Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

гр. Сливен, 18.01.2012 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на осемнадесети януари през двехиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                              мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 571  по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба първоинстанционно решение № 809/27.10.2011г. по гр.д. № 1735/11г. на СлРС, с което е отменено като незаконосъобразно решението, прието от общото събрание на кооперация “Стефка Чамурова”, гр. Сливен – в ликвидация, проведено на 10.03.2011г., за изключване на М.Б.Р. като член-кооператор и са присъдени разноски по делото.

С въззивната си жалба кооперацията в ликвидация – ответник по иска, атакува цитираното решение, като твърди, че то е неправилно и необосновано. Твърди, че връчването на обща покана с посочен дневен ред и общо изброяване на основанията за изключване на всички, посочени в нея член-кооператори, не е в нарушение на законовите разпоредби. Заявява, че въззиваемата е била нееднократно предупреждавана да върне получена от нея сума от продажба на магазина на ул. “Ц.С.” № * и е била запозната с фактическото основание за изключване, независимо, че не е бил посочен в поканата конкретния текст от ЗК и Устава. Също така твърди, че РС е направил необосновани изводи във връзка с липсата на мотиви на решението на ОС за изключването на ищцата – в предпоследната страница било посочено, че е нарушила чл. 31 ал. 3 от ЗК, като е взела пари от продажбата на магазина.  Освен това въззивникът сочи и че член-кооператорите нямат право да получават суми от продажби на имоти, собственост на кооперацията, а само на заплата, при определени условия, поради което в нарушение на ЗК кооператорите са били подведени да гласуват за съразмерно разпределение на сумите от продажбата на магазина. Въпреки, че ОС двукратно било взело решение за връщане на получената от въззиваемата сума от 1 468, 60 лв., тя не е сторила това, с което не е изпълнила решение на ОС на кооперацията и това е нарушение на чл. 10 ал.1 т. 2 от ЗК. Тввърди, че е неправилно становището на РС, че е недопустимо едва в устните състезания да се посочват точните нарушени текстове на ЗК и Устава, което е твърде тясно тълкуване на процесуалните разпоредби. Поради изложеното моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение изцяло и вместо него постанови ново, с което отхвърли като неоснователен предявения иск. Претендира разноски.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивната кооперация – в ликвидация, редовно призована, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА мотивите си към тези на първоинстанционния съд и въвежда съдебното решение на първоинстанционния съд по подразбиране.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Задължителна предпоставка, за да бъде законосъобразно решението на общото събрание на кооперацията, е провеждането му да е редовно и законно – тоест цялата процедура, включваща взимане на решение за провеждане на събранието, съобщаването му на член-кооператорите, самото провеждане и обективирането на приетите решения, да бъде в съответствие с правилата на ЗК и тези на Устава на съответната кооперация.

В случая се установява, че от формална гледна точка инициативата за провеждането и самото провеждане на общото събрание, са съгласно разпоредбите на закона и устава.  

Сериозното нарушение обаче, което е с неотстраним характер и опорочава законността на събранието, както и взетото на него решение, чиято отмяна се иска, се състои в неспазване на императивната норма ва чл. 16 ал. 1 изр. 2 и 3 от ЗК.

Законодателят е въвел категорично изискване за съдържанието на поканата за провеждането на събранието – в нея задължително се вписват  въпросите, които ще бъдат разглеждани, денят, часът и мястото на провеждане. Също категорична е забраната събранието да взема решения по въпроси, невписани в поканата, освен ако присъстват всички член-кооператири и са съгласни с това,  /или за свикване на друго ОС/. Така, в поканата следва да бъдат конкретно посочени въпросите, които ще се разглеждат, като тази конкретност се определя във всеки един случай самостоятелно, тъй като е обусловена от редица фатори, които не могат да бъдат предварително обхванати от законовата разпоредба. Волята на законодателя е несъмнена и еднозначна – необходимо е въпросите да са така конкретно формулирани, че да съдържат ясна и точна информация за това, което ще се разглежда и решава на съответното общо събрание. Само при това положение придобива смисъл и изискването за предварителното разгласяване на поканата – за да може всеки кооператор, желаещ да присъства, да вземе пълноценно участие и да реализира ефективно всички свои регламентирани права като член.

Установи се безспорно, че в писмената покана, връчена на ищцата, е вписана една-единствена точка в дневния ред – изключване на изброени член-кооператори, сред които фигурира и нейното име. Посочено е като общо основание “нанесени щети на кооперацията и грубо нарушение на ЗК и Устава”. Така формулирано, по отношение на ищцата, то е общо, неконкретно и непълно.

Не се създава яснота относно индивидуалното нарушение, за което се предлага изключването на ищцата, и посредством вписаните в поканата 14 броя въпроси, на които се иска отговор от петимата, номинирани за изключване член-кооператори. На първо място адресираните към всички тях въпроси не съдържат в себе си информация точно за това, какво е нарушението на ищцата. На второ място в тях не се споменава изобщо каквото и да било действие,  извършено от нея. В т. 14 са изписани констатации във вид на твърдения,  които също не могат да бъдат приети за надлежно  формулиране на поканата по см. на чл. 16 ал. 2 от ЗК. Липсата на ясна и недвусмислена индивидуализация на нарушението/ята, за което се иска нейното изключване, препятства правото на защита на ищцата чрез писмени или устни обяснения. Този порок на поканата не може да се неутрализира и поправи с това, че, според твърденията на ответника, с нея били провеждани разговори, била канена да върне получена сума и реално била запозната с фактическите основания за изключването й. Цитираните норми на ЗК са изрични и императивни, и не търпят разширително тълкуване по отношение съдържанието на поканата за свикване на ОС. Да се приеме обратното и да се направи компромис с предписаното съдържание, би означавало да се подмени волята на законодателя и да се поставят в несигурно положение лицата, като се ограничи възможността им за защита.

В мотивите към взетото решение за изключване на ищцата като член-кооператор са вписани допълнителни, нефигуриращи в дневния ред и поканата нарушения /също общо изказани и отнасящи се общо за петимата членове/. Освен това отново липсва конкретно посочване на нарушенията, довели до изключването точно на ищцата – не е описано в какво се изразяват причинените от нея вреди, кога и как са нанесени, какви злоупотреби е извършила и как е уронила името на кооперацията, коя разпоредба на ЗК или устава е нарушила, с какви точно действия и дали това действително представлява грубо нарушение на закона или устава. Това, от своя страна, не дава възможност и на съда като орган, осъществяващ контрол за законосъобразност, да провери дали действително са извършени нарушения от страна на ищцата, понеже те не са изрично, ясно и еднозначно назовани.

На последно място следва да се посочи и че макар поканата да е изпратена до ищцата М.Б.Р.,и в протокола на събранието първоначално да се коментира нейното изключване, ОС на ответната кооперация в ликвидация е гласувало да бъде изключено и е взело решение за изключване на лицето М.Б. К. – тоест фактически липсва и надлежно формирана крайна воля за изключване на ищцата.

Всичко изложено дотук води до извода, че след като поканата за провеждането на общото събрание не е отговаряла по съдържание на изискванията на правните норми, то свикването и провеждането му въобще са били ненадлежни, а тъй като и решението е неточно и немотивирано, то се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Въззивният съд счита, че е недопустимо едва в хода на устните състезания страната да въведе точни основания за изключване на ищцата, тъй като не се касае просто за по-детайлно конкретизиране на налични такива, а за първоначално посочване, поради което не може да се прецени  дали те са идентични с тези причини, които са дали повод за провеждането на процедурата по изключването. В тази връзка не споделя виждането на въззивника, че това представлява стеснително тълкуване на разпоредбата на чл. 13 ал. 3 изр. 2 от ЗК – в случая е налице и процесуална пречка, състояща се в настъпването на ефекта на ранната преклузия.

Поради изложеното настоящата инстанция намира, че искът е основателен и следва да се уважи.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващите им правни норми, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени,  въззиваемата не е направила и претендирала разноски и такива не следва да й се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

Р     Е     Ш     И  :

                                     

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 809/27.10.2011г. по гр.д. № 1735/11г. на СлРС.

 

 

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването му.

                   

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

ЧЛЕНОВЕ: