Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  51

 

                                                гр.Сливен, дата 01.03.2012 г.

                                   

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА                                                                          

                                                                        МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 28 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

                  Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във връзка с чл.146, ал.2 от СК и чл.317 от ГПК.

         Образувано е по подадена на 19.12.2011 г. от ответника в първоинстанционното производство, въззивна жалба, срещу Решение № 1041 от 13.12.2011 г., постановено по гр.д. № 4289 по описа за 2011 г. на СлРС.

         Първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 150 от СК, предявен от И.П.П., със съгласието на неговата майка Р.П.Г. срещу П.И.П., като негов баща, за изменение на издръжка от 50 на 150 лв. месечно, считано от датата на исковата молба – 28.06.2011 г. до настъпването на други причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. С Решение № 1041 от 13.12.2011 г., постановено по гр.д. № 4289 по описа за 2011 г. на СлРС, съдът е уважил частично предявения иск, като е изменил размера на издръжката, определена с  Решение № 1000 от 17.11.2005 г., постановено по гр.д. № 1787 по описа за 2005 г. на СлРС, от 50 на 120 лв. месечно, считано от датата на исковата молба до навършване на пълнолетие от И.П.П. или до настъпването на други причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

          Недоволен от така постановения първоинстанционен акт останал ответникът по гр.д. № 4289 по описа за 2011 г. на СлРС, чийто особен представител с депозираната въззивна жалба обжалва горецитираното решение на районния съд, в частта досежно размера на присъдената издръжка, като счита същия за завишен. Във въззивната жалба се прави оплакване за неправилност и необоснованост на съдебния акт, предвид размера на изменената издръжка. Съдът при постановяване на своя акт нарушил разпоредбата на чл.59, ал.5 от СК, тъй като издръжка в размер на 120 лв. при доход в размер на минималната работна заплата за страната, щял да създава особени затруднения на въззивника. От друга страна необоснован бил и изводът, че въззвиникът следва да участва в издръжката на детето с повече средства от майката.

          От въззивния съд се иска да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд в частта относно размера на присъдената издръжка и вместо него да постанови друго, с което да определи издръжка в размер близък до минималния по закон, като съобрази с това и дължимите от въззивника такси и разноски в производството.

           В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, от процесуалния представител на въззиваемата страна е постъпил писмен отговор. В него се излагат съображения, целящи опровергаване на направените с жалбата оплаквания. Изтъква се, че дали размера на издръжката ще създаде особени затруднения за въззивника или не, е без значение при дела с този предмет.

           От Сл.ОС се иска постановяване на решение, с което първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира се присъждане на разноски.

           В срока за отговор на въззивната жалба, въззиваемата страна е депозирала и насрещна въззивна жалба, докладвана от настоящия състав с определение в открито съдебно заседание от 21.02.2012 г. С нея се обжалва Решение № 1041 от 13.12.2011 г., постановено по гр.д. № 4289 по описа за 2011 г. на СлРС, относно размера на изменената издръжка от 120  лв. до пълния претендиран размер от 150 лв. месечно. Изтъква се,че в тежест на ответника е било да докаже доходите си и предвид липсата на доказателства за възражението, че доходите му са в размер под 500 лв., съдът необосновано взел като база за неговия доход минималната работна заплата за страната. Поради това следвало районният съд да направи извод, че ответникът може да заплаща издръжка в пълния претендиран размер от 150 лв. месечно. С оглед на изложеното моли насрещната жалба да бъде уважена изцяло и да бъдат присъдени разноски на страната за тази инстанция.

          В съдебно заседание, въззнивникът, редовно призован, не се явява, представлява от назначения му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител. Поддържа въззивната жалба и сочи, че е получил препис от насрещната въззивна жалба, но не е подал отговор, тъй като възраженията му срещу нея се съдържат в самата въззивна жалба. Заявява, че е получил определението, ведно с писмения доклад по делото и няма възражения. Пледира жалбата да бъде уважена, а решението изменено досежно размера на присъдената издръжка.

           В съдебно заседание, въззиваемият, редовно призован, не се явява, не се представлява от процесуален представител по смисъла на чл.32, т.1 от ГПК. По делото  е депозирана молба от пълномощника на страната. В нея не се възразява срещу даване ход на делото в отсъствие на страната, като се заявява, че въззиваемият поддържа писмения отговор, няма да сочи нови доказателства и по същество иска въззивният съд с крайния си акт да потвърди, първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. По отношение на насрещната въззивна жалба се изразява становище, че се поддържа изцяло и се претендират разноски.

           Страните не са заявили процесуални или доказателствени искания към съда.

  В изпълнение на разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият състав извърши проверка на депозираните жалби и констатира, че същите са редовни и допустими – отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК; подадени са в срок, от процесуално легитимирани субекти, срещу подлежащ на обжалване акт.

           С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

          При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

           Настоящият състав на Сливенски окръжен съд, намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея.          Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на предявения иск, като такава по чл.150 от СК. Въззивната инстанция счита, че е налице законосъобразно процесуално процедиране, извършено от районния съд, който правилно е квалифицирал претенцията и е дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил е пълна и равна възможност за защита в производството.

           Направените в двете жалби оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след подробно обсъждане на събраните в производството доказателства, достига до същите изводи относно размера на присъдената издръжка. Основното възражение във въззивната жалба е, че съдът не е съобразил нормата на чл.59, ал.5 от СК, тъй като издръжка в размер на 120 лв. би създал особени затруднения за ответника, освен това необосновано районният съд приел, че бащата следва да участва в издръжката на детето с повече средства от майката.

           Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на цитираната разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна на възможностите на задълженото лице. В случая правилно районният съд е отчел, че се касае за непълнолетно лице, чиито нужди са се изменили съществено от определяне на издръжката му с решение на СлРС през 2005 г. През този период от време средствата за задоволяване основните жизнени потребности на детето - храна, облекло, учебни пособия и др. значително са се увеличили. Допълнителен фактор за това е и изменението на икономическите условия в страната през последните години - повишаване цените на стоките и услугите, както и увеличаване размера на минималната работна заплата на 270.00 лева. Преценявайки конкретните потребности на детето, статистическите данни за страната и възможностите на неговите родители, районният съд правилно е определил обща месечна издръжка за И.П.П. в размер на 220 лв. От друга страна, неоснователно е възражението на въззивника, че издръжка в размер на 120 лв. би създавала особени затруднения за него, тъй като съгласно чл. 143, ал. 2, вр. чл. 144 от СК, родителите дължат на ненавършилите си пълнолетие деца такава безусловно, без значение дали това ще създаде затруднение за тях. Ето защо правилно на ответника - родител, неполагащ непосредствена ежедневна грижа за детето, е възложено да участва в издръжката му с месечна сума от 120 лева, размер, съобразен с данните за липса на трудови доходи на ответника през исковия период. Същият е в трудоспособна възраст и следва да предоставя на детето си издръжка, осигуряваща му условия за живот и развитие. Обстоятелството, че към този момент не са установени трудовите му доходи и този размер на издръжката би му създал особени затруднения, е ирелевантно. Безусловния характер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, цели да им се осигурят такива битови условия и средства, които да им гарантират нормален живот и развитие, каквито те биха имали, ако родителите им живееха заедно.

           При определяне размера на издръжката първоинстанционният съд е съобразил разнопосочните изменения на обстоятелствата, които обуславят размера й. От една страна това са увеличените потребности на въззиваемия и особеностите на възрастта му, при която по - бързо нарастват духовните и материалните нужди, респ. разходите по тяхното задоволяване. От друга страна въпреки, че не са установени доходите на въззивника, тъй като той е в трудоспособна възраст и няма данни да е с намалена работоспособност, правилно районният съд е приел, че следва да получава доход поне в рамките на минималната работна заплата за страната от 270 лв. Следва да се отечете и обстоятелството, че въззивникът няма алиментно задължение към друго дете, нито други задължения установени по делото. В този смисъл настоящият съд намира, че доводите на въззивника за необективна и неправилна преценка на неговите материални възможности да дава присъдения размер издръжка на детето И.П.П. са неоснователни. Не е налице и твърдяното съществено противоречие в определяне на дължимия размер издръжка от всеки от двамата родители. Въззивният съд приема, че първоинстанционният съд правилно е определил цялостната месечна издръжка на детето, като прецизно е мотивирал дела на всеки от родителите - 120.00 лева да заплаща бащата, а разликата от 100.00 лева да се поеме от майката, заедно с грижите по отглеждане и възпитание на детето. Този извод е обоснован и правилен, тъй като въпреки, че доходът на майката е по – висок от този, който съдът приема като база за бащата, именно на нея са възложени непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, които предполагат извършване на разходи и в размер по –висок от така определения.

          По отношение на възраженията изложени в насрещната въззивна жалба, настоящият състав намира същите за неоснователни. В жалбата се твърди, че предявеният иск за изменение на издръжка е основателен и доказан в пълния размер от 150 лв. месечно, а в същото време единственото оплакване, което се релевира е относно въпроса за неправилно приложени последици от тежестта на доказване относно приходите на ответника. В исковата молба ищецът е въвел твърдение, че ответникът получава месечни доходи в размер над 500 лв., но не е ангажирал каквито и да било доказателства по въпроса. Особеният представител на ответника е оспорил това твърдение. Съобразно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна носи доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно заради това претендира като настъпили. По принцип доказателствената тежест е за страната, която твърди положителен факт. Ако другата страна посрещне твърдението с отричане, какъвто е настоящият случай, за нея не възниква доказателствена тежест да докаже отричането си. Поради това и правилно районният съд е постановил крайния си акт, съобразявайки последиците от тежестта на доказване, правилно разпределена и съобразена за всяка от страните. Районният съд е приел за недоказан факта, че ответникът получава месечни доходи в размер над 500 лв., поради което не могат и да се приложат правните последици от този факт, а именно искът да се уважи в пълния предявен размер.  Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът – въззивник по насрещната въззивна жалба е следвало да докаже следните предпоставки за уважаване на иск по чл. 150 СК - че ответникът му е родител, нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер, материалната възможност на ответника да дава същия и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка (изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия от издръжка в претендирания размер или увеличаване на материалните възможности на задължения родител.). В този смисъл първоинстанционният съд прецизно при произнасянето си е мотивирал кои предпоставки от изброените са налице, като по въпроса за материалните възможности на бащата е взел за база минималната работна заплата за страната.

        Съобразно изложеното въззивната жалба и насрещната такава се явяват неоснователни. При постановяване на Решението си първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими по спора доказателства, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, правилно е и следва да бъде потвърдено.

         С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и да заплати на въззиваемата страна, сторените от нея за тази инстанция. В отговора на въззивната жалба е заявено искане за присъждане на направените разноски, но поради липса на представени доказателства, че такива са били действително извършени, съдът няма да ги присъди. На основание чл.78, ал.6 от ГПК, въззивникът П.И.П. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Сливенски окръжен съд дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 36 лв.

           Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

 

 

                                                        

 

                                                       Р      Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1041 от 13.12.2011 г., постановено по гр.д. № 4289 по описа за 2011 г. на Сливенски районен съд.

         ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Сливенски окръжен съд, държавна такса за въззивно обжалване в размер на 36 лв. /тридесет и шест лева /.

 

          Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, съобразно чл.280, ал.2 от ГПК.

        

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                          

 

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                            2.