Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  52

 

                                                гр.С., дата 20.03.2012 г.

                                   

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

           СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА                                                                          

                                                                        МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 560 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

                    Делото е образувано въз основа на подадена от ищеца М.Д.С. в първоинстанционното производство, въззивна жалба против Решение № 465/04.10.2011 г. постановено по гр.д. № 2696 по описа за 2010 г. на Районен съд – гр.С.. С атакуваното решение, съдът е отхвърлил частично, като недоказана за част от претендирания период, претенцията срещу В.С.Д., за заплащане на наем и консумативи за ползване на имот находящ се на адрес: гр.С., ул. „Г.И.” № *. Със същото решение искът е отхвърлена като неоснователен по отношение на другия ответник, срещу когото е предявен – Д.В.Д..

                  Недоволен от постановения първоинстанционен акт останал ищецът по гр.д. № 2696 по описа за 2010 г. на Районен съд – гр.С.. В жалбата си до съда въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, обжалва частично цитираното решение на Районен съд – гр.С., досежно неговите отхвърлителни части, като твърди, че е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че е порочно, тъй като съдът не обсъдил обективно и всестранно всички доказателства събрани в производството. Първата категория нарушения инвокирани с въззивната жалба се отнасят до процесуалните правила. Елиминирани от системата на доказателства били писменото признание пред нотариус на самия наемател за дължимост на сумата от 2007 лв., общо за наем и консумативи и представеният писмен документ от електроснабдителната компания, издаден в началото на 2010 г. От друга страна, съдът нарушил служебното начало, визирано в чл.145 от ГПК, тъй като, ако намирал представените доказателства са непълни, следвало да даде указания на ищцата, което не било сторено. Втората категория възражения, изложени във въззивната жалба, са досежно необосноваността на атакуваното решение, тъй като изводите на съда били в логическо противоречие със събраните доказателства, поради необсъждането на горепосочените. Правилният анализ на доказателствата, налагал единствения възможен извод, че след подписването на споразумението на 18.02.2009 г. и до септември 2009 г., единствено ответника, неговият син и майка са живели в имота, поради което всички консумативи са били изразходвани и дължими от тях. От друга страна бил нарушен и материалният закон, тъй като несъответствието с материалноправните норми било пряка и непосредствена последица от допуснатите и посочени по – горе процесуални нарушения. Неправилно било произнасянето на съда относно разноските и присъждането им наполовина, тъй като с исковата молба сумата се претендирала солидарно.

                   Въз основа на изложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното в отхвърлителните части и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира присъждане на разноски за две инстанции.

                   В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, особеният представител на въззиваемите е депозирал бланкетен писмен отговор пред първоинстанционния съд, в който заявява, че макар да счита жалбата за основателна, качеството в което участва в производството не позволява да прави признание на иска, поради което моли СлОС да извърши проверка на атакуваното решение и да постанови такова, в съответствие с действителните отношения между страните и разпоредбите на закона.

                  Във въззивната жалба и отговора не се правят доказателствени или процесуални искания.

          В съдебно заседание, въззнивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК. Поддържа въззивната жалба и няма възражения по доклада на жалбата и отговора. По същество иска отмяна на атакуваното решение по съображенията изложени във въззивната жалба и уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на направените разноски.

          В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не се явява лично, представлява се от особен представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, който заявява, че поддържа подадения отговор. Няма възражения по доклада. По същество пледира за постановяване на решение, което да отразява действителните отношения между страните.            

          Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК; подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.

                   С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на атакуваното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събрания по делото фактически и доказателствен материал, намира, че решението е неправилно и необосновано в едната си част и поради това следва да бъде отменено. Настоящият състав на Сливенски окръжен съд, намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на районния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което, препраща своята към нея, макар да не споделя крайните правни изводи на районния съд в едната им част.

                   Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, е разгледал четири иска с правна квалификация на първия по чл.232, ал.2, предл. първо във вр.с чл.236 от ЗЗД, на втория по чл.232, ал.2, предл. второ във вр.с чл.236 от ЗЗД, на третия чл.232, ал.2, предл. първо във вр.с чл.236 от ЗЗД, на четвъртия чл.232, ал.2, предл. второ във вр.с чл.236 от ЗЗД. При договора за наем, наемодателят ищец следва да докаже главно и пълно наличие на договор за наем между страните, както и предоставянето на вещта за определен срок. Тежестта на доказване на ответника е в зависимост от възраженията изложени в отговора на исковата молба. В настоящия казус, предвид призоваването на ответниците по реда на чл.47 от ГПК, тежест на доказване не им е разпределяна. Предвид обстоятелството, че договорът за наем е неформален, ищецът в настоящото производство, чрез представения договор за наем с нотариална заверка на подписите от 18.02.2009 г., както и от свидетелските показания, събрани по делото, е доказал както наличието на договорни отношения между страните, датиращи от месец февруари 2004 г., така и предаването на вещта за посочения в исковата молба период. Първите два иска се отнасят до устен договор за наем между страните, продължил до 18.02.2009 г., а вторите два се основават на нотариално заверен договор за наем между тях, сключен на същата дата и продължил до 01.09.2009 г.

                   С оглед на оплакванията изложени в жалбата, настоящият състав намира същите за основателни в едната им част. След оставяне на исковата молба без движение, с молба депозирана в деловодството на Районен съд – гр.С. на 14.06.2010 г., ищцата е уточнила, че към 18.02.2009 г. търсените суми се разпределят по следния начин: месечен наем в размер на 80 лв. за периода от месец октомври 2008 г. до 18.02.2009 г. /датата на подписване на признанието от ответника, че дължи общо сумата от 2007 лв./, т.е. общо 216 лв., сума за вода в размер на 139,22 лв. и сума за ел.енергия в размер на 1532,18 лв. Освен това с молбата е уточнен и периодът на първите два иска - от месец октомври 2008 г. до 18.02.2009 г. Това изявление на ищцата по съществото си има характер на намаляване на размера на първите два иска, тъй като съдът с определение в открито съдебно заседание докладва делото и уведомява страните, че сумарно общата търсена от ищцата сума до дата 18.02.2009 г. по първите два иска възлиза на 1887,40 лв., а не както първоначално е била определена от ищеца в размер на 2007 лв. и се отнася за периода от месец октомври 2008 г. до 18.02.2009 г. Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство с горепосочената молба е посочил не само претендираните суми, но и исковия период. Страните не са възразили по доклада на делото, като ищецът изрично заявява, че поддържа исковете, така както са били докладвани от съда. В този смисъл е неоснователно възражението на жалбоподателя, че съдът е изменил волята на страните, като е оставил исковата молба без движение, за уточняване на конкретните суми и периоди, посочени в нея. Ищецът не е възразил по доклада на делото и към настоящият момент обжалва решението частично. Доколкото в исковата молба се твърди, че основанието за претнедиране на исковите суми е договор за наем и неплатени консумативи, то районният съд е процедирал правилно, като е оставил исковата молба без движение за уточнение на претендирания период и суми по пера, тъй като те представляват самостоятелни искове.

               Предвид предмета на обжалване, определен с въззивната жалба, по отношение на първия иск за неплатен наем в размер на 216 лв., решението на районния съд е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне по него. По отношение на втория иск в размер на 1671,40 лв., от които ел.енергия в размер на 1532,18 лв. и вода в размер на 139,22 лв., районният съд е уважил само претенция в размер на 63,43 лв. – задължение за вода, т.е. предмет на въззивно обжалване е отхвърлянето на иска до пълния претендиран размер от 1671,40 лв., включващо задължението за ел.енергия в размер на 1532,18 лв. и остатъкът от сумата за неплатена вода в размер на 75,79 лв. Районният съд е присъдил сумата за вода, въз основа на представеното от „ВиК” ООД, Сливен извлечение, като единствено доказателство, от което може категорично да се установи на каква стойност е този консуматив за претендирания в исковата молба период. Основателно е изтъкнатото във въззивната жалба възражение, че неправилно районният съд е приел, че ищцата не е претендирала лихви за забава, поради което не ги е присъдил. В самата искова молба и в депозираната допълнителна такава, ищецът е посочил търсените суми, ведно с начислените върху тях лихви за забава от съответните дружества, респективно ясно е изразил волята си сумите да му бъдат присъдени ведно с начислената мораторна лихва върху тях. В този смисъл решението следва да бъде отменено за сумата от 9,16 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимата сума за вода в размер на 63,43 лв. Искът за мораторна лихва се явява доказан, както по основание, така и по размер. По отношение на падежа на това задължение, той също е доказан, съобразно чл.13 на представения договор за наем, както и предвид събраните по делото свидетелски показания.

                   По отношение на останалата търсена сума за вода до пълния претендиран размер от 139,22 лв., решението е правилно и законосъобразно. Районният съд при присъждането на сумата за вода е изходил от претендирания в исковата молба и уточнението към нея период, като е съобразил релевантните по делото доказателства.  

                    Не може да се направи същият извод, по отношение на претенцията за заплащане на потребена ел.енергия в размер на 1532,18 лв. Съображенията на районния съд за отхвърляне на иска в тази му част, са свързани с липса на доказателства, но са необосновани. Основното оплакване на жалбоподателя във връзка с дискредитирането от системата на доказателствата писменото признание на ответника пред нотариус, че дължи сумата от 2007 лв., представляваща обща сума за наем, ток, вода за ползването на имота до 18.02.2009 г. и на представения писмен документ от елетроснабдителната компания, издаден в началото на 2010 г., е основателно. Действително в сумата от 2007 лв., представляваща обща сума за наем, ток, вода за ползването на имота до 18.02.2009 г. не е посочен началния период, за който се дължат сумите, нито са разпределени по месеци. За отхвърлянето на иска съдът е развил и ирелевантни за съществуващия спор съображения, относно наличие на два ИТН за имота. По своята правна същност обаче признанието на ответника В.С.Д. пред нотариус, че дължи сумата от 2007 лв., представляваща обща сума за наем, ток, вода за ползването на имота до 18.02.2009 г. има характера на извънсъдебно признание на дълг. От друга страна този документ депозиран по делото представлява частен документ, ползващ се с обвързваща за съда доказателствена сила, не само досежно авторството на изявленията, но и досежно неговото съдържание, тъй като е налице признание на неизгоден за страната факт. Съдът е пренебрегнал материалната доказателствена сила на документа, която го задължава да приеме, че ответникът действително дължи посочената сума. Неоснователни са изложените от съда аргументи за недоказаност на периода на задължението, тъй като от съпоставката на това признание и на представения писмен документ от елетроснабдителната компания за задълженията на абоната за отдадения под наем имот, находящ се на адрес: гр.С., ул. „Г.И.” № *, както и от свидетелските показания на Стоянов, ценени при условията на чл.172 от ГПК, се установява, че от 2004 г. до септември 2009 г., единствено ответникът, неговият син и майка са живели в имота, от където следва логическия извод, че всички консумативи са били изразходвани и дължими от тях. Логично, след като ответникът признава на 18.02.2009 г., че дължи на ищеца сума в размер на 2007 г. представляваща обща сума за наем, ток, вода за ползването на имота до 18.02.2009 г., то тук са били включени и задълженията за потребена енергия за предходните месеци в размер на  1532,18 лв. Поради това решението следва да бъде отменено общо за сумата от 1541,39 лв./потребена ел.енергия в размер на 1532,18 лв. и мораторна лихва върху задължението за вода в размер на 9,16 лв./.

                   Досежно третия предявен иск за заплащане на наемна цена в размер на 80 лв. месечно, съобразно договор за наем с нотариална заверка на подписите, за период от 18.02.2009 г. до 01.09.20009 г., предмет на въззивно обжалване е отхвърлянето на иска до пълния му размер от 520 лв. Жалбата е неоснователна, тъй като на основание чл.162 от ГПК, съдът правилно е съобразил размера на иска, до който следва да бъде уважен, като е отчел обстоятелството, че периодът, за който се дължи наем са шест пълни месеца по 80 лв. месечно и дванадесет дни от месец февруари. Решението е правилно и законосъобразно в тази част.

                  Четвъртият разгледан от районния съд иск е за осъждане на ответника да заплати на ищеца консумативи /ток и вода/ за периода от 18.02.2009 г. до 01.09.2009 г. Претендира се сума в размер на 37,38 лв. за вода и 147,99 лв. за потребена ел.енергия. Районният съд е уважил като доказан по основание и размер само иска за вода в размер на 28,99 лв. В тази част решението е влязло в сила. По отношение на отхвърлителния диспозитив до пълния претендиран размер за вода, който е предмет на обжалване, следва да се каже, че решението следва да бъде отменено в частта, досежно неприсъждането на мораторна лихва в размер на 2,39 лв., начислени от „ВиК” ООД, Сливен върху присъдената от районния съд сума в размер на 37,38 лв. Аргументите за това са посочени по – горе, поради което е безпредметно да бъдат преповтаряни. По отношение на иска за вода в останалата му част, решението на районния съд е правилно и законосъобразно, тъй като съдът е съобразил липсата на каквито и да било доказателства за останалата част от претендираната сума за исковия период. Представено е  извлечение от „ВиК” ООД, Сливен, в което са посочени дължимите суми за потребена вода за процесния имот, но те се отнасят до месец май 2009 г. По отношение на водата изразходвана за останалите месеци до края на периода – 01.2009 г., страната не е ангажирала доказателства, поради което правилно претенцията й е била отхвърлена за тази част от периода. Такъв извод не може да се направи по отношение на отхвърляне  на иска за потребена ел.енергия в размер на 147,99 лв. Съдът е приел, че въпреки представеното от КЕЦ – Сливен писмо от 09.03.2010 г.  за задължение за потребена ел.енергия на процесния имот до 01.03.2010 г., не можело да се установи кой е началния период на тези задължения, нито какво е задължението по месеци. Действително в писмото от КЕЦ – Сливен, тези обстоятелства не са посочени, но анализът на всички представени по делото доказателства, от които е видно, че в имота през този период е живял само ответника, заедно с неговия син и майка, налага извод, за дължимост на претендираната сума в размер на 147,99 лв. По този иск решението следва да бъде отменено общо за сумата от 150,38 лв. /потребена ел.енергия в размер на 147,99 лв. и мораторна лихва върху задължението за вода в размер на 2,39 лв./.

                  По отношение на отхвърлителната част на решението спрямо втория ответник Д.В.Д., решението е правилно, тъй като се касае за облигационни претенции, по сключен договор за наем първо устен, после писмен между ищцата М.Д.С. и другия ответник - В.С.Д., поради което правилно е ангажирана само отговорността на втроия.

       С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски следва да бъде преразпределена и лежи върху въззиваемия, който следва да заплати на въззивника, сторените от него в размер на 295,65 лв., съобразно уважената част от иска. Неоснователно е възражението изложено във въззивната жалба, досежно солидарното присъждане на разноските. Вземането за разноски произтича от самостоятелното правоотношение, в което се намира всеки един от ответниците със съда, по повод заведения от ищеца срещу тях процес. Дори и в случая вземането, което се претендира по същество да предполага солидарна отговорност на лицата, срещу които е предявен искът, то основанието, от което произтича вземането за разноски не предполага солидарното им осъждане, защото солидарността винаги следва от разпоредбите на закона или ако е била уговорена – чл.121 от ЗЗД.                               

Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, съдът

 

                                                                        

                                                Р      Е     Ш     И  :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 465/04.10.2011 г. постановено по гр.д. № 2696 по описа за 2010 г. на Районен съд – гр.С., В ЧАСТТА, с която е бил отхвърлен като недоказан  иска с осн. чл.232, ал.2, предл. второ във вр. с чл.3 от Договор за наем от 18.02.2009 г.  за разликата над 63,43 лева  /шестдесет и три лева и четиридесет и три стотинки/ до 1604,82 лева / хиляда  шестстотин четири лева и осемдесет и две  стотинки/, представляваща стойността на консумативи за периода от месец октомври 2008 г. до 18.02.2009 г. за ползването под наем на имот, находящ се на адрес: гр.С., ул. „Г.И.” № * като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА В.С.Д., ЕГН **********,***. „Г.И.” № *, да заплати на М.Д.С., ЕГН **********,***, сума в размер общо на 1541,39 лева / хиляда  петстотин четиридесет и един лева  и тридесет и девет стотинки/, представляващо консумативи за ел.енергия в размер на 1532,18 лв. за периода от месец октомври 2008 г. до 18.02.2009 г., за ползването под наем на имот, находящ се на адрес: гр.С., ул. „Г.И.” № * и мораторна лихва върху задължението за вода в размер на 9,16 лв. присъдената сума за вода, ведно със законната лихва върху общата сума, считано от 27.05.2010 г. до окончателното й изплащане.

ОТМЕНЯ Решение № 465/04.10.2011 г. постановено по гр.д. № 2696 по описа за 2010 г. на Районен съд – гр.С., В ЧАСТТА, с която е бил отхвърлен като недоказан  иска с осн. чл.232, ал.2, предл. второ във вр. с чл.3 от Договор за наем от 18.02.2009 г.  за разликата над 28,99 лева /двадесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки/, до 179.37 лева /сто седемдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща стойността на консумативи за периода от 18.02.2009 г. до 01.09.2009 г. за ползването под наем на имот, находящ се на адрес: гр.С., ул. „Г.И.” № * като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА В.С.Д., ЕГН **********,***. „Г.И.” № *, да заплати на М.Д.С., ЕГН **********,***, общо сума в размер на 150,38 лв. /сто  и петдесет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща потребена ел.енергия в размер на 147,99 лв./сто четиридесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки/ за периода от 18.02.2009 г. до 01.09.2009 г. за ползването под наем на имот, находящ се на адрес: гр.С., ул. „Г.И.” № * и мораторна лихва върху задължението за вода в размер на 2,39 лв./ два лева и тридесет и девет стотинки/, ведно със законната лихва върху общата сума, считано от 27.05.2010 г. до окончателното й изплащане.

ОТМЕНЯ Решение № 465/04.10.2011 г. постановено по гр.д. № 2696 по описа за 2010 г. на Районен съд – гр.С., В ЧАСТТА в която ответника В.С.Д., ЕГН **********,***. „Г.И.” № * е осъден да заплати на М.Д.С., ЕГН **********,***направените от ищцата  разноски в производството пред РС-Сливен съразмерно на уважената част от исковете в размер  на 48,33 лв. като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОСЪЖДА В.С.Д., ЕГН **********,***. „Г.И.” № *, да заплати на М.Д.С., ЕГН **********,***, направените разноски по делото в размер на 295,65 лв. / двеста деветдесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки/.

ОСЪЖДА В.С.Д., ЕГН **********,***. „Г.И.” № *, на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на Сливенски окръжен съд държавна такса за въззивно обжалване на решението в размер на 108 лв. /сто и осем лева/, както и сумата от 246,00 лв. /двеста четиридесет и шест лева /, представляваща възнаграждение за особения представител на въззиваемата страна, изплатено от бюджетните средства на съда.

 

 ПОТВЪРЖДАВА Решение № 465/04.10.2011 г. постановено по гр.д. № 2696 по описа за 2010 г. на Районен съд – гр.С., в останалата обжалвана част.

 Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

 

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                                    

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.   

                                                                                                           

                                                                                                          

                                                                                                       2.