РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 02.03.2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ТРИДЕСЕТ И ПЪРВИ ЯНУАРИ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАНАДЕСЕТА година,  в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АТАНАС СЛАВОВ

          ЧЛЕНОВЕ:  ПЕТЯ СВЕТИЕВА

              Мл. с.:  СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря П.С. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от съдия АТАНАС СЛАВОВ в.гр.д.№ 588 по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на  чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 792/07.11.2011 г., постановено по гр. д. № 1891/2011 г. на РС – Сливен.

Решението е атакувано от ОТВЕТНИКА в първоинстанционното производство ЕТ ”КЕЙКО-Т.М.”, със седалище и адрес на управление гр. Сливен представляван от Т.С.М. чрез процесуалния му представител по пълномощие по реда на чл.32 от ГПК, адв. Д.Н.Д. ***, като във въззивната си жалба твърди, че постановеното решение е неправилно.

Въведени са твърдения, че първоинстанциония съд е уважил претенцията като се е произнесъл по непредявено вземане в противоречие със чл.6 от ГПК при това по отношение и на двете страни, като е дал защита и съдействие на права, които нито една страна не е претендирала. Съгласно принципа на чл.6 от ГПК предметът на иска е определен от твърденията на ищеца в исковата молба, които твърдения определят обема на търсената защита. Безспорно по делото било установено, че въззивника е закупил имот от въззиваемия в размер на 100000 лева, като безспорно е че в момента на изповядване на сделката е платена част от цената в размер на 40 000 лева, като остатъка от 60 000 лева  по самия договора е на разсрочено плащане.въззиваемия е признал факта, че вземането му до размера от 34 812 лева е погасено и твърдението му че му се дължи сумата от 25 188 лева, като е предявил частичен иск от тази сума в размер на 2000 лева от дължимата 34 188 лева.

С отговора на исковата молба въззивника като средство за защита е направил възражение за прихващане за сумата до 2000 лева, като претендираната от ищеца сума. Първоинстанционното решение не кореспондира с така очертания предмет на делото. Сливенски районен съд е следвало, след като е приел за основателно възражението за прихващане, да отхвърли предявения частичен иск за сумата от 2000 лева, като погасено поради извършеното прихващане.

Моли съда да отмени първоинстанционото Решение, като неправилно и вместо него да постанови Решение, с което отхвърли предявения иск, като неоснователен. Претендира за направените разноски.

         С атакувания съдебен акт първоинстанционния съд уважил предявения частичен иск, като е осъдил въззивника ЕТ ”КЕЙКО-Т.М.”, със седалище и адрес на управление гр. Сливен представляван от Т.С.М. да заплати на въззиваемия ЗКПУ ”САМУИЛ”, със седалище и адрес на управление с. Самуилово, общ. Сливен, представлявана от Председателя И.М.Н. сумата 2000 лв. частичен иск от общо 25 188 лв., представляваща остатък от продажната цена на недвижим имот по нотариален акт за покупко-продажба № 192, т. ІІ, дело № 238/2007 г. на Нотариус Д.Н., с рег. № 092 на Нотариалната камара и район на действие СлРС, вписан в СВп като акт № 150, т. VІІІ, дело № 1806/2007 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 30.03.2011 г. до окончателното изплащане на задължението,  както  и  280 лева – разноски по делото

         В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се оспорват наведените твърдения във въззивната жалба. Твърди се че съдът правилно и в съответствие със съдебната практика ТР № 1/2001 год. по гр.д № 1/2000 год. на ОС ГК на ВКС е преценил момент в който е следвало да се извърши прихващането, това е момента на подаване отговора на исковата молба, а не момента на постановяване на първоинстанционното решение.

Моли съда да го потвърди като такова. Претендира разноски.

Във въззивната жалба и отговора не се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, се представлява от представителя си по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.

В съдебно заседание Въззивната страна Т.С.М. в качеството й на ЕТ, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие по реда на чл.32 от ГПК адв.Д.Д. ***, ред. упълномощен от първоинстанционното производство, който поддържа въззивната жалба претендира за разноските по делото.

В съдебно заседание Въззиваемата страна ЗКПУ „Самуил”  със седалище и адрес на управление с. Самуилово не се представлява представител по закона, представлява се от процесуален представител по пълномощие по реда на чл.32 от ГПК адв. Г.М. ***, ред. упълномощена от първоинстанционното производство, която оспорва жалбата поддържа дадения от нея отговор. Претендира за направените по делото разноски.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. 

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като въззивния съд по правилата на чл.271 от ГПК, следва да постанови решение по същество като уважи предявения иск.

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано изцяло.

Мотивите на решаващия съд за да постанови обжалвания съдебен акт, е е приел за основателна претенцията, като е приел че въззивницата дължи на въззиваемия сумата от  2000 лв. частичен иск от общо 25 188 лв., представляваща остатък от продажната цена на недвижим имот по нотариален акт за покупко-продажба № 192, т. ІІ, дело № 238/2007 г. на Нотариус Д.Н., с рег. № 092 на Нотариалната камара и район на действие СлРС, вписан в СВп като акт № 150, т. VІІІ, дело № 1806/2007 г. и не е извършено извън съдебно прихващане със стойността на доставени от ЕТ ”КЕЙКО-Т.М.”, на ЗКПУ ”САМУИЛ”, със седалище и адрес на управление с. Самуилово, общ. Сливен, представлявана от Председателя И.М.Н. стоки, на обща стойност 34812лв, включващи стойността на дизелово гориво 3352лв, сеялка - 8160лв и изкуствени торове - 23 300лв. Затова е взето решение на УС, че от общата дължима сума 60 000лв следва да  се  приспадне тяхно задължение към ответницата, на обща стойност 34812лв, и остава дължима сума 25188лв, представляваща остатък от продажната цена по нотариалния  акт. Първоинстанциония съд е приел че разпоредбата на чл. 104 от ЗЗД  изисква прихващането да се извърши чрез изявление на едната страна, отправено до другата. От друга страна е приел че като средство за защита още с писмения отговор на исковата молба въззивницата е направила възражение за прихващане със сумата 8160лв, представляваща неплатена от въззиваемия цена на закупена  сеялка и съдът е приел за основателно възражението прихващане, тъй липсват доказателства продажната цена е платена Приел е вземането на въззивницата за изискуемо и ликвидно /безспорно установено по основание и размер/,  но е приел, че прихващането следва да се прихване от целия размер на насрещното вземане -  25188лв. При това положение първоинстанциония съд е приел, че дължима сума е в размер 17 028лв, и тъй като е предявен частичен иск само за сумата 2000лв, съдът се е произнесъл по него като е уважил искът и е постановил обжалвания съдебен акт.

Съдът намира, че изводът на първоинстанциония съд е неправилен и незаконосъобразен.

Пред първоинстанциония съд е предявен и приет за разглеждане иск за сумата 2000 лв. представляващ частичен иск от сумата 25 188 лв.,  неизпълнено задължение за заплащане на цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот по нотариален акт № 192, т. ІІ, дело № 238/2007 г. на Нотариус Д.Н., с рег. № 092 на Нотариалната камара и район на действие СлРС, вписан в СВп като акт № 150, т. VІІІ, дело № 1806/2007 г.

Срещу така предявения иск като средство за защита с отговора на исковата молба от въззивната страна е направено искане за прихващане за сумата 8160лв по договор за покупко продажба между същите страни на селскостопанска машина „сеялка С3 3604 по фактура № 39/10.04.2008 год., което задължение се признава от въззиваемата страна.

Налице изискуемите от закона предпоставки за извършване на прихващане на компенсация по смисъла на чл.103-104 от ЗЗД. Прихващане може да се извърши, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, като всяко от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си - чл. 103, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗЗД прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата.Основна предпоставка за осъществяване на прихващането е двете задължения да са ликвидни и изискуеми. Това означава същите да са безспорно установени по основание и размер, а дългът е установен по своето основание само тогава, когато съществуването му е безспорно и по своя размер.

В случая безспорно се установи, че двете страни си дължат взаимно пари, като всяко от насрещните задължения е изискуемо и ликвидно, направено е възражение за прихващане и задължение на съда е и да изясни наличието на насрещното вземане, каква е стойността му и направено ли изявление за прихващане. При изясняване на горните обстоятелства и при наличието на условия за прихващане следва да го извърши, тъй като сумата по възражението за прихващане е над претендираната по предявения иск за сумата от 2000 лева, поради извършената компенсация а искът следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед изложеното и при констатираното несъвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че са налице отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде уважена, като атакуваното решение бъде отменено а въззивния съд постанови решение по същество с което отхвърли искът. Предявения иск е неоснователен, тъй като вземането на въззиваемия за сумата 2000 лв. частичен иск от общо 25 188 лв., представляваща остатък от продажната цена на недвижим имот по нотариален акт за покупко-продажба № 192, т. ІІ, дело № 238/2007 г. на Нотариус Д.Н., с рег. № 092 на Нотариалната камара и район на действие СлРС, вписан в СВп като акт № 150, т. VІІІ, дело № 1806/2007 г. е погасено чрез възражение за прихващане.

По отношение на разноските по делото:

Въззивната страна е претендирала и доказала направени пред двете инстанции разноски в размер на 40 лева държавна такса на въззивното обжалване и 2300 лева адвокатски хонорар. Договореното адвокатско възнаграждение е за защита по предявения иск и за водене на насрещен иск , който с определение първоинстанционния съд е отделен от настоящото производство образуван в отделно производство. Поради тази причина съдът следва да възложи в тежест на въззиваемия да заплати на въззивника сумата от 40 лева внесена държавна такса и половината от адвокатския хонорар в размер на 1 150 лева, за осъществена защита по това производство. За останалата сума представляваща платен адвокатски хонорар в размер на 1 150 лева, въпросът следва да се разреши в производството по предявения насрещен иск .

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззиваемия следва да понесе своите разноски така както са направени.

Съгласно правилото на чл.280 ал.2 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 792/07.11.2011 год. постановено по гр.дело № 1891/2011 год. по описа на Районен съд гр. Сливен съд като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

 

КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения от ЗКПУ ”САМУИЛ”, със седалище и адрес на управление с. С., общ. Сливен, представлявана от Председателя И.М.Н. против ЕТ ”КЕЙКО-Т.М.”, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “Г. С.” № *, представляван от Т.С.М. осъдителен иск за сумата 2000 лв. /две хиляди лева/, частичен иск от общо 25188 лв., представляваща остатък от продажната цена на недвижим имот по нотариален акт за покупко-продажба № 192, т. ІІ, дело № 238/2007 г. на Нотариус Д.Н., с рег. № 092 на Нотариалната камара и район на действие СлРС, вписан в СВп като акт № 150, т. VІІІ, дело № 1806/2007 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 30.03.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, като погасен чрез прихващане

 

ОСЪЖДА ЗКПУ ”САМУИЛ”, със седалище и адрес на управление с. Самуилово, общ. Сливен, представлявана от Председателя И.М.Н.  ДА ЗАПЛАТИ на „ЕТ ”КЕЙКО-Т.М.”, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “Г.С.” № *, представляван от Т.С.М. направените разноски по делото на двете инстанции инстанция в размер на 1 190 /хиляда сто и деветдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване

.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: