Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 34

 

гр. Сливен, 09.02.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на осми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                        

 

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  29  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано  е решение № 971/30.11.2011 г. по гр. д. №  5732/2011 г. на СлРС, с което е изменена определена с предишно съдебно решение месечна издръжка, която ответникът е следвало да заплаща на  майката и законен представител на малолетно дете, като издръжката е увеличена от 70 на 90 лв.  и искът до пълния му размер до 100 лв. е отхвърлен като неоснователен.

Във въззивната жалба подадена от ответника се твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. За да се обоснове промяна на определена издръжка е необходимо да са настъпили трайни съществени промени в нуждите на детето  и във възможностите на родителите . В хода на съдебното производство пред първата инстанция не са се доказали такива значими изменения в нуждите на детето в сравнение с тези съществували при определяне на издръжката с предходното решение. Твърди се, че в случая не е доказано, а е и без значение заболяването на детето. В същото време от доказателствата е установено, че възможностите на ответника са значително по-ниски от тези съществували по времето, когато е била определена предходната издръжка. Твърди се още, че ответникът полага грижи и за друго дете и се иска  да бъде отменено решението в неговата атакувана част.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор.

 

В с.з.  за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата страна не се явява процесуален представител, постъпило е писмено становище, в което се оспорва основателността на подадената жалба и се моли да бъде потвърдено решението.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

Жалбата е неоснователна. Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че задължението за издръжка на не навършили пълнолетие деца е безусловно и като е отчел възрастта на детето и увеличените му нужди, а от друга страна и доходите на двамата родители,  законосъобразно съдът е преценил, че месечната издръжка за осем годишното дете е в размер на 160 лв.  Обосновано  съдът е приел, че  от тази издръжка бащата следва да заплаща 90 лв., а останалата сума от 70 лв. да бъде заплащана от майката, тъй като тя полага и преките грижи по отглеждане на детето. От постановяването на предходното решение за изменение на издръжката е нараснал размера на минималната работна заплата и обосновано е прието, че са нараснали не само нуждите на детето, но и доходите на родителите. Определеният размер на издръжката не надвишава значително минималния, поради което не отговаря на действителното положение твърдението, че не са настъпили трайни съществени промени в нуждите на детето и във възможностите на родителите

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение №  971/30.11.2011 г. по гр. д. № 5732/2011 г.на Сливенския районен съд.

        

         Решението не подлежи на  касационно обжалване.

 

 

 

 

                                                

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: