Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 9

 

гр. Сливен, 20.01.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                        

 

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  565  по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 815/20.10.2011 г. по гр. д. № 4733/2011 г. на Сливенския районен съд, с което е осъдена Община Сливен да заплати на ЗАД „Булстрат Виена Иншурънс Груп” сумата от 1213.34 лв., представляваща изплатено обезщетение по застраховка „Бонус Каско” за щета причинена на трето лице в резултат на настъпило ПТП , ведно със законните лихви, като искът до пълния претендиран размер от 2426.68 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Във въззивната жалба се твърди, че  решението в частта му, с която е отхвърлен иска до пълния му размер е неправилно и незаконосъобразно, като при постановяването му са нарушени материалния и процесуалния закон. Съдът е приел, че водачът е допринесъл за настъпването на ПТП и обезщетението е било намалено с ½ като е приел, че  той е можел да предотврати произшествието. Сочи се, че в ЗДП за водача няма задължение да заобикаля, подминава или избягва не сигнализираните неравности на пътя. Изводите на съда обаче в тази насока са необосновани, поради което се иска отмяна на решенеието в тази част и постановяване на ново, с което претенцията да бъде уважена.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на тази въззивна жалба.

Не е постъпила и насрещна въззивна жалба.

 

В с.з.  за въззивника не се явява представител. Постъпило е писмено становище от процесуален представител по пълномощие, с което се поддържа подадената жалба на основанията, посочени в нея.

В с.з. за въззиваемата страна се явява процесуален представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба и моли да бъде потвърдено решението.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи.

       Жалбата е неоснователна.

        При правилно установената фактическа обстановка съдът се е съобразил с доказателствата по делото и правилно е приел, че в случая с поведението си водачът на МПС е допринесъл за настъпването на ПТП. Той е имал възможност да предотврати произшествието, ако се е движил със скорост, която му е давала възможност да спре или заобиколи отвора на не сигнализираната шахта, тъй като той е бил видим от  достатъчно голямо разстояние. Установено е, че това препятствие по пътя е било видимо от повече от 50 м., а опасната зона за спиране за водача е била 25 м. По този начин съдът правилно е приел, че водачът на МПС не е направил всичко зависещо от него за да предотврати настъпването на ПТП и е отчел това поведение като допринасящо за настъпването на вредите.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 815/20.10.2011 г. по гр. д. 4733/2011 г. на Сливенския  районен съд.

                  

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: