Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 72

гр. Сливен, 16.03.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

   ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

        Мл.с.КРАСИМИРА КОНДОВА                                                                                                     

при  секретаря М.Т., като разгледа докладваното от младши съдия Кондова въззивно гр.  д.  N 35 по описа за 2012 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета  ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на трима от ответниците в първоинстанционното производство, а именно  И.Ж.Е., Р.Г.Е. и Г.И.П. ***, чрез процесуалния им представител по пълномощие, с която се атакува Решение № 68/28.10.2011г., постановено по гр.д. № 99/2009г. на РС Котел.

С Определение от 09.06.2010г., държано в открито съдебно заседание, състав на КРС е конституирал като ответник в производството, съгл.чл.227 ГПК К.Ж.С. ***, в качеството й на правоприемник на ответника Ж.И. Е., починал в хода на производството пред първата инстанция.

С обжалваното решение КРС е уважил  предявения от ищеца Ж.Ж.Е. ***, като е обявил нищожност  на двустранна сделка, обективирана в нотариален акт № 63, том ІІ, нот.д. № 538/1995г. на РС-Сливен, с която Ж.И. Е. на 22.02.1995г., като пълномощник на Н.Ж. Е., починала на 01.02.1995г. прехвърлил срещу задължение за издръжка и гледане на И.Ж.Е., собствената преди датата на смъртта на Н. Е. ½ ид.част от недмижим имот, находящ се в с.Седларево, общ.Котел и подробно описан в решението, поради липса на представителна власт на прехвърлителя и съгласие от страна на наследниците на Н. Е., която към момента на изповядване на сделката – 22.02.1995г. била починала. Със същото решение съда е обявил нищожност и на последващите две сделки с имота в частта им до ½ ид.част от него, а именно дарение, обективирано в нотар.акт № 28, том І, нот.дело № 24/2003г. на нотариус Н.Б., с което ответниците И.Е. и съпругата му Р.Е. дарили имота на дъщеря си третата ответница Г.П., както и покупко-продажба на имота, извършена между Г.П. в качеството й на продавач и И.Е. като купувач, обективирана в нотар.акт № 19, том ІІІ, нотар.д. № 263/2004г. на нотариус Н.Б..

С обжалваното решение съда е отменил и трите нотариални акта, с които са изповядани обявените за нищожни три сделки за ½ ид.част от процесния имот и са осъдени ответниците да заплатят на ищеца деловодни разноски.

В жалбата на първо място се твърди, че предявения иск е недопустим, тъй като ищеца е трето лице, извън договорните отношения на страните по сделките, чиято нищожност се претендира. За ищеца липсвал правен интерес от водене на установителен иск, тъй като разполагал с осъдителен такъв, щом твръди, че са засегнати имуществените му права. Твърди се, че ищеца е собственик на 1/8 ид.част от процесния имот и само в този размер може да търси признаване и защита на правата си от съда, а като е предявил иск за признаване нищожността над тази 1/8 ид.част от договора, обективиран в нотар.акт № 63/1995г., той недопустимо е предявил чужди права. Като е уважил така предявения иск,т.е за частта над 1/8 ид.част, съда е допуснал съществено процесуално нарушение по чл.130 от ГПК, тъй като ищеца не е надлежна страна за останалите 3/8 ид.части.

На следващо място се сочи, че съда в нарушение на чл.537, ал.2 ГПК е отменил нотар.акт № 63, том ІІ, н.д.№ 538/1995г., нот.акт.№ 19, том ІІІ, нот.дело №263/2004г. и нот.акт № 28, том І, н.д. № 24/2003г., тъй като на отменяване по този ред подлежат само констативните нотариални актове и то само от трети лица, чийто права са засегнати с тези актове. Освен това нот.акт № 28, н.д. № 24/2003г. не бил в обсега на правния интерес по иска, тъй като с нот.акт № 19, том ІІІ, нот.дело № 263/2004г. имотът предмет на иска се е върнал в патримониума на втория ответник И.Е. и се владее от него. В жалбата се твърди още, че съда за да обоснове правното си становище е изложил като свои мотивите на друг съд по друго гражданско дело с друга фактическа обстановка и друга правна квалификация на исковете. Посочва се, че това са мотивите на влязло в сила решение № 22/09.06.2008г. на друг състав на КРС по гр.д. № 107/2006г., което било представено като доказателство по настоящото дело от ищеца. Освен това се счита, че влязлото в сила решение по това гражданско дело по никакъв начин не доказва основателност на иска, тъй като засяга друг правен спор, неотносим към претенцията по настоящия иск. Смята се, че прехвърлянето на ½ ид.част от имота от страна на Ж.И. Е., в качеството му на пълномощник на съпругата му Н.Ж. Е. по същество е продажба на чужд имот – този на децата си К.С. и Ж.Е. общо в размер на 2/8 ид.части, а продажбата на чужд имот не е нищожна сделка. Такова било и твърдението в исковата молба, като същевременно се искало признаване нищожност на сделката за ½ ид.част от имота, поради липса на съгласие на наследниците на Н. Е.. Въззивниците твърдят, че искът е недопустим за размера 3/8 ид.части и неоснователен за размер 1/8 ид.част от имота, каквото е правото на ищеца.

От настоящата съдебна инстанция се иска обезсилване на постановеното от КРС решение и прекратяване на производството по делото, алтернативно отмяна на решението като неправилно и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли изцяло предявения иск. Претендират се разноски, сторени пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ГПК от ответната по жалбата страна  е постъпил писмен отговор

 Въззиваемата страна намира въззивната жалба за неоснователна, излага подробни съображения, опровергаващи оплакванията в нея. Моли въззивната инстанция за потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

В същия срок насрещна въззивна жалба не е депозирана.

Както с жалбата, така и с отговора не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на процеса.

В съдебно заседание, въззивници с пор.№№от 1 до 3, редовно призовани не се явяват лично, а се представляват от процесуален представител по пълномощие, съгл.чл.32, т.1 ГПК, който поддържа депозираната въззивна жалба на основанията, посочени в нея. Въззивник пор.№ 4, редовно призован не се явява лично и не се представлява.

Въззиваемият, редовно призован не се явява. С писмена молба – становище, депозирано от процесуалния му представител по пълномощие, заявява, че въззивната жалба е неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Поради липса на изготвен доклад по делото от страна на първоинстанционния съд, разпределяне на доказателствена тежест между страните по спора, даване на правна квалификация на предявените претенции, въззивния съд, като съд по съществото на спора и в изпълнение на служебните задължения на съда, свързани със служебното начало в процеса извърши на основание чл.146 ГПК доклад на исковата молба и отговора.

След докладване на въззивната жалба и отговора, както и на исковата молба и отговора към нея, страните не са направили възражения и не са сочили и представили доказателства пред съда.

Сливенски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства и доказателствени средства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимирани субекти, притежаващи правен интерес от обжалването.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата съдебна инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

 

 

По отношение на допустимостта на постановеното от КРС решение, респ. доводите, изложени във въззивната жалба, досежно недопустимост на предявения иск, за обявяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № 63, том ІІ, н.д.№ 538/1995г., поради липса на правен интерес за ищеца от водене на установителен иск, настоящия съдебен състав намира следното.

Класическото схващане е, че правен интерес от предявяване на установителен иск съществува само в случай, че накърнетото материално право не може да бъде защитено чрез осъдителен или конститутивен иск. Напоследък обаче е налична нова  съдебна практика в различен смисъл,т.е. че видът на защитата се определя от ищеца.

Установителният иск е субсидиарна форма на защита, като чл.124, ал.1 ГПК изрично изисква наличието на правен интерес от провеждане на този иск. Поначало договорите имат правно действие само между сключилите ги страни и затова по принцип не е налице правен интерес за третите лица да искат прогласяване нищожността на договор, сключен между други лица. Само, ако формално договорът засяга правната сфера на третите лица или създава външна представа за несъществуващо право и с това се засяга тяхната правна сфера, би могло да се приеме, че е налице правен интерес от провеждане на установителен иск. Правният интерес на всеки правен субект да иска прогласяване нищожността на сделка, в която той не участвува, не може да бъде отречен, дори интересът да не е непосредствен. Достатъчно е евентуален интерес. Възможността правният субект да има дори и някаква косвена полза от уважаване на такъв иск би обусловила правния му интерес и съответно допустимостта на иска. Неоснователен е довода на въззивниците за недопустимост на иска, а оттам и на постановеното решение. В конкретната правна хипотеза не може да се отрече правния интерес за ищеца, въззиваем в настоящото производство за самостоятелното му провеждане, тъй като той е съсобственик на процесния недвижим имот по силата на наследствено правоприемство и би могъл да черпи права от така  възникналата съсобственост, а сделката, чиято нищожност той иска да се провъзгласи създава външна представа за наличието на признатите с нея права / в този см. Р № 11/09.02.2009г. І т.о. ВКС; Р.№ 188/15.07.2009г. І г.о. ВКС; Р.от 25.06.2009г. по гр.д. № 1540/2008г. І г.о. ВКС; Р 96/01.02.2002г. ІV г.д. ВКС;Р № 753/24.06.1985г. І г.о. ВС; Р № 301/09.05.2008г. по гр.д. № 697/07г. V г.о. ВКС/.

Ето защо, обжалваното решение е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустими искове, предявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба. Възраженията за съществуващи противоречия в исковата молба, относно непосочване на основания за нищожност на последвалите две разпоредителни сделки с имота се приемат като неоснователни, тъй като с допълнително становище от процесуалния представител на ищеца е уточнено, с оглед изложения доклад от първоинстанционния съд, че се касае за иск по чл.26 ЗЗД, а по отношение на последвалите две сделки с имота, като основание за нищожност се сочи първоначалната нищожност на първата разпоредителна сделка. В този случай, ако се укаже на ищеца, че такова основание не е предвидено в закона, би означавало съда отнапред да се произнесе по основателността на тези искове.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания акт, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред районния съд, намира за установено от фактическа страна следното:

Предмет на настоящото производство са предявени  при условията на обективно кумулативно съединяване отрицателни установителни искове за обявяване на нищожност на три броя разпоредителни сделки с ½ ид.част от недвижим имот с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.26, ал.2, вр.чл.41, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, бащата на ищеца, който е бил и един от ответниците по иска Ж.И. Е. лично за себе си и в качеството му на пълномощник на съпругата си Н.Ж. Е. е прехвърлил на 22.02.1995г. с нотариален акт № 63, том ІІ, н.д. № 538/1995г. на нотариус при Сливенски районен съд на сина си и настоящ ответник И.Ж.Е., собствения си недвижим имот, находящ се в с.Седларево, обл.Бургас, а именно дворно място, съставляващо парцел Х-110, в кв.12 по плана на с.Седларево, състоящо се от 2775 кв.м., с неуредени сметки по регулация, при съседи: две страни дере, улица и Ж.Ж., ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда, състояща се от изба 11 кв.м.,първи етаж 20 кв.м. и втори етаж 68 кв.м., масивна лятна кухня 12 кв.м,паянтов гараж 18 кв.м. и два броя стопански постройки 120 куб.м., срещу задължение сина им И.Е. да полага грижи, изразени в гледане и издръжка до края на живота им. Ищецът твърди, че така изповяданата сделка е недействителна, тъй като по време на сключването й майка му Н. Е.  била починала и баща му Ж. Е. не е разполагал с представителна власт да прехвърли нейната ½ ид.част от недвижимия имот, както и поради липса на съгласие на наследниците й по закон.

С процесния недвижим имот са последвали две разпоредителни сделки, както следва:

С нотариален акт № 28, том І, нот.д.№ 24/2003г. на нотариус Н.Б., рег.№ 416 на Нотариалната камара на 27.02.2003г. ответниците в настоящото производство И.Е. и съпругата му Р.Е. дарили процесния недвижим имот на дъщеря си – Г.И.П..

С нотариален акт № 19, том ІІІ, нот.дело № 263/2004г. на нотариус  Н.Б., рег.№ 416 на Нотариалната камара на 27.08.2004г. ответницата в настоящото производство Г.П. прехвърлила чрез договор за покупко-продажба на баща си И.Е. същия недвижим имот.

Ищецът твърди, че към момента на сключване на сделката, обективирана в нот.акт № 63/1995г., ответниците са знаели, че представляваната по сделката Н. Е. била починала, т.е., че прехвърлителят Ж. Е. не е разполагал с представителна власт за прехвърляне на нейната ½ ид.част от имота и не е имало изразено съгласие от наследниците й по закон за това прехвърляне, поради което се иска обявяване нищожността на сделката за тази ½ ид.част от имота.

Поради нищожността на първата сделка, се явявали недействителни и  последвалите две разпоредителни сделки за ½ ид.част от  имота, обективирани в нот.акт № 28/2003г. и нот.акт № 19/2004г. 

Ищецът, като наследник на 1/8 ид.част от откритото наследство към датата на смъртта на майка му Н. Е., претендира обявяване нищожност на сделката за прехвърляне на  ½ ид.част от недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективирана в нот.акт № 63/1995г., поради липса на представителна власт на прехвърлителя Ж. Е. и без съгласието на наследниците по закон на Н. Е.. Претендира се обявяване на нищожност и на последвалите две разпоредителни сделки, страни по които са ответниците в настоящото производство. Отправено е и искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на  трите нотариални акта в частта им до ½ ид.част от процесния недвижим имот.

В депозирания отговор от трима от ответниците, а именно И.Ж.Е., Р.Г.Е. и Г.И.П., чрез процесуалния им представител по пълномощие се твърди, че предявения иск е недопустим, поради липса на правен интерес у ищеца от водене на установителен иск, поради което иска производството по делото да бъде прекратено. Алтернативно, ако не се прекрати производството, оспорват изцяло иска като неоснователен. Доколкото се твърдяло в исковата молба, че сделката е нищожна поради липса на съгласие на съсобствениците на процесната ½ ид.част от процесния имот, то ответниците считат, че ищецът не може да се позовава на нищожност на това основание, тъй като не е страна по сделката. Считат, че иска е неоснователен, тъй като ответника Ж. Е. е прехвърлил чужда ид.част от имота- тази на ищеца, но продажбата на чужд имот не водела до недействителност, в какъвто смисъл е и  съдебната практика.

От представения по делото НА № 63, том ІІ, н.д. № 538/1995г. на нотариус при Сливенски районен съд се установява, че починалия в хода на производството ответник Ж.И. Е. лично за себе си и в качеството му на пълномощник на съпругата си Н.Ж. Е. е прехвърлил на 22.02.1995г. на сина си и настоящ въззивник И.Ж.Е., по време на брака му с Р.Е. собствения си недвижим имот, находящ се в с.Седларево, обл.Бургас-дворно място, съставляващо парцел Х-110, в кв.12 по плана на с.Седларево, състоящо се от 2775 кв.м., с неуредени сметки по регулация, при съседи: две страни дере, улица и Ж.Ж., ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда, състояща се от изба 11 кв.м.,първи етаж 20 кв.м. и втори етаж 68 кв.м., масивна лятна кухня 12 кв.м,паянтов гараж 18 кв.м. и два броя стопански постройки 120 куб.м., срещу задължение сина им И.Ж.Е. да полага грижи, изразени в гледане и издръжка до края на живота им.  Видно от нотариалния акт, при изповядване на сделката било представено пълномощно с рег.№ 27/1995г., посочено в т.5. Самото пълномощно не е представено по делото.

От удостоверение за наследници № 17/19.05.2009г. се установява, че представляваната по прехвърлителната сделка Н.Ж. Е. е починала на 01.02.1995г. Договорът за прехвърляне на процесния недвижим имот срещу задължение за приобретателя за издръжка и гледане е сключен на 22.02.1995г.

За да бъде уважен искът по чл.26, ал.2,пр.2, вр.чл.41, ал.1 ЗЗД, следва да бъде установена липсата на съгласие от страна на прехвърлителя, респ.прекратяване на пълномощието, предвид настъпилата му смърт като упълномощител към момента на сключване на договора.

Настоящата въззивна инстанция намира, че от събраните доказателства по категоричен начин е установено, че сделката, обективирана в НА № 63, том ІІ, н.д. № 538/1995г. на нотариус при Сливенски районен съд, обявяване на нищожността, на която се иска е последвала във времето смъртта на упълномощителя Н. Е.. Предвид разпоредбата на чл.41, ал.1 ЗЗД със смъртта на упълномощителя са прекратени всички права на пълномощника. В деня на сключване на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на 22.02.1995г., пълномощникът в лицето на Ж. Е. не е могъл да транспонира съгласието на упълномощителката Н. Е., тъй като към този момент същата е била починала. Сделката, с която е прехвърлена ½ ид.част от недвижимия имот, принадлежала на починалата Н. Е. е нищожна, тъй като е сключена при липса на представителна власт на пълномощника Ж. Е., действал с прекратено към момента на сключването на договора пълномощно, респ. поради липса на  съгласие на упълномощителката. В конкретния казус липсва хипотезата на  висяща недействителност, а сделката е  изначално нищожна, тъй като е налице невъзможност за потвърждаване действията на пълномощника от страна на упълномощителя, поради което искът по чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.26, ал.2, вр.чл.41, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен, респ. решението в тази част потвърдено.

Следва да се отбележи, че този договор е нищожен не само поради липса на представителна власт, поради прекратяване на пълномощното с рег.№ 27/1995г., представено в нотариалното производство със смъртта на упълномощителката, но така също и поради липса на предмет, тъй като е налице невъзможност на починалата към този момент прехвърлителка Н. Е. да получи обещаната по договора насрещна престация – издръжка и гледане, но такова основание не е въвеждано в исковата молба и съда следва да се произнесе само на твърдяното от ищеца основание за нищожност.

Пълномощното е прекратено на датата на смъртта на Н. Е. 01.02.1995г., а договора е сключен на 22.02.1995г. или двадесет и два дни след смъртта й. Не могат да бъдат зачетени правните последици от така сключения договор, тъй като добросъвестността на страните по него прехвърлителя – неин съпруг и приобретателя – син е безсъмнено изключена.

Безпочвени остават и възраженията на въззивниците, че в случая ищецът, като наследник на 1/8 ид.част от целия имот не може да претендира обявяване на нищожност на ½ ид.част от сключения договор за издръжка и гледане. В случая се касае за иск за прогласяване на нищожност на сделка, поради съществуващи пороци при сключването й, а не за собственически иск или иск за делба, с който се иска присъждане на принадлежащата на ищеца част от имота. Обстоятелството, че ищецът – въззиваем е собственик на 1/8 ид.част от процесния недвижим имот, обуславя единствено неговия правен интерес от водене на установителен иск за обявяване нищожността на договора, сключен без представителна власт.

По отношение на предявените искове за обявяване нищожността на последващите две разпоредителни сделки, извършени между трима от ответниците и настоящи въззивници, обективирани в НА № 28, том І, нот.д.№ 24/2003г. на нотариус Н.Б., рег.№ 416 на Нотариалната камара на 27.02.2003г. и НА № 19, том ІІІ, нот.дело № 263/2004г. на нотариус  Н.Б., рег.№ 416 на Нотариалната камара на 27.08.2004г., съдът намира, че не са налице предвидените в закона / чл.26 ЗЗД/ предпоставки за обявяване тяхната нищожност. Въведеното с исковата молба и по-късно уточнено основание, въз основа на което се претендира нищожност, а именно нищожно придобивно основание на праводателя не води до нищожност и на последващите разпоредителни сделки със същия имот, но се прилага правилото, че никой не може да прехвърли права, които не притежава, следователно тези две последващи разпоредителни сделки не могат да бъдат противопоставени на действителния собственик. Доколкото с обжалваното решение са обявени същите за нищожни до ½ ид.част, то в тази част решението е неправилно и следва да бъде отменено.

Искането за отмяна на трите нотариални акта, съгл.чл.537, ал.2 ГПК не може да бъде уважено, тъй като с трите нотариални акта са оформени правни сделки. На отменяване или изменяване /частично или пълно обезсилване/ подлежат само констативните нотариални актове и нотариалните актове, издадени по обстоятелствена проверка. Не се обезсилват нотариални актове за сделки, когато между страните по сделката /съответно техните правоприемници/ бъде признат порок на сделката или сделката бъде отменена или развалена. Легитимиращият ефект на нотариалния акт, с който е извършена порочната, развалена или отменена сделка, ще отпадне с вписването на съдебното решение, с което е констатиран или обявен порокът, съответно е развалена или отменена сделката. Не се обезсилват и нотариалните актове за сделки, когато по иск на трето лице / каквато е настоящата правна хипотеза/ е призната или обявена недействителността  на сделката / в този см. Р 418/08.06.2004г., ІІ г.о. ВКС; Р № 110/24.03.2009г., ІІ г.о. ВКС/.

Ето защо атакуваното решение е неправилно в частта, с която са отменени посочени по-горе нотариални актове и ще следва да се отмени.

С оглед изхода на съдебния спор, деловодните разноски следва да се разпределят по следния начин:

Предявени са три обективно, кумулативно съединени искове. Въззиваемата страна /ищец в първоинстанционното производство/ е представила списък за направените разноски / лист 216 от делото/ за платен адвокатски хонорар в размер на 500 лв. за защита по всички искове или по 166,70 лв. на иск. За въззивната съдебна инстанция разноски не са претендирани.

Въззивната страна е представила общ списък по чл.80 ГПК за сторените в двете инстанции деловодни разноски / л.33 от възз.дело/ в общ размер 800,00 лв., от които адвокатски хонорар в размер на 700,00 лв. за защита по исковете или по 233,30 лв. на иск, както и 100,00 лв. държавна такса за въззивно обжалване.

Цената на исковете се определя, съгл.чл.69, ал.1, т.4, пр.2, която препраща към т.2 от същата разпоредба или данъчната оценка на имота. В конкретния случай се иска нищожност на три броя сделки за ½ ид. част или цената на един иск е 4532,75 лв.

На въззиваемия следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 166,70 лв., съобразно уважения иск, а на въззивниците следва да се присъдят разноски в размер на 533,30 лв., съобразно отхвърлените искове.

 

Мотивиран от горното, Сливенски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, като неправилно и незаконосъобразно Решение № 68/28.10.2011г., постановено по гр.д. № 99/2011г. по описа на Районен съд- гр.Котел в ЧАСТТА, с която са обявени за нищожни две разпоредителни сделки, обективирани в нотариален акт № 28, том І, нот.д.№ 24/2003г. на нотариус Н.Б., рег.№ 416 на Нотариалната камара, с която на 27.02.2003г. И.Ж.Е. и съпругата му Р. Г. Е. дарили  недвижим имот, находящ се в с.Седларево, обл.Бургас-дворно място, съставляващо парцел Х-110, в кв.12 по плана на с.Седларево, състоящо се от 2775 кв.м., с неуредени сметки по регулация, при съседи: две страни дере, улица и Ж.Ж., ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда, състояща се от изба 11 кв.м.,първи етаж 20 кв.м. и втори етаж 68 кв.м., масивна лятна кухня 12 кв.м,паянтов гараж 18 кв.м. и два броя стопански постройки 120 куб.м., на дъщеря си – Г.И.П. и нотариален акт № 19, том ІІІ, нот.дело № 263/2004г. на нотариус  Н.Б., рег.№ 416 на Нотариалната камара, с която на 27.08.2004г. Г.И.П. прехвърлила чрез договор за покупко-продажба на баща си И.Ж.Е. същия гореописан  недвижим имот, както и в ЧАСТТА, с която са отменени на основание чл.537, ал.2 ГПК, за ½ ид.част от гореописания недвижим имот, на основание чл.537, ал.2 ГПК, нотариален акт № 63, том ІІ, н.д. № 538/1995г. на нотариус при Сливенски районен съд, нотариален акт № 28, том І, нот.д.№ 24/2003г. на нотариус Н.Б., рег.№ 416 на Нотариалната камара и нотариален акт № 19, том ІІІ, нот.дело № 263/2004г. на нотариус  Н.Б., рег.№ 416 на Нотариалната камара, като вместо него постановява

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените от Ж.Ж.Е., ЕГН:**********,***, искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожността на правни сделки, обективирани в нотариален акт № 28, том І, нот.д.№ 24/2003г. на нотариус Н.Б., рег.№ 416 на Нотариалната камара, с който на 27.02.2003г. И.Ж.Е. и съпругата му Р. Г. Е. дарили  недвижим имот, находящ се в с.Седларево, обл.Бургас-дворно място, съставляващо парцел Х-110, в кв.12 по плана на с.Седларево, състоящо се от 2775 кв.м., с неуредени сметки по регулация, при съседи: две страни дере, улица и Ж.Ж., ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда, състояща се от изба 11 кв.м.,първи етаж 20 кв.м. и втори етаж 68 кв.м., масивна лятна кухня 12 кв.м,паянтов гараж 18 кв.м. и два броя стопански постройки 120 куб.м., на дъщеря си – Г.И.П. и нотариален акт № 19, том ІІІ, нот.дело № 263/2004г. на нотариус  Н.Б., рег.№ 416 на Нотариалната камара, с който на 27.08.2004г. Г.И.П. прехвърлила чрез договор за покупко-продажба на баща си И.Ж.Е. същия   недвижим имот.

ОСЪЖДА,  на основание чл.78, ал.1 ГПК И.Ж.Е. с ЕГН: ********** *** и съдебен адрес гр.С., ул.”А. К.” № *, Р.Г.Е. с ЕГН: ********** *** и Г.И.П. с ЕГН ********** *** да заплатят на Ж.Ж.Е., ЕГН:**********,***, сума в размер на 166,70 лв./сто шестдесет и шест лева и 0,70ст./, представляваща деловодни разноски.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Ж.Ж.Е., ЕГН:**********,***, да заплати на И.Ж.Е. с ЕГН: ********** *** и съдебен адрес гр.С., ул.”А. К.” № *, Р.Г.Е. с ЕГН: ********** *** и Г.И.П. с ЕГН ********** ***, сума в размер на 533,30 лв./петстотин тридесет и три лева и 0,30 ст./, деловодни разноски.

 

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

 

Решението е окончателно, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК

 

 

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                     1.

                                                                                     2.