Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   58

                                               гр. Сливен, 13.03.2012 г.

                                        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                                                              мл. съдия: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА                                 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия Светиева въззивно гражданско дело № 17 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно Решение № 787 от 29.11.2011 година, постановено по гражданско дело № 5936 по описа на РС – Сливен за 2010 година, с което е уважен като основателен в една своя част, предявеният от ищеца против ответниците иск с правно основание чл. 109 от ЗС, за преустановяване на  неоснователните им действия, с които пречат на инициатора на процеса да упражнява правото си на собственост върху: самостоятелен обект с идентификатор 67338.520.83.1.1,  с площ 51.54 кв.м., с трайно – предназначение - жилище, построено в поземлен имот с идентификатор 67338.520.83, целия с площ 461 кв., находящ се в гр.С., ул. ”Ж.В.” № * и  върху 1/3 ид.ч. от този поземлен имот, като й осигурят свободно преминаване през намиращата се най – вляво на лицето на поземления имот входна врата за него, като разчистят натрупаните от вътрешната страна на тази врата боклуци и премахнат дървото, с което е залостена тя, да не паркират моторно превозно средство пред нея, както и като предадат ключ на ищцата от другата входна за двора врата - онази, която се намира вдясно от първата, и й осигурят възможност с помощта на ключа тя да я отключва, а също и да преместят кучето, завързано в близост до жилищния имот, на който Д. е едноличен собственик - самостоятелен обект с идентификатор 67338.520.83.1.1 и площ 51.54 кв., като го поставят завързано на отдалечено от жилището и двете входни за двора врати по начин, че достъпа през вратите и до жилищния имот на ищцата, да е необезпокояван. В останалата не уважена част, исковата претенция е отхвърлена като неоснователна и са присъдени разноски.

Въззивникът М.Н.З.  – ответник  в първоинстанционното производство, обжалва решението в позитивната за ищеца част, като го намира за недопустимо, неправилно и необосновано. Посочва, че от събраните по делото доказателства не е възможно да се стигне до безспорен и категоричен извод, че с  действията си е възпрепятствал, който и  да е собственик да ползва имота си по предназначение. Счита, че ако ищцата не е упражнявала своите права на собственик в пълен обем, това не е по причина, за която той да отговаря. Прави оплакване за недопустимост на решението като посочва, че съдебното произнасяне в същността си представлява произнасяне по определяне на режим на ползване на съсобствения имот  и понеже такова искане не е правено, решението в тази му част е недопустимо, тъй  като закона не вменявал в задължение на съда  да  упражнява служебно съдебна администрация. Прави оплакване, че от съда е допуснато процесуално нарушение, свързано с липса на коментар и зачитане на дадени от свидетел показания. Намира, че решението на съда в частта, касаеща действието му свързано с паркирането на МПС  пред лявата врата е несъстоятелно, тъй като лекия автомобил представлява движима  вещ и нейното позициониране в пространството не е трайно установено. Прави оплакване за неправилност на решението като подчертава, че не счита, че кучето  може да е препятствие имота да бъде посещаван и ползван по предназначение. Прави  оплакване, че решението в обжалваната му част е постановено при неточен анализ, следствие неправилно тълкуване на доказателствения материал. Намира, че от доказателствата по делото не се установява, да е налице твърдяното от ищцата  препятствие до степен, че да съставляват пречка тя да ползва имота си по предназначение.

От въззивният съд се иска да постанови решение, с което да отмени като неправилно и необосновано решението на РС – Сливен.

Претендира  се за присъждане  на  направените  по делото разноски.

В срока и при спазване на процедурата по чл. 265, ал. 1 от ГПК, към  подадената  въззивна жалка са се присъединили и са конституирани като въззивници, наред с първоначалния и Й.С.З., С.П.Н. и С.П.Н..   

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, от пълномощника на въззиваемата, е депозиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба се оспорва изцяло, като се твърди, че е неоснователна, а атакуваното решение не страда от посочените в нея пороци и като такова е правилно и законосъобразно. От СлОС се иска постановяване на решение, по силата на което атакувания първоинстанционен съдебен акт да бъде потвърден.

Няма направени от страните  доказателствени искания, по които този съдебен състав да  не се е произнесъл.

В съдебно заседание, редовно призовани въззивниците се явяват лично. Представлява се и от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, които поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и. Съображения са  изложени в представена по делото писмена защита. Направено е искане за присъждане на разноските по делата пред двете инстанции, но списък по чл. 80 от ГПК не се представя.

В съдебно заседание въззиваемата редовно призована не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, която заявява, че оспорва въззивната жалба, като поддържа изложените съображения в отговора. Пледира решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно в обжалваната му част да бъде потвърдено. Претендира за  присъждане на  направените  пред въззивния съд разноски за който  представя списък по чл. 80 от ГПК.  

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивният контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че решението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав на СлОС счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна от гледна точка на фактическата хронология и кореспондира с доказателствения материал, поради което, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания се приемат за неоснователни.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по предявен иск с правно основание чл. 109 от ЗС. По правило негаторният иск предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, отдадено от собственика й. Функцията на иска е да отрече, да предотврати и да премахне последиците от неоснователните действия, поведение и състояния. Искът по чл. 109 от ЗС може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия – т.е  както срещу собственик /съсобственици/ на съседен имот /както е в казуса,/, така също може да е срещу съсобственик, ако при упражняването на своите права той създава ограничения, смущения или заплашване на правото на съсобственика си. Следователно обхватът на иска и ефектът от него, когато е основателен, са твърде широки. При упражняването му ищецът постига не само отричане на основанието за въздействие над неговия имот, но може да постигне и премахване на източника на въздействието чрез съдебна принуда /каквото и в случая се цели/, за да възстанови състоянието на имота такова, каквото то е било преди нарушението, респ. да се  предотвратят ситуации, смущаващи и/или ограничаващи ползването на имота  съобразно правата на собственика. Искова претенция предявена от ищцата срещу ответниците, е допустима и основателна. Следователно негаторният иск за отричане и за премахване на всяко неоснователно действие, въздействие и състояние, което пречи на собственика, смущава и ограничава по друг начин неговото право и правомощията и/или ги застрашава, е допустим като средство за защита на правото на собственост и може да бъде предявен пред съда. Предявяването му не е изключено и правораздавателната компетентност на съда не е отречена. В този смисъл възражението за недопустимост се преценява като несъстоятелно. Оплакването за допуснати от първоинстанционния съд нарушение на  процесуалните правила, отнасящи се до анализа на доказателствата, които са довели до незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение не се възприема като основателно от този  съдебен състав. - Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищците накърнени техни права, правна квалификация на исковите претенции, а именно такива по чл. 109 от ЗС от ГПК.

Въззивната инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно предмета на спора, определил е подлежащите и неподлежащи на доказване относими факти, разпределил е правилно доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. Направил е надлежен доклад и  е осигурил на страните в хода на процеса пълна и равна възможност за участие и защита. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации, които е привел правилно към съответните правни норми. Обсъдил е обстойно всяко от въведените  отбранителни възражения, съблюдавайки стриктно разпределената от него правилно доказателствена тежест и по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи. Същите като  изцяло споделени и от въззивния съд е безпредметно да бъдат повтаряни, предвид ползваната от настоящата инстанция правна възможност по чл. 272 от ГПК.

 При констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна е претендирала и доказала направени пред настоящата инстанция разноски в размер на 300 лева, които следва да й се присъдят.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивникът следва да понесе своите разноски така както са направени.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                     Р     Е     Ш     И  :

                                                  

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 787 от 29.11.2011 година, постановено по гражданско дело № 5936 по описа на РС – Сливен за 2010 година.

 

ОСЪЖДА М.Н.З.  с ЕГН **********, Й.С.З. с ЕГН **********, С.П.Н. с ЕГН********** и С.П.Н. с ЕГН********** ,всички с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Д.Д. ***3, направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 300 лева /триста лева/.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

                                                                

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

                                                           ЧЛЕНОВЕ: