Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №4

 

гр. Сливен, 08.05.2012г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                 мл. с. СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №4 по описа за 2012год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба против Решение № 72/11.11.2011г. по гр. д. №167/2010г. на Котелски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен иск по чл. 76 от ЗН, предявен от В.А.Д. за признаване на относителна недействителност на договор за дарение по отношение на 11/64 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Котел, представляващ имот с пл. № 604, кв. 40; намалено е дарственото разпореждане на И.Р.И., извършено в полза на Т.И.С. относно 21/64 ид.ч.  от недвижим имот с пл. № 604, кв. 40 по пл. на гр. Котел с площ 289 кв.м., като нарушаващо запазената част на Н.И.К.; допуснат е до делба недвижим имот с пл. № 604, кв. 40 по пл. на гр. Котел с площ 289 кв.м., ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда с площ 55 кв.м., гараж с площ 17 кв.м. и селскостопанска сграда с площ 10 кв.м., която  делба да се извърши между В.А.Д., Т.И.С., Е.Т.И. и Н.И.К., като са определени квотите за всеки един от четиримата съделители, както следва: 23280,124/40130 ид.ч. за В.Д., 970,005/40130 ид.ч. за Е.И., 11180,83/40130 ид.ч. за Т.С. и 4699,04/40130 ид.ч. за Н.К.; Е.Т.И. е осъдена да заплаща на В.А.Д. обезщетение по чл. 344 ал. 2 от ГПК за ползване на допуснатия до делба имот в размер на 34,23лв. месечно, считано от 24.06.2010г. до извършване на делбата, да заплаща на Н.И.К. обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК за ползване на допуснатия до делба имот в размер на 1,23лв. месечно, считано от 08.11.2010г. до влизане в сила на решението и сумата от 6,91лв. – обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК, считано от влизане в сила на решението до извършване на делбата, като искането до пълния размер от 100лв. месечно е отхвърлен като неоснователно; осъдена е Т.И.С. да заплаща на В.А.Д. обезщетение по чл. 344 ал. 2 от ГПК за ползване на допуснатия до делба имот в размер на 34,23лв. месечно, считано от 24.06.2010г. до извършване на делбата, да заплаща на Н.И.К. обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК за ползване на допуснатия до делба имот в размер на 1,23лв. месечно, считано от 08.11.2010г. до влизане в сила на решението и сумата от 6,91лв. – обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК, считано от влизане в сила на решението до извършване на делбата, като искането до пълния размер от 100лв. месечно е отхвърлен като неоснователно. Ищецът В.Д. е осъден да заплати в полза на съдебната власт държавна такса върху отхвърления иск по чл.76 от ЗН в размер на 131,68лв.

Решението е обжалвано от Е.Т.И. – ответник в първоинстанционното производство, в следните части: в частта, с която е уважено възражението на Н.И.К. за намаляне на дарствено разпореждане и за възстановяване на запазената й част; в частта, с която са определени дяловете от правото на собственост на всеки един от съделителите; в частта относно размера на определените обезщетения по чл. 344 ал. 2 от ГПК и в частта, с която е допуснат до делба гараж, застроен върху 17 кв.м. в делбения имот.

В жалбата си въззивницата Е.И. твърди, че решението в обжалваните части е неправилно, тъй като съдът на първо място неправилно е определил запазената част от наследството на Н.К., неправилно е определил въз основа на това и дяловете на страните от съсобствения недвижим имот, допуснат до делба.  Освен това  се твърди, че неправилно съдът е допуснал до делба гаража, построен в имота, тъй като същият бил строен от наследодателя на ответниците и владян от него повече от 10 г., поради което е придобит от него по давностно владение. Посочва, че неправилно определените дялове на съделителите са се отразили и върху размера на присъдените обезщетения по чл. 344, ал. 2 от ГПК. Поради това моли съда да отмени решението в обжалваните му части относно определените дялове на съсобственост,  допуснатата делба на гаража и размера на определените обезщетения по чл.344, ал. 2 от ГПК  и да постанови ново по същество, с което да отхвърли иска за делба на гаража от 17 кв.м., да определи правилните дялове на страните от съсобствения имот и съобразно тях да определи и дължимите обезщетения по чл. 344 ал. 2 от ГПК.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемата Н.К., която намира жалбата за неоснователна. Счита, че правилно е уважено нейното възражение за възстановяване на запазена част и правилно са определени дяловете на съделителите.

Отговор на жалбата е постъпил и от въззиваемия В.Д.  който намира жалбата за неоснователна. Счита, че правилно са определени дяловете и обезщетението за ползване на имота, правилно е уважено възражението на Н.К. за възстановяване на запазената част. По отношение на гаража посочва, че от събраните по делото доказателства се установило, че същият е собственост на общата наследодателка на страните - Н. И., поради което следва да бъде допуснат до делба.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

С въззивната жалба и с отговорите не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

По делото е подадена въззивна жалба и от Т.И.С. чрез пълномощника адв.М.П., която поради неотсраняване на нередовност в срок е върната с влязло в сила определение на СлОС от 12.03.2012г., като е прекратено въззивното производство по нея.

В с.з. въззивницата Е.Т.И., редовно призована, не се явява, представлява се от пълномощник – адв. Е.Х., която поддържа подадената жалба и моли за уважаването й. Посочва, че в мотивите на атакуваното решение   първоначално съдът правилно е посочил, че с оглед качеството си на наследодател и впоследствие разпоредителните сделки, В.Д. и наследодателят на доверителките ми притежават равни дялове. Впоследствие обаче, след като определя какви са дяловете на Н.К. и Т.С., от цялото наследство като единица съдът вади тия дялове, от него определя дела на Е. и остатъкът определя за В.Д.. При елементарния сбор на идеалните части на наследодателя на ответниците би следвало неговия дял да бъде равен на дела на съделителя В.Д., това равенство обаче било нарушено. Поради това счита, че съдът неправилно е  подходил при определяне на квотите на всеки съделител. Моли съда да прецени дали правилно е направено изчислението, но е налице неравенство в двата дяла, които следва да са равни. Счита, че решението в частта относно гаража е необосновано с оглед доказателствата по делото. Посочва, че в случай, че въззивният съд отмени решението в частта за дяловете - това следва да се отрази и върху останалите части на решението, защото обезщетенията са изчислени на базата на приетите от съда дялове. Посочва, че не оспорва дължимостта на обезщетенията, но счита, че размерът им е неправилно определен, с оглед неправилното определяне на квотите на съделителите.

Въззиваемите страни, редовно призовани, в с.з. не се явяват и не се представляват.

По делото е постъпило писмено становище от въззиваемия В.Д. чрез пълномощника му адв.И., която посочва, че поддържа отговора на въззивната жалба и счита същата за неоснователно. Счита, че съдът правилно и законосъобразно е уважил възражението на Н.К. за възстановяване на запазената й част от имота и правилно е определил размера на дяловете на всички съделители, както и размера на обезщетенията по чл.344, ал.2 от ГПК. По отношение на допуснатия до делба гараж посочва, че гаража е строен докато общата наследодателка на страните Н. И. е била жива, като няма доказателства тя да е учредила право на строеж на Е. и И.И. за построяването му. В кадастъра този гараж се водил на нейно име. Няма основания за изключването му от делбената маса.

По делото е постъпило писмено становище и от въззиваемата Н.К., която намира решението на КРС за правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му. Поддържа изложеното в отговора на въззивната жалба. Счита, че гаража правилно е включен в делбената маса, тъй като е строен по време, когато баба й Н. е била жива и с нейна помощ, поради което е и записан в имотния регистър като нейна собственост. Нямало доказателства по делото гаража да е строен и да е собственост на И. и Е. И.. Посочва, че законосъобразно е възстановена нейната запазена част от наследството на баща й И. И., накърнена с извършеното в полза на Т.С. дарение. Счита, че районният съд задълбочено и правилно е разгледал наследствената маса и полагащите се на всеки идеални части, като е определил и правилно размера на обезщетенията. 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо в обжалваните части.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваните части, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено частично.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца, съответно от ответницата К., накърнени права правна квалификация на предявените искове и на направените възражения /по чл.30 от ЗН/. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Решението на Сливенски районен съд е обжалвано от ответницата в първоинстанционното производство Е.И. в частта относно възстановяване на запазената част на ответницата Н.К. от наследството на И. И., в частта относно определените квоти на съделителите от допуснатия до делба недвижим имот, в частта относно допускането до делба на построения в имота гараж от 17 кв.м. и относно определения от съда размер на обезщетенията по чл.344, ал.2 от ГПК.

Съдът намира въззивната жалба за основателна в частта относно определения размер на квотите на съделителите и относно определения размер на обезщетенията по чл.344, ал.2 от ГПК. В частта относно произнасянето на районния съд по възражението на ответницата Н.К. по чл.30 от ЗН, с което е намалено дарственото разпореждане на наследодателя й И. И. и е възстановена нейната запазена част от наследството му и в частта относно допускането до делба на построения в недвижимия имот гараж от 17кв.м., въззивната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Безспорно от събраните пред районния съд доказателствата по делото – писмени и гласни, се установява, че общата наследодателка на страните Н. И. е собственик на целия недвижим имот, предмет на делбата, представляващ имот с пл. № 604, кв. 40 по пл. на гр. Котел с площ 289 кв.м., индивидуализиращ се по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Котел от 2009г. като имот с идентификатор №39030.501.601, ведно с построените в него сгради, като 7/8 ид.ч. Н. И. е придобила по силата на договор за покупко-продажба от 1957г., а останалата 1/8 ид.ч. от имота е придобила по силата на давностно владение в продължение на повече от 10 години. В тази насока въззивният съд споделя напълно правните изводи на първоинстанционния съд и препраща към тях.

Между страните не се спори, че Н. И. е притежавала правото на собственост и върху построените в имота еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 55 кв.м. с идентификатор №39030.501.604.1 и селскостопанска сграда със застроена площ от 10 кв.м. с идентификатор №39030.501.604.3. Спорът е само по отношение на построения в имота гараж с площ 17 кв.м. По делото не са ангажирани от страната, носеща доказателствената тежест в тази насока – въззивницата Е.И., безспорни годни доказателства относно това кога е построен въпросния гараж, от кого и въз основа на издадени в полза на кого строителни книжа. Единствено свид.Стефан П. посочва, че е строен гараж, но не посочва изрично от кого, нито кога, предполага, че е строен след сключване на брака между И. И. и Е.И., тъй като Е. „си дошла с колата”, а гараж нямало. Други доказателства извън неговите свидетелски показания няма ангажирани, а от тях не се установява възражението на въззивницата, че гаража е строен от И. И.. Не са ангажирани никакви доказателства от въззивницата и относно твърдението й, че И. И. е владял този гараж само за себе си в продължение на 10 години, като се е противопоставял на владението на останалите съсобственици на имота и го е придобил по давностно владение. Поради това, съдът намира за неоснователно възражението на въззивницата, че гаража, построен в делбения имот е собственост на И. И., респ. само на неговите наследници и следва да бъде изключен от делбата. Съдът споделя напълно правните изводи на районния съд за недоказаност на възражението, че ищеца В.Д. не е съсобственик на гаража и че направилите възражението ответници не са оборили презумпцията по чл.92 от ЗС. Поради това съдът намира, че собствеността върху гаража следва тази на недвижимия имот и останалите постройки и не следва да бъде изключен от делбената маса. Районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение в частта, с която е допуснал до делба като съсобствен между всички съделители въпросния гараж и като такова в тази обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.

По отношение на правото на собственост и квотите от същото върху процесния имот преди разглеждане на възражението на Н.К. по чл.30 от ЗН за намаляване на дарственото разпореждане на И. И., починал на 08.11.2010г., направено в полза на Т.С.:

Безспорно общата наследодателка на страните Н. И. е придобила през 1957г. правото на собственост върху 7/8 ид.ч. от процесния недвижим имот по силата на договор за покупко-продажба, а останалата 1/8 ид.ч. – по силата на давностно владение. През 1997г. с договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане, Н. И. е прехвърлила на своите деца – И.Р.И. и П. Р. И. по 7/32 ид.ч. за всеки от процесния недвижим имот. По време на сделката И. И. е имал сключен граждански брак с Е.И., поради което тези 7/32 ид.ч. са придобити от И. и Е. И. в режим на СИО. Към този момент П.И. не е била в брак, поради което е придобила 7/32 ид.ч. в индивидуална собственост.

П. Р. И. е починала на 28.08.2001г. и е оставила единствен наследник по закон – син В.А.Д., който е станал собственик по наследство на притежаваните от П.И. 7/32 ид.ч. от процесния имот.

След като Н. И. е прехвърлила чрез алеаторния договор за издръжка и гледане общо 14/32 ид.ч. от имота, в нейния патримониум остават 18/32ид.ч. от правото на собственост върху имота.

Н. И. е починала на 27.03.2007г. и е оставила наследници по закон двете си деца – син И.Р.И. и дъщеря П. Р. И., починала 28.08.2001г., оставила единствен наследник сина си В.Д.  Следователно Н. И. се наследява от сина си И. И. и от внука си по право на заместване /чл.10, ал.1 от ЗН/ В.Д., като всеки един от двамата получава по ½ ид.ч. от наследството на Н. И. /чл.5, ал.1, вр. с чл.10, ал.1 от ЗН/, т.е. от останалите в наследството на Н. И. 18/32 ид.ч. от процесния имот всеки един от двамата получава по 9/32 ид.ч. Следователно ищецът в първоинстанционното производство В.Д. притежава правото на собственост върху 16/32ид.ч. от процесния имот, от които 7/32 ид.ч. по наследство от майка си П.И. и 9/32 ид.ч. по наследство по право на заместване от баба си Н. И..

И. И. притежава право на собственост върху 9/32 ид.ч. от процесния имот по наследство от майка си Н. И.. И. И. и Е.И. имат в режим на СИО в резултат на договора за продажба срещу задължение за гледане и издръжка от 1997г. 7/32 ид.ч. от процесния имот. С договор за дарение на недвижим имот от 2009г. И. и Е. И. даряват на дъщеря си Т.И.С. общо 28/64 ид.ч. от имота, от които 21/64 ид.ч. собственост на  И. И. и 7/64 ид.ч. – на Е.И.. Въззивният съд напълно споделя изложените подробни изводи на районния съд, че И. и Е. И. са дарили на дъщеря си изцяло притежаваните в СИО 14/64 ид.ч. /7/32ид.ч./ от имота, като И. И. е дарил на дъщеря си и 14/64 ид.ч. от притежаваните от него в индивидуална собственост, придобити по наследство от майка му Н. И. /част от придобитите по наследство 9/32 ид.ч./. След тази сделка И. И. притежава в индивидуална собственост /от наследството на Н. И./ 4/64 ид.ч. от процесния недвижим имот /9/32 – 14/64 = 4/64 ид.ч./.

И. И. е починал на 08.11.2010г., като е оставил следните наследници по закон: съпруга Е.И., дъщеря Т.И.С. и дъщеря Н.И.К. /от предходен брак/. Следователно след смъртта му неговите 4/64 ид.ч. от процесния имот са наследени по равно от трите ответници, като всяка една от тях получава по 4/192 ид.ч. от имота /1/3 от 4/64/. По този начин Е.И. има 4/192 ид.ч. от имота, Н.К. – 4/192 ид.ч., а Т.С. 4/192 ид.ч. по наследство от баща си И. И. и 28/64 ид.ч. по договор за дарение от 2009г.

По отношение на уваженото с решението възражение на Н.К. по чл.30 от ЗН:

Ответницата Н.К. в първоинстанциононто производство е направила възражение за намаляване на дарственото разпореждане, направено от баща й И. И. в полза на Т.С. и за възстановяване на нейната запазена част от наследството. Това възражение е допустимо и като такова е прието от районния съд за разглеждане. Същото е основателно, като съдът споделя напълно правните изводи на първоинстанционния съд в тази насока.

За уважаване на възражението за възстановяване на запазена част от наследството е необходимо да бъдат налице следните предпоставки: наследодателят да е оставил наследници със запазена част към момента на открИ.е на наследството; право на запазена част от наследството, независимо от нейния размер; накърняване на запазената част в резултат на безвъзмездно разпореждане приживе от наследодателя посредством завещания или дарения; приемането на наследството по опис в случай, че наследникът иска да реализира правото на възстановяване на запазена част от наследството спрямо лица, които не са наследници по закон. Тази последна предпоставка в настоящия случай е неприложима, тъй като ответницата К. цели да реализира правото си по чл.30, ал.1 от ЗН спрямо лице, което е наследник по закон – призован към наследяване – дъщеря на наследодателя от последващ брак.   

По делото безспорно е установено обстоятелството, че Н.К. е наследник с право на запазена част от наследството на И.Р.И. – негова дъщеря и като такава, съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗН, има право на запазена част от наследството му. Размерът на запазената част се определя по правилата на чл.29 от ЗН. В случая наследодателят И. И. е оставил наследници по закон: съпруга – Е.И. и две деца – Н.К. и Т.С.. Следователно разполагаемата част от наследството на И. И. е ¼ ид.ч. /чл.29, ал.3, изр. последно от ЗН/, а запазената част е ¾ ид.ч., като запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, т.е. тримата наследници по закон имат равни части от запазената част от наследството на И. И. /по ¼ ид.ч./.

За да се определи точния размер на разполагаемата /РЧ/ и на запазената част /ЗЧ/ от наследството на И. И. се образува наследствена маса /НМ/ от всички имоти, които той е притежавал към момента на смъртта си – 08.11.2010г., като се прибави и дареното имущество. В наследствената маса се включва следното имущество: І. 4/64 ид.ч. от недвижим имот пл. № 604, кв. 40 по пл. на гр. Котел с площ 289 кв.м., индивидуализиращ се по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Котел от 2009г. като имот с идентификатор №39030.501.601 на стойност 2508,13лв. /4/64 от 40130лв. – СПЦ на целия имот/; ІІ. Паричен влог в размер на 1968,38лв. в Банка „ДСК” АД, клон Котел; ІІІ. ½ ид.ч. от лек автомобил м.ВАЗ, модел 2101, ДКН СН0351СС, придобит в режим на СИО – 250лв.; ІV. Движими вещи, негова лична собственост, безспорно установени в първоинстанционното производство на стойност 902,00лв. + V. Дарените 21/64 ид.ч. от имот пл. № 604, кв. 40 по пл. на гр. Котел с площ 289 кв.м. на стойност 13167,66лв. /21/64 от 40130лв./ , т.е. Наследствената маса на И. И., определена по реда на чл.31 от ЗН възлиза на сумата 18796,17лв. В случая няма установени задължения на наследството, които да се извадят от наследствената маса, съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗН.

Разполагаемата част от наследството на И. И. – ¼, възлиза на стойност 4699,04лв. /1/4 от 18796,17лв./. Запазената част от наследството – ¾ ид.ч. възлиза на 14097,12лв. Запазената част на Н.К. от наследството на баща й И. И. е ¼ ид.ч. и възлиза на стойност 4699,04лв.  

За да се определи дали наследодателят И. И. е излязъл извън рамките на разполагаемата си част и е накърнил запазената част на Н.К. следва да се изчисли дали Н.К. може да получи размера на своята запазена част /ЗЧ/ от чистия актив на наследственото имущество извън дарението, като се имат предвид броя на наследниците /трима – съпруга и две деца/ и техните права на наследяване /равни, т.е. по 1/3ид.ч./. Чистия актив се получава като от образуваната по-горе наследствена маса се извади дарението, направено от И. /21/64ид.ч./, т.е. 18796,17лв. – 13167,66лв. = 5628,51лв. Следователно стойността на чистия актив /имуществото, което наследниците могат да получат реално/ е 5628,51лв. Н.К. от така образувания чист актив /ЧА/ ще получи 1876,17лв. /5628,51лв. х 1/3 ид.ч./. На последно място за да се определи дали е накърнена запазената част на К. следва да се сравнят стойността на имуществото, което тя ще получи и размера на запазената й част. В случая като се сравни стойността на чистия актив за Н.К. 1876,17лв. и размера на запазената й част 4699,04лв. се установява, че стойността на имуществото, което Н.К. ще получи е по-ниска от размера на запазената й част. Следователно запазената част на К. е накърнена със сумата 2822,87лв. /ЗЧ от 4699,04лв. – ЧА от 1876,17лв./. Запазената част на К. е накърнена и дарението следва да се намали със сумата 2822,87лв. или с 2822,87/40130 ид.ч., с която запазената част на Н.К. следва да се възстанови. Районният съд като е достигнал до същите правни изводи по отношение на възражението по чл.30 от ЗН е постановил правилно и законосъобразно решение в тази част, като правилно и законосъобразно е намалил извършеното дарение и е възстановил запазената част на Н.К. със сумата от 2822,87лв. или 2822,87/40130 ид.ч. Поради това атакуваното решение в тази обжалвана част следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

След намаляване на дарението, извършено от И. И. в полза на Т.С. и възстановяване на запазената част на Н.К. се получават следните квоти от правото на собственост върху процесния недвижим имот:

Н.К. има 4/192 ид.ч. /по наследство от И. И./ и 2822,87/40130 ид.ч. /възстановена част от дарението/. 4/192 ид.ч. от имота са равни на 836,04/40130 ид.ч. Следователно Н.К. има 836,04/40130 ид.ч. + 2822,87/40130 ид.ч. = 3658,91/40130 ид.ч. от процесния недвижим имот.

След намаляване на дарението Т.С. притежава по силата на договора за дарение от 2009г. 10344,79/40130 ид.ч. /13167,66/40130 ид.ч. – 2822,87/40130 ид.ч./. Освен тези идеални части, придобити по силата на договора за дарение от страна на баща й И. И. след съответното намаление по чл.30 от ЗН в полза на Н.К., Т.С. има 7/64 ид.ч., равни на 21/192 ид.ч. или 4389,22/40130 ид.ч. - придобити в резултат от дарението, извършено от майка й Е.И. и  4/192 ид.ч. или 836,04/40130 ид.ч., в резултат на наследяване на И. И.. Следователно Т.С. има 10344,79/40130 ид.ч. + 4389,22/40130 ид.ч. + 836,04/40130 ид.ч. = 15570,05/40130 ид.ч. от процесния недвижим имот.

Е.И. има 4/192 ид.ч. от процесния имот, придобити в резултат на наследяване на съпруга си И. И., равни на 836,04/40130 ид.ч.

В.Д. притежава правото на собственост върху 16/32ид.ч. от процесния имот, от които 7/32 ид.ч. по наследство от майка си П.И. и 9/32 ид.ч. по наследство по право на заместване от баба си Н. И.. Тези 16/32 ид.ч. са равни на 96/192 ид.ч. от имота, равни на 20065/40130 ид.ч. от имота.

Следователно квотите на всеки един от четиримата съделители, между които следва да се допусне съдебна делба по отношение на процесния недвижим имот, ведно с всички, построени в него сгради, в т.ч. и гаража от 17 кв.м. /по съображенията изложени по-горе/ са следните: В.Д. - 20065/40130 ид.ч.; Е.И. – 836,04/40130 ид.ч.; Т.С. – 15570,05/40130 ид.ч. и Н.К. – 3658,91/40130 ид.ч.

Като е определил други квоти от правото на собственост, първоинстанционният съд е постановил едно незаконосъобразно решение, което в тази му част следва да се отмени и да се постанови ново такова, с което се определят наново квотите на всеки от съделителите, определени от настоящата инстанция при строго прилагане на съответните материалноправни норми. Независимо от факта, че въззивна жалба е подадена само от един от съделителите – Е.И., то в случая се касае за делба, при която се осъществява потестативното право за делба на всеки един от съделителите, явяващ се ищец по отношение на своето право и ответник – по отношение на правото за делба на останалите съделители, като всички съделители в делбеното производство са задължителни необходими другари. Съгласно разпоредбата на чл.271, ал.3 от ГПК въззивният съд следва да отмени решението и по отношение на необжалвалите необходими другари, т.е. по отношение на всички съделители и да постанови ново, с което да определи квотите им от правото на собственост от допуснатия до делба недвижим имот.

По отношение на въззивната жалба в частта относно определения от първоинстанционния съд размер на обезщетенията по чл.344, ал.2 от ГПК:

В тази част решението на КРС е обжалвано само от съделителката Е.И.. Подадената от Т.С. въззивна жалба е върната, поради неостраняване на нередовности и въззивното производство по делото по отношение на нея е прекратено с влязло в сила определение. По отношение на искането по чл.344, ал.2 от ГПК за заплащане на обезщетение за ползването на недвижимия имот страните са обикновени, а не задължителни другари и разпоредбата на чл.271, ал.3 от ГПК не се прилага по отношение на него. Тъй като нито една от другите страни – обикновени другари относно искането за обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК, не се е присъединила към подадената въззивна жалба в тази й част, то съдът при проверка на правилността на първоинстанционното решение в тази му част – присъдените обезщетения по чл.344, ал.2 от ГПК е ограничен от изложеното в жалбата и следва да го разгледа само по отношение на жалбоподателя Е.И..

Е.И. обжалва решението на КРС в частта относно обезщетенията по чл.344, ал.2 от ГПК само относно техния размер. Въззивницата не оспорва по принцип дължимостта на такова, а само определеният от съда размер. Въззивният съд намира въззивната жалба в тази й част за основателна, а атакуваното решение за неправилно в частта относно определените обезщетения за ползването на имота, които въззивницата Е.И. е осъдена да заплати на В.Д. и Н.К.. Съдът споделя напълно правните изводи на районния съд за основателността на направените от В.Д. и Н.К. искания по чл.344, ал.2 от ГПК и дължимостта на обезщетения за ползването на имота от страна на Е.И. и Т.С. и няма да ги преповтаря, още повече, че в тази насока няма подадена въззивна жалба /тя е само относно размера/. Размерът на обезщетенията се определя съобразно квотите от правото на собственост на двамата претендиращи ги съделители – В.Д. и Н.К.. Тъй като въззивният съд установи, че районният съд е определил неправилно квотите на съделителите от правото на собственост върху процесния недвижим имот, то и размера на дължимите на Д. и К. обезщетения срещу ползването на имота е различен от този, определен от районния съд. Тъй като жалба има подадена в тази част само от Е.И., то въззивният съд ще преизчисли само размера на обезщетенията, които тя е осъдена да заплаща на В.Д. и Н.К.. Решението в частта относно определените обезщетения по чл.344, ал.2 от ГПК, дължими от Т.С., като необжалвано, е влязло в сила. Както бе отбелязано, по отношение на тези обезщетения /облигационни искания/, страните в делбения процес са обикновени, а не необходими другари и разпоредбата на чл.271, ал.3 от ГПК не се прилага.

Съгласно квотата на В.Д. от делбения имот, ползван само от Е.И. и Т.С., на него му се дължи обезщетение от момента на предявяване на искането – 24.06.2010г. до извършване на делбата в общ размер от 59лв. /118лв. справедлива месечна наемна цена х 20065/40130 ид.ч./. От тези 59лв. въззивницата Е.И., ползваща половината от процесния имот /в тази част съдът напълно споделя правните изводи на районния съд и препраща към тях/, дължи на Д. обезщетение срещу ползването на имота в размер на 29,50лв. месечно. Като е присъдил обезщетение в размер на 34,23лв., вместо дължимото от 29,50лв. месечно, Котелски районен съд е постановил неправилно решение в тази част, което следва да се отмени за разликата над 29,50лв. до присъдения размер от 34,23лв., като искането за тази разлика се отхвърли като неоснователно. Решението, в частта, с която искането по чл.344, ал.2 от ГПК на В.Д. е отхвърлено над размера от 34,23лв. до пълния претендиран размер от 100лв. месечно не е обжалвано и като такова е влязло в сила.

По отношение на присъденото в полза на Н.К. обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК въззивният съд напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че следва да се определи същото за два етапа, с оглед разликата в квотата й, в следствие уваженото възражение по чл.30 от ЗН. Първият период, за който на Н.К. се дължи обезщетение срещу ползването на процесния имот, е от открИ.е на наследството на И. И. – 08.11.2010г. до влизане в сила на решението, с което е намалено извършеното от него дарение и е възстановена нейната запазена част от наследството. През този период квотата на Н.К. от правото на собственост върху имота /преди възстановяване на нейната запазена част/ е 4/192 ид.ч. и съобразно тази квота дължимото й общо от двамата ползващи имота съсобственици обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК е 2,46лв. /118лв. справедлива месечна пазарна цена х 4/192 ид.ч./ или по 1,23лв. от всеки, т.е. Е.И. дължи на Н.К. обезщетение за този период в размер на 1,23лв. месечно. В тази част правните изводи на настоящата инстанция съвпадат напълно с тези на районния съд и решението му в тази част като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Вторият период, за който Н.К. има право на обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК, е от влизане в сила на решението относно намаляване на дарственото разпореждане и възстановяване на запазената част на К. до извършване  на делбата. За този период квотата на Н.К. от процесния делбен имот, с оглед уваженото възражение по чл.30 от ЗН и възстановяването на запазената й част е 3658,91/40130 ид.ч. С оглед тази квота обезщетението по чл.344, ал.2 от ГПК възлиза на сумата от 10,76лв. /118лв. х 3658,91/40130 ид.ч./, от което Е.И. дължи половината – 5,38лв. Като е присъдил обезщетение в размер на 6,91лв. месечно, вместо дължимото от 5,38лв. месечно, Котелски районен съд е постановил неправилно решение в тази част, което следва да се отмени за разликата над 5,38лв. до присъдения размер от 6,91лв., като искането за тази разлика се отхвърли като неоснователно. Решението, в частта, с която искането по чл.344, ал.2 от ГПК на В.Д. е отхвърлено над размера от 6,91лв. до пълния претендиран размер от 100лв. месечно не е обжалвано и като такова е влязло в сила.

Първоинстанционното решение в частта, с която предявения от ищеца В.Д. иск по чл.76 от ЗН е отхвърлен като неоснователен от районния съд, ищеца е осъден да заплати държавна такса върху него и в частта относно допускането до делба на недвижимия имот с идентификатор №39030.501.604 с площ 283 кв.м., ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 55 кв.м. с идентификатор №39030.501.604.1 и селскостопанска сграда със застроена площ от 10 кв.м. с идентификатор №39030.501.604.3 не е обжалвано и в тези си части е влязло в сила.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №72 от 11.11.2011г., постановено по гр.д. №167/2010г. по описа на Котелски районен съд в частта, с която са определени квотите на съделителите от правото на собственост върху допуснатия до съдебна делба недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №39030.501.604 по кадастралната карта на гр.Котел от 2009г. с площ 283 кв.м., с адрес: гр.Котел, ул.”Петър Матеев” №3, ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 55 кв.м. с идентификатор №39030.501.604.1, гараж със застроена площ 17 кв.м. с идентификатор №39030.501.604.2 и селскостопанска сграда със застроена площ от 10 кв.м. с идентификатор №39030.501.604.3, както следва: за В.Д. – 23280,124/40130 ид.ч., за Е.И. – 970,005/40130 ид.ч., за Т.С. – 11180,83/40130 ид.ч., за Н.К. – 4699,04/40130 ид.ч.; в частта, с която Е.Т.И. с ЕГН ********** *** е осъдена да заплаща на В.А.Д. с ЕГН ********** *** обезщетение за ползване на допуснатия до делба недвижим имот за периода от 24.06.2010г. до извършване на делбата над размера от 29,50лв. до присъдения размер от 34,23лв. и в частта, с която Е.Т.И. с ЕГН ********** *** е осъдена да заплаща на Н.И.К. с ЕГН ********** *** обезщетение за ползване на допуснатия до делба недвижим имот за периода от влизане в сила на решението до извършване на делбата над размера от 5,38лв. до присъдения размер от 6,91лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОПРЕДЕЛЯ квотите на съделителите от правото на собственост върху допуснатия до делба недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №39030.501.604 по кадастралната карта на гр.Котел от 2009г. с площ 283 кв.м., с адрес: гр.К., ул.”П. М.” №*, ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 55 кв.м. с идентификатор №39030.501.604.1, гараж със застроена площ 17 кв.м. с идентификатор №39030.501.604.2 и селскостопанска сграда със застроена площ от 10 кв.м. с идентификатор №39030.501.604.3, при граници на имота: ПИ №№ 39030.501.603, 39030.501.605, 39030.501.2142, 39030.501.601, 39030.501.602, както следва:

-         20065/40130 ид.ч. за В.А.Д.;

-         836,04/40130 ид.ч. за Е.Т.И.; 

-         15570,05/40130 ид.ч. за Т.И.С.;

-         3658,91/40130 ид.ч. за Н.И.К..

 

ОТХВЪРЛЯ искането на В.А.Д. с ЕГН ********** *** против Е.Т.И. с ЕГН ********** *** по чл.344, ал.2 от ГПК за заплащане на обезщетение срещу ползването на допуснатия до делба недвижим имот за периода от 24.06.2010г. до извършване на делбата над размера от 29,50лв. до размера от 34,23лв., като НЕОСНОВАТЕЛНО.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Н.И.К. с ЕГН ********** *** против Е.Т.И. с ЕГН ********** *** по чл.344, ал.2 от ГПК за заплащане на обезщетение срещу ползването на допуснатия до делба недвижим имот за периода от влизане в сила на решението, с което е намалено дарствено разпореждане и е възстановена нейната запазена част от наследството на И. И. до извършване на делбата над размера от 5,38лв. до размера от 6,91лв., като НЕОСНОВАТЕЛНО.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №72 от 11.11.2011г., постановено по гр.д. №167/2010г. по описа на Котелски районен съд в останалите обжалвани части.

 

 

Решението, в частта относно обезщетенията по чл.344, ал.2 от ГПК е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

Решението, в останалите му части, може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.