Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 32

 

гр. Сливен.13 02.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на осми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                        

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  16  по описа за 2012   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение №  1001/20.12.2011 г. по гр. д. № 2477/2011 г. на  Сливенския районен съд, с което са отхвърлени  предявените от ищеца против ответника ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС за предаване владението върху товарен автомобил и иск по чл. 59 от ЗЗД за заплащане паричната равностойност на товарния автомобил, като неоснователни  и недоказани.

Във въззивната жалба, подадена от ищеца, се твърди, че районният съд неправилно е приел, че липсва една от кумулативно предвидените предпоставки за уважаването на иска, а именно, че към настоящия момент вещта се владее от ответника. В тази насока обаче имало доказателства и се иска отмяна на постановеното решение.

В срока по чл. 263 от ГПК  е постъпил писмен отговор, в който се сочи, че решението на Сливенския районен съд е правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба не съдържа конкретни оплаквания за допуснати нарушения.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. въззивникът се явява лично и поддържа подадената жалба.

В с.з. въззиваемият се явява лично, оспорва основателността на подадената жалба и моли да бъде потвърдено решението.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на исковете.

Жалбата е неоснователна. За да бъде основателен, искът за предаване владението на една вещ е  необходимо да бъде доказано, че ищецът е собственик на вещта, тя се намира във владение или държане на ответника и той я владее или пък държи без да има основание за това. От събраните по делото доказателства е установено, че ищецът е бил собственик на т.а. към м.юли 1994 г. През октомври с. г. е бил проведен търг по отношение на автомобила и същият е бил закупен от трето лице. С оглед на тези безспорни фактически констатации правилно и законосъобразно съдът е приел, че   ищецът не е собственик на т.а. , като собствеността върху него е била придобита в резултат на принудително изпълнение от друго, трето лице. С оглед събраните по делото доказателства не е установено товарния автомобил да е във владение или държане на ответника. Поради това напълно законосъобразно и обосновано съдът е приел, че  предявеният иск за предаване владението върху товарния автомобил – влекач е неоснователен и  недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че е неоснователен и предявеният иск по чл. 59 от ЗЗД , а именно да бъде осъден ответника да заплати левовата равностойност на товарния автомобил. В хода на производството не се е установило намаляване на имуществото на ищеца, обогатяване на ответника, произтичането на обедняването и обогатяването да е от един и същ факт.  

 

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Страните не са претендирали разноски и такива не следва да бъдат присъждани.       

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

ПОТВЪРЖДАВА  решение №  1001/20.12.2011 г.по гр. д. № 4977/2011 г. на  Сливенския районен съд.

 

         Решението не подлежи на  касационно обжалване.

 

 

 

 

                                                

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: