За да обоснове оплакването си, акцентира върху обстоятелството, че постановеното решение не е било съобразено със събраните по делото доказателства, предвид възможностите на ответника да дава присъдената издръжка. Липсата на правилна и обоснована преценка според въззивника е довела до постановяване на необоснован и незаконосъобразен съдебен акт, без да се вземат предвид ангажираните от ответната страна свидетелски показания. Въззивникът твърди, че неговото добро финансово състояние, за което е направил извод районният съд, е било факт, но преди три години. Към настоящия момент, с оглед икономическата криза, задълженията му за издръжка към другото непълнолетно дете и получавания от него доход, размерът на присъдената издръжката за пълнолетната му дъщеря бил в непосилен размер. Сочи, че неправилен бил изводът на съда относно неговото финансово състояние, тъй като не бил отчетен и високия стандарт на живот в Италия, където живеел в момента. Твърди, че закупения от него апартамент не може да се отдава под наем, поради липсата на средства за привеждането му във вид годен за обитаване.   

          От въззивния съд се иска да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд в частта относно размера на присъдената издръжка и вместо него да постанови ново, с което да намали размера й.

          В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, от процесуалния представител на въззиваемата страна е постъпил писмен отговор. В него се излагат съображения, целящи опровергаване на направените с жалбата оплаквания.

          От Сл.ОС се иска постановяване на решение, с което първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

          В съдебно заседание, въззнивникът, редовно призован, не се явява, представлява от процесуален представител по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК. Поддържа въззивната жалба. Заявява, че е получил определението, ведно с писмения доклад по делото и няма възражения по него. Пледира жалбата да бъде уважена, а решението отменено досежно размера на присъдената издръжка.

           В съдебно заседание, въззиваемият, редовно призован, не се явява, не се представлява от процесуален представител по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК. По делото  е депозирана молба ведно с писмена защита на адвоката на въззиваемия. В нея не се възразява срещу даване ход на делото, като се заявява, че въззиваемият няма да сочи нови докзателства и по същество иска въззивният съд с крайния си акт да потвърди, първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

  В изпълнение на разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият състав извърши проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК; подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.

           С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно и като такова следва да бъде отменено частично. Незаконосъобразно е в частта, с която районният съд е уважил предявения от Ж.И.Г., като пълнолетна учаща срещу И.Г.И., като нейн баща, за заплащане на издръжка в размер над 200 лв. до 220 лв.месечно, считано от датата на исковата молба – 01.08.2011 г. до завършване на редовна форма на обучение във висше учебно заведение или до настъпването на други причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Незаконосъобразността на решението в посочените части, влече след себе си частична неправилност на съдебния акт, досежно присъждането за разноски. В останалата част първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

           Настоящият състав на Слвенски окръжен съд, намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което намира за безпредметно да я преповтаря. В частта относно, която и настоящата инстанция приема иска за основателен, респективно обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен, споделя и крайните правни изводи на решаващия състав на РС – Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Настоящият състав намира, че мотивите, касаещи неправилните части са изградени при неправилна оценка на фактите от иначе пълната и изчерпателна фактическа обстановка, поради което не ги споделя.

          Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на предявения иск, като такава по чл.144 от СК. Въззивната инстанция счита, че е налице законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който правилно е квалифицирал претенцията и е дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства. Направил е доклад по делото, по който те не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

          Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за частично основателни, тъй като въззивният съд след подробно обсъждане на възможностите на бащата, достига до различни изводи относно размера на издръжката, която въззивникът може да дава без особени затруднения. Основното възражение на жалбоподателя е, че съдът не е съобразил всички събрани по делото доказателства, с оглед на неговите възможностите да дава такава, без особени затруднения.

          Съобразно чл. 144 от СК, родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно във висше учебно заведение за предвидения срок на обучение, до навършване на 25-годишна възраст и родителите могат да дават издръжката без особени затруднения. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице – трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно във висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите или от използване на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да съставлява особени затруднения за родителя /Решение № 199 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 944/2010 г., III г.о постановено по чл.290 от ГПК/.  Това означава, че законът релевира допълнително условие за задължението на родителите за доставяне на издръжка на пълнолетно дете, което е свързано с техните материални възможности /Решение № 179 от 22.III.1996 г., II г. о. и Решение № 226а от 02.III.1993 г., II г. о./ За разлика от издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, издръжката на навършилите пълнолетие е условна – следва да се преценява обстоятелството дали заплащането и няма да създаде особени затруднения за родителите.

         Пълнолетните деца поначало са длъжни да се грижат сами за издръжката си. Те имат право на издръжка при определени ограничения с оглед на имуществото на търсещия издръжка и имуществото на родителя. От друга страна задължението за издръжка към непълнолетни деца има предимство пред издръжката на пълнолетното дете и съответно следва да бъде отчетена с оглед възможностите на родителя, след като покрие и собствените си нужди, да осигури издръжка и за пълнолетното дете. Макар и да са от един и същ ред, ненавършилите пълнолетие деца имат предимство пред пълнолетното дете и задълженията към тях следва да се отчетата при изследване на особените затруднения на родителя да дава издръжка на пълнолетното учащо дете / Решение № 1556/1977 г., по гр.д. № 428/1977 г., II – ро, ГО, ВС на РБ/. Безусловността на тази отговорност отпада спрямо пълнолетните деца, които по начало са длъжни сами да се грижат за издръжката си. Изключението е за тези, които учат, но до навършване на определена пределна възраст, като тук законодателят е поставил и определени ограничения с оглед имуществото на търсещия издръжка и имуществото на родителя.

 

         За да уважи иска по чл.144 от СК, Сливенски районен съд е приел, че са налице установените в посочения текст и посочени по-горе предпоставки за това, който извод се споделя изцяло и от настоящата съдебна инстанция. Това заключение, съдът е обосновал с наличие на доказателства, че ищцата е дъщеря на ответника, навършила е пълнолетие, продължава обучението си във висше учебно заведение, редовна форма на обучение и няма възможност да се издържа сама от доходите си и имуществото си. Относно финансово състояние на бащата и при преценка какъв размер на издръжката може да бъде даван без особени затруднения от бащата, районният съд е извел неправилен извод, че това е издръжка в размер на 220,00 лв.

           За определяне на конкретния размер на издръжката, която бащата може да дава без особени затруднения, следва да се отчетат неговите възможности от една страна и нуждата от издръжка на въззивницата от друга. В закона няма легално определение за понятието "особени затруднения", но същността му лесно може да се изясни като се има предвид същността на издръжката като задължение за доставяне на средства за съществуването на нуждаещия се. Следователно, дали са налице особени затруднения или не, се преценява с оглед на материалните възможности на родителите, както и с оглед на наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални възможности.

           Тук следва да се вземат предвид следните обстоятелства – установено по делото, е че ответникът няма постоянна трудова заетост и получава средно месечно сума в размер на около 550,00 евро като работник в земеделското стопанство на Италия. На основание чл.235, ал.3 от ГПК, въззвиният съд отчита и обстоятелството, че бащата има безусловно задължение да дава изръжка в размер на 125,00 лв. на непълнолетната сестра на въззивницата, което задължение не е обусловено от факта дали родителят, от който се търси издръжка е трудоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. Това задължение произтича от постигната между страните и одобрена от съда спогодба между страните по гр.д. № 4790 по описа на Сливенски районен съд за 2011 г. от дата 04.10.2011 г., което обективно е нямало как да бъде взето предвид от районния съд, чийто акт е предмет на настоящата проверка, тъй като е постановен на същата дата. Неоснователно е възражението на въззиваемия, че тази издръжка ще се дължи само още няколко месеца, тъй като погледнато глобално става въпрос за период от около една година до навършване на пълнолетие и съвсем не е без значение за въззивника какъв точно размер на издръжка ще дължи общи и за двете си деца, особено когато едната от тях е безусловна, т.е. дължи се независимо дали родителят е трудоспособен и дали може да се издържа от имуществото си .

           По отношение на нуждите на въззивницата от издръжка, следва да се каже, че те безспорно са се увеличили в сравнение, с тези които е имала като пълнолетна, учаща се. Това е видно и от представените по делото писмени доказателства в тази насока, които са обусловили правилен извод на районния съд досежно размер на издръжката, който ще е достатъчен за задоволяване на нуждата на ищцата – месечно сума в размер на около 400 – 500 лв. Районният съд е отчел нуждата на лицето, имащо право на издръжка съобразно обикновените условия на живот за него, като е взел предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства релевантни за случая. Правилно районният съд е приел, че в издръжката на пълнолетната учаща се следва да участват и двамата родители. В същото време не е отчетено в достатъчна степен обстоятелството, че това алиментно задължение има условния характер -  а именно „родителите да могат да я дават без особени затруднения”, защото в противен случай ще се излезе извън целите на този институт и ще се стигне до неоправдано материално затрудняване на дължащия издръжка, който сам ще изпадне в положението на нуждаещ се от издръжка.          

            Както беше споменато по – горе пълнолетните лица поначало са длъжни да се грижат сами за издръжката си и родителите дължат такава само, ако това не създава особени затруднения за тях. Неправилният извод на първоинстанционния съд относно размера на издръжката, който няма да създаде затруднения на бащата, се дължи не само на обективната невъзможност на районния съд към този момент да съобрази увеличения размер на безусловната издръжка, която се дължи на другото непълнолетно дете, но и на обстоятелството, че при преценката на размера на разполагаемите средства, които ще останат за родителя  не е отчетен факта, че той пребивава и работи в друга държава Република Италия, където стандарта на живот е по – висок в сравнение с този в Република България. В своята преценка решаващият състав на районния съд, неправилно е интерпретирал, иначе правилно установените факти, касаещи размера на издръжката, която няма да създаде особени затруднения за задължения да дава издръжка родител.              

         При определяне на издръжката за пълнолетни деца, съдът не е обвързан с минималните размери на издръжката, определени съобразно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, а единствено следва да се прецени, дали с оглед икономическата обстановка престирането на определен размер издръжка ще съставлява затруднение за съответното задължено лице. В случая неправилно районният съд е отсъдил, че въззиваемият може да осигурява издръжка от 220,00 лв. месечно, без това да му създава затруднение. За определяне на размера на издръжката, която следва да се заплаща, трябва да се вземе предвид и обстоятелството, че въззиваемият не е единственият, който  е задължен за това. Издръжката по чл.144 от СК се дължи и от двамата родители, според материалните им възможности. От друга страна и съобразно т.4 на Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на ВС, не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката. В този смисъл така определеният размер на издръжката дължима от бащата, ще допринесе и за насърчаване на активно поведение у въззиваемата, чрез което да си осигурява допълнителни средства за издръжка чрез получаване на стипендия за отличен успех. 

        С оглед на изложеното и като съобрази събраните по делото доказателства, съдебният състав е мотивиран и приема, че към настоящия момент въззиваемият следва да заплаща на пълнолетната си дъщеря сумата от 200,00 лв. месечно. Този размер на издръжката съдът определи, отчитайки баланса между интересите на пълнолетния учащ и интересите на родителя, неговите възможностите да дава издръжка без това да представлява особено затруднение.Този размер издръжка безспорно не е от естество да задоволи в пълна степен нуждите на въззивницата от издръжка, но съдът следва да държи сметка и за възможностите на задължения родител. Съдът отчита факта, че той също има нужда от средства и за собствената си издръжка и разходи, което от своя страна предполага, че натоварването му с издръжката на още едно лице, в работоспособна възраст, при това материално положение на въззиваемия, би създало особени затруднения за него. В този случай осъждането му да дава издръжка няма да постигне социалните цели, които този институт преследва, а дори напротив.        

          Предвид установеното по делото, настоящият състав приема, че плащането на издръжка в присъдения от районния съд размер от въззиваемия на пълнолетното му дете, би му създавало особени затруднения по смисъла на чл.144 от СК, поради което обжалваното решение следва да бъде отеменено в тази му част за размера над 200 лв. Вместо отменената част на решението, въззивния съд следва да постанови друго решение, изменящо първоначално определения размер на издръжката, чрез намаляването й от 220 лв. на 200 лв. месечно, считано от датата на исковата молба до завършване на редовна форма на обучение във висше учебно заведение или до настъпването на други причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

           На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката.

           С оглед изхода на процеса и направеното искане само от въззиваемия за присъждане на разноски във въззивна инстанция в размер на 50 лв., отговорността за тях трябва да се преразпредели по правилата на процеса, а първоинстанционното решение отменено в частта, с която на ищцата са били присъдени разноски в размер на 67 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар. Вместо него, съобразно правилата на процеса на въззиваемата се следват разноски за две инстанции, съобарзно уважената част от иска, в размер на 100 лв. Решението следва да бъде отменено и в частта относно осъждането на И.Г.И. да заплати държавна такса в размера на 316,80 лв., тъй като съобразно уважената част от иска от въззивна инстанция, държавната такса възлиза на 288 лв.

          Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

 

                                                          

                                                       Р      Е     Ш     И  :

 

         ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 718 от 04.10.2011 г., постановено по гр.д. № 4775 по описа за 2011 г. на СлРС, с която И.Г.И., ЕГН **********,*** е осъден да заплаща на Ж.И.Г., ЕГН **********,***, месечна издръжка в размера на 220 лв., считано от датата на исковата молба – 01.08.2011 г. до завършване на редовна форма на обучение във висше учебно заведение или до настъпването на други причини за изменение или прекратяване на издръжката, но не по – късно от навършване на 25 годишна възраст, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумите В ЧАСТТА за разликата над 200 до 220 лв.

         ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 718 от 04.10.2011 г., постановено по гр.д. № 4775 по описа за 2011 г. на СлРС, с която И.Г.И., ЕГН **********,*** е осъден да заплати на Ж.И.Г., ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 67 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар, като вместо него постановява:

         ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН **********,***, да заплати на Ж.И.Г., ЕГН **********,***, направените разноски по делото за две инстанции в размер на 100,00 лв. /сто лева/.

         ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 718 от 04.10.2011 г., постановено по гр.д. № 4775 по описа за 2011 г. на СлРС, с която И.Г.И., ЕГН **********,*** е осъден да заплати  държавна такса в размера на 316,80 лв., В ЧАСТТА за разликата над 288 до 316,80 лв.

          ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 718 от 04.10.2011 г., постановено по гр.д. № 4775 по описа за 2011 г. на СлРС, в останалата му част.

         ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената издръжка.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от 31.01.2012 г., при предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК

         Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                          

 

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                            2.