Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 18

 

гр. Сливен, 26.01.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                       ПЕТЯ СВЕТИЕВА                        

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  598  по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решене № 773/02.11.2011 г. по гр.д. № 3056/2011 г. на Сливенския районен съд, с което е осъдено ЗАД „Виктория”АД  със седалище и адрес на управление гр. С., район „О.” , ул. „Е. Й.” № * да заплати на К.С.М. *** ЕГН ********** сумата от 5 хил.лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило ПТП на 20.07.2008 г. , ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Във въззивната жалба подадена от ответника се твърди, че първоинстанционния съд е допуснал нарушение на материалния закон само в чл. 52 от ЗЗД като е присъдил несправедливо и завишено по размер обезщетение с оглед  приетите от съда увреждания. Съдът обосновано и правилно е приел, че на ответника са причинени само три леки телесни повреди по смисъла на НК. Те обаче не са тежки, за да обосновават присъденото обезщетение за неимуществени вреди в такъв висок размер, което прави обезщетението незаконосъобразно и несправедливо.  Поради това се иска отмяна на решението в тази му част и постановяване на ново, с което да се присъди справедливо обезщетение за причинените неимуществени вреди.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.

Не е подадена и насрещна въззивна жалба.

В с.з.  за въззивника не се явява представител. Постъпило е писмено становище, с което се поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата страна се явява процесуален представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба и моли да бъде потвърдено решението.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

       Жалбата е неоснователна. Съдът е изложил изключително подробни съображения, за да обоснове размера  на справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди. Безспорно е, че ищецът е претърпял сериозна черепно-мозъчна травма, изразяваща се в сътресение на мозъка, макар и протекло без пълна загуба на съзнанието до степен кома. След произшествието той е бил трудно контактен, частично адекватен, сънлив и с променено съзнание и други неврологични симптоми, свидетелстващи за една сравнително тежка мозъчна увреда.  Състоянието му се е характеризирало с гадене, световъртеж и главоболие. Изпитвал е болки и страдания в резултат на нанесените му множество телесни повреди. Освен това той получил и разкъсно-контузна рана в областта на горния ръб на лявата орбита,контузия, оток и охлузвания на носа с данни за счупване на носните костици, контузия на гръден кош, контузи и множество охлузвания на кожата и долните крайници. За един период от около 2 месеца е бил на домашно лечение с придружител. При тези безспорни доказателства съдът е приел, че в случая се касае за няколко леки телесни повреди, което не се оспорва от страните. В жалбата се сочи, че обезщетението в размер на 5 хил. лв. за тези увреди е твърде завишено, но това твърдение е неоснователно. Получените от ищеца леки телесни повреди се характеризират с  интензитет на болки и страдания много по-висок от характерното за  тези като вид, квалифицирани по НК, леки телесни повреди. Касае се и за един сравнително продължителен период на възстановяване, което е било свързано със състояние не само на дискомфорт, но и на болки и страдания, поради което не може да се приеме,  че определяйки тази сума за репарирането му районният съд е нарушил  принципа на справедливостта, залегнал в чл.52от ЗЗД.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 773/02.11.2011 г. по гр.д. № 3056/2011г. на Сливенския районен съд,

        

         ОСЪЖДА ЗАД „Виктория”АД ЕИК 119037309 със седалище и адрес на управление гр. С., район „О.” , ул. „Е. Й.” № * да заплати на К.С.М. *** ЕГН ********** сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева  представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред тази инстанция.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: