Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 06.04.2012г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С.

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                 мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №613 по описа за 2011год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство “М.”ООД, гр. С., с която се обжалва частично, в осъдителните части, първоинстанционно Решение №660/26.09.2011г. по гр.д. №776/2011г. на СлРС, с което е осъдено “М.”ООД, гр. С. да заплати на И. С. И. следните суми: сумата от 900,90лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за м. октомври и м. ноември 2009г., ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба на 15.02.2011г. до окончателното му изплащане, като искът до пълния му размер от 970,20лв. е отхвърлен като неоснователен, сумата от 485,10лв., представляваща обезщетение за неползван отпуск от 21 дни на осн. чл.224, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от 15.02.2011г. до окончателното й изплащане, сумата от 485,10лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл.221, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от 15.02.2011г. до окончателното й изплащане, сумата от 192,86лв. - разноски, съразмерно с уважената част от исковете и ответното дружество е осъдено да заплати в полза на СлРС сумата от 289,29лв. С решението са присъдени в полза на ответното дружество разноски в размер на 10лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете. С решението на основание чл.194, ал.2 от ГПК е обявено за успешно проведено оспорването на истинността, относно автентичността на представените от ответника “.”ООД, гр. С. в оригинал две платежни ведомости – за м.октомври и м.ноември 2009г., относно подписа, положен срещу името на ищеца И. И. на ред №15 в последната колонка „подпис” за получил парична сума.

 Във въззивната си жалба “M.”ООД, гр. С. твърди, че решението в осъдителните му части, в т.ч. присъдените разноски на ищеца е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Въззивникът счита, че по делото не били представени доказателства как е изчислено обезщетението по чл.221 от КТ, колко работни дни е работил работника през последния месец преди прекратяване на трудовото правоотношение. Районният съд неправилно и без основание не приел двата фиша за заплащане на възнаграждение и обезщетения на ищеца за м.октомври и м.ноември 2009г. Тези фишове, макар и в заверено копие, можели да служат като годно доказателство, че исковите суми са изплатени. Поради това моли СлОС да отмени атакуваното решение в обжалваните части, като неправилно и незаконосъобразно и вместо това постанови ново, с което отхвърли предявените срещу него искове. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемият И.С. И. не е подал писмен отговор на въззивната жалба.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивното дружество, редовно призовано, се представлява от представител по закон – управителя Д. С., който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски за двете инстанции. Изложени са подробни съображения относно неправилността и незаконосъобразността на на атакуваното съдебно решение в писмена защита, изготвена от пълномощника на въззивника адв.О. от АК – Г.

В с.з. за въззиваемият, редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник – адв.Ц. Б., която оспорва въззивната жалба, намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Посочва, че основателността на исковите претенции се установила от събраните по делото писмени доказателства, а размерите им – от назначената съдебно-икономическа експертиза. От съдебно-графологическата експертиза се установило  безспорно, че подписите върху платежните документи не са положени от ищеца.  

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Главните претенции на ищеца са за заплащане на неплатено трудово възнаграждение за м.октомври и м.ноември 2009г., неплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 21 работни дни и неплатено обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение.

Безспорно от надлежно събраните от районния съд писмени доказателства се установи наличието на трудово правоотношение между страните през процесния период /м.10 и м.11.2009г./, по което ищеца И. е престирал труд, за който работодателят – ответното дружество дължи заплащане на съответното договорено трудово възнаграждение. От заключението по кредитираната от районния съд и неоспорена от ответника в първоинстанционното производство съдебно-икономическа експертиза се установяват точните размери на дължимото на работника брутно трудово възнаграждение за тези два месеца. Ответното дружество работодател е въвел твърдение за недължимост на трудовото възнаграждение за този период, поради заплащането му. В тази насока той носи изцяло доказателствената тежест за установяване по безспорен начин с годни доказателства този положителен факт – изплащане на трудовото възнаграждение. Тази доказателствена тежест му е надлежно указана от районния съд при доклада по чл.146 от ГПК. Представените от ответника две разплащателни ведомости за м.10 и м.11 2009г. в подкрепа на това свое твърдение са своевременно оспорени от страна на ищеца, поради което е надлежно открита процедура по оспорването им по реда на чл.193 от ГПК. В резултат от извършената проверка по чл.194 от ГПК на двете оспорени ведомости чрез назначената съдебно-графологическа експертиза, се установило безспорно, че подписите към името на ищеца И. И. за получил сумите по ведомостите не е положен от него и в двете ведомости, поради което съдът правилно не ги е приобщил към доказателствата по делото и не ги е взел предвид при формиране на правните си изводи.

По отношение на другите две писмени доказателства, представени от ответното дружество пред районния съд в подкрепа на твърдението си за изплащане на претендираните от ищеца суми – две заверени копия от фишове за начислени на И. суми за м.10 и м.11.2009г., носещи неговия подпис за получил, с оглед оспорване от страна на ищеца, съдът е указал на представилият ги ответник да представи оригиналите, като го е предупредил, че при непредставянето им няма да ги приеме като доказателства по делото. Ответното дружество не е изпълнило указанието на съда, поради което районния съд правилно на основание чл.183 от ГПК не е приел като доказателства по делото капията от двата фиша /протоколно определение от 03.08.2011г./. Въззивният съд намира това процедиране на районния съд за напълно правилно и законосъобразно, с оглед разпоредбите на ГПК и след като е дал съответната възможност на ответника да изпълни надлежно дадените му указания. След като правилно въпросните два фиша в представените заверени копия не са приети като доказателство по делото, то те не могат да бъдат взети предвид нито от първоинстанционния съд, нито от въззивния съд при установяване на фактическата страна на спора и формиране на правните му изводи. Възраженията на въззивника в тази насока са напълно неоснователни.

По отношение на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск следва да се посочи, че от заключението на изслушаната и кредитирана, неоспорена от ответника съдебно-икономическа експертиза се установява размера на неизползвания от ищеца И. платен годишен отпуск от общо 21 работни дни /2 раб. дни за 2008г. и  19 раб. дни за 2009г./ и размера на дължимото за това обезщетение. Следва да се отбележи, че самия ответник – работодател в заповедта си за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца изрично е посочил неизползваните дни отпуск и размера на обезщетението. Безспорно, при прекратяване на трудовото правоотношение, каквото е налице в случая, работодателят дължи заплащане на обезщетение за неизползвания размер от платения годишен отпуск на работника.

Между страните не се спори, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, при което работодателят, съгласно императивната разпоредба на чл.221, ал.1 от КТ му дължи заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Размера на това обезщетение е определен от вещото лице, изготвило заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза, потвърдило в съдебното заседание при изслушването си, че БТВ за месеца, предхождащ уволнението – м.10.2009г. е в размер на 485,10лв., като ищецът е работил пълен  месец през м.октомври 2009г. Освен това самият работодател в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е посочил изрично дължимия размер на обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ – 485,10лв.

Поради това възраженията на въззивника за липса на доказателства относно размера на двете обезщетения са напълно неоснователни.

По отношение на твърдението му за изплащането на тези две обезщетения важи изложеното по-горе относно доказателствената тежест, носена от него в тази насока и липсата на ангажирани от него годни доказателства относно изплащането им – правилното неприемане към доказателствения материал по делото на двете заверени копия от фишове за м.10. и м.11.2009г., поради непредставянето на оригиналите им, съгласно нарочно дадените от първоинстанционния съд указания.

Тъй като ответното дружество не е изпълнило своевременно своите задължения във връзка с трудовото правоотношение, респ. тези възникнали при прекратяването му за заплащане на дължимо трудово възнаграждение и обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ и чл.221, ал.1 от КТ, то следва да се ангажира неговата отговорност за заплащането им, като предявените искове се явяват основателни и доказани в размерите, установени от заключението на съдебно-икономическата експертиза – иска за заплащане на трудово възнаграждение до размера от 900,90лв., а тези за обезщетенията за неизползван платен годишен отпуск и за срока на предизвестието – в пълните претендирани от ищеца размери от по 485,10лв. всеки.   

Основателността на главните искове обуславя основателността и на акцесорните претенции за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, каквато се търси от завеждането на исковата молба, до окончателното изплащане на присъдените суми.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден в обжалваните му части, като правилен и законосъобразен. В отхвърлителна част относно иска за заплащане на трудово възнаграждение за м.10 и м.11.2009г., решението на СлРС е влязло в сила, поради необжалването му.

Районният съд правилно е определил и дължимите от ответника на ищеца разноски, съразмерно с уважената част от исковите претенции, с оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, поради което решението е правилно и законосъобразно и в тази му част. 

По отношение на дължимата държавна такса следва да се отбележи, че районният съд е определил същата /150лв./ в мотивите на съдебния си акт, но е пропуснал да постанови заплащането й от ответника с диспозитива на решението /осъдил е ответника да заплати само съразмерната част от разноските за вещо лице, платени от бюджета на съда/. В тази насока компетентен да се произнесе е единствено СлРС по реда на чл.77, вр. с чл.78, ал.6 от ГПК или чл.247 от ГПК.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивника и той следва да понесе своите така, както са направени. Въззиваемият не е направил и претендирал разноски и такива не му се следват.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА Решение №660/26.09.2011г., постановено по гр.д. №776/2011г. по описа на Сливенски районен съд в обжалваните части.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                                    2.