Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 46

гр. Сливен, 17.02.2012г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                   МАРТИН САНДУЛОВ

                                                         мл.с.    КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на прокурора … и секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 8 по описа за 2012г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно, намира правното си основание и се движи по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, депозирана от ответника в първоинстанционното производство ЕВН България Електроснабдяване АД – гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител по пълномощие. Атакува се изцяло като неправилно и необосновано Решение № 914/05.12.2011г. по гр.д.№ 944/2011г. по описа на РС-Сливен, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли изцяло  предявения иск.

С обжалвания съдебен акт СлРС е уважил изцяло предявеният от ищеца И.Г. *** отрицателен установителен  иск срещу ответното дружество. Признато е за установено в отношенията между страните, че ищеца Г. не дължи на ответника ЕВН България Електроснабдяване АД – гр.Пловдив сумата в размер на 737,71 лв., представляваща допълнително начислена електрическа енергия – 4140 kWh за периода месец юли – месец септември 2010г. за обект: гр.Сливен, кв.”Сини камъни” № 55, ап.31. Ответното търговско дружество е осъдено да заплати на ищеца и сумата от 400,00 лв. – разноски по делото.

Въззивникът излага подробни съображения, досежно неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди, че фактическите констатации на съда не съответстват на обективната истина, а правните изводи – на материалния закон. Съда е извършил превратно тълкуване на доказателствата по делото изцяло в полза на ищеца. Неправилно съда е приел, че ответното дружество не е доказало осъществяване на нерегламентиран достъп до средството за търговско измерване от страна на ищеца, като в този случай не можело да се презумира виновното му поведение. В тази връзка се твърди, че корекцията на сметка или начисляване на допълнителна ел.енергия не е санкция за неправомерно поведение от страна на самия потребител и подобни твърдения не са били въвеждани изобщо. Прави се обстоен анализ на основанието за извършване  корекцията на сметките, а именно, че става при съблюдаване принципа на добросъвестността и при колизия между интереса на обществото и интереса на индивида / без значение дали в качеството си на потребител/ законодателят е определил превес да вземе обществения интерес – чл.8, ал.2 от ЗЗД. Сочат се случаите, при които  е установен субекта на посегателство върху целостта на съоръженията и обектите на електроразпределителната мрежа и ангажиране на неговата наказателна отговорност, като счита, че когато субекта на изпълнителното деяние не е установен, следва да се търси парично възмездие на принципа „комуто ползите, нему и тежестите” от бенефициента на отклонението в отчитането на ел.енергия. 

На следващо място се твърди неправилност на извода на съда по отношение неспазена процедура по извършване на проверка на средството за търговско отчитане от страна на ответното дружество, след като на ищеца не бил изпратен констативен протокол. Въззивникът смята, че целта на изпращането му е уведомяване на потребителя на ел.енергия за факта на извършената проверка и за констатациите от нея, а това е спазено чрез изпращане на уведомително писмо до ищеца. Твърди се, че  процедурата заложена в ОУ ЕВН ЕР по коригиране на сметките не е административнонаказателна по смисъла на ЗАНН и нарушението на някои от условията в нея не опорочава целостта на извършването й, респ. корекцията на сметките.

Въззивното дружество намира, че е безспорно доказано наличие на  манипулация върху ищцовото средство за търговско измерване, резултат от която е неточно отчитане на консумираната ел.енергия и съответно нейното заплащане.

От въззивния съд иска отмяна на атакуваното решение на СлРС и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения отрицателен установителен иск. Претендират се разноски, сторени пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК  въззиваемият чрез процесуалния си представител по пълномощие  е депозирал писмен отговор, съдържащ подробни контрааргументи на изложените в жалбата, като се иска потвърждаване на първоинстанционното решение.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

Във въззивната жалба, както и в отговора не са направени искания за събиране на нови доказателства във въззивната фаза на процеса.

         В с.з., въззивното дружество, редовно призовано не се преставлява от представител по закон или пълномощие. С писмена молба, депозирана от пълномощник на дружеството по чл.32,т.3 ГПК, последното поддържа въззивната си жалба, моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски пред две съдебни инстанции.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, а се представлява от пълномощник по чл.32, т.1 ГПК, който заявява, че счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски за въззивната фаза на процеса.

След докладване на жалбата и отговора, не са направени възражения, както и нови доказателствени и процесуални искания.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на постановеното съдебно решение и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакуваното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,  изложена в мотивите на решението е всеобхватна и кореспондира със събрания  доказателствен материал, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, въззивната съдебна инстанция ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въведените с въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предмет на производството пред СлРС е предявен от въззиваемия  в настоящото производство отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка  от страна на ответното дружество.

При така предявен иск ответникът носи доказателствената тежест  при условията на пълно и пряко доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца следва да докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо е ответникът да установи  факта, правопораждащ претендираното от него вземане, едва след което ищеца  да установи възраженията си за неговата недължимост.

В конкретния казус се касае за облигационни отношения, произтичащи от приложимите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия „ ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД / ОУ ЕВН ЕС/, както и Общи условия на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД / ОУ ЕВН ЕР/, които са в сила за потребителите на електрическа енергия.

Според чл. 28, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС, единствено посредством  представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, съпроводени със справки за начислената енергия ответникът има право да изчислява и коригира сметките на клиентите за изминал период, а според чл. 54, ал. 2 от ОУ  ЕВН ЕР само в случаите на констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване, ЕВН ЕС преизчислява количеството електрическа енергия за период от датата на монтажа или последната извършена от ЕВН ЕР или друг оправомощен орган проверка на средството за търговско измерване, до датата на констатиране на грешката в измерването или неизмерването, освен ако може да бъде установен точния период на грешното измерване или неизмерване, но  за не повече от 90 дни. Следователно за да възникне въобще право на ответника да коригира за минал период сметката за ел. енергия на ищеца е необходимо да е установено преди това по реда на ОУ на ЕВН ЕР неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване (чл. 54, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕР). Според чл. 35, ал. 4 от ОУ на ЕВН ЕР  последното се установява със съставен констативен протокол, а  чл. 63 от същите ОУ  ЕВН ЕР съдържа правилата за съставянето на тези протоколи.

Именно спазването на описаната процедура е предмет на изследване от съда. В тежест на ответника е да докаже по несъмнен начин осъществяването на нерегламентиран /без знание и разрешение на ЕВН ЕР или ЕВН ЕС/ достъп  до уреда за измерване на ел.енергия, като е без значение авторството на това деяние. Щом като Общите условия са в сила за съответния потребител, и след като съгласно реда на тези общи условия е констатирано неотчитане или неточно т. в резултат на неправомерно въздействие върху уреда, налице е обективно ползване от съответния абонат - потребител на тази неотчетена енергия, за която той по силата на договора дължи плащане.

Ето защо, извода на първоинстанционния съд, досежно недоказването от страна на ответника, че именно ищеца е автор на неправомерното въздействие върху средството за търговско измерване /СТИ/ лично или чрез друго лице се явява неправилен. Касае се за безвиновна отговорност на абоната „клиент” – „потребител на ел.енергия”, както се твърди и от самото ответно дружество и едностранната корекция на сметка за минал период не представлява санкция за някакво неправомерно поведение на абоната. Именно и отново в тази  връзка, въззивната съдебна инстанция намира за несъстоятелни възраженията на въззивника, че неспазването на регламентираната в ОУ ЕВН ЕР  процедура по проверката на СТИ – чл.54 и оформянето й в съответните документи, съгласно чл.63 не води до опорочаване на цялата процедура. За да твърди неспазване на договорни задължения от страна на потребителя и за да се изтъква закрилата на обществен интерес в процесния случай, следва ответното дружество също да е изрядно при изпълнение на своите задължения по този договор. Договорът, в случая при общи условия има сила на закон за страните обвързани с него, като са длъжни да спазват неговите разпоредби. Вярно е, че те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото, но също така е вярно, че обществения интерес е защитен, когато е гарантиран този на отделния индивид – в случая потребител. Така ответното дружество не може изтъквайки съблюдаването на обществен интерес да прикрива собственото си недобросъвестно поведение, неспазвайки регламентираните в ОУ правила и процедури.

Настоящата инстанция напълно споделя крайния извод на първоинстанционния съд, досежно неспазената процедура при извършване на проверката на СТИ на ел. енергията, потребена от ищеца. 

Тази проверка  е следвало да бъде извършена, съгласно клаузите на  ОУ на ЕВН ЕР, по реда на тези ОУ – чл. 35, от лицата по ал. 4, а констатациите от нея да бъдат закрепени в констативен протокол във вида и по реда на  чл. 63 ал. 1 и ал. 2 - подписан от представители на ЕВН ЕР и клиента, а в случай на отсъствие или отказ на последния – от свидетели, присъствали на проверката. 

Констативният протокол от извършената проверка на ищцовото средство за търговско измерване на 30.09.2010г. е съставен в отсъствие на абоната в присъствието на двама свидетели,  служители на охранителна фирма „Кремък”, придружаващи и осъществяващи охраната на служителите на ЕВН ЕР при извършваните от тях проверки.

На първо място протоколът не съдържа всички изискуеми реквизити.  Подписите на свидетелите са положени единствено и само за  верифициране отказ на абоната да присъства на проверката или отказ да подпише съставения протокол, без конкретизация  на  наличната от двете възможни хипотези. Липсват подписи на свидетелите в графата „присъствали на проверката” или с други думи е получена ситуация, при която свидетелите не са присъствали на проверката, доколкото не са положили подписите си за това обстоятелство в съставения констативен протокол, като същевременно удостоверяват  отказ на абоната да присъства или да подпише протокола, както и наличие на неправомерно въздействие върху електромера, предмет на проверката.

На второ място за свидетели са привлечени служители от фирма „Кремък”, изпълняващи дейност по охрана на проверяващите от електроразпределителното дружество лица, което е в  противоречие на чл.63, ал.2 ОУ ЕВН ЕР. Целта на тази разпоредба е при извършване на подобен вид  проверки да свидетелстват безпристрастни и незаинтересовани по случая лица, като по този начин се гарантира коректна проверка с обективни резултати. В процесния случай   от показанията на разпитания по делото свидетел на ответното дружество Бончев се установява, че други свидетели / съседи, домоуправител и т.н./ изобщо не са били търсени. Съставеният по този начин констативен протокол от една страна не съответства на изискванията, визирани в ОУ ЕВН ЕР, а от друга не е спазен и реда съгл.чл.63, ал.3 от същите ОУ, като не е бил надлежно връчен на клиента чрез препоръчано писмо с  обратна разписка. Вярно е, че целта на връчване на констативния протокол е уведомяване на клиента за извършената проверка и направените констатации, но тази цел не може да бъде постигната единствено чрез изпращане на уведомително писмо, ведно с коригираща справка. Целта на връчването на самия констативен протокол е възможността на абоната – клиент / потребител/ да  оспори съставянето му, както и  действията на служителите на ЕВН ЕР при осъществяване на проверката, съгласно предвидения в раздел VІ на ОУ ЕВН ЕР административен ред, и едва след като спора не бъде уреден, абонатът да търси правата си по съдебен ред.

По гореизложените съображения, не се възприемат възраженията на въззивника за основателни, още повече, че в отговора на исковата молба /л.3/ се е позовал именно на спазен, съгласно ОУ ЕВН ЕР ред за оформяне на проверката.

Освен изложеното дотук, следва да се отбележи, че самата корекция на сметката на въззиваемия за изминал период от 90 дни също е извършена в нарушение на тези ОУ. От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза е видно, че в процесния казус е приложена методиката по чл.54, ал.2, т.3 ОУ ЕВН ЕР, а не както се твърди в отговора на исковата молба по чл.54, ал.2,т.2 от същите ОУ. Корекцията е изчислена при липса на монтирано средство за търговско измерване или на базата на половината от пропускателната способност на линията, чрез която обекта е свързан към електроразпределителната мрежа при всекидневно 8 часово ползване на ел.енергия. Тази методика е некоректно приложена от страна на въззивното дружество, тъй като абоната – клиент е имал монтиран електромер за отчитане на ползваната ел.енергия.

Не се констатира твърдяната във въззивната жалба непълнота на доказателствата, както и процесуални нарушения. Първоинстанционният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал правилни фактически и правни изводи, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция.

Поради съвпадане  правните изводи на двете инстанции, въззивният съд  приема, че предявения отрицателен установителен иск правилно е бил уважен от районния съд.

С оглед изхода на процеса отговорността за деловодни разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и заплати тези на въззиваемия за въззивната съдебна инстанция в размер на 200,00 лв./двеста лева/, платен адвокатски хонорар.

Ръководен от гореизложеното съдът,

        

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 914/05.12.2011г. по гр.д. № 944/11г. по описа на СлРС.

ОСЪЖДА “ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр. П., със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”Х.Г.Д.” № *, ЕИК 123526430 ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.Г., ЕГН: ********** *** сторените във въззивната фаза на процеса разноски по делото  в размер на 200,00 лв./двеста лева/.

 

Решението е окончателно.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                     1.

                                                                                     2.