РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 28.02.2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ФЕВРУАРИ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАНАДЕСЕТА година,  в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АТАНАС СЛАВОВ

          ЧЛЕНОВЕ:  ПЕТЯ СВЕТИЕВА

              Мл. с.:  СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря К.И. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от съдия АТАНАС СЛАВОВ в.гр.д.№ 25 по описа за 2012 год., за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на  чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение № 761 от 02.11.2011 год. постановено по гр.д. № 914/2011 г по описа на Районен съд гр.Сливен.

Първоинстанционното решение е обжалвано от ОТВЕТНИКА в първоинстанционното производство ЗПАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” , със седалище и адрес на управление - гр. С., район “Т.”, ул. ”П.” № *, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.208 от КЗ за сумата от 1000 лв. /хиляда/ - частичен иск от сумата общо от 30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка ”домашно имущество”, сключена със застрахователна полица № 2213018848/30.12.2009 г., за претърпени имуществени вреди от настъпило застрахователно събитие “буря”, ведно със законната лихва  от  датата на завеждане на исковата молба 21.02.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата 496.55 лв. - разноски по делото.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Първоинстанциония съд не е обсъдил събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупности и неправилно е приел, че е настъпило застрахователно събитие. И съдът не е взел предвид бездействието на въззиваемия Р.И.Т..

Моли съда да отмени изцяло решението на съда и постанови ново, с което отхвърли предявения иск. Претендиран се и разноски за двете съдебни инстанции.

         В сроковете по чл.263 от ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Моли съда да постанови решение, с което потвърди изцяло първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Във въззивната жалба се правят доказателствени искания. Моли съда да допусне повторна техническа експертиза, като във въззивната жалба не са поставени въпроси към вещото и моли съда да уважи доказателствените искания направени от въззивника от първата инстанция.

         С определение в закрито с.з. от 30.01.2012 год. настоящия съдебен състав е приел, че искането е неоснователно, тъй като първоинстанциония съд се е произнесъл по всички направени от въззивника доказателствени искания на първата инстанция, като ги е допуснал. Съгласно нормата на чл.266 от ГПК на фазата на въззивното производство се допускат доказателства, които са новонастъпили, новооткрити или които не са събрани при допуснати от първоинстанциония съд на процесуални нарушения. В настоя случай искането за събиране на доказателства не попада под хипотезата на чл.266 от ГПК и съдът с цитираното по-горе определение не ги е допуснал.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът, не се представлява от представител по закон или по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК. С писмено становище заявява,че поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.

В съдебно заседание въззиваемия, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържайки изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно. Претендира за направените по делото разноски.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

Въз основа на събраните доказателства, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано изцяло.

В конкретния случай по направеното възражение за амортизацията на застрахованата сграда с оглед нейната възраст следва да се отбележи, че този въпрос не е обусловил правните изводи на първоинстанциония съд.

Съдът е приел, че сградата е била в това състояние към момент ана сключване на застраховката и получаване на застрахователната премия от въззивника. Сградата е била в това състояние към момента на сключване на застрахователния договор. Настъпилото увреждане на застрахованата сграда е в резултат от действието на комплексни фактори, включително и естественото й стареене, но те не изключват причинно следствената връзка между настъпилите вреди и застрахователното събитие.

По отношение на възражението дали сграда е имала нужда от ремонт този въпрос е ирелевантен към правния спор. Към момента на сключване на застрахователния договор въззивника е могъл и е бил длъжен да установи какво е техническото състояние имуществото, което застрахова. Позоваването му на обстоятелства настъпили преди подписване на договора и след настъпване на застрахователното събитие са ирелевантни за спора. Ирелевантни за спора си и наведените възражения относно законността на строителството, липсата на строителни книжа и факта, че никой не живее в него. Стопанисването на имота не е свързано с негово постоянно обитаване и по делото липсват доказателства въззиваемия да не полагал грижи за този имот.

Първоинстанциония съд е изследвал въпросът за наличието настъпило застрахователно събитие, наличие на причинно-следствена връзка между увреждането и застрахователното събитие, както и установяването на действителната стойност на застрахования предмет, с оглед същността на застрахователното обезщетение като заместваща облага. Първоинстанциония съд правилно е разпределил доказателствената тежест, установил правно релевантните факти, правилно е установил на фактическата обстановка по делото и достигнал до законосъобразни правни изводи.

Безспорно по делото е установено , че страните са били в облигационна връзка по силата на сключен договор за застраховка „Домашно имущество”. На застрахованото имущество е причинена вреда вследствие на застрахователно събитие – на 08-09.032010 год. и причинените вреди са в причинно следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Размерът на причинената вреда е установен от приетата СТЕ.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че не са налице отменителни основания и атакуваното решение бъде потвърдено.

По отношение на разноските по делото, тъй като такива не са претендирани от въззиваемата страна съдът не следва и да и присъжда, а направените разноски от въззивника следва да и останат в негова тежест така както са направени.

Съгласно правилото на чл.280 ал.2 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАНА Решение № 761 от 02.11.2011 год. постановено по гр.д. № 914/2011 г по описа на Районен съд гр.Сливен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

 

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: