РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 19.03.2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ДВАДЕСЕТ И ОСМИ ФЕВРУАРИ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАНАДЕСЕТА година,  в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АТАНАС СЛАВОВ

          ЧЛЕНОВЕ:  ПЕТЯ СВЕТИЕВА

              Мл. с.:  СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря М.Т. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от съдия АТАНАС СЛАВОВ в.гр.д.№ *85 по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е въззивно и се провежда по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение № 999 от 14.12.2011 год. постановено по гр.д. № 4729/2011 г по описа на Районен съд гр.Сливен от ОТВЕТНИКА в първоинстанционното производство М.Т.М. с ЕГН:**********с постоянен адрес с.Д. общ.С. ул.”Д.Д.” № * , чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Д. Д. О. *** е уважен предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК.

С атакуваното Решение първоинстанциония съд е уважил предявения иск от М.М.Т. *** офис № 5 чрез адв. Г.М. *** процесуален представител на въззиваемия по реда на чл.32 от ГПК против въззивницата, с което е признал за установено по отношение на страните по делото, че М.М.Т. е собственик на ½ идеална част от следния недвижим имот, а именно: Дворно място представляващо УПИ-ХІІ – 63 в кв.5 по плана на с.Д. целият с площ от 880 кв.метра при граници :север – УПИ- І 62 и УПИ-ІІ-61 , изток УПИ-V-58, юг-УПИ ХІІ-64 и запад-улица, ведно с построените в имота, масивна жилищна сграда на един етаж, състоящата се от четири стаи и едно сервизно помещение със застроена площ 99 кв. метра, масивен гараж със застроена площ 24 кв. метра и масивна стопанска постройка със застроена площ от 24 кв. метра.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е постановено при процесуални нарушения и при липса на правен интерес от търсената защита. Твърди, първоинстанционото решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като тя никога не е оспорвала собствеността на ½ идеалната част. Твърди, че не са събрани доказателства, въззивницата да е оспорвала собствеността на имота на въззиваемия, което е от съществено значение за разрешаване на правния спор.

Моли съда да отмени изцяло решението на съда и постанови ново, с което отхвърли предявения иск.

         В сроковете по чл.263 от ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно.

Във въззивната жалба се правят доказателствени искания, за събиране на гласни доказателства и искания по чл.176 от ГПК, които не са допуснати, тъй като не попадат под хипотезата на чл.266 от ГПК исканите доказателства не са новонастъпили, новооткрити или не са събрани от първоинстанциония съд вследствие на допуснато процесуални нарушения.

В съдебно заседание, въззивницата редовно призована, явява се лично и се представлява от представителя си по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК адв. Д.О. *** поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.

В съдебно заседание въззиваемия, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, адв. Г.М. ***, който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържайки изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно. Претендира за направените по делото разноски.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. 

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено във всичките му части.

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано изцяло.

 

Мотивите на решаващия съд за да постанови обжалвания съдебен акт, е че процесния имот е придобит от страните по делото по наследство от М. Т.М. *** поч. на 01.08.1972 год. и Ж. М. *** поч. на 20.10.1995 год., въззиваемия М.М.Т., като техен син и законен наследник по низходяща линия, а въззивницата М.Т.М., по низходяща линия на заместване като дъщеря и законна наследница на своя баща Т. М.Т. *** поч. на 12.09.2008 год. син на наследодателите.

Съгласно правилата на наследяването визирани в нормите на ЗН страните по делото са придобили по наследствено правоотношение по една втора идеална част от процесния имот представляващ Дворно място представляващо УПИ-ХІІ – 63 в кв.5 по плана на с.Д. целият с площ от 880 кв.метра при граници :север – УПИ- І 62 и УПИ-ІІ-61 , изток УПИ-V-58, юг-УПИ ХІІ-64 и запад-улица, ведно с построените в имота, масивна жилищна сграда на един етаж, състоящата се от четири стаи и едно сервизно помещение със застроена площ 99 кв. метра, масивен гараж със застроена площ 24 кв. метра и масивна стопанска постройка със застроена площ от 24 кв. метра.

По отношение на направените възражения, че постановеното Решение е недопустимо, тъй като е постановено при липса на правен интерес от търсената защита. Настоящия съдебен състав намира, че направеното възражение е неоснователно. Предпоставка за допустимост на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК е наличието на интерес от установяване на твърдяното право поради оспорването му. В исковата молба въззиваемия твърди, че въззивницата оспорва правото му на собственост и прави опити да не го е допуска до имота. Безспорно е, че при предявен установителен иск /без значение дали е положителен или отрицателен/, наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. В случая правния интерес на въззиваемия се извлича от изложените от него обстоятелства в исковата молба, че неговото право се оспорва, което от своя страна обуславя наличието на правен интерес.

Наличието на правен интерес е налице при наличието на правен спор за принадлежността на правото на собственост с лицето, посочено като ответник, доколкото изрично въззиваемия е посочил в исковата молба, че се оспорва твърдяното от него право на собственост.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че не са налице отменителни основания и въззивната жалба следва да не бъде уважена, като атакуваното решение бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Въззиваемата страна е претендирала разноски, но доказателства за такива не са представени и съдът не следва да присъжда такива.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивницата следва да понесе своите разноски така както са направени.

Съгласно правилото на чл.280 ал.2 от ГПК, тъй като данъчната оценка на целия имот е 2 558,33 лева, а претендираното право е в половината размер, то настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВРЪЖДАВА Решение № 999 от 14.12.2011 год. постановено по гр.д. № 4729/2011 г по описа на Районен съд гр.Сливен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

 

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване

.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: