Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 16

гр.Сливен, 13.02.2012 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и дванадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                             ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря Р.Г. , като разгледа докладваното от съдия Светиева въззивно гражданско дело № 596 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 753/25.10.2011 година, постановено по гражданско дело № 4542 по описа на Сливенски районен съд за 2011 година, с което е отхвърлен  като неоснователен  и недоказан предявеният от   АБО ГРАНИТИ” ООД  против   Ж.И.Н. иск с правно основание чл. 462 от ТЗ, във вр. чл. 537 от ТЗ, за заплащане на сумата 10 000 лева, като част от сумата 60 000 лева, представляваща дължима сума по запис на заповед на предявяване, издаден на 22.04.2008 година, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Със същия съдебен акт са присъдени  и разноски.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, обжалва решението изцяло, като го намира за незаконосъобразно, необосновано и неправилно - постановено при нарушения на материалния и процесуален закон. Посочва, че решението  е  постановено  в противоречие с установената  фактическа  обстановка  и събраните  по делото доказателства. Излага  факти  и обстоятелства, за  които  твърди че между  страните  не  се  спори и  подчертава, че по делото на СлРС, Ж.И.Н.  не е оспорил своя подпис върху процесния запис на заповед. Прави  се  оплакване, че решението е постановено в противоречие с правилата за разпределение на  доказателствената тежест  по чл. 154 , ал. 1 от ГПК. В тази  връзка  въззивникът  релевира оплакване  за  неправилно  разпределение от страна  на  първоинстанционния съд  на  носената  от страните доказателствена тежест. В подкрепа  но  това  си  оплакване,  цитира  записа  от  протокола  за  съдебното  заседание,   в хода  на което  съдът е разпределил доказателствената тежест, като  въвежда оплакване, че  изявлението  му е  напълно  неясно и липсват  разсъждения какво се  има  предвид. Въззивникът счита, че редовността на записа на заповед не е предмет на обсъждане в настоящия процес. Противно  на  приетото  от съда  счита, че  установеното по ТД № 10/2010 година  по описа  на ОС – Ямбол, а именно,че записа на заповед е неистински,  поради  липса  на  един  от реквизитите  и като  такъв  е нищожен  е ирелевантно   по  делото  на РС - Сливен, тъй  като  по  никакъв начин  не  изключва отговорността  на ответника па чл. 462 от ТЗ. Релевира се оплакване, че решението  е  поставеното, без   да  е обсъдена  и преценена по какъвто и да е начин  обвързващата  сила  на мотивите  на  влязлото  в сила  решение, постановено по цитираното  по - горе  търговско  дело  по описа на ЯОС. В  тази  връзка подчертава, че  ответникът  е бил привлечен  като  трето  лице  помагач  по воденото пред ЯОС дело, поради  която  причина е обвързан от мотивите  на  постановеното по  него решение, където посредством заключението  на СГЕ било  категорично  и  недвусмислено  установено, че авалиста по процесната запис на заповед е ответника по делото. Като  не е съобразил това според въззивника СлРС е допуснал съществено нарушение, игнорирайки обвързващата сила на  установеното  в мотивите на ТД № 10 / 2010 по описа на ОС- Ямбол.

 Релевирайки тези свой оплаквания, въззивникът моли въззивния съд да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло решението на РС – Сливен  и вместо него да постанови решение по същество друго, с което предявените  искове да бъдат уважени. Претендира се за присъждане  на направените по делото пред инстанциите  разноски  разноски.

Във въззивната жалба са направени доказателствени искания, по които този  съдебен  състав се е произнесъл. Други  доказателствени или процесуални искания от тази страня няма  направени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, от въззиваемите е депозиран писмен отговор, в  който  са  изложени  конкретни аргументи и съображения целящи  да  опровергаят всяко  едно  от  направените с жалбата оплаквания. Изрично е посочено, че жалбата се възприема като  неоснователна, а решението  за правилно и законосъобразно, поради  което  се  иска потвърждаването му. Претендира се  за присъждане  на  направените пред въззивната инстанция разноски .

Доказателствени  и  процесуални  искания  тази  страна  не  е  правила.

Насрещна въззивна жалба не е подадена в предвидения и предоставен срок.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът не се явява и не  се представлява. От процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК е  депозирано  писмено  становище, чрез  което  въззивната  жалба  се  поддържа  на  изложените  в  нея отменителни  основания.

 В съдебно заседание въззиваемия, редовно призован не  се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който заявява, че оспорва въззивната жалба и като счита същата за неоснователна, а решението за  правилно и законосъобразно, моли съда  да го потвърди.

След докладване на жалбата и отговора от страните не са направени възражения

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивният контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя й правни изводи на решаващия състав на РС Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнен права, правна квалификация на исковата претенция.

Въззивната инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно предмета на спора, определил е подлежащите и неподлежащи на доказване относими факти, разпределил е правилно доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. Направил е надлежен доклад и им е осигурил в хода на процеса пълна и равна възможност за участие и защита. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации, които е привел правилно към съответните правни норми. Обсъдил е обстойно всяко от въведените  отбранителни възражения, съблюдавайки стриктно разпределената от него правилно доказателствена  тежест и по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи. Същите като изцяло споделени и от въззивния съд е безпредметно да бъдат повтаряни, предвид ползваната от настоящата инстанция правна възможност по чл. 272 от ГПК.

Направените  във въззивната  жалба оплаквания не се  споделят от този  съдебен  състав по  причина, че  са  едностранни и изложени по начин, че обслужат заеманата  от правещата ги страна, позиция в процеса. По делото  липсват  доказателства, а  и  не  са въведени твърдение, че ответникът е имал качеството на управител или представляващ  на визираното  в  записа  на  заповед като  издател дружество и то  към посочената  в  исковата  молба  дата  на  издаване  на  записа на  заповед - 22.04.2008 година. Следователно  не  са  налице  изискванията  на  чл. 462 от ТЗ. Колкото  до  оплакването  за  незачитане  на  Решението  на ЯОС, следва  да  се отбележи , че с  него  е  прието  за установено, че записа  на  заповед  и като  неистински  и  като  нищожен  не обвързва  отговорността  на ответника, респ. дружеството  не  е  задължено  с описания  в  исковата  молба запис  на заповед  от 22.04.2008 година на предявяване. Освен  това,  щом като е  прогласена нищожността  на процесната запис на заповед, той  не би могъл да  прояви менителничния си ефект, респ. не  обвързва подписалите  го  лица и иск  като  предявения  от  ищеца  не  може  да  бъде  успешно  проведен.

Не  са  установи от  първоинстанционния  съд   да  са допуснато релевираните  в  жалбата  процесуални  нарушения, които  да  са  довели  до постановяване на   неправилно и необосновано  решение.

 При констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода  на  делото  и  по правилата на процеса  въззивникът, следва  да понесе своите разноски  така  както  ги  е  направил.

По правилата на процеса на въззиваемата страна, следва да се присъдят, поисканите разноски  за пред въззивната инстанция, но  понеже няма  доказан размер  на  направени  разноски ,такива  не  се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                         Р     Е     Ш     И  :

                                                             

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 753 от 25. 10. 2011 година постановено по гражданско дело № 4542 по описа на Котелски районен съд за 2011 година.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

                                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                             2.