Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № …

 

гр.Сливен, дата 09.04.2012 г.

 

                                              В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА                                                                                                                                                     

                                                                        МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова  въззивно гражданско дело № 33 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

           Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

          Образувано по подадена от ответника в първоинстанционното производство, въззивна жалба против Решение № 910 от 17.11.2011 г. постановено по гр.д. № 3687 по описа за 2011 г. на Районен съд – гр.Сливен. С атакуваното решение, съдът е уважил исковата претенция с правно основание чл.422, ал.1 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК, като е признал за установено между страните, че С. Д. В. дължи на „Т. – С. ЕАД, сума в размера на 272,09 лв., представляваща ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2008 г. до 31.01.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 13.04.2011 г. до окончателното й изплащане, както и направените по ЧГД № 2284/2011 г. на СлРС разноски в размер на 25 лв., както и сума в размер на 56,71 лв., представляващ мораторна лихва за забава, изтекла към 29.03.2011 г.

          Недоволен от така постановеното решение останал ответникът в първоинстанционното производство. В жалбата си до съда, въззивникът обжалва изцяло цитираното решение на СлРС. Жалбоподателят прави оплакване за нарушения на материалния и процесуалния закон, от страна на првоинстанционния съд, поради което постановеното от него решение било неправилно и необосновано. Аргументите, които излага са за недопустимост на решението в едната му част, тъй като съдът е приел, че се дължат суми за топлинна енергия отдадена от отоплителни тела, а в исковата молба претенцията на ищеца била за заплащане на топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, сума мощност и услуга дялово разпределение. Освен това в решението не били посочени отделно по пера сумите, които общо формират претендираната главница. От друга страна, счита решението за неправилно, тъй като ищецът не е доказал основателността на претенцията си и по – конкретно не било доказано сключването на договор между ищеца и ответника за доставка на топлинна енергия, а представеният от дружеството Протокол от Общото събрание на етажната собственост бил порочен по подробно изложените в жалбата съображения. От друга страна се възразява, че ищецът не бил доказал как е определил редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия, нито бил доказал, че Общите условия на дружеството ищец са влезли в сила, респ. са приложими към настоящия случай. Възразява се също така и по отношение на факта дали ищецът е доказал, че е спазвал нормативните изисквания на закона за подаване на топлинна енергия по график, като твърди, че това обстоятелство е от съществено значение за производството, но въпроса е останал неизследван от съда. Възразява, че посочената от ищцовото дружество сметка извлечение не е подписана от компетентно лице, поради което не следвало да бъде кредитирана при постановяване на решението по делото. В жалбата въззивникът твърди, че всички изложени до тук възражения били направени още с отговора на исковата молба, но тъй като съдът не ги взел предвид, това довело до постановяване на необоснован и немотивиран съдебен акт, което само по себе си било основание за отмяната му. Във връзка с процесуалните нарушения допуснати от районния съд, жалбоподателя изтъква, че те се изразяват в неправилно приемане и кредитиране по подробно изложените в жалбата съображения на съдебно-техническата експертиза по делото, представения Протокол от Общото събрание на жителите в блок режим на етажна собственост от 10.02.2009 г., както и справка - извлечение по сметка 4114. В резултат на това съдът достигнал до неправилен извод за дължимост на претендираните от ищеца суми. Липсата на договорни отношения между страните изключвала дължимостта на каквито и да било суми. Оспорва се правилността на  изготвената по делото експертиза. Въз основа на изложеното моли съдът да се произнесе с акт, с който да отмени атакуваното решение на районния съд и вместо него да постанови друго по същество, с което да отхвърли предявения иск.

          Във въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания.

          В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, от въззиваемата страна не е постъпил писмен отговор.

          В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява

          В съдебно заседание, въззиваемият, редовно призован, не се явява, не се представлява. В деловодствто на окръжния съд е депозирано писмено становище от процесуалния представител на въззиваемото дружество. В него заявява, че не се противопоставя да бъде даден ход на делото. По същество оспорва въззивната жалба, считайки я за неоснователна и пледира въззивният съд с крайния си акт да потвърди, първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски за тази инстанция.

          Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК; подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на въззивно обжалване акт.

          С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

          При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

          Настоящият състав на СлОС намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и окончателните правните изводи изложени в обжалваното съдебно решение, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

            Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на иска. Въззивната инстанция счита, че е налице законосъобразно процесуално процедиране от страна на районния съд, който е дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита. Въведените с жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след обсъждане на всички обстоятелства по делото, достига до същите изводи относно съществуването на претендираното от ищеца вземане.

           

 

 

 След снабдяване на въззиваемото дружество със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, длъжникт е подал възражение. В срока по чл.415 от ГПК, кредиторът предявил осъдителен иск за установяване на вземането си в размер на 273,13 лв., представляващо главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2008 г. – 31.01.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 13.04.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 56,71 лв., представляваща мораторна лихва за забава, изтекла към 29.03.2011 г.

            В исковата молба се въвеждат твърдения, че вземането на ищеца произтича от ползвана, но незаплатена топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, сума мощност и сума за услугата дялово разпределение. Съответно на въведените твърдения, с решението съдът е признал, за установено между страните, че се дължат претендираните от ищеца суми. В този смисъл е неоснователно твърдението на въззивника, че атакуваното решение е недопустимо, като постановеното по непредявен иск. Аргумент за това се извежда и от факта, че решението е постановено изцяло в съответствие с кредитираната топлотехническа експертиза, от която е видно, че в присъдени суми не се включват такива за топлинна енергия отдадена от отоплителни тела. Неоснователно е и другото възражение на въззивника, че липсвало посочване в решението на отделните суми, които формират главницата по пера. Изчерпателното посочване и разбивка по месеци на отделните суми по пера, които формират общото претендирано задължение, е налице в приетата експертиза. Посочването им по пера в самото решение не е необходимо, тъй като сумата е търсена общо от ищеца и по същия начин е присъдена от съда. От друга страна са неоснователни и възраженията, изложени във въззивната жалба, че в тежест на ищеца е било да докаже наличие на индивидуален договор за доставка на топлинна енергия, тъй като с оглед на нормативната уредба, действала към процесния период, не е било предвидено сключване на индивидуални договори, а в случая са действали общите условия за продажба на топлинна енергия с гореща вода от „Т. – С.” ЕАД. Установено е, че е налице сключен договор между търговецът, извършващ дяловото разпределение, надлежно избран от Общото събрание на етажните собственици. Поради това правилно съдът е приел за неоснователно възражението на въззивника – ответник за недължимост. В случая не е необходимо дружеството, доставящо топлоенергия да сключи индивидуални договори с всеки ползвател на тази услуга, а отношенията между тях се уреждат на базата на общите условия, като потребителите имат възможност в 30 дни след  влизането в сила, ако не са съгласни с общите условия, да внесат в топлопреносното предприятие заявление, в което да предложат специални условия. На основание чл.153, ал.6 ЗЕ и доколкото сградата е в режим на етажна собственост въззивникът е потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, поради което дължи заплащането й. Количеството топлинна енергия отдадено от сградната инсталация се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. При наличието на решение на мнозинството от собствениците и носителите на вещни права в сграда - етажна собственост за присъединяването й към топлопреносната мрежа, Законът за енергетиката допуска отказ от ползването на топлинна енергия в индивидуалните имоти, като тогава собствениците и носителите на вещно право на ползване не заплащат за потребление на топлинна енергия в тях, т.е. не заплащат топлинна енергия за отоплителни тела - радиатори. Отказът се изразява в преустановяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите чрез монтираните на тях термостатни вентили, тъй като чл. 153, ал. 5 от ЗЕ не предоставя право на потребителите да извършат физическото отделяне на отоплителните тела от сградната инсталация. Отказ на въззивника изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост не е допустим, защото всички съсобственици трябва да поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация. При съсобствените вещи в сгради - етажна собственост, след като всички обитатели участват в ползите им, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, така те трябва да участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация. В този смисъл са неотносими, изложените във въззивната жалба възражения, че протокола от общото събрание на етажните собственици в процесната сграда от 10.02.2009 г. не следва да се кредитира по делото, тъй като пълен отказ от ползване на топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само в хипотезата на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ - чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда от абонатната станция, когато две трети от собствениците и титулярите на вещно право на ползване не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и декларират писмено това пред топлопреносното предприятие, което е длъжно в срок до 15 дни след постъпване на заявлението да извърши исканото прекратяване.

            Правилно въззивникът е отбелязъл, че тежестта на доказване относно безспорността и правилността на начислените суми е върху ищеца. Неоснователно е обаче възражението му, че това не е било сторено пред районния съд, предвид приетата и кредитирана от съда топлотехническа експертиза. Правилно районният съд е взел предвид заключението на вещото лице и настоящата инстанция намира, че не са налице обстоятелства, които да налагат тя да бъде изключена от доказателствата по делото. Вещото лице я е изготвило добросъвестно и компетентно, а изложените в жалбата възражения са голословни. Именно от заключението на вещото лице се установява методиката за изчисляване на  дължимата сума, което е взето предвид от решаващия районен съд. Неоснователно е и възражението за наличие на процесуално нарушение, изразяващо се в кредитиране на представеното от ищеца справка - извлечение по сметка 4114, тъй като била негодно доказателство. Тази справка с надлежните подписи е била представена по ч.гр.д.2284/2011 г. по описа на Сливенски районен съд, приложено и прието по настоящото производство като писмено доказателство, поради което правилно е била кредитирана от първоинстанционния съд.

             От доказателствата по делото се установява несъмнено, че през спорния период въззиваемото дружество е престирало родовоопределена “вещ” според общите условия, като нейният вид, количество и предназначение са  установени  върху документален носител, представен по делото. Безспорно е, че ответникът е собственик на имот, за който е начислена топлинна енергия. Страните в производството са страни и по ненаименован договор с предмет доставка на топлинна енергия. Липсват доказателства, мотивиращи извод, че няма фактическо престиране към сградата, в която се намира имота ползаван от въззивника. Така за въззиваемия, като ползвател по смисъла на закона, се поражда съответстващото насрещно задължение – да заплати цената. Не се доказа в производството вземането да е било погасено чрез някой от законоустановените способи /с изключение на част от вземането, за която ответникът с отговора на исковата молба е направил възражение за погасяване по давност, респ. е последвал отказ от иска за тази част от страна на ищеца/, поради което е дължимо от страна на въззивника – ответник и съществуването му следва да се признае за установено между страните. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

            По отношение на останалите възражения, изложени във въззивната жалба, те са били направени в производството пред районния съд чрез отговора на ответника. Първоинстанционният съд подробно и  задълбочено ги е анализирал, като е приел, че те са неоснователни. Мотивирал е изводите си въз основа на правилно приложение на относимите към спора материалноправни норми. Настоящият състав споделя съображенията му във връзка със съществуването и характера на правоотношенията между страните, както и тези, относно вида и размера на задължението на ответницата. Въззивният съд напълно споделя и възприетото от районния съд, относно обстоятелството налице ли е писмен договор между страните на база Общите условия и задължение на въззивника да заплаща топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и сума мощност, съобразена ли е реалната консумация на топлинна енергия и правилно ли е начисляването й по експертизата на вещото лице за този абонат. Предвид настъпилия ефект на преклузията по отношение на соченето на нови факти и обстоятелства и събирането на допълнителни доказателства, тези изводи не се променят във въззивната фаза на производството.

              С оглед на изложеното и при констатирано съвпадение между правните изводи на двете инстанции, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено.

              Предвид изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и да заплати на въззиваемата страна, сторените от нея за тази инстанция в размер на 200 лв.

               Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

 

                                                                       

                                                          Р      Е     Ш     И  :

 

                ПОТВЪРЖДАВА Решение № 910 от 17.11.2011 г. постановено по гр.д. № 3687 по описа за 2011 г. на Районен съд – гр.Сливен.

                ОСЪЖДА С. Д. В., ЕГН ******, с постоянен адрес: гр.С., ул. „Д. Ц.” № ***, да заплати на „Т. С.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление адрес: гр.С., бул. „С. К.” № **, направените разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 200 лв. / двеста лева /.

                 

                 Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.

  

 

                                                                           

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                           

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                         2.