Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 271

 

гр. Сливен, 15.12.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                        

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  558  по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 721/18.10.2011 г. по гр. д. № 3679/2011 г. на Сливенския районен съд, с което е признато за установено в отношенията между страните В.С.В. ЕГН ********** *** 20-Б-2, че не дължи на  ЕВН „България Електроснабдяване” АД, със седалище и адресна управление: гр.П., ул. „Х.Г.Д.” № *, ЕИК 123526430 сумата от 138.65 лв., представляваща допълнително начислена електрическа енергия за периода от 24.06.2010 г. до 21.09.2010 г. и са присъдени разноски по делото.

Във въззивната жалба, подадена от ответника, се твърди, че решението на съда е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответстват на обективната истина, а правните изводи – на материалния закон. Доказателствата по делото са тълкувани превратно в полза на ищцата, като са пренебрегнати важни обстоятелства. Съдът е приел, че не са били налице условията за допълнително начисляване на ел.енергия, тъй като ищцата не е била уведомена за извършената проверка, с което дружеството не е изпълнило задълженията си по чл. 63 ал. 3 от ОУ на ЕВН, а именно да изпрати протокола на клиента. Това обаче е било сторено с уведомително писмо. Освен това заложената процедура по коригиране на сметките не е  административно-наказателна по смисъла на ЗАНН и нарушаването на някое от предвидените условия не води до порочност на процедурата.  Основанието за извършване на корекцията е съблюдаване на принципа на добросъвестността. Странен бил извода на съда, че дружеството следвало да докаже, че ищцата е извършила манипулацията, тъй като това касае компетентността на органи, разследващи престъпление. Когато не е установен субектът на изпълнителното деяние, то би следвало да се приложи принципа , че комуто са ползите, нему са и тежестите и да бъде потърсена не санкция, а парично възмездие от бенефициента на отклонението в отчитането. В противен случай тежестта за незаплатената електроенергия се понася от всички абонати. Не е обоснован извода на съда относно периода на отчитането,тъй като е безспорно, че манипулацията не може да се констатира при просто поглеждане на електромера каквото по своята същност представлява ежемесечното отчитане. Неправилен е извода на съда, че свидетелите не са присъствали  на проверката и е безспорно, че е била извършена нерегламентирана външна намеса вследствие на което електромерът е отчел по-малко от реално консумираната електроенергия. Това води до единствения извод, че претендираната сума е реално дължима. Поради това се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена претенцията.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който се твърди, че жалбата е неоснователна, а решението е правилно и законосъобразно.  Съдът се е съобразил със събраните по делото доказателства и ги е отнесъл към адекватните им правни норми. Ответникът не е установил констатирано по реда на ОУ на ЕВН неправомерно въздействие върху електромера, което да се дължи на лежаща у ищеца причина по смисъла на чл. 54 ал. 2 от ОУ, поради което не може да се приеме, че е възникнало за ответника спорното право по чл. 28 ал. 1 вр. с чл. 54 ал. 2 т. 2 от ОУ да коригира сметката за минал период. Иска се да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

В жалбата и отговора не са направени доказателствени искания.

 В с.з.  за въззиваемото дружество не се  явява представител. Постъпило е писмено становище от процесуален представител по пълномощие, с което се поддържа жалбата и съображенията, изложени в нея.

В с.з. за въззиваемата не се явява, не се явява и процесуален представител по пълномощие, който е депозирал писмено становище, в което излага съображения, идентични с тези в отговора на въззивната жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

       Жалбата е неоснователна.

        За да е дължима сумата по процесната фактура, която е калкулирана чрез корекция на сметка за минал период по смисъла на чл. 28 ал. 1 от ОУ на договорите за продажба на ЕЕ на “ЕВН България – Електроснабдяване” /ОУ на ДПЕЕ на ЕС/, е необходимо да са налице в единна даденост изискванията на тази норма – електроразпределителното дружество да е представило констативен протокол, заедно със справка за начислената енергия. От своя страна констативният протокол, за да бъде годен документ, който да послужи за тази цел, следва да е съставен по реда и да приобретава формата и реквизитите, разписани в разпоредбата на чл. 54 ал. 1 и чл. 63 от ОУ на договорите за пренос на ЕЕ през електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” /ОУ на ДПЕЕ на ЕР/, съответно – преизчисляването на количеството ЕЕ следва да е извършено в съответствие с чл. 54 ал. 2 на същите ОУ.

        Така, в случая,  проверката на средството за търговско измерване е следвало да бъде извършена, съгласно клаузите на  ОУ на ДПЕЕ ЕР, по реда на тези ОУ – чл. 35, от лицата по ал. 4, а установеното чрез тази проверка е следвало да бъде закрепено в констативен протокол, съставен във вида, изискуем в тези ОУ –  чл. 63 ал. 1 и ал. 2 - подписан от представители на ЕВН ЕР и клиента, в случай на отсъствие или отказ на последния – от свидетели, присъствали на проверката.

        Установено е, обаче, че констативният протокол /който, освен това не му е и изпратен с писмо с обратна разписка, както повелява чл. 63 ал. 3 от ОУ на ДПЕЕ ЕР/, не е подписан от ищеца /”клиент” по смисъла на ОУ/, а при това положение,  заместването на подписа му с подписи на свидетели, в настоящия казус не е оправдано и противоречи на изискването на чл. 63 ал. 2 от ОУ. Безспорно е доказано, че представителите на ЕВН ЕР, извършили проверката, които са и единствените оправомощени, според ОУ и ЗЕ, лица да сторят това, изобщо не са потърсили ищеца и в действителност не е налице хипотезата нито на “отсъства”, нито на “отказва да подпише”. Освен това съдът не счита, че полагането на подписите за “свидетели” от лицата, съпътстващи по служба проверителите - служители на охраняващата ги фирма, които по създадена практика обикновено ги придружавали, съответства на смисъла на разпоредбата на чл. 63 ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР. Идеята на нормата е да присъстват свидетели, които да верифицират действията на служителите, и те да  не са в специални отношения с последните, за да се гарантира максимална обективност и коректност на проверката при отсъствието на клиента. На последно място тези свидетели нито са обозначени надлежно с три имена, ЕГН и точен адрес, нито подписите им са поставени на всички изискуеми в протокола места.

        Всички тези обстоятелства сочат, че съставянето на констативния протокол не съответства на изискванията на ОУ на ДПЕЕ на ЕР, тъй като е налице поредица от нарушения, свързани с процедурата и формата, следователно той, като писмен частен свидетелстващ документ, не може да се ползва с противопоставима на ищеца материална доказателствена сила, относно съдържащите се в него факти, които са изгодни за подписалата го ответна страна. Оспорената истинност на съдържанието му от страната, чийто подпис документът не носи, не бе доказана успешно от представилата го страна, желаеща да черпи изгодни за себе си правни последици от документа. Заключението на допуснатата от СлРС съдебно техническа експертиза не потвърждава, а само  възпроизвежда констатациите в констативния протокол, чиито данни е ползвало вещото лице, но  дори изводите да са резултат на пряко и непосредствено изследване, това не може да заздрави порока на процедурата и да замести не надлежния документ.

        Независимо от това следва да се посочи, и че самата корекция на сметката на клиента за минал период, не е извършена в съответствие с правилата на ОУ.  Приложени са правила и метод на отчитане и остойностяване, които не се отнасят за настоящата хипотеза.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата е претендирала заплащане на направени пред тази инстанция разноски и с оглед изхода на процеса следва да й бъдат присъдени тези, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 721/18.10.2011 г. по гр. д. № 3679/2011 г. на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА ЕВН „България Електроснабдяване” АД, със седалище и адресна управление: гр.П., ул. „Х.Г.Д.” № *, ЕИК 123526430 да заплати на В.С.В. ЕГН ********** *** *-*-* сумата от 100/сто/ лева, представляваща направени разноски пред тази инстанция.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

        

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: