Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 49

гр.С., 16.03.2012 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                                                           мл.съдия: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдия Светиева въззивно гражданско дело № 31 по описа за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано решение № 1014 от 22.12.2011 година, постановено по гр. дело № 5001 по описа на РС- Сливен за 2011 година, в частта с  която предявения положителен установителен иск за собственост, с правна квалификация  чл. 124, ал. 1 от ГПК за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 1/2 идеална част от правото  на  собственост  върху целия поземлен имот и построените в него сгради е отхвърлен като  неоснователен и недоказан.

С въззивната жалба се атакува решението в отхвърлителната му част, като се  релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част и се аргументират такива, сочещи, че то е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване от въззивния съд на ново по същество, уважаващо иска изцяло. Претендира се за присъждане  на направените по делото пред инстанциите разноски.

Във въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания.

 В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, пред първоинстанционния съд е депозиран писмен отговор, в който са изложени аргументи и съображения, целящи  опровергаване на  всяко от въведените с жалбата  оплаквания. Въззиваемата  страна  намира, че въззивната жалба е неоснователна. Счита, че първоинстанционното  решение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, поради което  претендира  за потвърждаването му.

Въззиваемите не са направили  доказателствени или процесуални искания.

Насрещна въззивна жалба не е подадена в предвидения и предоставен срок.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът не се явява е не се представлява. От процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, е заявено писмено становище, съгласно което въззивната жалба се подържа и се  претендира за уважаването й.

 В съдебно заседание въззиваемите, редовно призовани, не се явяват и не  се представляват. Становище по същество пред въззивната инстанция от въззиваемите няма изразено.

След докладване на жалбата от страните не са направени възражения

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивният контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните пред инстанциите доказателства, намира, че обжалваното решение  е  неправилно.

Този съдебен състав на СлОС счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е точна от гледна точка на фактическата хронология и кореспондира с доказателствения материал, поради което, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Въззивният състав не споделя  правните изводи на РС, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания възприема и споделя изцяло, намирайки ги за  основателни.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по предявен положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК  и искане по чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт. Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права, правна квалификация на предявения иск.

За да се произнесе и да приеме този иск за частично основателен, първоинстанционния съд е подложил на обсъждане установените факти и обстоятелства и е мотивирал извод, че ищцата, която съгласно правилата на процеса, е следвало да докаже по несъмнен и категоричен начин отблъскването на владението на останалите съсобственици – ответниците, като установи, че твърдяната промяна в намерението и е била външно обективирана и доведена до тяхно знание, не е ангажирала доказателства в тази насока. Именно поради това първоинстанционния съд е приел, че ищцата не е съумяла да докаже в хода на развилото се  производство извършване на действия, които да манифестират промяна в намерението й да владее 1/2 идеална част от целия имот само за себе си, противопоставяне на останалите съсобственици, отблъскване на тяхното владение. Мотивирал е извод, че по този  начин иска за придобиване правото на собственост върху 1/2 идеална част от целия процесен недвижим имот по силата на давностно владение е неоснователен и недоказан. По отношение на втората постройка в имота - сграда с идентификатор 67338.513.65.2 с площ от 29 кв.м., брой етажи:1, първоинстанционния съд е приел, че по делото няма данни кога е построена същата, а от там, че  тя е съществувала към момента на сключване на договора за покупко-продажба от 1959 година и тъй като не е предмет на този договор, съдът приема, че по наследяване ищцата и наследодателят на ответниците притежават равни части от правото на собственост върху нея. Воден от тези свой констатации и съображения първоинстанционния съд е счел за безспорно установено по делото, че ищцата е собственик на 2/5 иделни части  от дворното място, на  1/2  иделни части от първия жилищен етаж на сграда с идентификатор 67338.513.65.1 с площ от 130 кв.м. , от таванските и избени помещения на сградата и 1/2 иделни части от сграда с идентификатор 67338.513.65.2 с площ от 29 кв.м., брой етажи: 1, в качеството й на наследник по закон на Н.И.Л.. До този размер исковата претенция по чл. 124, ал.1 от ГПК е приета за основателна и уважена, а в останалата й част – отхвърлена като неоснователна и недоказана. По отношение на искането за отмяна на нотариален акт №12, том ІV, нот. дело №1306 от 1959 година, първоинстанционния съд е направил коментар на становището за неоснователността му, посочвайки, че този нотариален акт отразява сключен договор за покупко - продажба на недвижим имот, който не е развален по съдебен ред и като такъв е породил съответното вещно-транслативно действие, което първоинстанционния съд е зачел при разрешаване  на развилия се пред него спор. Посочил е, че разпоредбата на чл. 537, ал. 2 от ГПК касае отмяна на констативните нотариални актове, какъвто в случая не е налице.

Настоящия съдебен състав не споделя така  изложените от първоинстанционния съд аргументи и съображения,обусловили постановяването  на  обжалваната част от решението. Намира ги за материално  незаконосъобразни и необосновани, а развитите  във въззивната жалба оплаквания за основателни. За да достигне до изложения последен извод, въззивния съд, констатира, че първоинстанционният съд е направил неправилна оценка на събраните по делото доказателства, рефлектирало върху правилността при установяване и възприемане на част от правнорелевантните факти. Този съдебен състав  на  въззивния съд намира, че решаващия състав на СлРС без да се мотивира изцяло е игнорирал факти, установяващи се със събрани по делото  писмени доказателства. Не е налице обсъждане на фактите, установяващи се от удостоверението на Община Сливен от 1997 година, от което е видно, че спогодбата от 1991 година е била основание в разписния лист да се запише имотът като наследствен между ищцата и Н.Н. - наследодател на ответниците. Именно посредством това прието от СлРС доказателство се установява факти, имащи особено значение за манифестиране намерението на ищцата да владение половината от процесния имот като наследница с равен дял на другия наследник, явяващ се наследодател на  ответниците по делото. Наред с това, отразеното в удостоверението за данъчна оценка деклариране на имота при равни дялове, е още една индиция за манифестиране намерението на ищцата да владение половината от процесния имот в каквато насока е следвало да се цени и това от некоментираните от първоинстанционния съд, но  събрани  от него  писмени доказателства. Следвайки логиката  досежно  този  от правно релевантните факти  е наложително  да се  подчертае, че при игнориране от СлРС на посочените писмени доказателства  неправилно е дадено предимство на показанията на свидетелите на ответниците, които установяват предимно ползването на имота, но не и факта на владение, за разлика от показванията на свид. Е., даваща показания, от които е видно, че е наясно с отношенията между ищцата и брат й и е запозната с причините, поради които е подписана спогодбата от 1991 година. Точната и прецизна преценка на доказателствата по делото, дава основание да се приеме по един категоричен и недвусмислен начин, че след подписването на спогодбата от 1991 година, наследодателят на ответниците Н.Н. се е отказал от правата си по нотариален акт от 1959 година и се е съгласил имотът да се счита като наследствен между двамата,при равни дялове. С това инкорпорирано в подписаното от него споразумение  изявление, наследодателя на ответниците е дал съгласие ищцата да владее имота като съсобственик на 1/2 идеална част. След подписването на коментираната спогодба ищцата и наследодателят на ответниците са започнали да владеят имота като съсобственици при равни дялове. Между тях е имало разбирателство, което е продължило и след неговата смърт, тъй като ответниците са знаели за спогодбата, подписана от техния наследодател. Ищцата манифестирала намерението си да свои половината от процесния имот, записвайки се като неин съсобственик в разписния лист по силата на спогодбата от 1991 година и е декларирала и заплащала данъците за половината от имота. Ответниците по никакъв начин не са оспорили спогодбата от 1991 година  и с поведението си не са демонстрирали и манифестирали промяна във владението, установено и осъществявано от техния наследодател до смъртта му през 1997 година. Владението на ищцата е продължило така, както е започнало през 1991 година и към 2001година вече е изтекъл 10-годишния давностен срок, по силата на който ищцата е придобила собствеността на владяната половина от имота. С придобиването на половината от имота от ищцата по давностно владение, ответниците са изгубили собствеността върху идеалната част от двора и втория етаж над полагащата се на наследодателят им половина като наследник на родителите си. Давностното владение на ищцата не е било смущавано по никакъв начин от ответниците. Едва през последните две години между страните са възникнали недоразумения като първото от тях  е свързано с недоволството на ищцата, от определеното й обезщетение за отчуждената част от двора, изчислено на база по-малка част от половината, а второто е възникнало през изминалата година, когато ищцата е сложила допълнителна секретна брава на една от преходните врати между двата етажа. Изложеното очертава допуснатото от първоинстанционния  съд нарушение, изтъкнато чрез оплакване във въззивната жалба и изразяващо се в   неправилно  приложение  на материалния закон - чл.79 и чл.99 от ЗС. Следва  да  се  подчертае, че независимо от придобитата чрез покупко - продажба идеална част от процесния имот, наследодателят на ответниците е могъл да се откаже от тази собственост по няколко начина - чрез писмен отказ, вписан по надлежния ред или чрез отстъпване и/или изгубване на владението, което след изтичане на давностния срок дава основание имотът да бъде придобит от друг, какъвто в казуса се  установи, че е ищцата. Фактът, че договорът за продажба не е развален по предвидения от закона  ред, не е пречка ищцата да придобие имота, предмет на тази сделка, след като са налице условията на чл.79 и 99 от ЗС. Именно такова изгубване на собствеността    е    налице    в  настоящия    казус. Със  спогодбата от 1991 година, наследодателят на ответниците -  Н.Н. доброволно е отстъпил владението на половината от прехвърленото му с нот.акт от 1959 година в полза на сестра си. Спогодбата от момента на сключването й, сама по себе си не променя правата на наследодателя на ответниците, придобити чрез поменатата правна сделка, но се явява основание за започване и поставя начало на владение от страна на ищцата на отстъпената й част. От този момент, по силата на спогодбата, имаща силата на закон за споразумелите се ищцата се възприема, респ. се счита за собственик с равни права с тези на брат си -наследодател на ответниците, което и е манифестирала по един явен и несъмнен начин. Казуса касае съсобствен имот и понеже ищцата живее в чужбина и не може да ползва постоянно имота, следва  да  се подчертае, че фактическото ползване на имота не променя изложените по-горе изводи за осъществявано владение от ищцата върху половината от имота.В случая определящо е намерението на ищцата за своене на 1/2  идеална част като наследница. Като съсобственик на част от имота, тя е осъществявала фактическа власт върху имота лично и чрез ответниците, които са държали нейната идеална част за нея.Потвърждение на това е фактът, че когато тя се е прибирала в Бъргария, ответниците са й освобождавали всички стаи от първия етаж. Казуса налага да  бъде акцентирано на последното като  се  подчертае, че ако съсобствеността върху един недвижим имот е възникнала от наследяване, се приема, че упражнявайки фактическа власт върху целия имот, сънаследникът владее своята идеална част и държи частите на останалите сънаследници. т.е бикновеното неползуване на имота не води до изгубване на правото на собственост, тъй като неупражняването на фактическа власт върху съсобствения имот, само по себе си, не представлява отказ от права. Следователно за напусналата пределите на страната ищца важи изложеното по горе правило, тъй като  поне за един от сънаследниците е важало правилото, че упражнявайки фактическа власт върху целия имот, сънаследникът владее своята идеална част и държи частите на останалите сънаследници.

Предвид изложеното се  налага извода, че  са  налице условия за уважаване  на предявения положителен установителен иск за собственост, тъй като ищцовата страна е доказала  напълно основанието / наследство и давностно владение/   на претенцията си в заявения размер, а именно да размер на 1/2  идеална част от правото на собственост върху целия поземлен имот и построените в него сгради. Следователно исковата  претенцията в обжалваната част е неправилно отхвърлена, тъй като същата по изложените по- горе съображения се  противно на приетото от първоинстанционния съд се явява изцяло основателна  и  като  такава  е  следвало  да  бъде  уважена.

Поради всичко изложено въззивният съд намира, че ищцата е доказала напълно основанието на претенцията си на собственица по наследство и давност върху 1/ 2 от процесния  имот.

Щом правните изводи на двете инстанции се разминават, въззивният съд счита, че въззивната жалба следва да бъде уважена, а решение в обжалваната му част - отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което положителния установителен иск  да бъде уважен и в отхвърлената от първоинстанционния съд част, като бъде признатото ,че ищцата е собственик по наследство и давностно владение допълнително и над признатото с решението на първоинстанционния съд ,т. е  на 1/2 идеална част от втори етаж от  построената в имота еднофамилна жилищна  сграда  на два  етажа., както и  на 1/10 идеална част от дворното място, придобито по давностно владение, по които начин предявения от ищцата иск се уважава в пълния претендиран размер.

С оглед изхода от произнасянето и направените искания от двете страни  за  присъждане  на  разноски, отговорността за тях трябва да преразпредели по правилата на процеса, което налага първоинстанционното решение  да бъде отменено и в частта, с която на  ответника са присъдени разноски в размер  на 650 лева.

За двете инстанции, съобразно правилата на процеса на въззивника се следват разноски, изчислени като възлизащи общо на сумата 435.72 лева, която въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати.

Въззиваемата страна, по правилата на процеса понася разноските си за двете  инстанции, така както са  направени.

 Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                   Р     Е     Ш     И  :

                                                             

ОТМЕНЯ решение № 1014 от 22.12.2011 година, постановено по гр. дело № 5001 по описа на РС- Сливен за 2011 година, в частта с  която е отхвърлен като  неоснователен и недоказан предявения положителен установителен иск за собственост, с правна квалификация  чл. 124, ал. 1 от ГПК за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 1/2 идеална част от правото  на  собственост  върху целия поземлен имот и построените в него сгради, в частта, с която  ищцата П.И.Н. – Д. е осъдена  да  заплати  на всеки от ответниците К.Д.Н. и Б.Н.И. по сумата 1440 / хиляда четиристотин и четиридесет лева/, представляваща направени по делото разноски и ВМЕСТО НЕГО

 

                                            П О С Т А Н О В Я В А:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Д.Н.  с ЕГН ********** и Б.Н.И. с ЕГН **********, и двете с адрес ***, че П.И.Н. – Д. с ЕГН **********,*** *-*-* е собственик по наследство и давностно владение на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 67338.513.65 /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин и тринадесет точка шестдесет и пет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С., одобрени със Заповед №РД-18-31/19.04.2006г. на изп. директор на АК, с адрес: гр.С., ул. ”А.”*, площ 301 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./; съседи: 67338.513.67, 67338.513.62, 67338.513.64, 67338.513.88, на 1/2 идеална част от построената в имота еднофамилна жилищна сграда на два етажа с идентификатор 67338.513.65.1 /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин и тринадесет точка шестдесет и пет точка едно/  с площ от 130 кв.м., на 1/2 идеална част от избеното и таванско помещения в сградата, както и на 1/2 идеална част от построената в имота едноетажна жилищна сграда с идентификатор 67338.513.65.2 /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин и тринадесет точка шестдесет и пет точка две/ с площ от 29 кв.м.

 

За правна сигурност в изложения последен диспозитив от решението  на СлОС, е инкорпорирано позитивното за ищеца присъждане по необжалваното от страните  в тази част й влязлото в сила решение № 1014 от 22.12.2011 година, постановено по гр. дело № 5001 по описа на РС - Сливен за 2011 година.

 

ОСЪЖДА К.Д.Н.  с ЕГН ********** и Б.Н.И. с ЕГН **********, и двете с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.И.Н. – Д. с ЕГН **********,*** *-*-* направените по делото пред двете инстанции  разноски в общ размер на сумата 435.72 лева /четиристотин тридесет и пет лева и седемдесет и две стотинки/.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

                                                                   

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                            2.