Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 38

 

гр. Сливен, 17.02.2012 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на осми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                   МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                        мл.с.    КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на прокурора …… и секретаря П.С., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 617 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно, намира правно основание в чл.258 и сл. ГПК и се движи по реда на глава двадесета  ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производствоКолхида-Сливен”АД със седалище и адрес на управление гр.С., кв.”И.”. Атакува се Решение № 780/01.11.2011г., постановено по гр.д. № 3511/2011г. на СлРС.

С обжалваното решение СлРС е уважил  предявения от ищецаТесаракт ООД гр.София осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС, като е признал за установено в отношенията между страните, че ищцовото дружество е собственик на недвижим имот УПИ № VІ, кв.19 в Промишлена зона по регулационния план на гр.С. с отреждане затрафопост” с площ 171 кв.м., заедно с построената в имота портиерна- едноетажна масивна сграда с РЗП 23 кв.м., при граници на имота: от две страни улица, парцел VІІ „за складова дейност”, индивидуализиращ се по кадастралната карта на гр.С., одобрена със Заповед № РД-18-31/19.04.2006г. на изп.директор на АК като поземлен имот с идентификатор 67338.603.151, с адрес гр.С., кв.”Промишлена зона”, площ 171 кв.м., трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, при съседи: 67338.603.152; 67338.603.163; 67338.603.150, ведно с построена в имота сграда с идентификатор 67338.603.151.1, с площ 23 кв.м., брой етажи: 1, начин на трайно ползване: друг вид сграда за обитаване.

С решението ответника е осъден  да предаде на ищеца владението върху така описания недвижим имот и да заплати деловодни разноски в размер на 2002 лв.

В жалбата се твърди неправилност на формирания от съда правен извод, относно упражняване на фактическа власт, под формата на държане на процесния имот от страна на въззивното дружество. Съда приел, че извършването на ремонт в сградата на ищеца и затревяването на имота,представляват упражняване на фактическа власт върху процесния имот, без да обсъди възраженията на ответника, че такава власт отсъства. Твърди се, че ремонтните работи в имота на ищеца са реализирани в условията на  водене на чужда работа без поръчка, за която дейностКолхида-Сливен” АД многократно е изказвало претенции за заплащането им от ищцовото дружество. Неправилно е приел съда, че въззивното дружество осъществявало пропускателен режим върху процесния имот и не допускало представители на ищеца до него. По  делото нямало събрани доказателства, досежно факта, че законни представители на ищеца или такива по  пълномощие не са били допуснати до имота наТесеркт” ООД през имота наКолхида-Сливен” АД. Съдът не е обърнал внимание на обстоятелството, че  ищцовия имот има излаз на общинска улица и за достъп до него не е нужно да се преминава през имотите на въззивното дружество. Твърди се, че представителите на ищецадвамата свидетели по делото са искали да влязат в ищцовия имот като преминат през имотите на Колхида-Сливен АД. Тъй като имота на Тесаракт ООД не бил заграден и се намирал точно до пропускателния портал на въззивното дружество, последното било принудено да охранява и неговия имот от достъпа на външни лица, които не не легитимират като представители на ищеца. Въззивникът твърди, че никога не е упражнявал фактическа власт върху ищцовия имот под формата на  владение или държане и не е изявявал подобни претенции. Счита, че обжалваното съдебно решение е постановено по несъществуващ и недоказан. От въззивната съдебна инстанция се иска отмяна изцяло на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли предявения ревандикационен иск.

В срока по чл.263 ГПК от ответната по жалбата страна  е постъпил писмен отговор. Въззиваемата страна намира въззивната жалба за неоснователна, излага подробни съображения, насочени към опровергаване на оплакванията в нея. Моли въззивната инстанция за потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

В същия срок насрещна въззивна жалба не е депозирана.

Както с жалбата, така и с отговора не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на процеса.

В съдебно заседание въззивното търговско дружество, редовно призовано, не се представлява от представител по закон или пълномощие.

В съдебно заседание, въззиваемото търговско дружество, редовно призовано се представлява от пълномощник по чл.32, т.1 ГПК, който заявява, че поддържа подадения отговор към въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

След докладване на жалбата и отговора не са направени възражения и нови доказателствени или процесуални искания.

Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията, визирани в чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния съдебен акт, чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Постановено е по допустим иск от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания акт, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Фактическата обстановка, така както е изложена в мотивите на ревизираното решение е всеобхватна и кореспондира със събрания по делото  доказателствен материал, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, въззивната съдебна инстанция ПРЕПРАЩА своята към нея.

Инвокираните във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Въззивното дружество се брани срещу предявения ревандикационен иск, като отрича пасивната си легитимация по иска, твърдейки, че не е владелец или държател на процесния имот. Тези твърдения обаче не се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Владението по своята същност е упражняване на фактическа власт върху вещ, като владелецът държи вещта като своя лично или чрез другиго.

Районният съд уважил предявения иск, тъй като приел, че  с действията си ответното дружество възпрепятства правото на ищцовото дружество, като собственик на имота да упражнява собственическите си правомощия в пълен обем, като липсва намерение за своене, т.е ответника е държател на имота.

Настоящият съдебен състав намира, че действията, които е осъществило ответното дружество „Колхида-Сливен”АД по отношение на недвижимия имот, собственост на „Тесаракт” ООД-София, представляват освен нарушение на владението и отнемане на същото с установяване на фактическа власт върху имота с промяна на намерението към своенето му.

Съображенията за това са следните:

В производството по делото безспорно е установено, че правото на собственост върху процесния недвижим имот принадлежи на ТД ”Тесаракт” ООД-София. Установено е още, че имотите на това дружество се намират в съседство с недвижимостта на ответното дружество. Тъй като  ищцовото дружество е със седалище и адрес на управление гр.София, върху процесния недвижим имот не е осъществяван непрекъснат ежедневен надзор от законният представител на дружеството -собственик или от други лица, на които да е възложено управление или стопанисване на имота. Това положение очевидно е използвано от ответното дружество, като последното е осъществило редица последователни действия, които обективно сочат на намерение за установяване на владение върху процесния недвижим имот.

Така например, видно от съдържанието на т.4 от отговора към исковата молба, както и от приложеното към него писмо, изходящо от ответното дружество с адресат Община Сливен, органи на последната по сигнал на ищеца са извършили проверка по отношение на дейност по заграждане на имотите, включително и процесния такъв от страна на ответника. От съдържанието на писмото се установява категорично, че ответното дружество с цел адекватна охрана на собствените си имоти е заградило имота и е поставило метална ажурна врата на транспортна алея, като същевременно е започнало да охранява имотите от външни набези.

Отново от съдържанието на това писмо до Община Сливен, както и от отговора на исковата молба се установява, че дружеството ответник изразява готовност да допусне до имота законния представител на ищцовото дружество, както и негови представители, които представят на охраната нотариално заверено пълномощно /арг.т.3 от отговора/. Тези изисквания на „Колхида” АД-Сливен към ответното дружество обаче не намират законова основа, тъй като собственика на един имот има право и може да влиза и да се разпорежда с него, както лично, така и чрез  други лица, а изискванията за нотариална заверка на пълномощното, касаят изрично предвидени в закона случаи, които не са налице в процесния казус. По делото е установено, че между представителите на двете търговски дружества е имало уговорка, ищецът да изпрати работници, които да вземат мерки и съответно да поставят метална врата на портиерната, за да може последната да се затвори и заключи. Видно от  показанията на двамата свидетели, натоварени с тази дейност, същите не са били допуснати до имота при изричното им обяснение пред охранителя, че са представители на ищцовото дружество. Вярно е, че свидетелите са заявили, че не са сигурни дали са носили някакъв документ от изпращащата ги страна, но и двамата са категорични, че такъв документ изобщо не им е бил искан от охраната, а освен това те са обяснили кой ги изпраща и по какъв повод. Нещо повече, за посещението им е бил осведомен и представителя и управител на ответника и въпреки изричната предварителна  уговорка, свидетелите не са били допуснати в имота на ищеца.

Безспорно е по делото, че ответното дружество в отсъствието и без знанието на  ищеца е извършило не само действия по установяване на пропускателен режим, охрана и заграждане на процесния имот, но също така и ремонтни дейности в ищцовата портиерна, като последната е пребоядисана, впоследствие затворена и  заключена, както и затревяване  на свободните площи,  собственост на ищцовото дружество.

Всички тези действия представляват осъществяване на фактическа власт върху процесния недвижим имот, а с недопускането на представителите на ищцовото дружество, изпратени да работят в имота, под предлог, че нямат надлежно нотариално пълномощно от управителя на дружеството, ответника „Колхида –Сливен” АД, всъщност отблъсква владението на досегашния владелец и собственик на имота.

Налице са действия, с които се накърнява материалния, обективен елемент на владението и се отстранява фактическата власт на владелеца върху вещта, при това с отричане намерението му да владее вещта и с утвърждаване на собствено  намерение за своене. Твърденията на ответното дружество, че никога не е имало намерение да владее или да държи вещта, не се подкрепят от обективно предприетите и извършени от  него действия, а това каква защита ще избере ищеца – петиторна или посесорна е въпрос на собствена преценка.

В конкретния казус ищцовото дружество е избрало да брани собствеността си с иск на невладеещия собственик срещу владеещия без правно основание вещта несобственик.

Налице са предпоставките за уважаване на ревандикационния иск.

Първоинстанционният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал правилни фактически и правни изводи.

По изложените по-горе съображения  и поради съвпадане  правните изводи на двете инстанции, въззивният съд  приема, че предявения осъдителен иск правилно е бил уважен от РС.

Липсва следователно основание за отмяна на постановеното решение.

Въззиваемата страна  е претендирала деловодни разноски за въззивната фаза на процеса, поради което, такива следва да се присъдят в размер на 1000,00 лв., платен адвокатски хонорар.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение780/01.11.2011г. по гр.д. № 3511/2011г. на СлРС.

ОСЪЖДА Колхида Сливен” АД, със седалище и адрес на управление гр.С., кв.”И. з.”, ЕИК 829054281, представлявано от В.Х.Б. и Г.Г.Г. да заплати на  Тесаракт” ООД, ЕИК 131416396, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.” Ж.” № *, представлявано от управителя К. П. И., сума в размер на 1000,00 лв./ хиляда лева/, представляващи сторените по делото във въззивна инстанция деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                     1.

                                                                                     2.