Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 25

 

гр. Сливен, 09.02.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на първи февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                        

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  608  по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решене № 66/21.10.2011 г.по гр. д. № 193/2010 г. на Районен съд - Котел, с което е отхвърлена изцяло исковата претенция на въззивника против въззиваемия за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот, срещу гледане и издръжка обективиран в нотариален акт № 9/, т.ІІ, рег.№ 977 по д. № 159/2009 г. на Съдията по вписванията при Районен съд – Котел.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Съдът е допуснал процесуални нарушения, тъй като не се е произнесъл по въпроса за нищожността на сключения договор, което е негово служебно задължение.Налице са доказателства, от които може да се изведе извода, че към момента на сключването на договора и на прехвърлителя и на приобретателя е било ясно, че престацията „гледане” няма да се осъществява.  Доказателствата по делото са безспорни и се установява, че в изпълнение на този договор гледане и издръжка  не е имало изобщо, тъй като прехвърлителят е бил в дома за стари хора в гр. Сливен, където грижите са се осъществявали за негова сметка и от неговите лични доходи. Съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като не е дал отговор на въпроса дали е налице точно изпълнение на специфичния облигационен договор. Липсва подробен анализ на грижите, които е осъществявал приобритателят за прехвърлителя. Безспорно е, че целият обем от грижи по гледането на прехвърлителя били за негова сметка. Осъществяваното от приобритателя има само морален характер и няма белезите на изпълнение на зъдълженията по един облигационен договор. Поради това е налице виновно пълно неизпълнение на задължението за гледане и издръжка по договора  и се иска отмяна на обжалваното решение и вместо него да се постанови ново, с което   да бъде уважена претенцията.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна, а решението на съда  е правилно, законосъобразно и обосновано.  Относно твърдението, че съдът е следвало служебно да се произнесе относно факта нищожен ли е сключения договор, се сочи че съдът е обвързан с предявения иск, а не е бил предявяван нито е изменян първоначалния, за да се произнася съда по иск за нищожност. Твърди се, че в жалбата избирателно са цитирани части от  показанията на разпитаните по делото свидетели. По този начин са изведени бланкетни твърдения, че ответникът не е осигурявал същият начин на живот на баща си и не му е осигурил грижи в домашна обстановка.  Правилно районният съд е приел, че ответникът е давал допълнителни грижи извън тези, които са се осигурявали в дома, давал е допълнителни средства и по този начин е създавал сигурност за баща му, че няма да има драстични промени в начина му на живот. Така съдът се е съобразил със съдебната практика, спецификата  на сключения договор, житейската логика, доказателствата по делото и поведението на страните като е издал един правилен и законосъобразен акт.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з.  за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба. В дадения от съда срок и по реда на чл.149 ал.3 от ГПК е постъпила писмена защита, в която се развиват съображения, изложени в жалбата.

В с.з. за въззиваемата страна не се явява процесуален представител по пълномощие. Постъпило е писмено становище,  с което се иска да се имат предвид доводите на страната, изложени в писмената защита пред първоинстанционния съд и в отговора на въззивната жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея, но счита, че следва за пълнота да бъде допълнена: Към момента на сключването на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка – 20.05.2009г., прехвърлителят се е намирал в дома за стари хора – гр.Сливен. Приобретателят по този договор се е задължил „да поеме гледането и издръжката на баща си Жельо Илиев Е., като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водел досега, до края на живота му”. Страните не са уговорили нищо повече от цитираното.

       Изградените въз основа на тази фактическа обстановка правни изводи обаче, не кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд не ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи за отхвърляне на исковете.

       Жалбата е основателна.

        Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка    е съглашение, с което едната страна – отчуждител, се задължава да прехвърли право на собственост или друго право на другата страна - приобретател, а последният се задължава да издържа и гледа отчуждителя. Районният съд е приел, че от самото начало ответниците са изпълнявали поетите задължения,ь полагали са дължимите грижи, както лично, така и чрез трети лица – другата дъщеря на прехвърлителя.  Осигурявали са средства за издръжка и в пари. Приел е за доказано че приобритателите  са  давали средства и са осигурявали на прехвърлителя издръжка и гледане, които са съответни на конкретните му нужди. Съдът обаче не се е съобразил със спецификата на този особен облигационен договор, а е безспорно утвърденото в теорията и практиката разбиране, че този който е поел задължение да гледа и издържа някого е длъжен да установи една обща семейна обстановка, да създаде една семейна среда за двамата.  Това е характерното за този вид договори. Обемът на задължението е типизиран в живота и щом някой гледа и издържа, той е длъжен не само да полага личния си труд за гледането, но и да дава сам и материалните средства, които са необходими за да задоволяват нуждите на лицето, което ще бъде гледано. В конкретния случай е безспорно и е доказано, че прехвърлителят се е намирал в Дома за стари хора в Сливен и от събраните доказателства се установява, че той е заплащал месечна такса  за предоставените социални услуги в размер на 30% от личния месечен доход, които също е заплащал лично. Вярно е, че при този вид договори е допустимо, но като изключение временна парична издръжка, но това изключение е свързано именно с временния характер на тази парична издръжка, тъй като, както беше посочено по-горе, целта на договора е прехвърлилият имота да получи гледане и издръжка в семейна среда, което е свързано с  получаване на храна, облекло, лекарства и др.

        Страните по един договор могат да изменят обикновеното, типично съдържание, което има договорът за издръжка и гледане. Те могат да уговорят да живеят отделно, дори да уговорят изрично, че прехвърлителят, с оглед на неговата воля, желае да продължи да пребивава в специализирано държавно заведение, като обемът на задълженията на приобретателя ще бъде значително по-стеснен от обичайния. Но това следва да бъде изрично уговорено в договора. В настоящия случай, както вече беше посочено, страните са се договорили със стандартна фраза, което не позволява да се направи извод, че са имали воля да стеснят обема на задълженията на приобретателя под типичния. Затова той е следвало, в изпълнение на договора, да има поведение, което е адекватно на поетата грижа за гледане и издръжка, така както беше очертано и по-горе. Като е приел, че в случая е налице пълно и точно изпълнение по сключения договор районният съд по същество е постановил един  неправилен и незаконосъобразен съдебен акт. Задължението за даване на издръжка за полагане на грижи възниква от датата на договора тогава, когато прехвърлителят е изпълнил задължението си да предаде владението на имота. На практика от този момент до датата на смъртта на прехвърлителя приобритателят не е престирал нищо, защото в заведението, където е бил настанен прехвърлителя длъжностни лица са се грижили за него, а издръжтата е била покрита  с пенсията му. Поради това следва да се приеме, че е налице неизпълнение на договора до датата на смъртта на прехвърлителя. В случая е без значение колко пъти и доколко ответникът е посещавал баща си в Дома за стари хора, какви допълнителни средства и лекарства му е осигурявал, тъй като той по този начин е изпълнявал като син един свой морален дълг.

        След като изводите на двете инстанции се различават, то решението на районния съд следва да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което договорът да бъде  развален поради пълно неизпълнение до размер на 1/3 от прехвърленото право в размер на ½ ид.ч. от процесния имот или 1/6 ид.ч. от целия имот, което  се явява и правото и правото на запазена част на ищеца от наследството на неговия баща

        С оглед на изхода на процеса на въззивника – ищец следва да бъдат присъдени и направените разноски пред двете инстанции в размер на   750 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

ОТМЕНЯ решение № 66/21.10.2011 г. по гр. д. № 193/2010 г. на Котелския  районен съд  изцяло, като изцяло като вместо това постановява:

РАЗВАЛЯ на основание на  чл. 87 ал. 3 от ЗЗД договора за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка обективиран в н.акт № 9, т. ІІ, рег. № 977, дело № 159/2009 г. на Съдията по вписванията при РС – Котел, с който Ж. И. Е. е прехвърлил на Ж.Ж.Е. ½ ид.ч. от собствения си недвижим имот, представляващ УПИ Х-110, в кв. 12 по плана на с. С., ведно с изградените в имота масивна двуетажна жилищна сграда, състояща се от избено помещение с площ 11 кв.м., първи етаж със застроена площ 20 кв.м. и ІІ етаж със ЗП 68 кв.в. , масивна лятна кухня със ЗП  12 кв.м., паянтов гараж със ЗП  18 кв.м. и два броя стопански постройки с общ застроен обем 120 куб.м. до размер на  1/3 част от прехвърлената ½ ид.ч. от имота или 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху целия имот.

ОТМЕНЯ на основание на чл.537 от ГПК н.акт № 9, т. ІІ, рег. № 977, дело № 159/2009 г. на Съдията по вписванията при РС – Котел до размер на  1/3 част от прехвърлената ½ ид.ч. от имота или 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху целия имот.

ОСЪЖДА Ж.Ж.Е. ***, ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на И.Ж.Е. *** ЕГН ********** сумата от  750 лева , представляващи направените по делото разноски за тази и първата инстанция.

 

 

         Решението не подлежи на  касационно обжалване

 

                                                

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: