Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  31

 

                                                гр.Сливен, дата 21.02.2012 г.

                                   

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на седми февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАС СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЯ СВЕТИЕВА                                                                                                                                                      

                                                                        МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 614 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

          Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно Решение № 178 от 14.11.2011 г., постановено по гр.д. № 476 по описа за 2011 г. на Районен съд – гр.Нова Загора. С Решението изцяло е била уважена претенцията на ищеца, присъдени са му разноски в размер на 347 лв. Съдът признал за установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 854,71 лв., представляваща коригирана сметка за ел.енергия за изминал период, начислена по фактура № 1056257654/31.05.2011 г., представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия, като разлика между платена и реално използвана енергия.

          Недоволен от така постановеното решение останал ответникът в първоинстанционното производство. В жалбата си до съда въззивникът - ответник обжалва изцяло цитираното решение на Сливенски районен съд, като прави оплакване, че то е неправилно, необосновано и постановено при непълнота на доказателствата, в нарушение на процесуалния закон. Сочи, че фактическите констатации не съответстват на обективната истина, а оттам и правните изводи противоречат на материалния закон. Твърди, че първоинстанционният съд е тълкувал превратно събраните по делото доказателства само в полза на ищеца. Като нарушение на процесуалните правила и по конкретно на чл.7, ал.2 от ГПК, изтъква липсата на връчване на решението на районния съд в цялост, тъй като в съобщението до ответника бил възпроизведен само диспозитивът на атакуваното решение. От друга страна твърди, че материалния закон бил нарушен, тъй като съдът изследвал налице ли е виновно поведение на ищеца, по повод на което ответникът не е въвеждал дори твърдение в производството. Претендира се присъждане на разноските направени по делото за две инстанции.

          Моли съда да се произнесе с акт, с който да отмени изцяло решението на районния съд и вместо него да постанови друго по съществото на делото, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.           

                    В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият е депозирал писмен отговор пред първоинстанционния съд, с който оспорва жалбата изцяло. В него се излагат съображения, целящи опровергаване на направените с жалбата оплаквания.

                    От Сл.ОС се иска постановяване на решение, с което първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, а жалбата да бъде оставена без уважение.

          В съдебно заседание, въззнивникът, редовно призован, не се явява представител по закон, нито по пълномощие. Депозирано е писмено становище от процесуален представител на дружеството по смисъла на чл.32, т.3 от ГПК, с което заявява, че не възразява срещу даване ход на делото и няма други доказателствени искания. Иска присъждане на направените разноски пред двете инстанции и представя списък по чл.80 от ГПК.

          В съдебно заседание, въззиваемият, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, считайки я за неоснователна и пледира въззивният съд с крайния си акт да потвърди, първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Няма възражения по доклада. Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

           Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК; подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.

          С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

          Настоящият състав на Сливенски окръжен съд намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и окончателните правните изводи изложени в обжалваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

          Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на иска, като такава по чл.124, ал.1 от ГПК. Въззивната инстанция счита, че е налице законосъобразно процесуално процедиране, извършено от районния съд, който правилно е квалифицирал претенцията и е дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства. Направил е доклад по делото, по който те не са възразили. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита.

          Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след обсъждане на материалите по делото, достига до същите изводи относно съществуването на претендираното право, доколкото при отрицателния установителен иск в тежест на ответника е било да докаже наличието на всички предпоставки за възникването и съществуването му.

         Основанието, на което претендира въззивникът, че е възникнало и съществува правото му да коригира сметката на въззиваемата страна за потребена ел.енергия, е съставеният от служители на електроразпределителното дружество констативен протокол, заедно със справката за начислена енергия – чл.28, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН – България Електроснабдяване” АД /ОУ на ДПЕЕ на ЕС/. От друга страна обаче, за да бъдат тези документи годни основания за възникване на претендираното право, трябва да бъдат съставени по предвидения за това ред и форма – чл.63 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД /ОУ на ДПЕЕ на ЕР/. Освен това е необходимо преизчисляването на количеството потребена енергия да е било извършено по релевантната за конкретния казус методика в съответствие с нормата на чл.54, ал.2 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР.

                 В настоящия случай не са били налице изискванията, които ОУ на ДПЕЕ на ЕР поставя относно процедурата по съставянето на констативния протокол. В този смисъл несъстоятелно е възражението на въззивника, че процедурата предвидена в горепосочените общи условия не била административнонаказателна процедура по ЗАНН и нарушаването и не водело до порочност на крайния резултат /коригирането на сметките на абонатите/. Общите условия са част от сключения между страните договор във връзка с потреблението на ел.енергия. Те имат силата на закон между съдоговорителите и поради това неизпълнението им, от която и да било от двете страни по правоотношението, влече съответните законови последици.

                  В случая, проверката на средствата за търговско измерване е следвало да бъде извършена, съгласно клаузите на ОУ на ДПЕЕ ЕР, по реда на тези ОУ – чл.35, от лицата по ал.4, а установеното чрез тази проверка е следвало да бъде закрепено в констативни протоколи, съставени във вида, изискуем от тези ОУ – чл.63, ал.1 и ал.2 – подписани от представители на ЕВН ЕР и клиента, а в случай на отсъствие или отказ на последния – от свидетели, присъствали на проверката.

         Качеството на лицата извършили проверката на средството за търговско измерване /СТИ/ е в съответствие с разпоредбите на общите условия – чл.35, ал.4 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР, видно от съставения от тях констативен протокол за техническа проверка на СТИ. Настоящият състав обаче приема, че качеството на свидетелите подписали протокола не отговаря на изискуемото от горепосочените общи условия, доколкото смисъла на разпоредбата на чл.63, ал.2 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР е в хипотезата, когато клиента не присъства на проверката и/или е там, но откаже да подпише надлежно съставения протокол, той да бъде приподписан от поне две /с оглед употребеното на множествено число „свидетели”/ безпристрастни и незаинтересовани спрямо процедурата лица, а не само от самите проверяващи.

        Дори и да се приеме, че в деня на проверката е направено всичко необходимо, за да се потърси ищецът и да се запознае със съставения протокол, то изискването за приподписването му от двама свидетели не е било спазено, доколкото се твърди че е налице хипотезата на отсъствие на абоната от адреса. Смисълът на тази разпоредба е действието по съставяне на протокола да бъде препотвърдено от случайно намиращи се на адреса лица и това задължение се вменява на проверяващите служители от самите общи условия. От всички събрани по делото доказателства става ясно, че свидетелите приподписали протокола, обичайно придружават служителите при проверките и препотвърждават извършените действия в служебно качество, което не отговаря на смисъла на чл.63, ал.2 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР и поставя съмнение относно тяхната безпристрастност и коректност.

       След като при извършване на проверката са били констатирани обстоятелства, които налагат корекция в сметката за ел.енергия, е следвало съставеният протокол да бъде предявен на потребителя, а не корекцията да се извърши едностранно без изобщо лицето да е било уведомено за извършената проверка, констатираните обстоятелства и причините довели до корекцията. В този смисъл в ОУ на ДПЕЕ на ЕР са уредени правила във връзка с необходимостта протокола да бъде приподписан от други две лица, когато абоната отсъства или отказва да го подпише. За това и чл.63, ал.3 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР, изисква в горната хипотеза протокола да се изпрати на абоната с препоръчано писмо с обратна разписка, от чието получаване той се счита за редовно връчен. От данните по делото не може да се направи заключение, че е налице такова редовно връчване, т.к. по делото липсват данни за изпълнение от страна на въззивинка на изискването на чл.63, ал.3 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР. Връчена е само справката за коригиране на сметката за електроенергия, която както стана ясно в хода на настоящото производство е била изчислена първоначално по неотносима към конкретния случай методиката.

                От гореизложеното става ясно, че констативният протокол като основание за корекция на сметката за електроенергия, не е бил съставен в съответствие с изискванията на ОУ на ДПЕЕ, дори напротив констатирани са редица нарушения в тази връзка. Той като частен свидетелстващ документ, не се ползва с противопоставима на въззиваемия материална доказателствена сила, относно съдържащите се в него факти, които са изгодни за въззивника. Независимо от изложеното, следва да се отбележи, че не е верен изводът на първоинстанционния съд, че ответникът е следвало да докаже, че неправомерното въздействие върху процесния електромер е осъществено от ищеца. Ако в производството се установи надлежно спазване на процедурата по съставяне на констативния протокол, като основание за корекция на сметката за електроенергия, факта кой е извършил неправомерната манипулация би бил ирелевантен за настоящото производство. В този смисъл е основателно възражението на въззивника, но то по своето същество не е довело до порочност на крайните изводи на съда, поради което атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Основателно е и възражението за неспазване на чл.7, ал.2 от ГПК, тъй като в действителност задължението на съда е за връчване на самия акт подлежащ на обжалване, но въпреки това, нарушението не е довело до накърняване на правото на страната да обжалва постановеното решение, още по – малко това би било основание за отмяна на атакувания акт.

                 Предвид изложеното и при констатирано съвпадение между правните изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

                 С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и да заплати на въззиваемата страна, сторените от нея за тази инстанция в размер на 350 лв.

                 Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

 

                                                                        

                                                    

                                                Р      Е     Ш     И  :

 

   ПОТВЪРЖДАВА Решение № 178 от 14.11.2011 г., постановено по гр.д. № 476 по описа за 2011 г. на Районен съд – гр.Нова Загора.

   ОСЪЖДА „ЕВН – България Електроснабдяване” АД, ЕИК 123526430, с адрес: гр.П., ул. „Хр. Г. Д.” № *, да заплати на Г.М.Д., ЕГН**********, с адрес:***, направените разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева /.

   Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

                                                                                      

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.   

                                                                                                           

                                                                                                           2.