Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 40

                                     гр.Сливен, 14.02.2012 г.

                                  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                                                             мл. съдия:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСОНОВА

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от съдия СВЕТИЕВА въззивно гражданско дело № 592 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие във връзка с разпоредбите на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно Решение № 53 от 04.08.2011 година, постановено по гр. дело № 226/2011 година по описа на РС – Котел, с което като  е  прието, че К.В.К.  е осъществил домашно насилие спрямо Р.В.С. и  е задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо молителката пред първоинстанционния съд. Забранено му е за срок от една година да доближава на разстояние от 30 метра жилището,което обитава Р.В.С. ***, както и местата й за социални контакти и отдих. С обжалваното съдебно решение и на основание чл. 5, ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие на Здравко Стефанов Здравков е наложена глоба в размер на 200 лева.

Въззивникът – ответник по молбата в първоинстанционното производство, обжалва решението изцяло, като го намира за недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, постановено  в  противоречие с материалния и процесуален закон. Счита, че решаващия  състав на РС – Котел е излязъл извън  рамките  на  поисканото съдействие, определящото  се  страните.  Подкрепя оплакването си  като  посочва, че  в  молбата си  молителката  не е поискала издаване  на заповед за защита по ЗЗДН, заради което смята, че съдът  е разгледал искане, което  не  е  предявено. Релевира оплакване  за  неправилност  на  обжалваното  съдебно  решение  като  твърди, че от събраните  по делото  доказателства  не  се  установявало спрямо молителката  да  е извършено  домашно  насилие по смисъла  на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Дава своя интерпретация  и  тълкуване  на  доказателствата  във  връзка  с въведените  в  молбата  твърдения. Счита, че  представената към молбата  и  подписана  от молителката декларация със това  съдържание  не  притежава  тази  изрична  доказателствена сила съгласно чл. 13, ал. 2 т. 3 от ЗЗД и  не  може  да  се оценява  като  доказателство в подкрепа на  заявеното в нея. Във  връзка  с това  счита, че първоинстанционния съд  неправилно  се  е позовал  на  декларацията  на  молителката  и въз основа  на  нея  е приел  извършването  на  акт  на  домашно  насилие от ответника ,което  от своя страна  е довело да  постановяването  на  неправилно и незаконосъобразно  решение.    

От въззивният съд се иска да постанови решение, с което да обезсили обжалваното решение като недопустимо, а в  случай, че се  възприеме  като  допустимо  от  въззивния съд се иска да го отмени  като  неправилно и вместо него  да  постанови друго  по същество  с  което молбата  на молителката  - въззиваема   в  настоящото производство  да  бъде отхвърлена  като  неоснователна и недоказана.

С въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, насрещната по жалбата страна, пред първоинстанционния съд не е направила възражения и доказателствени искания.

В съдебно заседание, въззивникът не се явява. Представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който  поддържа  въззивната жалба и пледира  за уважаването.

В съдебно заседание въззиваемата страна, не се явява и не  се представлява Становище по същество  не  е изразено.

След докладване на жалбата не са направени възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, вр. чл. 258, ал. 1 от ГПК и е подадена от лице, легитимирано и имащо правен интерес от обжалване на решението, чрез постановилия атакувания акт Районен съд - Котел.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Настоящият съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя й правни изводи на решаващия състав на РС -Котел, които са обосновани и намират опора в приложимите материалноправните норми.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на молбата като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават претенциите на молителката, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдяното от молителя накърнено право, правна квалификация.

Въззивната инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който е определил правилно предмета на спора, подлежащите на доказване относими факти и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. Направил е доклад на делото, по който от страните не са направени възражения. В развилото се производство е осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и защита.

Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за допуснати от решаващия състав на РС-Котел процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства / декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и показанията, на  свидетели  и обяснение  на  страна/, довел до неправилност на фактическите констатации, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи са неоснователни. Съображенията за това са следните.

Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице, трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от закона. Без значение е обстоятелството дали пострадалото лице е предприело действия в своя защита или ответни такива спрямо причинителя на насилието. Законът защитава правото на лична неприкосновеност, независимо дали е налице неправомерно действие на пострадалия, с което да е предизвикал домашното насилие спрямо себе си. Следователно, в случая трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката са били извършени действия, които биха могли да се квалифицират като домашно насилие, независимо дали тя е извършила преди това действия, провокирали извършителя, както същият сочи като  установени в хода на първоинстанционното производство.

От събраните по делото от РС-Котел  доказателства безспорно се установява, че на твърдяната  в молбата  дата Р.В.С. е осъществено психическо и емоционално насилие от страна на внук й К.В.К.. Без значение в случая са предхождащите между двамата провокиращи насилието ситуации. Във  връзка  с последния извод, не се ценят, като годни  доказателства, приетите  от  въззивния съд писмени материали, по причина, че чрез тях се установяват ирелевантни за  конкретното   произнасяне  факти  и обстоятелства. Безспорно е, че на процесната дата К.В.К., чрез действията си изразяващи се в словесни  изявления  за имуществени  претенции, свързани  с разпределяне  на  наемна  цена,  отправени към  молителката, искания и настоявания за  съобразяване  с  него и претенциите му, произтичащи от това че  счита, че всичко било на баща му, както и отправяни заплахи за изхвърлянето й от жилището, което обитава е осъществил психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.

Правилно първоинстанционния съд с оглед тежестта на извършеното насилие, и фактите отнасящи се до пострадалото лице е определил мерките за защита по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, а именно  задължил е  нарушителят да се въздържа от извършване на домашно насилие, което би спомогнало да се предотврати конфликта между страните и да се избегне използването на физическа сила и /или психическо въздействие при решаването на споровете между тях, каквато е и целта на закона; наложил е забрана на ответника  да приближава жилището и местата за социални контакти и отдих на пострадалата за срок от една месеца и на основание чл. 5, ал. 4 от Закона за защита от  домашното насилие е наложил на нарушителя глоба в минималния предвиден в закона  размер - 200 лева.

С обжалваното решение първоинстанционния съд правилно е приел, че е налице домашно насилие и е издал исканата заповед за защита. Във връзка с направено в жалбата оплакване, следва да се има предвид, че съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само и единствено на основание на приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от закона.

 Пред настоящата инстанция не се представят доказателства, потвърждаващи направените с жалбата оплаквания, респ. навеждащи на изводи, различни от тези на първоинстанционния съд, което мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че постановеното от СлРС решение е правилно и законосъобразно.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна не е поискала присъждане на разноски и не е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК, поради което  съдът не дължи произнасяне.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивникът следва да понесе своите разноски така както са направени.

От настоящата  инстанция не  следва  да  се  държи осъдителен диспозитив,  касаещ събиране на държавна такса за  въззивното  производство, тъй  като  в  нарушение  на чл. от 17, ал. 2 ЗЗДН, такава предварително е събрана в съответния размер от първоинстанционния съд. Нарушението на цитираната законова разпоредба е станало причина единствено за забава в администрирането на преписката по въззивната жалба.

Съгласно чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН настоящото  решение  е  окончателно.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                  Р     Е     Ш     И  :

                                                             

 ОСТАВЯ В СИЛА първоинстанционно Решение № 53 от 04.08.2011 година, постановено по гр. дело № 226/2011 година по описа на РС – Котел.

Решението на СлОС е окончателно.

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                      2.