Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 43

 

гр. Сливен, 16.02.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                        

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  590  по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 38/25.07.2011 г. по  гр. д. № 236/2010 г. на РС – Котел, с което  е отхвърлен предявеният от ищците – въззивници против ответниците иск на основание на чл. 124 от ГПК за признаване право на собственост върху недвижим имот, находящ се в с.Ябланово и подробно описан.

Във въззивната жалба, подадена от ищците, се твърди, че  решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено е в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено.  Изложени са подробни съображения относно наведените твърдения, че в полза на  ответниците-въззиваеми не е изтекла придобивна давност. Твърди се, че ищците са  посещавали селото поне веднъж годишно от 1992 г.  до подаването на исковата молба и са пребивавали в имота, който са считали за свой и по този начин ответниците не са осъществявали владение, тъй като липсва явно манифестирани намерения за своене. Сочи се, че в тази връзка са събрани доказателства по делото чрез свидетелски показания. Прави се разбор на тези свидетелски показания и се навеждат доводи кои от тях следва да бъдат кредитирани.  Извежда се извод, че собственици на процесния имот са именно въззивниците, поради което атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен и вместо него да се постанови ново решение, с което претенцията да бъде уважена. В жалбата не са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

Настоящата инстанция констатира, че при разглеждане на делото в първата инстанция  съдът не е изпълнил задължението си по чл. 146 от ГПК и не е изготвил нито проекто-доклад, нито доклад в съдебно заседание, поради което този пропуск беше отстранен от настоящата инстанция, която направи следния доклад по делото:

Производството е  по повод на предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване на собственост върху недвижим имот. В исковата молба се твърди, че нот. акт № 89, т. І,  д. № 102/98 г. за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение, находящ се в с. Ябланово, е недействителен. Излагат се твърдения, че ищците са собственици на построената в имота сграда, те са я построили заедно с гараж въз основа на отстъпено право на строеж. Сочи се, че през 1992 г. са заминали за Република Турция, но не са преставали да ползват имота като са идвали всяка година и са отсядали в него.  На ответника са разрешили да живее временно в имота с уговорката да го пази и да се грижи за него. Когато са пребивавали в Р България ответниците не са манифестирали пред тях собственост върху този имот.

В дадения писмен отговор се твърди, че между първия ответник и първия ищеца е била извършена неформална сделка, чрез която ищците са продали на  първия ответник описания имот, като е била заплатена определена сума. С тази сума ищците са построили в Р Турция къща, в която са живели. Сделката не е била оформена с нотариален акт, тъй като  самите ищци не са имали нотариален акт за собственост на този имот и страните са считали, че устната договорка е достатъчна. Ответниците са владеели и ползвали имота със съзнанието, че са негови собственици – непрекъснато и необезпокоявани от 18 г., като са направили множество подобрения и ремонти, поради което са придобили  собствеността поради изтекла в тяхна полза придобивна давност.

В с.з.  за въззивниците се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата страна се явява процесуален представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба и моли да бъде потвърдено решението.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи за отхвърляне на исковете.

       Жалбата е неоснователна.

  В хода на производството пред първата инстанция, а и пред тази, не се събраха доказателства, от които да е видно, че ищците са били собственици на процесния имот, находящ се в с. Ябланово. Писмените доказателства по делото сочат, че за имота има отбелязване в акта за държавна собственост само  по отношение на отстъпено право на строеж на първия от ответниците. Той е бил признат за собственик на срадата, построена в имота с нот.акт № 89, т.І, д. № 102/98 г. на РС – Котел. Безспорно е, че именно този ответник е заплащал дължимите местни данъци и такси за имота. Вярно е, че по делото са разпитани две групи свидетели, които дават противоречиви показания, но е безспорно от тях, че имотът е бил владян от ответниците. Не може да се приеме за безспорно доказан фактът,че ищците са се настанявали всяка година в този имот, като са показвали, че са негови собственици. Поради това не може да се сподели твърдението във въззивната жалба, че не е налице явно манифестирани намерения за своене от страна на ответниците. Напротив- доказателствата по делото сочат, че те са имали не само такова намерение, но са и били със съзнанието, че са собственици на процесния имот. Районният съд законосъобразно е стигнал до извода, че след като повече от 10 г.ответниците са установили трайно и необезпокоявано владение върху процесния имот, то те са го придобили чрез оригинерен начин по давност. В случая следва да се отбележи, че не са налице и доказателства, които изначално  да водят до категоричния извод, че ищците са били собственици на този имот. Те не са представили никакви доказателства в тази насока, а именно време, начин на придобиване, какъв способ, продължителност на ползването, придобиване въз основа на твърдяното от тях право на строеж, обстоятелството, че не са  го отчуждавали, както и че са пребивавали в него. От друга страна ответниците са провели успешно доказването на продължителното, непрекъснато, необезпокоявано и явно владение на имота.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна е претендирала заплащане на направени пред тази инстанция разноски и с оглед изхода на процеса следва да й бъдат присъдени тези, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 38/25.07.2011 г. по  гр. д. № 236/2010 г. на РС – Котел.

 

ОСЪЖДА Х.Д.Х. ЕГН ********* и Х.Х.Х. ЕГН ********** и двамата от с. Ябланово, общ. Котел да заплатят на А.Д.Ч. ЕГН ********** и Р.А.Ч. ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени разноски пред тази инстанция за адвокатско възнаграждение.

 

         Решението подлежи на  касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: