Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 93

гр. Сливен, 06.04.2012 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на четвърти април през две хиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                   МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                        мл.с.    КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря П.С., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 615 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно, намира правно основание и се развива, съгласно глава двадесета ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство Д. С. В. от гр.Н. З.,обл.С. чрез процесуалния му представител по  пълномощие. Атакува се Решение № 182/21.11.2011г., постановено по гр.д. № 1066/2010г. на НЗРС.

С обжалваното решение НЗРС е уважил  предявения от ищеца установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, като е признал за установено в отношенията между страните, че ищеца К. Ж. К. от гр.Н. З. е собственик на ½ ид.част от дворно място, съставляващо УПИ ХV-2095, вкв.91 по регулационния план на гр.Н. З. от 1991г., а по кадастралния план на гр.Н. З. имота представлява ПИ с идентификатор 51809.503.2095, с площ 420 кв.м. при граници: улица, парцел ХІV – 2091, парцел ХVІІІ-2092, 2093, парцел ХVІІ-2094, парцел ХVІ-2096, а по кадастралната карта при граници: ПИ №№ 51.809.503.2091; 51809.503.2092; 51809.503.2093; 51809.503.2094 и 51809.503.2096.

С решението съда е отменил нотариален акт № 196, том 4, рег.№ 7257,дело № 599 от 29.08.2007г. на нотариус Веселин Икономов с рег.№ 163 на Нотариалната камара за ½ ид.част от дворното място, описано по-горе, без жилищната сграда, построена в него и подобренията.

С решението е отхвърлен предявения от Д. В. насрещен иск с правна квалификация  чл.109 ЗС, с който е искано ответника по насрещния иск К. К. да изгради собствена стена от източната страна на неговата жилищна сграда, находяща се в дворното място, съставляващо УПИ ХV-2095 и УПИ ХІV-2091 в кв.91 по плана на гр.Н. З. и да не ползва западната стена на жилищната сграда на ищеца по насрещния иск. Отхвърлено е и искането за отмяна на нотариален акт №178, том ХІІ, рег.6007, дело № 821/2004г. на нотариус Я.В. с рег.№ 183 на Нотариалната камара в частта му, относно продажба на дворно място с площ от 420 кв.м., съставляващо УПИ ХV-2095 в кв.91 по ПУП на гр.Н. З..

С решението е прекратено делото в частта, в която Д. С. В. е предявил установителен иск за собственост за признаване по отношение на първоначалния ищец, че В. е едноличен собственик на УПИ ХV-2095, като недопустим поради липса на правен интерес. Присъдени са и разноски по делото, съобразно изхода на спора, като ответника по първоначалния иск е осъден да заплати такива в размер на 502,00 лв.

В депозираната жалба, въззивникът твърди, че при правилно установена фактическа обстановка правните изводи на първоинстанционния съд са немотивирани и в противоречие със събраните доказателства. Съда е обследвал отношенията между бившите съсобственици и техните наследници, като е премълчал доказаното обстоятелство, че имота си въззивника го владее и ползва като собствен от 1996г. Според въззивника, дори и съда приел, че той е владял и ползвал имота като собствен повече от 12г., а противоречията между страните  били от последните една две години. Според въззивника, ищеца не е доказал, че през това време е оспорил правото на собственост на ответника и е изявявал претенции към имота, както и, че подобни претенции не е имал и праводателя на ищеца. Съдът приел, че нямало изразена воля и действия от страна на въззивника, изразена  към другите в това число и към ищеца и към неговия праводател, както и че тази воля трябвало да бъде демонстрирана категорично и безусловно. От друга страна, според въззивника съда приел, че съществувала съсобственост по отношение на УПИ ХV-2095, като в същото време не уважил искането му да отмени нотариален акт № 178, том ХІІ, рег.6007, дело № 921/2004г. до ½ ид.част от УПИ ХV-2095, тъй като с този нот. акт ищеца придобил  изцяло спорния имот и ½ ид.част от УПИ ХІV-2091.

На следващо място съдът от една страна приел, че въззивника бил собственик по силата на давностно владение на намиращата се в спорния имот жилищна сграда и изградените в него подобрения, тъй като за тях нямало оспорване от ищеца, като същевременно приел, че не е едноличен собственик на спорния парцел без да изложи мотиви как е разграничил различното отношение на въззиваемия към въззивника за процесното дворно място.

От въззивната съдебна инстанция се иска изцяло отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен предявения установителен иск, да се уважат предявените насрещни установителен иск за собственост и иск по чл.109 ЗС. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК от ответната по жалбата страна  е постъпил писмен отговор. Въззиваемата страна намира въззивната жалба за неоснователна, излага подробни съображения, насочени към опровергаване на оплакванията в нея.

Моли въззивната инстанция за потвърждаване на атакуваното решение. Претендира разноски за  въззивната фаза на процеса.

В същия срок насрещна въззивна жалба не е депозирана.

Във въззивната фаза на производството не са допуснати за събиране доказателства и доказателствени средства.

Сливенския окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, подадена е в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на съдебен акт, чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено в писмена форма и подписано от съдебния състав, който го е постановил. С оглед пълния обхват на  обжалването, решението е и  допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е частично правилно, поради което следва в тези му части да бъде потвърдено.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,  изложена в мотивите на решението е пълна и кореспондираща с доказателствената съвкупност, събрана в хода на производството, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, въззивната съдебна инстанция ПРЕПРАЩА своята към нея.

Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна.

Пред районния съд е предявен положителен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено между страните, а именно по отношение на ответника Д. В., че ищецът К. К. е собственик на ½ ид.част от дворно място, представляващо УПИ ХV-2095, в кв.91, по регулационния план на гр.Н. З. от 1991г., с площ 420 кв.м при граници и съседи: улица, парцел ХІV-2091, парцел ХVІІІ-2092, 2093, парцел ХVІІ-2094, парцел ХVІ-2096.Направено е и искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативния нотариален акт, с който ответника се легитимира като едноличен собственик на УПИ ХV-2095. Срещу така предявения иск, ответникът от своя страна е предявил при условията на кумулативно обективно съединяване положителен установителен иск, за признаване на установено по отношение на пръвоначалния ищец К., че именно Д.В. е едноличен собственик на УПИ ХV-2095, както и негаторен иск, с който се иска от ответника да си изгради собствена стена на жилищната сграда от изток и да престане да ползва западната стена на ищеца по насрещния иск. Направено е и искане по чл.537, ал.2 за отмяна на нотариалния акт, с който първоначалния ищец се легитимира като собственик на ½ ид.част от УПИ ХV-2095.

Ищецът по първоначално предявения положителен установителен иск за собственост, следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че именно той е собственик на ½ ид.част от дворното място, състоящо се от УПИ-ХV-2095, кв.91 по ПУП на гр.Н. З..

Спорът се е развил между наследника на П. П. М., а именно ищецът К. К. и Д. В., като ответник по първоначалния иск, който претендира, че е закупил имота от наследниците на Д. П. М. – неговата съпруга св.Х. М. и синът й. За продажбената сделка не е била спазена изискуемата се по закон форма- нотариален акт, но тази сделка е поставила началото на недобросъвестно давностно владение в полза на ответника, въззивник В..

Ищецът К. се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от процесния имот с нотариален акт № 178, том ХІІ, рег.№ 6007, дело № 821 от 23.11.2004г., с който неговата майка М.П. му продава 1/2 ид.ч. от дворно място,с подобренията в него, съставляващо УПИ ХІV-2091, с площ 450 кв.м. и УПИ ХV-2095 с площ 420 кв.м., с подробно описани в НА граници на двата УПИ, в кв.91 по регулационния план на гр.Н. З. и с обща площ 870 кв.м., заедно и реално с масивна жилищна сграда, цялата находяща се в УПИ ХІV-2091.

От своя страна ответникът В. с констативен нотариален акт за собственост № 196, том 4, рег.№ 7257, дело № 599/2007г. се легитимира като собственик на основание давностно владение на дворно място, съставляващо УПИ ХV-2095 в кв.91 по ПУП на гр.Н. З., с площ 420 кв.м. при граници: изток- ХІV-2096 и УПИ ХVІІ-2094, запад- УПИ ХІV-2091, север-улица, юг-УПИ ХVІІІ-2093, 2092, ведно с находящите се в него едноетажна масивна жилищна сграда с площ 84 кв.м. и прилежащото й избено помещение с площ 50 кв.м., външна тоалетна и подобрения.

По делото е изготвена съдебна строително- техническа експертиза, неоспорена от страните, от която се установява, че цялото дворното място, сега състоящо се от УПИ ХV-2095 и УПИ ХІV-2091 е било закупено от двамата братя П. и Д.М. при действието на регулационен план на гр.Н. З. от 1909г. и е представлявало парцел ІІІ в кв.12. По късно в него са настъпили следните промени:

През периода 1950г.-1958г. била проектирана и изградена източната част на сградата от Д.М.. През 1958г. била проектирана и изградена и западната част от П. М.. Установено е по делото, че двамата братя съсобственици на цялото дворно място са си учредили взаимно един на друг право на стоеж, като всеки е построил и съответно е станал едноличен собственик на построената от него жилищна сграда.

По късно при приемане на регулационния план на гр.Н. З. през 1964г. общият парцел ІІІ в кв.12 бил разделен на два нови парцела – ІІ -614 и ІІІ-1459 в кв.12. При регулационния план на града от 1968 било отразено, че регулационната линия се покрива с имотната граница и оградата между двата имота, като върху двете линии е нанесен знак Z, което е означение, че двата парцела са в режим на  съсобственост. След влизане в сила на ЗТСУ и при приемане на регулационния план на града през 1978г. съсобствения имот като цяло попадал в парцел предвиден за комплексно жилищно строителство и съществуващата ограда между двата парцела не касаела подялбата му при бъдещото отчуждаване на имота. С регулационния план на града от 1991г., тъй като не било изпълнено отчуждителното мероприятие се възстановил статута на парцелите, като два отделни урегулирани поземлени имоти.

От изложеното дотук следва, че жилищната сграда е била разделена между двамата братя М., с оглед учреденото право на строеж, като П. М. е станал едноличен собственик на западната част на жилищната сграда, а Д. М. собственик на източната част, докато дворното място е останало в режим на съсобственост, макар да е имало поставена на място ограда, която съвпадала с регулационната линия между двата УПИ.

С продажбената сделка, осъществена през 1996г. между наследниците на Д. М., а именно св.Х. М. и нейния син от когото, имала пълномощно за разпореждане с имота, ответника Д.В. би могъл да придобие еднолично собствеността върху жилищната сграда, находяща се от източната страна и ½ ид.част от цялото дворно място, което било в съсобственост. Той не би могъл да придобие повече права от тези на своя праводател. Тази сделка обаче е нищожна, поради неспазване на предвидената в закона нотариална форма за прехвърляне собствеността върху недвижим имот. Така се поставило  началото на придобивна давност чрез непрекъснато владение на имота от въззивника В.

В съдебната практика е утвърдено разбирането, че когато само част от съсобствениците упражняват фактическа власт върху общата вещ, те са само държатели на частите на останалите съсобственици, които не владеят. В определени случаи те могат да трансформират държането във владение за себе си и след изтичане на срока, визиран в чл.79 ЗС да придобият частта на невладеещите собственици по давност. За да настъпи този резултат обаче, те следва недвусмислено да демонстрират промяната на държането във владение, като най-общо казано отблъснат владението на съсобствениците, които не упражняват фактическа власт върху вещта. Конкретните действия, чрез които се извършва така нареченото отблъскване на владението са различни във всеки конкретен случай, но при всички случаи за да се придобие правото на собственост по силата на давност, то владението трябва да бъде осъществявано явно и спокойно.

В конкретния случай въззивникът не доказа такова владение. Напротив от показанията на св.Х. М. се установи, че за прехвърлителната сделка между нея и ответника В. знаели само те двамата. Всъщност дори и ищецът да е разбрал за прехвърлянето на имота, след като ответника се е нанесъл да живее в него, това няма значение за придобиването по давност на дворното място, тъй като докато жилищната сграда е била еднолична собственост на праводателя на ответника и към нея по същество няма предявени претенции, то дворното място е било съсобствено. Свидетелката М. заявява, че делба не е била извършвана между двамата братя.

От показанията на св. Д. също се установява, че владението на въззивника не е било явно, тъй като свидетелката е останала с впечатление, че той бил квартирант в имота. Заявява още, че през годините докато били живи братята М. дворното място било ползвано общо, макар и по-късно да са сложили ограда. Виждала е ищеца да бере плодове отзад в двора зад къщата.

За обстоятелството, че ищеца се е считал собственик на ½ ид.ч. от цялото дворно място говори и вписаната договорна ипотека върху това място, цялото с площ 870 кв.м. в полза на „Б.ДСК”ЕАД / л.10 и л.18 от делото/.

Ето защо, настоящият съдебен състав споделя крайните изводи на първоинстанционния съд, че ответника В. не е придобил УПИ ХV-2095 по силата на давностно владение, тъй като не доказа, че е отблъснал владението на ищеца и е установил собствено необезпокоявано владение за себе си за период от 10 години. В тази част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Правилно е бил отменен и констативния нотариален акт, легитимиращ ответника като едноличен собственик на УПИ ХV-2095, до размера на ½ ид.ч от него.

Когато се установи, че собственикът на недвижим имот притежава по-малък обем права от тези по констативния нотариален акт, какъвто е процесния случай, съдът е длъжен да го отмени  за частта над признатите му от съда права на собственост.

Неоснователно е искането да бъде отменен нотариален акт № 178/2004г., тъй като на отменяване или изменяване /частично или пълно обезсилване/ подлежат само констативните нотариални актове и тези, издадени по обстоятелствена проверка.

Освен това в този нотариален акт ясно е посочено, че ищецът К. придобива по силата на покупко-продажба ½ ид.част от дворно място, състоящо се от два УПИ – ХІV-2091 и ХV-2095, в кв.91 по ПУП на гр.Н.З., а не както грешно смята ответника В., че е придобил изцяло собственост върху УПИ ХV-2095.

По отношение на предявения насрещен положителен установителен иск:

НЗРС е приел, че този иск е недопустим, тъй като ищеца по него се легитимирал с констативен нотариален акт по давностно владение и липсвал правен интерес да доказва, че е собственик, като е прекратил производството по делото. Този извод, настоящия съдебен състав не споделя по следните съображения:

Предметът на насрещния иск трябва да бъде различен от този на първоначалния иск, арг. от чл.126, ал.1 ГПК – по-късно предявения иск със същия предмет е недопустим. В конкретния случай би бил недопустим насрещен отрицателен установителен иск за собственост, тъй като той ще е насочен към установяване, че ищецът не е собственик, тъй като предмета на двата иска е един и същ – правото на собственост на ищеца. Допустим обаче е насрещен положителен установителен иск за собственост, какъвто е и предявен в случая, тъй като има различен предмет – правото на собственост на ответника върху същия имот, защото при отхвърляне на първоначалния иск се формира сила на присъдено нещо за това, че ищецът не е собственик, но не и че собствеността принадлежи на ответника.

Ето защо в тази част решението следва да бъде отменено и върнато на НЗРС за произнасяне по същество на предявения насрещен положителен установителен иск за собственост. Въззивният съд не би могъл да се произнесе за първи път по този въпрос, тъй като ще се съкрати една съдебна инстанция.

По отношение на насрещния иск с правна квалификация чл.109 ЗС.

Този иск е правен способ за защита на правото на собственост и на ограничени вещни права срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие върху вещта, което без да отнема владението на носителя на правото, ограничава, смущава и пречи на неговото пълноценно упражняване. Правен интерес от искова защита с този вид иск съществува тогава, когато трето лице извършва въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността и обема на валидно учреденото в негова полза ограничено вещно право, които собственикът е длъжен да търпи.

От изготвената съдебна строително-техническа експертиза се установява, че жилищната сграда, тъй като не е строена едновременно, е изградена с общ калканен зид. Първоначално е била изградена източната половина на сградата, като са наддадени през ред и половина тухла за засечка и свързване при изграждане на последващите зидове на западната половина на сградата. Липсата на втори двоен зид не намалява здравината на сградата, а ако едната или двете страни пожелаят да извършват надстройка или промяна в конструкцията на сградата, то следва това да бъде извършено след изготвяне на конструктивен проект, при определяне на задължителните СМР-та.

По делото не се установи ответникът по този иск да е извършвал каквито и да било действия, с които да смущава или ограничава правото на собственост на ищеца, за да се извършва преценка дали тези действия са извършени без правно основание. Не се установи и неговата част от жилищната сграда да е незаконно построена или да не отговаря на законовите изисквания в тази насока.

Ето защо този иск се явява неоснователен и недоказан, а решението на НЗРС, с който същия е бил отхвърлен следва да бъде потвърдено в тази част.

С оглед изхода на спора, въззивникът следва да бъде натоварен с разноските направени от страна на въззиваемия в хода на производството пред въззивната съдебна инстанция в размер на 400,00 лв. платено адвокатско възнаграждение.

 

Ръководен от гореизложеното Сливенски окръжен съд,

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ОТМЕНЯ, като неправилно  Решение № 182/21.11.2011г. по гр.д. № 1066/2010г. на Районен съд гр.Н. З., в ЧАСТТА ИМАЩА ХАРАКТЕР НА ОПРЕДЕЛЕНИЕ, с което производството по делото е прекратено, като недопустимо, по отношение на предявения положителен установителен иск за собственост от  Д. С. В., ЕГН:******, от гр.Н. З., ул.”П. Е.” № **.

ВРЪЩА  делото на Районен съд гр.Нова Загора за разглеждане и произнасяне по същество на предявения от горепосочения ищец иск по чл.124, ал.1 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 182/21.11.2011г. по гр.д. № 1066/2010г. на Районен съд гр.Нова Загора в останалата му част.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. С. В., ЕГН:******, от гр.Н. З., ул.”П. Е.” № ** ДА ЗАПЛАТИ на К. Ж. К., ЕГН: ****** от гр.Н. З., ул.”П. Е.” № ***, сторените по делото във въззивната фаза на процеса деловодни разноски в размер на 400,00 лв./ четиристотин лева/.

 

Решението  подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС РБ, при наличие на предпоставките в чл.280 ГПК.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                     1.

                                                                                     2.