РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 28.02.2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАНАДЕСЕТА година,  в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АТАНАС СЛАВОВ

          ЧЛЕНОВЕ:  ПЕТЯ СВЕТИЕВА

              Мл. с.:  СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря И.К. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от съдия АТАНАС СЛАВОВ в.гр.д.№ 2 по описа за 2012 год., за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на  чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение № 805 от 01.11.2011 год. постановено по гр.д. № 3137/2011 год. по описа на Районен съд гр.С.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство “ТОПЛОФИКАЦИЯ – Сливен” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С. бул. “С.К.” №*, ЕИК 119004654, представлявано от изп. директор Ангел Ангелов, ЧРЕЗ процесуалния си представител по пълномощие по реда на чл.32 от ГПК адв. П.Г. от АК-Сливен.

С атакуваното решение са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от въззивника установителния иск с правно основание чл.422 от ГПК против З.К.Д. с ЕГН ********** *** 27-В-15 за установяване съществуването и дължимостта на следните суми: главница в размер на 461,47лв. /четиристотин шестдесет и един лева и четиридесет и седем ст./ за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2007г. до 31.10.2010г.., ведно със законната лихва за забава, считано от 29.03.2011г. до окончателното й изплащане,  мораторна лихва за забава, изтекла към 17.03.2011г. в размер на 119,57лв. /сто и деветнадесет  лева и петдесет и седем ст./ и разноски в заповедното производство в размер на 26,50лв., за които е издадена заповед №1271/30.03.2011г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1838/2011г. на СлРС.

С атакуваното Решение са присъдени и разноски.

Във въззивната жалба въззивника твърди, че първоинстанционото Решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Необосновано първоинстанциония съд е приел, че въззиваемия е нямал качеството на потребител по смисъла на ЗЕ, тъй като имотът за който е доставена топлинна енергия е собственост на съпругата му. Имотът не е съпружеска имуществена общност и първоинстанциония съд не се съобрази с разпоредбите на СК, съгласно разпоредбите му разходите за задоволяване нуждите на семейството се поемат и от двамата съпрузи. В представения списък въззиваемия е желаещ за отопление и ако не е бил ползвател не би подавал молба и не би следвало да бъде включен в списъците на етажните собственици. Моли съда да отмени атакуваното решение и постанови ново по същество, с което уважи предявения установителен иск. Претендира разноски за двете инстанции.

         В сроковете по чл.263 от ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Х.Я.К.-Ч. ***, в качеството й на процесуален представител по реда на чл.32 от ГПК на въззиваемия З.К. Д.. В отговора оспорва изцяло наведените в въззивната жалба аргументи. Моли съда да постанови Решение с което потвърди изцяло като правилно и законосъобразно обжалваното решение. Претендира за разноски на въззивната инстанция.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът, не се представлява от представител по закон или по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК. С писмено становище заявява,че поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.

В съдебно заседание въззиваемия, редовно призован, явява се лично и се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, адв. Х.Я.К.-Ч. *** която оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържайки изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно. Претендира за направените по делото разноски.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

Въз основа на събраните доказателства, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано изцяло.

Правното основание на предявения иск е чл.422 в вр. чл.415 от ГПК.

Предявените пред първоинстанциония съд положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

По тези искове тежестта на доказване, както е правилно я е и разпределил първоинстанциония съд е на въззивника ищец в първоинстанционното производство твърдящ съществуване на вземането си.

С предвидените в ГПК способи чрез пълно и непосредствено доказване е бил длъжен да установи по безспорен начин съществуване, дължимост на вземането си. В конкретния случай случая въззивното дружество при условията на пълно е пряко доказване не е установило по безспорен начин качеството потребител на топлинна енергия на въззиваемия, фактическото доставянето на топлинна енергия в процесния обект през процесния период, за какво е ползвана тази енергия, правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за нея, за които е издадена  заповед по чл.410 от ГПК.

Не е доказано, че въззиваемия има качеството потребител на топлинна енергия, за да възникне задължението му да заплаща доставена топлинна енергия. В тази насока първоинстанциония съд правилно е достигнал до правния извод , че  съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.

От приложение по делото нотариален акт №66, том ІV, дело №1425/1983г. на съдия при СлРС, имотът за който въззивното дружество претендира спрямо ответника заплащане на топлинна енергия, е собственост на трето лице - Л. Б. К., която го е придобила като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ.

Това трето лице  Л. К. е съпруга на ответника, но с оглед придобивното основание, имота е нейна лична собственост. По делото няма данни въззиваемия да е титуляр на вещно право на ползване на обекта. По делото са събрани доказателства, които доказват по безспорен начин, че собственик тази имот през целия процесен период е трето лице и въззиваемия не е титуляр на вещно право на ползване. Липсват доказателства, че имотът е семейно жилище. Следователно изводът, на първоинстанциония съд за липса на качеството на въззиваемия „потребител на топлинна енергия” по смисъла на закона е правилен и той не дължи сумите за потребена топлинна енергия за целия процесен период.

Поради липса на качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на цитираните законови разпоредби, ответникът не дължи сумите за потребена топлинна енергия за целия процесен период в претендирания размер от 461,47лв.

От недължимостта на главното вземане – за консумирана топлинна енергия, следва и недължимостта на акцесорното вземане за мораторна лихва върху главницата, изтекла към 17.03.2011г. в размер на 119,57лв., както и вземането за разноски, направени в заповедното производство в размер на сумата от 26,50лв.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че не са налице отменителни основания и атакуваното решение бъде потвърдено.

По отношение на разноските по делото, тъй като такива са претендирани от въззиваемия и с оглед изхода на процеса съдът следва да присъди в тежест на въззивника направените от въззиваемия разноски за адвокат защитник. По отношение на претендираните от въззивника разноски съдът не следва и да и присъжда като останат в негова тежест така както са направени.

Съгласно правилото на чл.280 ал.2 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Обжалвано Решение № 805 от 01.11.2011 год. постановено по гр.д. № 3137/2011 год. по описа на Районен съд гр.С. като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

 

ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ – Сливен” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С. бул. “С.К.” №*, ЕИК 119004654, представлявано от изп. директор А. А. ДА ЗАПЛАТИ на З.К.Д. с ЕГН ********** *** *-*-*, направените по делото разноски в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.

 

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: