РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 24.02.2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ ЯНУАРИ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАНАДЕСЕТА година,  в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:  АТАНАС СЛАВОВ

                            П. СВЕТИЕВА

 

При секретаря Р.Г. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от съдия АТАНАС СЛАВОВ в.гр.д.№ 563 по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на  чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалвано Решение № 261/10.10.2011г. по гр.д. № 4234/2010г. на РС Сливен

Решението е обжалвано от ответницата в първоинстанционното производство П.Д.П., като във въззивната си жалба твърди, че атакуваното решение е неправилно, материално и процесуално незаконосъобразно, необосновано. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него  да постанови решение, с което отхвърли предявения иск.

С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е уважил предявения иск като е предоставил упражняването на родителските права на роденото от съвместното съжителство между въззивницата П.Д.П. И С.И.С. дете В.С.С., родена на *** г. Определил е режим на лични контакти с въззивницата и я осъдил да заплаща издръжка като е определил и местоживеене на детето при бащата, в настоящия случай въззиваемия С.И.С..

За да постанови атакувания съдебен акт първоинстанциония съд е приел в мотивите си, че предявеният иск за предоставяне на родителските права на въззиваемия С.И.С. по отношение на малолетното дете В.С.С.  основателен и доказан. С уважаване на този иск с правно основание 127 ал.2 от СК, съдът се е произнесъл и по исковете с правно основание чл.142 и чл.144 от СК относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

Моли съда да постанови решение, с което отмени изцяло първоинстанционното и постанови ново по същество, с което да предостави упражняването на родителските права по отношение непълнолетното дете на нея и се произнесе по исковете по чл.142 и чл.144 от СК.

В срока по чл.263 от ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба, в от процесуалния представител на въззиваемия С.И.С., по реда на чл.32 от ЗС адв. Н.К. *** , в който се твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Моли съда да го потвърди като такова. Претендира разноски.

         С въззивната жалба се правят доказателствени искания като се иска от съда да постанови изготвянето и прилагането по делото на нов социален доклад като се твърди, че първоинстанционния съд е допуснал процесуално нарушение като не е допуснал до изслушване родителите на малолетното дете, с оглед императивния характер на разпоредбата на чл. 59 от СК, както е допуснал и процесуално нарушение като не е указал на страните в доклада си по делото какви факти и обстоятелства следва да доказват при условията на пълно и пряко доказване, изрично посочени в нормата на чл. 59 ал.4 от СК.

         С определение от 15.12.2011г. съдът е допуснал до изслушване двамата родители. Постановил е да се извърши нов социален доклад и е указал на страните, че следва да сочат доказателства на въззивната инстанция при условията на чл. 266 ал.3 от ГПК относно родителските качества на всеки от родителите по полагане на грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобИ.е на знания от детето,  трудови навици, моралните качества на родителите, социално обкръжение и битови условия, помощ от трети лица и привързаност между детето и родителя.

В съдебно заседание, редовно призован въззивницата се явява лично и се представлява от представителя си по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК адв. А.С. ***, която поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.

В съдебно заседание въззиваемия, редовно призован явява не се лично и се представлява от процесуалния си представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК адв. Н.К. ***, който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържа изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно. Претендира за направените по делото разноски.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

С оглед на събраните на въззивната инстанция доказателства, намира че фактическата обстановка в първоинстанционото решение следва да бъде допълнена.

Въззивницата от съвместното си съжителство с М.Н.С. има родено за нея второ дете Д.М.С. родено на *** год. За периода от м. 10/2010 год. до месец 09/2011 год. въззивницата е получила помощи по ЗИХУ месечно по 200,50 лева , а по ЗСПД по 70 лева месечно, като за месеците 09/2011 год. в размер на 305.00 лева и за месец 07/2011 год. 220.00 лева.

С експертно Решение № 0360 от заседание № 037/14.03.2011 год. въззивницата В. Д.П. и е признато 60% инвалидност от 18.09.2009 год.  с причина общо заболяване и водеща диагноза „шизофрения”. Въззивницата страда от Шизофрения параноидис, пристъпно-проградиентно, начална емоциолнално – волева промяна и умерени затруднения при социална адаптация.

С Разпореждане № 7708247554от 07.04.2011 год.  и е определена пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 115,67 лева.

О изготвения и приет на въззивното производство социален доклад се установи, че въззивницата П.Д.П., заедно с малолетното дете В. , бебето Д., майката на П. Е.М. и М.С. живеят в жилище собственост на брат й на въззивницата. Жилището представлява двуетажна къща, като обитаем е само първия етаж. Втория е заключен и не се обитава. Първия етаж се състои от коридор и три стаи, двете от които са обитаеми, а третата е в ремонт. В едната стая спят М. , въззивницата и бебето, а в другата малолетното дете В. и нейната баба по майчина линия Е.М..

Жилището което обитава въззиваемия е едноетажна къща, състояща се от четири стаи, антре и санитарно помещение. Жилището е електрифицирано и се отоплява от печка на твърдо гориво прилежащата към къщата двор има още две постройки едната е необитаема, а другата живеят родителите на въззиваемия Жилищните условия са добри.

Въззиваемата не работи. полага грижи за роденото си дете Д.. Доходите й са изразяват в получаването на инвалидна пенсия. Получава и присъдената издръжка в размер на 60 от въззиваемия за детето В..

Съжителстващия с нея М. не работи , безработен и няма доходи.Е.М. е пенсионер и получава пенсия в размер на 200 лева.

Въззиваемия С. работи като ел. заварчик и месечното му възнаграждение е в размер на 440 лева и получава и допълнително възнаграждение, като бонуси. Неговите родители И. и С. С. са пенсионери и получавам месечна пенсия съответно 348 лева и 182 лева.

Детето В.С.С. страда от заболяване като водещата диагноза „Генерализирани разстройства в развитието” и общо заболяване „Хипер активно разстройство съчетано с умерено умствено изоставане и стереотипни движения. Неразвит говор. Латентна монопареза на ляв долен крайник.Неговите нужди като се има предвид диагнозата се изразяват в посещение на подходящо учебно заведение и непрекъснато присъствие на възрастен човек, поради факта, че детето не може да се ориентира и лесно ще се загуби. Детето В. С. е ученичка в V-ти клас на Помощно училище „Власаки Шуманов” гр.Сливен и посещава Дневен център за деца с увреждания „Св.Стилиян Детепазител” – Сливен. Детето е с говорно изостанало развитие, няма ориентация за време.

След проведено изслушване и двамата родители изразяват желание да полагат грижи по отглеждането и възпитанието на малолетното дете В..

Приетата за установена фактическата обстановка  се установява от събраните на фазата на първоинстанционото съдебно дирене и на въззивната инстанция. Съдът кредитира изцяло представените писмени доказателства и изготвения социален доклад. Съдът не кредитира свидетелските показания на св.М.С., тъй като същите са обективно заинтересовани от изхода на делото и обслужват изцяло тезата на въззивницата. Свидетеля живее на съпружески начала с въззивницата и се издържа от нейните доходи включително и от помощите, които получава въззивницата от детето В. С.. Тези помощи при евентуално решение в полза на въззиваемия биха го лишили лично свидетеля от доход. Поради горното същия следва да се счита за предубеден и неговите показания не следва да се кредитират.

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Мотивите на решаващия съд за да постанови обжалвания съдебен акт, е че воден изцяло от критерия „интересът на детето” и при преценката на по-пригодния родител, за да бъдат задоволени в максимална степен нуждите на детето, с оглед неговите специфични потребности е определил бащата въззиваемия С.И.С..

Решението за предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: - родителски качества; - полагане грижи и умения за възпитание; - подпомагане подготовката за придобИ.е знания, трудови навици и др.; - морални качества на родителя; - социално обкръжение и битови условия; - възраст и пол на децата; - привързаност между деца и родители и между децата; - помощ на трети лица и др.

Критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при разрешаване на въпроса упражняването на родителските права върху роденото от съвместното съжителство на двамата родители и на кой от тях да се възложи упражняването на родителските права, са съвкупността от всички обстоятелства, като най важния критерий е интереса на детето както правилно е отчел първоинстанциония съд.

В конкретния случай значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата, които са от най-разнообразно естество. В задължителната практика - ППВС № 1/1974 г. са посочени по-съществените обстоятелства, които са особено важни за интереса на детето: основно значение имат родителските и възпитателски качества на всеки родител, полаганите до момента грижи, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и материалните възможности. Последователна е практиката на ВКС, че съдът е длъжен да прецени интереса на детето, като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравствено развитие на детето. Разрешаването на въпроса на кого от родителите да се възложи упражняването на родителските права е свързано с преценката на всички относими обстоятелства, доказани по конкретното дело и въз основа на тях съдът преценява, с оглед интереса на детето на кой от родителите да ги възложи.

В конкретния случай и двамата родители притежават добри родителски качества т.е. необходимите качества за отглеждане и възпитание на малолетното дете. В случая следва да бъде отчетено обстоятелството, че детето страда от заболяване, което изисква специални грижи извън нормалните. Майката страда от заболяване, което не и дава възможност да полага грижи към малолетното дете В. в необходимия обем. Тя не може да стори това и поради обстоятелството, че се грижи за отглеждане на по-малкото си дете Д.. Грижите по негово отглеждане ще възпрепятстват полагането на грижи и по отношение на малолетното дете В. в необходимия обем. Заболяването от което страда налага ежегодното й лечение за продължителен период от време при стационарни условия. В този период няма кой да полага грижи за малолетното дете В., като се има предвид заболяването на нейната баба по майчина линия и ангажираността на св. М.С. с отглеждането на по-малкото дете Д..

Съдът следва да отдаде приоритет на среда, която най-добре ще благоприятства развитието на детето. Среда, в която то ще има собствена стая, със необходимите играчки, книжки и др. несъмнено е в негов интерес. Такава среда за отглеждане и израстването на детето е налице при въззиваемия. Среда на живее на малолетното дете при въззивницата не е добра. Детето живее заедно с своята баба, която страда от психично заболяване в една стая, поради лошите битови условия. Другата обитаема стая се ползва от въззивницата, в детето Д. и св. М.С..

Съдът е изследвал въпроса и е достигнал до извода, че бащата в случая въззиваемия е в състояние да отгледа и възпита детето си и че има съответните лични и възпитателски качества.

Съобразявайки и по–добрите битови условия при въззиваемия, по- високия доход, възможност за оказване помощ от неговите родители настоящия съдебен състав достига до извода, че по-пригоден да упражнява родителските права е бащата

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че не са налице отменителни основания и въззивната жалба следва да не бъде уважена, като атакуваното решение бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 261/10.10.2011г. по гр.д. № 4234/2010г. на РС Сливен като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО, подлежи на обжалване в едномесечен при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 2 от ГПК, от редовното му връчване пред ВКС на Р. България

.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: