Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.С.,  18.01.2013 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря К.И., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 574 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на адв.Р., в качеството му на процесуален представител на „ЧАНЕВ” ООД със седалище гр.С., ул.”С.Ш.” № * против решение № 487/29.07.2011 г. по гр.д. № 3799/2010 г.  на Сливенския районен съд, в частта с която въззивникът е осъден да заплати на Ю.А.Ш. ЕГН ********** *** сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, болки и страдания в резултат на трудова злополука станала на 03.07.2007 г. ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Посочено е, че макар Районния съд да е изписал голям по обем текст, който следва да съответства на мотиви, по същество такива липсвали. Не било ясно дали съдът е приел, че е осъществена разпоредбата на чл. 201 от КТ или без да е приел, че е налице тази хипотеза е постановил намаляне на обезщетението, което счита за справедливо от 120 000 лв. на 60 000 лв. по съпричиняване. Посочено е, че при определяне на обезщетението съдът е използвал странен метод като е определил една обща сума за претърпените болки и страдания без да вземе предвид, че първоначално те са били по-силни и с времето ще отшумяват. Въззивникът намира, че определеното от съда обезщетение е силно завишено с оглед принципа за справедливост залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Посочено е, че дори когато от трудовата злополука е последвала смърт, присъдените обезщетения варирали около сумата от 40 000 лв., а в конкретния случай не било налице летален изход. Страната заявява, че следва да се приеме, че ищецът по делото е проявил една „груба небрежност” с действията си, а не обикновена, поради което присъденото обезщетение следва да бъде намалено. Моли се да се отмени обжалваното решение в тази част и да се постанови друго, с което се отмени първоинстанционното решение за присъдената сума над 5 000 лв. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.

         По тази въззивна жалба е депозиран отговор от адв.Г., в качеството му на процесуален представител на Ю.Ш., с който същия оспорва жалбата като неоснователна. Посочено е, че съдът бил анализирал всички представени по делото доказателства и че решението е добре мотивирано. Страната е посочила, че в конкретния случай изтърпяната болка и продължителността и е най-малкия по тежест противоправен резултат, тъй като ищецът е загубил изцяло зрението си, което се явява най-важното човешко сетиво и е изключително трудно за в бъдеще да продължи живота си без него. В отговора се сочи, че в конкретния случай може да се приеме, че настъпилият противоправен резултат е дори по-тежък от случаите на загинали лица, когато се присъждат обезщетения на наследниците на починалите. Моли се да се остави без уважение въззивната жалба депозирана от адв.Р..

         По делото е депозирана и въззивна жалба от адв.Г., пълномощник на ищеца Ю.А.Ш. против първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен първоначално предявения иск по чл. 200 от КТ за сумата до 250 000 лв., както и в отхвърлителната част за разноските. Жалбоподателят сочи, че съдът неправилно е приложил принципа на справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и като последица определил като общ размер на обезщетението сумата, която не отразява действителната тежест на конкретно причинения

противоправен резултат и претърпените от ищеца болки и страдания. Твърди се, че въобще потърпевшият няма никакъв принос за настъпването на вредоносния резултат. Жалбоподателят сочи, че загубата на зрение в една зряла възраст на каквато е потърпевшия допълнително усложнява ситуацията, тъй като той нито първоначално е бил със загубено зрение, нито постепенно го е загубил, а всичко е станало внезапно и е предизвикало голям шок  и е налице изключителна трудност в приспособяването. Процесуалният представител на страната намира, че от естеството на причиненото увреждане - пълно принудително ослепяване, предизвиканият шок, емоционалният срив и трайното усещане за трагедия, което води до нежелание за живот, предполагат като еквивалент на претърпените страдания присъждане на една по-висока сума от 120 000 лв. и че предявената искова претенция е за обезщетение от 250 000 лв. би била справедлива и в съответствие на принципа на чл. 52 от ЗЗД.

         В жалбата са направени твърдения за липса на съпричиняване и за липса на основание за прилагане на чл. 201 ал.2 от КТ, тъй като под термина „груба небрежност”  в трайната си практика ВКС приема, че е налице тогава, когато липсва полагане на грижа, каквато най-небрежния би положил при сходни обстоятелства. В този смисъл е посочено, че пострадалият не е бил наясно с потенциалните рискове свързани с извършваната от него работа в деня на инцидента, тъй  като по принцип същият не е бил инструктиран за този вид работа. Работодателят не го бил запознал с нормативните изисквания на Наредба № І-209 от 22.11.2004 г. за правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност на обектите в експлоатация. И по точно работодателят не бил спазил разпоредбата на чл. 109 ал.1 от Наредбата, която изисква провеждането на извънреден инструктаж преди извършване на огневи работи съгласно Наредба № 3 от 1996 г. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана. Твърди се, че потърпевшият не е бил запознат с потенциалните рискове свързани с изпълняваната от него работна задача в деня на инцидента, поради което действията му не могат да се квалифицират като небрежни, още по малко като проява на  „груба небрежност”. Сочи се, че работниците в ответното дружество не са били запознати с рисковете, от които ги предпазват личните им предпазни средства и по точно носенето на предпазни очила, като констатирането на този факт било отразено в протокол за извършена проверка на 3 и 9.07.2007г. от Дирекция „Областна инспекция на труда” – Сливен. Моли се да бъде завишен размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и да се присъдят разноските.

         По делото е депозиран отговор на въззивната жалба депозирана от Ю.Ш.  от адв.Р., с който същия оспорва въззивната жалба като неоснователна. Посочва, че поначало определеното обезщетение било в размер на 120 000 или 60 000 лв. е силно завишено и че с оглед усложнената икономическа обстановка в страната последните години, обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено по размер. Страната сочи, че ищецът е допуснал „груба небрежност” в действията си, с което е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, тъй като същият бил работник с дълъг стаж и е следвало да знае, че при работа с огън е налице висока температура, която води до топлинно разширение на телата. Моли се въззивната жалба депозирана от Ш. да бъде оставена без уважение. Претендират се деловодни разноски.

         В съдебно заседание въззивникът „ЧАНЕВ” ООД се представлява от управителя си Р.Ч. и от адв.Р., който поддържа депозираната въззивна жалба на основанията изложени в нея, оспорва отговора по тяхната въззивна жалба, оспорва въззивната жалба депозирана от Ю.Ш. и поддържа депозирания си отговор по нея. Моли жалбата депозирана от името на „ЧАНЕВ” ООД да бъде уважена, а тази от адв.Г. да се остави без уважение. Претендира деловодни разноски.

         В съдебно заседание въззивникът Ю.Ш., не се явява. Представлява се от адв.Г., който оспорва въззивната жалба депозирана от „ЧАНЕВ” ООД, поддържа отговора по нея, поддържа собствената си въззивна жалба и оспорва депозирания по нея отговор. Адв.Г. моли неговата въззивна жалба да бъде уважена, а тази депозирана от адв.Р. да се остави без уважение. Претендира деловодни разноски.

         Страните са представили подробни писмени бележки в подкрепа на твърденията изложени във въззивните си жалби и отговорите по тях, както и на изявленията направени в съдебно заседание.

         Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни гласни и писмени доказателства.

         Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         От събраните пред въззивната инстанция доказателства, съдът установи следното:

         Със заповед 05/14.04.2007 г. във връзка с разпоредбата на чл. 4 от наредба № 3 за Инструктажа на работниците и служителите по безопасността и хигиената на труда и противопожарната охрана, работодателят „ЧАНЕВ” ООД определил извършването на 4 вида инструктаж, начален, на работното място, периодичен и извънреден в зависимост от вида и дейността, която извършват отделните работници, като се е предвиждало, че периодичният инструктаж следва да се извършва не по-рядко от един път на три месеца.

         По делото са извършени съдебно-медицинска и комплексна медико-техническа експертиза, от заключенията на които е видно, че вследствие на претърпяната трудова злополука ищецът Ш. е получил счупване на горната челюст, което е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето, както и постоянна слепота на двете очи за цял живот, без тенденция за възстановяване, при която пострадалият се нуждае непрекъснато от чужда помощ за битово обслужване. От заключението на комплексната медико-техническа експертиза, както и от обясненията дадени в съдебно заседание от вещите лица Я. и Д. се установи, че за да се получат нараняванията на пострадалия Ш. е било необходимо да е налице контакт с източник на повишена опасност /газопламъчно рязане на метал/ . Вещите лица са посочили, че по принцип на работната площадка, на която се е случила трудовата злополука,  не са се извършвали взривни дейности, а единствено рязане на скраб, но при конкретната трудова злополука се е получил взрив на рязаната гума, който е бил неконтролируем и че обичайните лични предпазни средства /облекло, очила/ не биха могли да предпазят пострадалия от последиците на взрива. В съдебно заседание вещите лица посочиха, че закупените от работодателя предпазни очила са предназначени  за предпазване от неблагоприятни лъчения, но те не биха могли да предпазят очите на работника от летящите частици по време на взрив.За да се предпазят, те би трябвало работника да използва специален шлем, който е устойчив на по-голямо налягане и по-голяма скорост на движение на частиците. Ако работникът е бил използвал закупените от работодателя очила е можело да последват по сериозни наранявания, тъй като същите са изготвени от специална сплав пластмаса и са много остри при чупене, поради което при начупване биха се забили в плътта на главата му и подстоящите структури в мозъка. Вещото лице Д.  посочи в съдебно заседание, че взрива вследствие на който е получена телесната повреда е представлявал в конкретния случай случайно събитие. Вещото лице Я. в съдебно заседание посочи, че ако работодателят е бил предоставил всички предпазни средства, той е бил изпълнил задължението си, тъй като по принцип в това предприятие не се извършват взривни действия.

         Съдът кредитира изцяло заключенията и обясненията дадени от вещите лица, тъй като намира, че същите са компетентни да дадат заключение по поставените им въпроси и са безпристрастни в своята дейност. Съдът не кредитира заключенията в частта, в която вещите лица са се отклонили от поставените от съда задачи.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

         Въззивните жалби са процесуално допустими, като депозирани в законен срок от лица с правен интерес. Съдът намира и двете въззивни жалби за неоснователни, поради следните съображения:

         По делото е предявен иск с правно основание чл.200 ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца Ш., вследствие на настъпила трудова злополука. За да се реализира отговорността по чл. 200 ал.1 от КТ е необходимо да се установи, че е настъпила трудова злополука или професионално заболяване, които са причинили временна нетрудоспособност и инвалидност или смърт на работника. Следва да се отбележи, че отговорността в този случай е безвиновна. Работодателят отговаря за претърпените от работника неимуществени вреди, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

         В настоящия случай безспорно е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55 от КСО. На 3.07.2007 г. Ю.Ш. при изпълнение на трудовите си задължения вследствие на избухнал взрив получил телесни наранявания, а именно счупване на челюстта и постоянна слепота с двете очи, която злополука била декларирана своевременно от работодателя пред компетентните органи – „РУСО” – Сливен и била приета за трудова злополука.

         Не се спори между страните, че вследствие на получените наранявания пострадалият Ш. е постъпил в лечебно заведение, където са му били извършени няколкократни операции, както на очите, така и на челюстта. Вещите лица са категорични, че физически пострадалият се е възстановил от счупената челюст за период от около 65 дни, но е изживял и продължава да страда от внезапно получената пълна слепота с двете очи. Той е преживял и физическа болка, която е била внезапна и силна в момента на получаване на нараняванията. Според вещите лица извършили медицинската експертиза самата физическа болка е отшумяла за сравнително по-кратко време, тъй като челюстта му е зараснала за период от около 65 дни, а болката, която е получил вследствие нараняване на очите е била силна, но само към момента на получаването й и е била краткотрайна във времето, тъй като очните ябълки нямат нерви за болезненост. Вещото лице Д. е посочил, че вследствие на загубеното зрение е настъпила пълна промяна в живота на  пострадалия във всички дейности, включително в обикновеното обслужване и че в конкретния случай потърпевшият ще е затруднен в адаптацията, тъй като слепотата настъпва внезапно в живота му, а не постепенно.

         Съдът кредитира показанията на свид.Б.М. Ш. въпреки наличието на връзка с пострадалия, а именно качеството й на съпруга. Намира, че в конкретния случай нейните показания касаят възможността непосредствено и лично да възприеме и обясни страданията, които е преживял и преживява пострадалия. От нейните показания е ясно, че пострадалият всеки ден продължава да изживява случилото се, да страда от това, че не може да работи, че е изпаднал в депресия и не желае да живее, поради липсата на зрение.

         С оглед изложеното съдът намира, че е безспорно налице осъществяването на хипотезата на чл.200 ал.1 от КТ.

         Следва да се разгледа и въпросът дали е налице хипотезата на чл.201 ал.2 от КТ съгласно която отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал „груба небрежност”.

         В съдебната практика се приема, че е налице „груба небрежност” в действията на работника, тогава, когато той е извършил определени действия в нарушение на установените от работодателя правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпване на вредоносен резултат, като лекомислено се е надявал да го предотврати. Действията му трябва да са такива, че той да съзнава възможното настъпване на вредоносния резултат и в същото време да е налице самонадейно негово субективно отношение към тази опасност от настъпването. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай от доказателствата приложени по делото може да се направи обоснован извод, че пострадалият Ш. е действал с „груба небрежност” при изпълняване на трудовите си задължения, вследствие на което се е стигнало и до трудовата злополука и причинените му телесни увреждания.

         В тежест на работодателя е било да установи, че работникът е можел да предвиди настъпването на вредоносния резултат и че въпреки това лекомислено го е допуснал. По делото са представени документи установяващи наличието на образователен ценз на пострадалия за извършване на газорежеща дейност. От представеното свидетелство за правоспособност при заваряване рег.№ 7617/7.08.2006 г. е видно, че пострадалият Ш. е придобил правоспособност на 04.08.2006 г. „заварчик, резач на метали”. По делото е представено и удостоверение за придобити знания, както и за проверка на знанията за работа със съдове работещи под налягане от 2007 г. Ответникът по иска е представил и Инструкции за безопасна работа при рязане на метали с кислород на открито, за безопасна работа при рязане на автомобили на открита работна площадка, за безопасна работа при рязане на метали с пробан-бутан на открито и извлечение от книга за инструктаж, от които е видно, че работодателят е бил изготвил инструкция за безопасна работа на своите служители и е запознал същите предвид положения подпис на инструктирания на позиция № 35 от 18.04.2007 г.,както и на позиция 18.

         Доказано е по делото, че работодателят е предоставил на работника работни дрехи, включително и очила на няколко пъти, които той е получил срещу подпис /видно от личния картон приложен по делото на стр.67 и сл./.

         Съдът намира, че при така извършените инструктаж и наличие на образователен ценз, както и практически опит на длъжността „газорезач” във възможностите на пострадалия Ш. е било да предвиди, че съществува голяма опасност от избухване на гуми, които не са с изпуснат въздух, вследствие на което би могъл да пострада. Той не само е можел да предвиди настъпването на последиците, но е и трябвало да ги предвиди предвид знанията и опита, които е имал. В този смисъл, съдът намира, че изводите му се подкрепят и от констатациите на контролните органи, които при анализа на причините за възникване на злополуката са посочили, че тя е настъпила, поради нарушаване на съществени изисквания за осигуряване на пожарна и аварийна безопасност при извършване на огневи работи. В протокол № 4/10.07.2007 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката станала на 3.07.2007 г., т.Х е посочено, че нарушенията довели до трудовата злополука са били допуснати от пострадалия Ш., както и от управителя на база „Феникс” – Димитър Митев, чиято вина се състои в това, че не е изпълнил изискването на чл. 246 ал.2 от Наредба № 7/1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, а именно, че е допуснал на работа лице, което не е носило лични предпазни средства и специално работно облекло. В този смисъл следва да се отбележи, че предвид обясненията дадени от вещите лица пред въззивната инстанция във връзка с извършената комплексна медико-техническа експертиза, работодателят не би могъл да предвиди настъпването на взрив и да предостави на работниците си работни облекла, които да ги предпазят от последици при извършване на взрив, тъй като поначало в това предприятие не са се извършвали взривни дейности.

         Предвид гореизложеното, съдът намира, че в конкретния случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 201 ал.2 от КТ и отговорността на работодателя да бъде намалена предвид проявената „груба небрежност” от страна на работника.

         Съдът намира, че следва да се определи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищеца Ю.Ш. в общ размер на 120 000 лв., тъй като няма спор, че както физически изтърпяната болка е била много силна, не кратка, така и психическото му страдание е много силно и продължително. Действително пострадалият ще се възстанови физически от счупването на челюстта си, но до края на живота си, той ще остане в пълна тъмнина и дори  не съществува надежда някой ден отново да прогледне. Зрението е изключително ценно човешко сетиво, то дава възможност на човешкия индивид, както да се ориентира в пространството, така и да създава впечатление и спомени. Пострадалият е на средна възраст около 50 г. и настъпването на внезапната слепота му носи безспорно големи страдания, които се отразяват както на качеството му на живот, така и на желанието му за живот.

         От друга страна, съдът намира, че е необходимо да се отчете и фактът на допусната „груба небрежност” от пострадалия в неговите действия и като вземе предвид, че работодателят е положил усилия за инструктиране за опасностите при извършваната трудова дейност и предоставяне на лични предпазни средства, то неговата отговорност следва да бъде намалена с 50%. По този начин работодателят следва да заплати на пострадалия работник обезщетение за причинените вследствие на трудовата злополука неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. Следва да бъде присъдена и законната лихва от датата на настъпване на увреждането – 03.07.2007 г. до окончателното изплащане на задължението.

         По отношение на направеното възражение от ответника по иска за това, че е заплащал на ищеца суми в размер на 2 950 лв., с които иска да бъде намален от присъденото му обезщетение, съдът намира същото за неоснователно. Обезщетението, което се присъжда на ищеца в настоящото исково производство касае претърпени от него неимуществени вреди вследствие на настъпила трудова злополука. В отговор на исковата молба ответника не е посочил, че даваните от него парични средства на ищеца са били във връзка с обезщетяване на причинени неимуществени вреди от трудовия инцидент. От друга страна представените писмени доказателства не установяват по безспорен начин и получаването на твърдяната сума в размер на 2 950 лв. Нито един от РКО не е бил подписан от ищеца по иска и не е ясно дали той въобще е получил посочените в тях суми. По отношение на тези суми са противоречиви и показанията на разпитаните по делото свидетели. Тъй като поначало ответникът не е  посочил, че е обезщетявал неимуществени вреди причинени на ищеца от трудовата злополука, а и твърдението му за заплащане на някакви суми не е доказано по размер, съдът намира, че не следва да уважи искането на страната за намаляне на дължимото обезщетение.

Тъй като изводите на настоящата инстанция в крайна сметка съвпадат с тези на първоинстанционния съд като краен резултат, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

         В съдебно заседание проведено на 18.12.2012 г. съдът е задължил въззивника „ЧАНЕВ” ООД да внесе в седемдневен срок сумата от 70.00 лв. за изготвяне на комплексната медико-техническа експертиза. Съдът констатира, че до постановяване на решението тази сума не е внесена, поради което остатъка от дължимото възнаграждение на вещите лица следва да се изплати изцяло от бюджетните средства на съда, а въззивникът „ЧАНЕВ” ООД следва да бъде осъден за дължимите от него деловодни разноски, включително за възнагражденията за вещите лица.

         На вещото лице Я. следва да се платят допълнително 230.00 лв. от бюджетните средства на Сливенския окръжен съд, на вещото лице Д. следва да се платят 210 лв. от бюджетните средства на съда. На основание чл. 78 ал.6 от ГПК, въззивникът „ЧАНЕВ” ООД следва да бъде осъден да заплати по сметка на Сливенския окръжен съд, сумата от 440.00 лв. за възнаграждение на вещи лица.

         С оглед изхода на делото и уважената част на предявения иск на въззивникът – ищец в първоинстанционното производство Ю.А.Ш. следва да се уважат разходи за въззивната инстанция в размер на 864.00 лв. На ответника в първоинстанционното производство „ЧАНЕВ” ООД за настоящата инстанция следва да се уважат деловодни разноски в размер на 3 078.00 лв. След компенсация на взаимно дължимите вземания Ю.Ш. следва да бъде осъден да заплати на „ЧАНЕВ” ООД деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 2 214.00 лв

        

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 487/29.07.2011 г. по гр.д. №3799/2010г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

 

         ОСЪЖДА „ЧАНЕВ” ООД гр.С., ул.”С.Ш.” № * да заплати по сметка на Сливенския окръжен съд сумата от 440.00 лв. /четиристотин и четиридесет лева/, за изплатени възнаграждения за вещи лица.

 

         ОСЪЖДА Ю.А.Ш., ЕГН ********** *** да заплати на „ЧАНЕВ” ООД гр.С., ул.”С.Ш.” № * деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 2 214.00 лв. /две хиляди, двеста и четиринадесет лева/.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.