Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  

 

 

гр. Сливен, 18.01.2012 г.

 

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на осемнадесети януари през двехиляди и дванадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                              МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 567 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 39/26.07.11г. по гр. д. № 56/09г. на КРС, с което е признато за установено по отношение на Община Котел, че К.Н.А., М.Н.М., Х.Н.М., А.М.П. и М.М.П., като наследници на М.М.П., са собственици на поземлен имот с идентификационен номер 87031.501.883 по кадастралната карта на с. Ябланово, община Котел, с административен адрес с. Ябланово, ул. “Петър Берон” № 33, с площ 5 991 кв.м. при граници: ПИ 87031.501.1002, ПИ 87031.501.2082, ПИ 87031.501.214, ПИ 87031.501.585, ПИ 87031.501.586 и ПИ 87031.501.2072, обезсилен е АОС № 795/03.08.2007г. на кмета на община Котел и са присъдени и разноските по делото.

Въззивникът твърди в жалбата си, че не е доволен от решението, тъй като то било изцяло материално и процесуално незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди, че е изцяло недопустимо, постановено по недопустими искове. Заявява, че ако не се приеме за недопустимо цялото решение, то недопустима е частта, с която се обезсилва АОС. Съдът не бил разгледал направените от въззивника възражения, а е разгледал доводи, които той не излагал. Счита, че не са налице материалните предпоставки за уважаване на исковете, липсват и доказателства, подкрепящи изводите на съда. поради това моли въззивната инстанция да обезсили изцяло или отчасти като недопустимо обжалваното решение, или да го отмени като неправилно и вместо това постанови ново, с което отхвърли исковете. Претендира разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Заявява, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, развива подробни съображения за основателността на исковете. Моли въззивния съд да потвърди решението на КРС, претендира разноски за тази инстанция..

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивната община, редовно призована, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие. С писмена молба-становище процесуалният му представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски за настоящата инстанция.

В с.з. от въззиваемите, редовно призовани, лично се явява пор. номер 5, останалите не се явяват, за всички се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата, заявява, че счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли въззивната инстанция да го потвърди. Претендира разноски за тази инстанция.

След докладване на жалбата не са направени възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, но САМО ФОРМАЛНО отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – частично допустимо.

Решението, в частта, с която е обезсилен АОС №795/03.08.07г., е недопустимо, тъй като тези актове съдържат само констатации, не създават правно положение и липсва предвиден в закона самостоятелен ред за тяхното атакуване и упражняването на съдебен контрол върху тях. Тази част на решението следва да бъде обезсилена. Направеното в исковата молба искане за  прогласяване нищожността на посочения АОС е недопустимо и следва да се остави без разглеждане.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение, в останалите му части, е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Предявените активно субективно кумулативно съединени искове са положителни установителни и имат за предмет признаване за устанвовено между страните, че ищците са собственици на индивидуализиран недвижим имот и именно тези искове е разгледал и по тях се е произнесъл КРС, независимо от неточно посочената правна квалификация.

Въззивният съд е длъжен да остане само в рамките, поставени с въззивната жалба, които, в случая, не дават ясно указание в какво точно се състои порочността на обжалваното решение, както повелява разпоредбата на чл. 260 т. 3 от ГПК.

Изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на съдебния акт са напълно бланкетни, формални и лишени от всякаква конкретика, поради което въззивният съд не може да съсредоточи фокуса на въззивния контрол върху неинвокирани пороци, което е и основания за отхвърляне на въззивната жалба.

Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

РС е осъществил надлежно процесуалните си правомощия и задължения по чл. 140 - 149 от ГПК, и в съответствие с материалноправните разпоредби, въз основа на събраните годни, допустими и непререкаеми доказателства, е заключил, че са налице условията за уважаване на исковете за признаване правото на собственост на ищците.

Последните, за да обосноват правото си, се позовават на деривативен придобивен способ, като заявяват, и че никога не са губили владението върху имота /първоначално представляващ две съседни ниви, впоследствие оформили един цял имот/, а ответникът, от своя страна, противопоставя правоизключващо възражение, че самият той е собственик на спорния имот /по-късно разделен на седем по-малки/. Ищците представят записка за вписване на н.а. за продажба от 1946г. и договор за покупко-продажба от 1950г. на своите преводатели, а ответникът – АОС от 2007г. и 7 броя актове от 2009г.

 Спорният имот с планоснимачен № 883 в кв. 13 по ПУП на с. Ябланово, община Котел от 2008г., е идентичен с владения от ищците, придобит въз основа на представените документи и е с идентификатор № 87031.501.883 по кадастралната карта на селото,          одобрена със заповед от 2007г. на АК. Със заповед на началника на СГКК Сливен от 2009г. е изменена кадастралната карта и от този имот са образувани седем имота с идентификатори, съответно -  ..2202, ..2203, ..2204, ..2205, ..2206, ..2207 и 2208.

Към момента на придобиването от праводателите на ищците, имотът е представлявал земеделска земя, те са го ползвали, застроили и обработвали до включването му в ТКЗС през 1957г., както и след 1992г., когато въз основа на подадено от наследодателя им заявление, с решение на ПК-Котел им е възстановено правото на собственост върху отнети замазелски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници /включително двете ниви, образуващи спорния имот/. С два протокола от 1994г. на ОбПК-Котел се посочва, че “не се признават имотите в регулация на с. Ябланово, тъй като не са спазени изискванията на чл. 13 ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ – представяне на скица и удостоверение от ТСУ-Сливен”, което изявление касае именно спорния имот № 883. По одобрената кадастрална карта от 2007г.  имотът вече е с трайно предназначение “урбанизирана територия” и в имотния регистър към КК на с. Ябланово за него е записано: “собственик - неидентифициран”. Липсва всякаква документация дали, кога, по каква причина, на какво основание и по какъв начин този имот е включен в регулация и е бил категоризиран като “урбанизирана територия”. На 03.08.2007г. община Котел е съставила АОС № 795, с който обявява процесния имот, до тогава с идентификатор87031.501.883, за частна общинска собственост, на основание записването му в разписния списък към КРП на с. Ябланово от 1964г. като “двор АПК-лично ползване”. След одобряване изменението на кадастралната карта през 2009г., когато имотът е разделен на седем отделни имота, в записването е извършена промяна и като собственик е посочена Община Котел, въз основа на АОС.  През 2009 г. са издадени съответно седем броя АОС за всеки от новосъздадените имоти, чиито номера са посочени по-горе.

В община Котел, нито след 1992г., нито по-рано, не е започвала и завършвала надлежна процедура за отчуждаване на процесния имот №883, кв. 13 по ПУП/08г. на с. Ябланово.

Така, в обобщение, от една страна следва да се приеме, че ищците успешно са доказали веригата от юридически факти, установяващи придобиването на правото на собственост върху процесния имот /или новообразуваните седем/, чрез продажба и наследяване на земеделска земя, възстановена им по надлежен ред.

От друга страна, за да изключи така установеното право на собственост на ищците, ответната страна следваше или само да елиминира техните правопораждащи факти, или да ги обори, като им противопостави по-силни свои такива. Тъй като тя е избрала не просто да твърди, че ищците не са собственици, а че самата община е собственик, последната следваше да докаже валидното придбиване на това право на основание, годно да я направи собственик. Ответникът нито е представил надлежен титул за собственост, нито е инвокирал и доказал такава непререкаема поредица от юридически факти, осъществяването  на които да обоснове възникване чрез валиден способ на правото на собственост.

Съставянето на АОС, който не поражда вещното право, а само констатира евентуалното му наличие, не може само по себе си да докаже твърдението на ответника, че той е собственик на земята. Издаването на акта не е резултат на действително придобито право на собственост, тъй като такова не е настъпило в патримониума на ответника нито директно от правна норма, нито чрез някой от уредените от закона способи. Не се установи нито как и на какво основание спорният имот е включен в регулацията на населеното място и кога е загубил статута си на земеделска земя, нито да е провеждана по установен ред процедура по отчуждаване на имота от ищците след 1992г.

От двете конкуриращи се права, заявени от страните, настоящата инстанция намира, че успешно доказани са претенциите на ищците, поради което исковете им следва да бъдат уважени.

Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд следва да потвърди атакуваното решение. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации, които правилно  е привел към съответстващите им правни норми, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски следва да бъде възложена на въззивната страна, която следва да понесе своите и заплати на въззиваем пореден номер 5, който единствен е направил и доказал такива, разноските за тази инстанция в размер на  700 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                      

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 39/26.07.11г. по гр. д. № 56/09г. на КРС в частта, с която е обезсилен  АОС № 795/03.08.2007г. на кмета на община Котел,  като НЕДОПУСТИМО.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  искането за обявяване нищожност на АОС № 795/03.08.2007г. на кмета на община Котел, като НЕДОПУСТИМО

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 39/26.07.11г. по гр. д. № 56/09г. на КРС в останалата част.

 

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА КОТЕЛ да заплати на А.М.П. направените разноски за тази инстанция в размер на 700 лв.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: