Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 14

                                               гр.Сливен, 31.01.2012 година

                                               В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и дванадесета година в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                                        ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдия Светиева въззивно гражданско дело № 570 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на  чл. 258 и следващите  от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена въззивна жалба против първоинстанционно решение № 746 от 27.10.2011 година, постановено по гражданско  дело № 1733 по описа на Сливенски районен съд за 2011 година, с което е отменено като незаконосъобразно решението, прието от общото събрание на Кооперация “Стефка Чамурова”, гр. Сливен – в ликвидация, проведено на 10.03.2011 година, за изключване на К.Б.К. като член - кооператор и са присъдени разноски по делото.

С въззивната си жалба Кооперация “Стефка Чамурова”, гр. Сливен – в ликвидация – ответник по иска, атакува първоинстанционното съдебно решение, релевирайки оплакване, че е неправилно и необосновано. Счита  за  необоснован извода на съда, относно  допуснато от  Кооперацията нарушение на разпоредбите на чл.13, ал.3, изр. 2 от ЗК , тъй като в противоречие  на представени по делото писмени доказателства, от  решаващия съдебен състав се приема, че  на ищеца не е дадена възможност да бъде изслушан от ОС, респ. да упражни правото си на  адекватна защита. Давайки своя интерпретация на доказателства, приети по делото, посочва, че  сам съда в мотивите си приема, че ищецът е напуснал събранието без да бъде изслушан, както  и,  че с напускането на ОС не е реализирал правото си да даде устни обяснение, въпреки  които си  изводи, напълно  необосновано според  въззивника, решаващия състав на СлРС приема, че с това е било нарушено правото му да даде надлежни устни обяснения пред ОС. За да  аргументира направените в жалбата оплаквания, посочва становището си, че връчването на обща покана с посочен дневен ред и общо изброяване на основанията за изключване на всички, посочени в нея член - кооператори, не е в нарушение на законовите разпоредби. Счита за  необосновани и изводите на съда, че не са ангажирани доказателства, относими към конкретните нарушения, осъществени от ищеца. Обосновава  оплакване, съгласно което  необосноваността на  решението е довело  и до  незаконосъобразност на правните изводи.

Поради изложеното, моли въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо него  да постанови ново, отхвърлящо като  неоснователен предявения иск. Претендира разноски.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В съдебно  заседание за въззивника - Кооперация “Стефка Чамурова”, гр. Сливен - в ликвидация, редовно призована, не се явява процесуален представител по закон. Представлява се от процесуален представител по пълномощие, който заявява, че  поддържа въззивната жалба и като счита решението за незаконосъобразно и необосновано,  пледира за уважаване на въззивната жалба. Претендира за присъждане на направените пред настоящата  инстанция разноски.

 В съдебно  заседание, въззиваемия, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие, който заявява, че оспорва основателността на въззивната жалба и като счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, моли за потвърждаването му. Искане за присъждане на разноски, пред настоящата инстанция няма  направено.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този съдебен състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА мотивите си към тези на първоинстанционния съд и въвежда съдебното решение на първоинстанционния съд по подразбиране.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Задължителна предпоставка, за да бъде законосъобразно решението на общото събрание на кооперацията, е провеждането му да е редовно и законно – тоест цялата процедура, включваща взимане на решение за провеждане на събранието, съобщаването му на член - кооператорите, самото провеждане и обективирането на приетите решения, да бъде в съответствие с правилата на ЗК и тези на Устава на съответната кооперация.

В случая се установява, че от формална гледна точка инициативата за провеждането и самото провеждане на общото събрание, са съгласно разпоредбите на закона и устава. 

Неспазване на императивната норма на чл. 16 ал. 1 изр. 2 и 3 от ЗК, съставлява съществено нарушение, имащо неотстраним характер и като такова опорочава не само  законността на събранието, но и законността на взетото на него решение, чиято отмяна се иска. - Законодателят е въвел категорично изискване за съдържанието на поканата за провеждането на събранието – в нея задължително се вписват  въпросите, които ще бъдат разглеждани, денят, часът и мястото на провеждане. Категорична и недвусмислена е забраната събранието да взема решения по въпроси, който не са вписани в поканата, освен ако присъстват всички член - кооператори и са съгласни с това,  /или за свикване на друго ОС/. Разпоредбата  изисква,  в поканата да бъдат посочени конкретно въпросите, които ще се разглеждат, като тази конкретност се определя във всеки един случай самостоятелно, тъй като е обусловена от редица фактори, които не могат да бъдат предварително обхванати от законовата разпоредба. Волята на законодателя е несъмнена еднозначна и недвусмислена – необходимо е въпросите да са така конкретно формулирани, че да съдържат ясна и точна информация за това, което ще се разглежда и решава на съответното общо събрание. Дадената по този начин формулировка обосновава и придава смисъл на изискването за предварителното разгласяване на поканата – за да може всеки кооператор, желаещ да присъства, да вземе пълноценно участие и да реализира ефективно всички свои регламентирани права като член.

Установи се по безспорен и категоричен начин, че в писмената покана, връчена на ищеца, е вписана една единствена точка в дневния ред – изключване на изброени член -кооператори, сред които фигурира и неговото име. Посочено е като общо основание “нанесени щети на кооперацията и грубо нарушение на ЗК и Устава”. Така формулирано, по отношение на ищеца, то е общо, непълно и по отношение  на  него  липсва  конкретика. Не се създава яснота относно индивидуалното нарушение, за което се предлага изключването на ищеца, и посредством вписаните в поканата 14 броя въпроси, на които се иска отговор от петимата, номинирани за изключване член - кооператори. На първо място адресираните към всички тях въпроси не съдържат в себе си информация точно за това, какво е нарушението на ищеца. На второ място в тях не се споменава изобщо каквото и да било действие,  извършено от него. В т. 14 са изписани констатации във вид на твърдения,  които също не могат да бъдат приети за надлежно формулиране на поканата по см. на чл. 16 ал. 2 от ЗК. Липсата на ясна и недвусмислена индивидуализация на нарушението/ята, за което се иска неговото изключване, препятства правото на защита на ищеца чрез писмени или устни обяснения. Този порок на поканата не може да се неутрализира и санира по никакъв начин. Цитираните норми на ЗК са изрични и императивни, и не търпят разширително тълкуване по отношение съдържанието на поканата за свикване на ОС. Да се приеме обратното като се игнорира предписаното съдържание, би означавало да се подмени волята на законодателя и да се поставят в несигурно положение лицата, като се ограничи възможността им за защита.

В мотивите към взетото решение за изключване на ищеца К.Б.К.  като член-кооператор са вписани допълнителни, нефигуриращи в дневния ред и поканата нарушения /също общо изказани и отнасящи се общо за петимата членове/. Освен това отново липсва конкретно посочване на нарушенията, довели до изключването точно на ищеца – не е описано в какво се изразяват причинените от него вреди, кога и как са нанесени, какви злоупотреби е извършил и как е уронил името на кооперацията, коя разпоредба на ЗК или устава е нарушил, с какви точно действия и дали това действително представлява грубо нарушение на закона или устава. Тъй като  нарушенията не са изрично, ясно и еднозначно назовани се препятства възможността на съда като орган, осъществяващ контрол за законосъобразност, да провери дали действително са извършени нарушения от страна на ищеца. Налага  се извода, че след като поканата за провеждането на общото събрание не е отговаряла по съдържание на изискванията на правните норми, то свикването и провеждането му въобще са били ненадлежни, а тъй като и решението е неточно и немотивирано, то се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Досежно  изложено оплакване  в жалбата, следва  да  се  посочи,  че същото се възприема като несъстоятелно, тъй като не  само не е съобразено с хронологията  на изложеното в мотивите от  първоинстанционния съд, но и чрез обосновката  му  се поставя акцент на изказ, които не е послужил за обосноваване на окончателния правен извод, изведен от първоинстанционния съд. Несъмнено, интерпретирайки  фактическа  констатация  решаващия съдебен състав на СлРС  е целял  да  подчертае, че дори и да  се бе възползвал респ. реализирал правото да даде устни и писмени обяснения, като се има предвид коментирания  порок на  поканата, съставляващ съществен порок на процедурата, то  отново  би се стигнало до обобщения краен извод, без значение  вида  и формата  на обясненията, че ищеца е поставен  в  невъзможност в  пълня мяра  да реализира  адекватно  защитата  си  по причина ,че  няма  знание  за нарушението, което  му се вменява, като  извършено от него. Следователно  дали ищеца  се  е  възползвал  или  не  от правото  си  да  даде  обяснения  и  по какви причини е действал по коментирания от първоинстанционния съд начин, не  се  отразява върху законосъобразността  на провеждане  на  ОС и вземане  на  решение. След  като  са  констатирани нарушения на императивни  разпоредби в процедурата  по свикване, провеждане и вземане на  процесното решение, които няма как да бъдат санирани, неминуемо  се  стига  до  извод за незаконосъобразност на взетото решение, което  правилно  е преценено, че подлежи  на  отмяна  и  то на  няколко  процедурни  основания.

Поради изложеното настоящата инстанция намира, че искът е основателен и следва да се уважи.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващите им правни норми, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени. Въззиваемата страна не е направила и претендирала разноски, поради което такива не следва  да  и се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                 Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 746 от 27. 10. 2011 година, постановено по гражданско дело № 1733 по описа на Сливенски районен съд за 2011 година.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: