Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 12

 

гр. Сливен, 21.01.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

   ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

        Мл.с.КРАСИМИРА КОНДОВА

                 

                   

                                                                                      

при  секретаря И.К., като разгледа докладваното от младши съдия Кондова въззивно гр.  д.  N 585 по описа за 2011   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно, разглежда се по правилата на бързото производство и намира правното си основание в чл.258 и сл., вр. чл.310, вр.чл.317  ГПК.

 Инициирано е по депозирана от ответника в първоинстанционното производство чрез процесуалния му представител по пълномощие въззивна жалба, с която атакува частично Решение № 878 от 10.11.2011 г., постановено по гр.д. № 4675 по описа за 2011 г. на СлРС.

С обжалваното решение първоинстанционния съд се е произнесъл по предявени  в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.143 и чл.149 СК. Съдът е уважил изцяло предявените искове от Р.В.Н. ***, в качеството й на  майка и законен представител на малолетното дете В.К.Б., като е осъдил бащата /ответник в производството/ К.Й.Б. да заплаща на малолетното си дете чрез неговата майка, месечна издръжка  в размер на 70 лева, считано от 25.07.2011г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на правоизменящи или правопогасяващи издръжката обстоятелства, както и сумата от 840 лева / 70 лв. месечно/ издръжка за минало време – една година назад от подаването на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2011г. до окончателното й изплащане.

Ответникът е осъден да заплати на ищцата  сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото, както и да заплати по сметка на РС-Сливен държавна такса в размер на 100,80 лв. за иска по чл.143 СК и 50,00 лв. за иска по чл.149 СК.

Недоволен от така постановения първоинстанционен акт останал ответника Б., който с депозираната въззивна жалба го атакува като незаконосъобразен и неправилен в частта, относно  присъдената издръжка в размер на 840 лв., за минал период- една година назад от подаване на исковата молба. Не оспорва обстоятелството, че от месец май 2008г. с ищцата са във фактическа раздяла, но твърди, че през този период от време е полагал грижи за малолетната си дъщеря. Въззивникът твърди, че майката на детето никога не е имала някакви претенции към него, създала си е ново семейство с друг партньор и едва след това се е сетила да претендира за издръжка на малолетното им дете за минал период от време.

От въззивния съд се иска отмяна на постановеното от СлРС решение в частта, с която е уважен предявения иск за издръжка за минал период от време – чл.149 СК.

В срока по чл.263, ал.1  ГПК  насрещната по жалбата страна  е подала писмен отговор, съдържащ съображения, насочени към опровергаване на въведените с въззивната жалба оплаквания.

В същия срок насрещна въззивна жалба не е постъпила.

Както с въззивната жалба, така и с отговора страните не са  посочили  доказателства за събиране във въззивната фаза на процеса.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява лично, а се представлява от процесуален представител по пълномощие, съгласно чл.32,т.1 ГПК, който поддържа жалбата на изложените в нея основания.

В съдебно заседание въззиваемата, редовно призована се явява лично и с процесуален представител по пълномощие. Изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като съответства на изискванията, визирани в чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на съдебен акт, подлежащ на обжалване и чрез постановилия го съд.

Страните не са направили възражения по връчения им доклад, обективиран в определение от 13.12.2011г.на ОС-Сливен, както и искания за събиране на доказателства пред тази съдебна инстанция.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата съдебна инстанция констатира, че атакуваното съдебно решение е валидно, а с оглед  обхвата на  обжалването – допустимо.

Настоящия съдебен състав, след преценка на събраните пред първостепенния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

Фактическата обстановка, установена и възприета от районния съд  в пълен обем кореспондира със събраните по делото писмени  доказателства, поради което  настоящия съдебен състав не намира за необходимо да я преповтаря.

Въззивната жалба е неоснователна. С инвокираните възражения сочещи на материална незаконосъобразност на атакуваното решение настоящата съдебна инстанция  не може да се съгласи, поради следните съображения:

По делата  за издръжка съдът следва да изясни на първо място действителните нужди на търсещия издръжка и материалните възможности на дължащите такава и тогава да определи  издръжката, която ответникът дължи.

 Размерът на издръжката не е абсолютна величина и подлежи на  преценка за всеки конкретен случай.

До навършване на пълнолетие правото на децата на издръжка от своите родители е безусловно. Пълният размер на издръжката нужна за детето се разпределя между двамата родители, съобразно техните възможности. Съобразяват се също грижите и издръжката в натура, предоставяни непосредствено от родителя, упражняващ родителските права. Естествено на преценка подлежат и  потребностите на детето, като се съобразят  обикновените условия на живот на деца от същата възраст.

Тъй като решението на районния съд се атакува единствено по отношение на уважения иск за присъдена издръжка за минал период от време / една година преди завеждане на исковата молба/, настоящия съдебен състав следва да прецени наличните обстоятелства именно за този период от време. Твърденията на въззивника, изложени както в исковата молба, така и във въззивната жалба са насочени към опровергаване на тези, изложени в исковата молба, а именно, че бащата / въззивник/ през този едногодишен период от време е полагал грижи за своята дъщеря, като я вземал при себе си редовно.

Възможността да се търси издръжка "за минало време" обхваща периода, за който такава издръжка не е била определена, като законодателят е ограничил този период до една година преди предявяване на иска за определяне на издръжка. В настоящия случай се касае за първоначално определяне на издръжка на малолетната ищца и иск за период от една година преди завеждане на исковата молба за издръжка пред районния съд е допустим.

На база представените доказателства СлРС е присъдил в тежест на бащата за минало време обща сума от 840 лева за целия претендиран период / 70 лв. месечно/, а от подаване на исковата молба и занапред, месечна издръжка в размер на 70 лева, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.

Безспорно е, че въззивникът е баща на малолетната ищца В.Б., а Р.Н. – нейна майка, което е видно и от приетото удостоверение за раждане на детето. Няма спор и по това, че родителите на детето са във фактическа раздяла от месец май 2008г., както и, че малолетната Б. живее при майката. Спорно е по претенцията по чл.149 СК в едногодишния период от време преди завеждането на исковата молба за определяне на издръжка, предоставял ли е бащата издръжка на детето си. По този въпрос въззивникът, ответник в първоинстанционното производство не е ангажирал никакви доказателства, от които да се установява да е давал някакви финансови средства за издръжка на детето или да го е отглеждал сам или чрез своите родители. Не е установено и трайно пребиваване на детето при въззивникът, в който период фактически той да го е издържал чрез полагане на непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му. В открито съдебно заседание проведено от районния съд на 27.10.2011г. пълномощникът на ответника, въззивник в настоящото производство е направил несвоевременно доказателствено искане за събиране на гласни доказателствени средства, посредством които да установи, че в този период е полагал грижи за детето. Така това обстоятелство е останало недоказано на база единствено на твърдения, обективирани в отговора на исковата молба. Доказателства в тази насока не се  ангажираха от въззивната страна, респ. не се събраха и пред настоящата въззивна съдебна инстанция, поради което съда намира, че определената издръжка за минал период от време е дължима. Обстоятелствата, че майката е родила и друго дете от нов партньор, както и, че не е предявавала някакви претенции веднага след раздялата си с въззивника са неотносими към настоящия спор.

Съдът не констатира наличие на твърдяната в жалбата необоснованост  на постановеното от СлРС решение.

По изложените  съображения въззивната инстанция следва да потвърди оспореният съдебен акт.

По делото не са претендирани разноски, както от страна на въззивника, така и от страна на  въззиваемата, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

 

  Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 878/10.11.2011 г. по гр.д. № 4675/2011г. на Сливенски районен съд.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ:

                           1.

                           2.