Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

гр. Сливен, 18.01.201 г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на осемнадесети януари през двехиляди и дванадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                              МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря И.К. като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N584 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно, и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е частично, в осъдителните части, първоинстанционно решение № 664/17.08.2011 г. по гр.д. № 777/2011 г. на СлРС, с което е осъдено “Метал-99”ООД, гр. Сливен да заплати на Т.М.Г. сумите: 671. 11 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за м.м. 10 и 11 2009г., ведно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от завеждането на исковата молба на 15..02.2011г., като искът до пълния му размер от 1 045.82 лв. е отхвърлен, 946. 22 лв., представляваща обезщетение за неползван отпуск за 2008г. и 2009г. за общо 38 дни, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от завеждането на исковата молба, 522. 91 лв., представляваща обезщетение за неспазено месечно предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от завеждането на исковата молба и ответното дружество е осъдено да заплати по см. на СлРС д.т. в размер на 200 лв., възнаграждение за вещи лица в размер на 420 лв. и разноските по делото на ищеца в размер на 200 лв.

 Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното  производство и с нея се твърди, че решението в осъдителните му части, включително по отношение на разноските, е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Въззивникът твърди, че съдът е приел, че няма доказателства за изплащане на дължимите суми, основавайки се главно на съдебно-графичната експертиза, а последната е изготвена върху ведомости за м.м. 10 и 11 2009г., които не са представени в оригинал по делото. Поради това въззивникът счита, че тъй като не е ясно по какъв начин експертът, на базата на копията от ведомостите, намиращи се в това дело, е направил изводите си, то тази експертиза не може да послужи като годно доказателствено средство и не следва да се взима предвид от съда. От друга страна счетоводната експертиза е дала заключение за изплащане на претендираните суми, което е видно и от прадставените копия от фишове и ведомости. Освен това въззивникът възразява и срещу начина, по който РС е определил дължимата д.т. върху присъдените суми и разноските за експертизите, който не отговаря на  правилата на ГПК и Тарифа №1. Оплаква се и, че не е приложил правилото за присъждане на неговите разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, скакто и не е определил съразмерно на уважената част разноските на ищеца. С оглед всичко това, и като счита, че исковете са изцяло неоснователни, въззивното дружество моли СлОС да отмени осъдителните части на атакуваното решение и вместо това постанови ново, с което отхвърли исковете и в уважените части, включително и по отношение на разноските и таксите. Претендира разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемият не е подал писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивното дружество, редовноо призовано, не се явява процесуален представител по закон, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК  поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. за въззиваемият, редовно призован, не се явява, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК оспорва въззивната жалба и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение,  настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Същото обаче е неправилно в частта, с която е разпределена отговорността за разноските, поради което следва да бъде изменено в нея.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Главните претенции на ищеца са за заплащане на неплатено трудово възнаграждение за два месеца, неплатено обезщетение за неползван отпуск за  38 дни и неплатено обезщетение за неспазено предизвестие при уволнение. Ответникът ги отблъсква чрез насрещно твърдение за изпълнение чрез две плащания - на 08.12.09г. и 14.01.10г. Тежестта на доказване на тези положителни факти лежи върху него като работодател и за установяването им той е представил писмени частни документи – два броя незаверени ксерокопия от фишове с посочените дати, в които за “получил” фигурира подписът на ищеца. По-късно са представени и заверени ксерокопия от разплащателни ведомости за тези два месеца, също носещи подписите на ищеца.

Ищецът своевременно е оспорил автентичността на документите, за които се твърди, че носят неговия подпис, и с оглед изявлението на представилата ги страна, че ще се ползва то тях, съдът е открил производство по оспорване, в рамките на което е допуснал извършване на съдебно графична експертиза.  При успешно проведено опровергаване на авторството, ищецът би елиминирал доказателствената стойност на документите, от които ответникът черпи изгодните за себе си правни последици – че се е освободил валидно от паричните си задължения, което би направило исковете неоснователни и би довело до тяхното отхвърляне.

Неоснователно е възражението на въззивника и изложените в негова подкрепа доводи, че съдът не може да се ползва от заключението на почерковата експертиза. Експертизата е извършена върху два броя ведомости, които са събрани като доказателство по делото във формата на ксерокопия, но предмет на изследването са били оригиналните документи. Настоящият състав не счита, че е необходимо последните да бъдат приети като доказателствени средства по това дело, тъй като те са били приобщени към друго висящо производство. Достатъчно, от процесуална гледна точка, е било въвеждането на документите като доказателство и при надлежното оспорване на автентичността им, след като съдът се е уверил пряко и непосредствено в съществуването на оригиналите и в идентичността им с копията, експертизата е била допустима. Съдът е дал ясни указания къде се намират документите, обект на изследване, и е без значение, че те не са били приложени по делото. При редица експертизи необходимата документация се намира в деловодството на някоя от страните  или в държане на трето, неучастващо лице, без това да представлява процесуално препятствие за допустимостта на заключението, а в случая документите се намират в същия съд и няма пречка за ползването им за целите на експертизата. Така заключениието на последната е надлежно и годно доказателствено средство, което може да послужи за формиране на фактическите констатации на съда. От своя страна представените фишове не са обект на експертизата, тъй като са дадени ксерокопия, които не са заверени и при поискване, ползващата се от тях страна, не е представила оригиналите, поради което съдът ги изключва от доказателствената маса. Не е приемлива позицията на ответното дружество, че оригиналите се намират у ищеца, тъй като съдът е поискал тези оригинални екземпляри, от които са заснети ксерокопията, но страната не е сторила това. С оглед изложеното дотук, предвид еднозначното и категорично заключение на експерта, в чиято компетентност и добросъвестност съдът няма причини да се съмнява, че подписите срещу името на ищеца в двете ведомости за спорните месеци не са положени от него, то не може да се приеме за доказано по несъмнен начин правопогасяващото възражениета ответника, че е извършил плащания, които са го освободили от паричните му задължения.

Независимо, че счетоводната експертиза е извела констатации за заплащане на сумите, те са извлечени именно от оспорените документи, които са признатото от правната норма доказателствено средство за установяване евентуалното настъпване на тези факти. Когато се разколебае достоверността на носителя на информацията, обективираният в него факт се приема за ненастъпил.

Ето защо, след като трите парични задължения на ответника не са били изпълнени своевременно, исковете се явяват основателни и следва да се уважат. Претенцията за заплащане на трудовите възнаграждения за двата процесни месеца е предявена в завишен размер, видно от икономическата експертиза, поради което следва да се уважи само до сумата, за която е основателна – 671.11 лв, а за горницата до 1045. 82 лв. – да се отхварли. Останалите главни искове са основателни и доказани изцяло и следва да се уважат в пълния им заявен размер.

Основателността на главните искове обуславя  основателността, а оттам – и уважаването, на акцесорните претенции за заплащане на обезщетение за забава в размер на законовата лихва, каквато се търси от завеждането на исковата молба, до окончателното изплащане на присъдените суми.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна и като такава не следва да се уважава.

Атакуваният акт следва да бъде потвърден в обжалваните му части. В необжалваната, отхвърлителна част, решението на СлРС е влязло в сила.

Решението, в частта, имаща характер на определение, относно присъждане на такси и разноски, е неправилно и следва да бъде изменено. Ответникът-работодател, дължи д.т. върху присъдените по трите иска суми в размер на по 50 лв., или общо – 150 лв., поради което присъдената от СлРС сума от 200 лв. следва да бъде намалена с 50 лв. За експертизите ответникът следва да заплати съразмерно разноски в размер на 204. 24 лв., като присъдената сума от 420 лв. следва да бъде намалена до този размер /освен това изплатените възнаграждения на вещи лица са общо 340лв., а не 420 лв., както е посочил РС/. Разноските, направени от ищеца, му се дължат съразмерно на уважената част от исковете, а той от своя страна дължи разноски на ответника съразмерно на отхвърлената част. Така ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 170.20 лв., вместо присъдените му 200 лв. Ищецът следва да заплати на  ответника направените от него разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на 29. 80 лв.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса следва да се възложи на въззивника и той следва да понесе своите както са направени, въззиваемият не е направил и претендирал разноски и такива не му се следват.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 664/17.08.2011 г. по гр.д. № 777/2011 г. на СлРС в обжалваните части.

 

ИЗМЕНЯ решение № 664/17.08.2011 г. по гр.д. № 777/2011 г. на СлРС в частта, относно разноските като:

НАМАЛЯВА присъдената в полза на СлРС д.т. върху уважената част от исковете от 200 лв. на 150 лв., а присъдената сума за разноски за експертизи от 420 лв. на 204. 24 лв.

НАМАЛЯВА присъдените на ищеца разноски съразмерно на уважената част от исковете от 200лв. на 170. 20 лв.

ОСЪЖДА да заплати на Метал-99 ООД, гр. Сливен направените разноски по делото в първоинстанционното производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на 29. 80 лв.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване поради цена на иска под 5000 лв.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: