Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 27

 

гр. Сливен, 13.02.2012 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на първи февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                   МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                        мл.с.    КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на прокурора …… и секретаря К.И., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 566 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета  ГПК.

Спорът се разглежда пред Сливенски окръжен съд, съгласно Определение № 234 от 25.11.2011г. на Апелативен съд гр.Бургас, постановено по ч.гр.д.№ 272 по описа за 2011г. на същия съд.

Въззивният съд е сезиран с подадени три въззивни жалби, с които се атакува Решение № 455/30.06.2011г. по описа на ЯРС. С обжалваното решение е уважен иск по чл.32, ал.2 от ЗС, като съда е извършил разпределение ползването върху съсобствен недвижим имот, представляващ дворно място в гр.Я., ул.”С.В.” № * с подробно определени в решението граници на имота, между съсобствениците ищците М.Й.К. и Г.Х.К. от една страна и ответниците И.И.С. и К.Н.С. от друга страна. Със същото решение е отхвърлен насрещен иск, предявен от ответниците по първоначалния иск, с правно основание чл.109 ЗС. С решението са присъдени разноски в полза на ищците К..

Първата въззивна жалба е подадена от ищците в първоинстанционното производство К., чрез пълномощника си по чл.32,т.1 ГПК, адв. С.-***. С нея се атакува обжалваното решение в частта, с която ЯРС е разпределил ползването на съсобственото дворно място по вариант І от съдебно-техническата експертиза № 8476/22.06.2011г. Твърди се, че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно, постановено в противоречие с доказателствата по делото, необосновано, а избрания от съда вариант на ползване се явявал нецелесъобразен и засягащ правото на собственост на  ищците, претендирали разпределението по отношение на целия имот. По същество съда  възприел правилна фактическа обстановка и изградил правилен правен извод, относно основателността на претенцията по чл.32, ал.2 ЗС, но не е избрал най-целесъобразния вариант на разпределение ползването на съсобствения имот. Съдът следвало да приеме, че външното стълбище в североизточната страна на сградата е изградено в нарушение на строителните правила и норми, създаващо реална опасност от наводняване на сутерена, поради което следва да бъде премахнато и да бъде възстановен достъпа до сградата и първия жилищен етаж през проектирания официален вход на сградата. Именно с премахването на това стълбище ще се осигури искания автомобилен достъп до гаража на ищците. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което да бъде разпределено ползването по вариант ІІ от горецитираната експертиза. Претендират разноски за въззивната фаза на процеса.

С въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане изготвянето на СТЕ за изготвяне на варианти за разпределяне ползването на дворното място, осигуряващ достъп и ползване на изградените в задната част на двора гаражи от двете страни с предвиждане на общо ползване на незастроената част от дворното място.

С мотивирано Определение на съда от 09.12.2011г. искането е оставено без уважение.

В срока по чл.263 ГПК,  насрещната страна чрез процесуалния си представител адв. Т.-*** е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, като излага подробни съображения.

Втората въззивна жалба е подадена от ответниците в първоинстанционното производство и ищци по насрещния негаторен иск – И.  и К. С., а третата въззивна жалба чрез техния пълномощник. Поддържат се и двете депозирани въззивни жалби. Атакуват първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от тях насрещен негаторен иск, както и частта, с която при разпределяне ползването на дворното място, съда е възприел експертизата изготвена по вариант, включващ 10 кв.м., съставляващи част от съседен имот. Атакува се решението и в частта за разноските, като се счита, че неправилно съда е натоварил ответниците с разноски, тъй като ищцовата страна била тази, която е загубила делото и претенцията й била отхвърлена. Поддържа се и становището, изразено в отговора на исковата молба, касаещо недопустимост на предявения иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС. От въззивната съдебна инстанция се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се уважи предявения негаторен иск и ако, съда приеме,  че иска по чл.32, ал.2 ЗС е допустим,  да се разпредели ползването на съсобственото дворно място, като от площта му се приспаднат тези 10 кв.м. от съседния имот. С тези  въззивни жалби не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на процеса. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК, по тези въззивни жалби е постъпил отговор от М.К., съдържащ съображения, насочени към опровергаване оплакванията  на ответната страна.

На основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът извърши проверка на депозираните въззивни жалби, в резултат на която констатира, че същите са редовни и допустими, отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, подадени са в законоустановения срок от субекти, легитимирани да обжалват съдебното решение и разполагащи с правен интерес за това, чрез постановилия съдебния акт съд.

В с.з.от въззивниците по първата въззивна жалба, редовно призовани се явява лично въззивник пор.№1, и двамата въззивници се представляват от процесуален представител по пълномощие, съгл. чл.32, т.1 ГПК, като поддържат депозираната въззивна жалба на основанията, изложени в нея.

В с.з. от въззиваемите по първата въззивна жалба и въззивници по втората и трета въззивна жалби, редовно призовани се явява лично пор.№ 3 и се представлява от пълномощник, съгл. чл.32, т.1 ГПК, като заявяват, че поддържат подадените две въззивни жалби. Не се явява и не се представлява въззиваем, респ.въззивник пор.№ 4 от списъка за призоваване.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и  подписано от съдебния състав, който го е постановил.

По отношение допустимостта на решението в частта му, с която е разгледан първоначално предявения иск с правна квалификация чл.32, ал.2 ЗС, настоящата въззивна инстанция намира следното:

Фактическата обстановка, така както е изложена в мотивите на ревизираното решение е всеобхватна и кореспондира със събрания по делото  доказателствен материал, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, въззивната съдебна инстанция ПРЕПРАЩА своята към нея.

Пред ЯРС е предявен иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС за разпределяне ползването на дворно място с площ 308 кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор 87374.540.150 при съседи: 87374.540.151, 87374.540.138,87374.540.149 и 87374.540.140 – при равни за страните квоти. Ищците претендират разпределяне на ползването, с оглед възможността им за автомобилен достъп от уличния  вход към постройка, в дъното на дворното място, която ползвали преди години като гараж. Същевременно изявяват претенция този достъп да бъде осъществен, посредством събарянето на собственото им външно стълбище, служещо за вход към първия етаж от построената в дворното място жилищна сграда, който етаж е изключителна собственост на ищците. В същото време се иска отваряне на вход от западната страна на сградата, който да им осигури  достъп до собствения им първи етаж. Следователно претендира се разпределяне на ползването не само на дворното място, но и на съществуващата в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор 87374.540.150.5.

По делото е установено и не се спори между страните, че със споразумение – разделителен протокол от 22.12.1993г.,/непредставен по делото/ праводателите на ответницата и ищците са разпределили помежду си жилищната сграда, а по отношение на дворното  място, разпределили  съществуващите постройки на допълващо застрояване /в задната част на двора/, а именно гаражи с идентификатор 87374.540.150.2; 87374.540.150.3. и 87374.540.150.4, лятна кухня с идентификатор 87374.540.150.1, като ищците станали собственици на гараж ид. 87374.540.150.2 и лятната кухня с ид. 87374.540.150.1, а ответниците на останалите два гаража. Останалото дворно място се ползвало общо, като автомобилния достъп се осъществявал през уличния вход на ответниците от западната страна на сградата.

Видно от нотариален акт № 50, том ХІV, дело № 3942/1993г. за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка, два дни след сключването на това споразумение, а именно на 24.12.1993г. родителите на ответницата С. са прехвърлили ½ ид.част от дворното място цялото с площ от 308 кв.м., заедно с втори жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в това място с описание на етажа, както и избено помещение състоящо се от: стая с  югозападно изложение, салон, помещение за дърва със северно изложение и място под стълбището.

От нотариален акт № 15, том Х, дело № 2621/1994г. за покупко-продажба на недвижим имот се установява, че на 10.08.1994г. Ганка В. *** е продала на ищцата К. ½ ид.част от застроено урегулирано дворно място, цялото с площ от 308 кв.м., заедно с първи етаж от построената в това място двуетажна жилищна сграда с площ 83 кв.м., избено помощение състоящо се от две стаи и салон, заедно с принадлежащите общи части, както и построените в това дворно място тоалетна и всички направени подобрения.

Следователно в резултат на споразумението, постигнато между праводателите на страните от 22.12.1993г., същите са разпределили жилищната сграда, като всяка от страните  станала едноличен собственик на обектите, описани в нотариалните актове, а останалото дворно място ползвали общо по начина на разпределение, с автомобилен достъп от западната страна на сградата през входа на ответниците.

Искът с правно основание чл.32, ал.2 ЗС е допустим единствено, когато липсва споразумение между съсобствениците, досежно ползването на общата вещ или когато това споразумение е вредно за вещта. Единствено в тези случаи е допустима спорна съдебна администрация, при която съдебното решение замества мнозинството на съсобствениците и преценява целесъобразността и възможностите за разпределяне ползването на общата вещ.

Ползването на съсобствена вещ, установено с договор между съсобствениците може да бъде изменено отново по решение на мнозинството съсобственици или по решение на съда, когато настъпят нови обстоятелства, които поставят в несъответствие ползването с правата на съсобствениците. Не всяка промяна е основание за ново разпределение на ползването. Преразпределението ще бъде законосъобразно, ако настъпят нови обстоятелства, водещи до несъответствие на установеното вече ползване с правата на отделните съсобственици / в този см Р.№ 721/12.03.1979г. І г.о.ВС РБ/.

Преразпределение на съсобствен парцел по реда на чл.32 ЗС е допустимо, ако е настъпило изменение на фактическата обстановка относно начина, по който страните по споразумение между тях са ползвали реално същия парцел / в този см.Р № 676/05.04.1976г. І г.о. ВС РБ/.

В Р.№ 86/19.12.1975г. ОСГК ВС РБ е прието, че последващия приобретател не е обвързан от постигнатото споразумение между праводателя му и останалите съсобственици и е основание да иска ново разпределяне на ползването. В решението обаче е разгледан казус, при който един от първоначалните съсобственици е прехвърлил част от  неговото право върху трето лице, в резултат на което квотите в съсобствеността са променени.

В настоящия случай праводателите на ответницата С. са прехвърлили изцяло правата, които са имали в съсобствеността. Същото е станало и с ищците К., поради което не е налице фактическо изменение по отношение на първоначалното разпределение на ползването, нито е налице промяна в квотите на съсобствениците.

Съдът намира, че и констатираното, както от вещите лица по изготвените по делото съдебно технически експертизи, така и от показанията на св.Г. /съсед по имот/ отдаване за  ползване на част от имота на свидетелката към процесното дворно място в размер на 10 кв.м. не е фактическо изменение, обуславящо ново разпределение на ползването на имота, тъй като това отдаване по свидетелските показания е временно, а и към настоящия момент няма данни да е извършено по законоустановения ред, предвиден в ЗУТ, чрез промяна на регулационния план.

Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставки за преразпределяне ползването на съсобствения недвижим имот, тъй като не са налични нови обстоятелства, които да водят до несъответствие с установения първоначално договорен ред на  ползване, както и изменение в правата на съсобствениците.

Заключването на входа от страна на ответниците, през който се е осъществявал автомобилния достъп до гаражите на страните е действие, ограничаващо правото на собственост на ищците, но това тяхно право не може да бъде защитено с иск по чл.32, ал.2 ЗС по реда на спорна съдебна администрация.

Видно и от самата искова молба, ищците целят постигане на преразпределение на дворното място чрез разрушаване на външното им стълбище , от което имат достъп към собствения си първи етаж.

Искът по чл.32, ал.2 ЗС по своята правна природа е правно средство за осъществяване на съдебна администрация на гражданско отношение между съсобственици за създаването на промяна в използуването и служенето с общата вещ. Промяната обаче може да се отнася само до управлението на общата вещ, а не и до последици, които ще предизвикат изменението и накърнението на нейната субстанция или ще изменят нейното предназначение. Искът е недопустим в случаите, когато се иска съдебната намеса за провеждане на изменение, за което няма съгласие от всички съсобственици и когато чрез предявения иск се цели да бъде заместено липсващото съгласие /в този см. Определение № 175/30.12.1976г. І г.о. ВС РБ/

С оглед изложеното, предявеният от ищците К. иск с правна квалификация чл.32, ал.2 ЗС се явява недопустим, а постановеното съдебно решение в частта, с която е бил уважен, респ. извършено разпределение ползването на процесното  дворно място е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено.

Решението по отношение на предявения насрещен негаторен иск е допустимо и правилно по следните съображения:

Предявен е насрещен иск с правно основание чл.109 ЗС за премахване на незаконно изградените в съсобственото дворно място постройки на ответниците по този иск К., а именно: външна тоалетна, долепена до страничната регулационна линия на двора на границата със съседния УПИ ХІV-151; лятна кухня и стая за натурии, изградени в югоизточната част на дворното място, долепени една до друга и до страничните регулационни линии на границата на двора с УПИ –ІІІ.

Както вече се посочи по-горе ищците по този иск – С. са придобили от родителите на С. втори етаж от жилищната сграда и ½ ид.част от дворното място. Установено е, а също така и самите страни твърдят / безспорно е/, че разпределението на ползването на целия имот – сграда и двор е било извършено чрез споразумение между тях от 22.12.1993г. Всяка от страните е имала отделен вход от към уличната мрежа, като за автомобилен достъп се е ползвал входа от западната страна на сградата. Ищците по негаторния иск са ползвали гаражи с ид.№№ 87374.540.150.3. и 87374.540.150.4, а ответниците ползвали гараж 87374.540.150.2 и лятната кухня с ид. 87374.540.150.1.  и външна тоалетна.

По реда на чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право, като с такава възможност разполага и съсобственик, ако спрямо него са предприети неоснователни действия от страна на другите съсобственици. Следва тези действия да са извършени без правно основание и реално да възпрепятстват предявилият иска  да упражнява правата си върху имота в пълен обем.

При наличие на постигнато между съсобствениците съгласие за разпределение  ползването на дворното място, неоснователни по смисъла на чл.109 ЗС са онези действия на някой от съсобствениците, чрез които същия осъществява ползване на дворното място по начин, различен от уговорения. Съсобственикът има право да ползва съответната част от дворното място в рамките на притежавания дял от съсобствеността и съобразно постигнатото съгласие за разпределение на ползването. В този случай само действия, които му пречат да упражнява правата си в този обем могат да бъдат преустановени по реда на чл.109 ЗС.

Построяването на сграда в съсобствен имот само по себе си не представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС, тъй като всяко лице, което притежава право на собственост върху едно дворно място разполага с правомощието и да строи в него. Още повече, че по правилото на чл.92 ЗС построеното принадлежи на всички лица, които притежават право на собственост върху дворното място.

Както се посочи по-горе в изложението, споразумението за разпределяне на ползването обвързва и последващите приобретатели на съответни идеални части от дворното място, включително и по отношение на изградените преди прехвърляне на собствеността обекти, представляващи постройки на допълващо и второстепенно застрояване, ако същото съдържа съгласие за изграждането им. Ако постройките са изградени и се ползуват съобразно постигнатото в споразумението съгласие, последващият приобретател не може да иска тяхното премахване освен ако не са налице предпоставки за промяна на начина, по който ползването е било разпределено и такава промяна е реализирана по предвидения в чл.32 ЗС ред.

В настоящия случай е установено, че ищците по негаторния иск са придобили права в обема, притежаван от техните праводатели, включително да ползват реално постройките, ползвани като гаражи с ид.87374.540.150.3. и 87374.540.150.4. Това споразумение обвързва не само праводателите на ищците по негаторния иск, но и последващите приобретатели – ищците С. до момента, в който начинът на ползване не бъде променен. Тези допълнителни постройки, служещи като гаражи и складови помещения са изградени през 1962г. за тоалетната  /арг.от разрешителното за строеж/, и в периода 1968-1970г.  /арг.от показанията на свидетелите Д., И. и К./ при съгласието на праводателите на страните, изградени са върху съсобственото им дворно място при разпределение на ползването им, което ползване впоследствие е преминало към настоящите страни по спора. Нещо повече по делото са налични данни, че страните по настоящия спор съвместно са подали молба до съответните общински власти за издаване на удостоверение за търпимост на тези постройки. Тъй като и двете страни ползват по равно и в съответствие с притежаваните от тях идеални части от тези постройки, не се установява тези, ползвани от ответниците да препятстват възможността на ищците да ползват дворното място в обем по-малък от полагащия им се / в този см. Р. № 299/15.06.2010г. ІІ г.о. ВКС РБ – постановено по чл.290 ГПК/.

Както вече се изложи дворното място е съсобствено и не би могло да бъде застроявано от един съсобственик без съгласието на останалите такива. При липса на учредено право на строеж, което да дерогира действието на приращението, постройките се явяват съсобствени на спорещите страни в съотношение на признатите им права на собственост върху дворното място /в случая ½ ид.част за всяка от страните/. В този случай ищците не могат да искат с негаторния иск премахване на обект, който всъщност е и тяхна собственост, поради което искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Тъй като правните изводи на двете инстанции /по отношение на иска по чл.109 ЗС/ съвпадат, решението на ЯРС в тази част ще бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора в настоящото производство съдът следва да разпредели и разноските между страните, както следва:

В полза на ответниците по първоначалния иск разноски в размер на 260,00 лв., от които 5,00 лв. издадено удостоверение; 50,00 лв. за съдебно техническа експертиза, 105,00 лв. държавна такса за въззивно обжалване и 100,00 лв. адвокатско възнаграждение за иска по чл.32, ал.2 ЗС / от общо платените на адвокат 200,00 лв. за защита по двата иска/.

В полза на ответниците по негаторния иск разноски в размер на 250,00 лв., от които адвокатско възнаграждение за иска по чл.109 ЗС / от общо платените 500,00 лв.за защита по двата иска/.

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

        

 

Р     Е     Ш     И  :

        

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 455/21.07.2011г., постановено по гр.д.№2070/2010г. на районен съд гр.Я., В ЧАСТТА, с която е уважен иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС и е разпределено ползването върху незастроената част от дворно място, находящо се в р.Я., ул.”С.В.” № *, съставляващо ПИ с идентификатор 87374.540.150, при съседи:          87374.540.151, 87374.540.138, 87374.540.149 и 87374.540.140 между М.Й.К., ЕГН: ********** ***, Г.Х.К., ЕГН: ********** ***, И.И.С., ЕГН: ********** *** и К.Н.С., ЕГН: ********** *** по вариант І от съдебно техническа експертиза вх.№ 8476/22.06.2011г., изготвена от вещи лица инж.Д. П. и инж.Ф. Д., съгласно скицата към него, представляваща неразделна част от решението, като вместо него постановява:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от М.Й.К. и Г.Х.К. *** срещу И.И.С. и  К.Н.С. ***, иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС, като недопустим.

ПРЕКРАТЯВА  производството по делото по отношение на предявения иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК М.Й.К., ЕГН: ********** *** и Г.Х.К., ЕГН: ********** ***, да заплатят на И.И.С., ЕГН: ********** *** и К.Н.С., ЕГН: ********** ***, сума в размер на 260,00 лв./двеста и шестдесет лева/, деловодни разноски.

ОСЪЖДА,  на основание чл.78, ал.3 ГПК И.И.С., ЕГН: ********** *** и К.Н.С., ЕГН: ********** ***, да заплатят на М.Й.К., ЕГН: ********** *** и Г.Х.К., ЕГН: ********** ***, сума в размер на 250,00 лв./двеста и петдесет лева/, деловодни разноски.

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно решението в останалата му част.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките, визирани в чл.280 ГПК.

Решението в частта, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по делото, подлежи на обжалване  пред ВКС РБ по реда на чл.274, ал.2 ГПК, с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                     1.

                                                                                     2.