Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 67

гр. Сливен, 08.03.2012 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на седми март през две хиляди и дванадесета година в състав:

               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                           мл.с.    КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря И.К., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 604 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива съгл. чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, депозирана от ответника в първоинстанционното производство „Водоснабдяване и Канализация-Сливен” ООД, чрез процесуален представител адв.К.-*** срещу Решение № 890/15.11.2011г. по гр.д.№ 351/2011г. по описа на РС-Сливен.

С обжалвания съдебен акт СлРС е отхвърлил предявеният от Я.Я. *** ревандикационен иск за осъждане на ответното дружество да предаде владението върху водомер „тип дълго тяло”, фабричен № 00005736, като е уважил предявения в условията на обективно евентуално съединяване иск с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД за заплащане равностойността на водомера в размер на 50 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2011г. до окончателното изплащане на сумата и съобразно изхода на спора присъдил разноски. Решението е обжалвано в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати стойността на водомера в размер на 50 лева, деловодни разноски  в размер на 50 лева, както и по отношение на присъдените в полза на  ответника разноски в размер на 37 лева.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, като се счита за неправилно приетото от съда, че с отговора на исковата молба въззивното дружество не е оспорило предявения иск по основание и размер. Твърди се, че такова оспорване има обективирано в отговора на исковата молба. Освен това съда в доклада си по чл.146 ГПК е указал на ищеца, че  не е доказан по размер иска за присъждане на равностойността на водомера. В хода на производството не било направено признание на този иск от страна на ответното дружество  за да приеме съда, че стойността на процесния  водомер е 50 лева и това обстоятелство не се нуждае от доказване. Въззивникът счита, че след като ищеца не е ангажирал доказателства за размера на иска, то същия е следвало да бъде отхвърлен. Предвид изхода на спора е следвало да не се уважава искането за присъждане на разноски и съответно да бъдат присъдени направените от ответното дружество разноски в пълен размер от 150 лева.

От въззивната съдебна инстанция се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск за заплащане равностойността на процесния водомер. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК, ищецът в първоинстанционното производство е депозирал писмен отговор, в който е изложил съображения за правилност и законосъобразност на постановеното от СлРС решение, поради което иска същото да бъде потвърдено. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

В срока за отговор насрещна въззивна жалба не е подадена.

Както с въззивната жалба, така и с отговора й не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на процеса.

С Определение от 30.01.2012г., държано в закрито съдебно заседание, въззивният съд служебно назначил изготвянето на съдебно техническа експертиза за определяне стойността на демонтирания от жилището на ищеца- въззиваем водомер.

В открито съдебно заседание, въззивното търговско дружество се представлява от процесуален представител по пълномощие, съгл.чл.32, т.1 ГПК, редовно упълномощен от първата съдебна инстанция, който заявява, че поддържа подадената въззивна жалба и моли за отмяна на атакуваното решение в обжалваната част.

Въззиваемият, редовно призован не се явява лично, а се представлява от пълномощник – чл.32, т.1 ГПК, редовно упълномощен от първата съдебна инстанция. Последният поддържа отговора на въззивната жалба и моли за потвърждаване на атакуваното решение, алтернативно се иска уважаване на иска в размер на 36,00 лева, каквато е стойността за един нов водомер в търговската мрежа – стойност, посочена от вещото лице при проведеното изслушване на заключението.

След докладване на въззивната жалба и отговора възражения по доклада не са направени, както и искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на процеса.

Сливенски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото, в хода на производството пред районен съд и пред настоящата въззивна инстанция доказателства и доказателствени средства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е постъпила в законоустановения срок, отговаря на изискванията, визирани в нормите на чл.260 и чл.261 ГПК, подадена е от субект, разполагащ с правен интерес от атакуване срещу подлежащ на обжалване  съдебен акт, чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск- предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания акт, настоящата инстанция намира, че решението в обжалваната му част е неправилно и съображенията за това са следните:

Изложената в мотивите на решението фактическа обстановка е правилно установена от районния съд и кореспондира с доказателствената маса, съдържаща се в кориците на делото, поради което настоящия съдебен състав не намира за необходимо да я преповтаря, а с оглед разпоредбата на чл. 272  ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въведените с въззивната жалба оплаквания са основателни.

Предмет на разглеждане в производството пред първоинстанционния съд са предявени в условията на евентуално обективно съединяване искове с правно основание чл.108 ЗС за установявяне на собственост, респ. предаване на  владението върху движима вещ – средство за търговско измерване на потребено количество вода за битови нужди – водомер, „тип дълго тяло”, с фабричен № 00005736 или заплащане неговата равностойност в размер на 50,00 лв. при установяване, че вещта е погинала, отчуждена или изразходена – иск с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД, ведно с мораторната лихва върху стойността на вещта от датата на демонтирането на вещта – 25.01.2009г.- иск по чл.86 ЗЗД. Предявени са и искове в условията на кумулативно обективно съединяване с първоначалните искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за възстановяване на платени от ищеца недължими суми  за надплатени сметки за вода за 882 куб.м. в повече от изразходеното от ищеца количество в размер на 900,00 лв., за периода 01.01.2002г. до 25.01.2008г., както и иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на законната лихва върху надвзетата сума в размер на 202,71 лв.

Предмет на разглеждане пред въззивната съдебна инстанция, предвид рамките поставени с въззивната жалба е предявения иск с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД. В производството пред първоинстанционния съд било безспорно установено, че движимата вещ /водомер/, чието връщане се претендира е собственост на ищеца и след като бил демонтиран от служители на ответното дружество, същия не бил върнат на собственика му, а бил унищожен. Доколкото било установено, че ответника не владее спорната движима вещ- ревандикационния иск е отхвърлен, като неоснователен, а евентуално предявения иск за заплащане на равностойността на водомера уважен в пълен размер. Съдът присъдил пълния размер на претендираната за него стойност, а именно 50.00 лева, като приел, че този иск не бил оспорен по основание и размер от ответното търговско дружество.

Настоящия съдебен състав не споделя така формирания правен извод, тъй като видно от отговора на исковата молба ответното дружество е посочило, че оспорва всички предявени искове като неоснователни. В Определението си по чл.140 ГПК, постановено в закрито съдебно заседание от 22.06.2011г., съдът  докладвал и отговора на исковата молба, в частност оспорването на предявените искове, като неоснователни. В проведеното първо съдебно заседание по делото на 26.09.2011г.  с доклада, съгл.чл.146 ГПК, съдът отново посочил, че ответното дружество оспорва исковете по основание и размер / л.48 от делото/ и съответно след разпределяне на доказателствената тежест между страните, съдът ясно указал на ищеца, че не сочи доказателства, относно размера на предявения иск по чл.57, ал.2 ЗЗД, за заплащане равностойността на водомера в размер на 50,00 лв. След дадените указания на съда, ищецът  направил искане за изготвяне на техническа експертиза за установяване цената на водомера, по което липсва произнасяне на съда.

Съгласно нормата на чл.162 ГПК, когато искът е установен  в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя този размер по своя преценка или взема заключението на вещо лице. Ето защо, неоснователни са възраженията на въззивното дружество, че след като не са ангажирани доказателства за размера на предявения иск, същия следва да се отхвърли изцяло.

Тъй като в конкретния казус съда не разполага със специални знания, необходими за установяване размера на предявения иск, в хода на производството пред въззивната инстанция служебно е назначена и допусната до изслушване съдебна техническо-оценителна експертиза за установяване стойността на ищцовото средство за търговско измерване. От заключението на вещото лице се установява, че процесния водомер притежава пазарна стойност единствено като скрап от месинг и тя е в размер на 6,75 лв.

Съдът кредитира заключението на изготвената по делото експертиза  в частта, в която вещото лице след направени проучвания  на материалите по делото и във фирмата производител на тези средства за измерване, а именно „Беласица” ЕАД – Петрич, установило че точния вид на водомера  е – „дълго тяло”, битов, за студена вода, едноструен с мокър брояч, 5 куб.м., материалът, от който е произведен процесния водомер, а именно месинг, отчетеното захабяване, в резултат на ползването му от страна на ищеца в период от 39 години, установеното обстоятелство, че тези водомери не се произвеждат към настоящия момент. Съдът не кредитира заключението в частта  в която, вещото лице  посочило, че водомера е бил повреден, тъй като от доказателствата по делото е установено, че не е извършвана метрологична и техническа проверка на водомера, а същия е демонтиран, тъй като този тип водомери са били излезли от употреба и следвало да се подменят до края на 2001г./арг.от писмо изх.№ 294/26.02.2009г. на ВиК ООД-Сливен – лист 5 от делото; писмо изх.№  542/16.04.2009г. на същото дружество – лист 11 от делото и писмо изх.№ 797/17.06.2009г. от ответното дружество – лист 13 от делото/.

Като неоснователни се приемат исканията на представителя на въззиваемия за уважаване на иска в размер на 36,00 лв., доколкото посочената стойност от вещото лице в открито съдебно заседание е стойност за нов водомер, закупен от магазинната мрежа на страната, а по делото е безспорно обстоятелството, че ищцовия водомер е ползван 39 години. Неоснователно е и искането да се приеме на основание чл.161 ГПК за доказан размера на водомера, поради наличие на възпрепятстване на вещото лице от ответното дружество при изготвяне на експертизата. По делото категорично и несъмнено е установено, освен това има признание от страна на ответното дружество, че процесната вещ  /водомер/ е била унищожена, което обуславя обективна невъзможност вещото лице да изготви заключението си въз основа на проверка върху този уред.

С оглед изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД, следва да се уважи до размера, посочен в заключението на вещото лице, изготвило служебно назначената съдебна оценителна експертиза, а именно в размер на 6,75 лева, като се отхвърли над тази сума до пълния  предявен размер от 50,00 лева.

Тъй като решението е обжалвано и в частта за разпределение на разноските, същите следва да бъдат разпределени по следния начин:

Ищецът, въззиваем в настоящото производство по делото както се посочи вече в изложението е предявил   пет на брой искове – по чл.108 ЗС, по чл.57, ал.2 ЗЗД, ведно с иск по чл.86 ЗЗД, по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, заедно с иск по чл.86 ЗЗД. За защита по всички предявени искове, ищецът заплатил адвокатски хонорар от 200,00 лв. или по 40,00 лв.на иск. Тъй като са уважени само исковете с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД в размер на 6,75 лв. и  иска по чл.86 ЗЗД за законната лихва от деня на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане, по които ищеца не е направил други разноски /доколкото бил освободен от заплащане на държавни такси и разноски с разпореждане на СлРС от 11.05.2011г. – лист 36 от делото/, освен платения адвокатски хонорар в размер на 80,00 лв.  /два иска по 40 лв. на иск за процесуално представителство/, то на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 10,80 лв., съобразно уважената част от исковете.

На въззивното дружество следва да бъдат присъдени разноски в размер на 149,12 лв., съобразно отхвърлената част. Въззивното дружество претендира и заплащане на разноски за въззивната фаза на процеса, но доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което и  не следва да се присъждат.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

        

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ОТМЕНЯ Решение № 890/15.11.2011г. по гр.д. № 351/2011г. на Сливенски районен съд, В ЧАСТТА, с която ответното дружество „Водоснабдяване и канализация” ООД Сливен, ЕИК 829053806 със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”6-ти септември” № 27  е осъдено, на основание чл.57, ал.2 ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Я.М.Я. ***, сума в размер на 50,00 лв./петдесет лева/, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2011г. до окончателното изплащане на сумата, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА, на основание чл.57, ал.2 ЗЗД  „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 829053806 със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”6-ти септември” № 27 ДА ЗАПЛАТИ на Я.М.Я. ***, сума в размер на 6,75 лв./шест лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща равностойността на демонтиран и унищожен водомер, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2011г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 829053806 със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”6-ти септември” № 27 ДА ЗАПЛАТИ на Я.М.Я. ***, сума в размер на 10,80 лв./ десет лева и осемдесет стотинки/, деловодни разноски.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК Я.М.Я. *** ДА ЗАПЛАТИ  на  „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 829053806 със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”6-ти септември” № 27, сума в размер на 149,12 лв./сто четиридесет и девет лева и дванадесет стотинки /, деловодни разноски.

ПОТВЪРЖДАВА  решението в останалата му част.

 

Решението  е окончателно, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                              1.

                                                                                              2.