РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен,19.03.2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ФЕВРУАРИ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАНАДЕСЕТА година,  в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АТАНАС СЛАВОВ

          ЧЛЕНОВЕ:  ПЕТЯ СВЕТИЕВА

              Мл. с.:  СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря К.И. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от съдия АТАНАС СЛАВОВ в.гр.д.№ 38 по описа за 201 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е въззивно и протича по реда на  чл.258 и сл. от ГПК.

 

Обжалвано е Решение № 168 от 23.11.2011 год по гр. дело № 451/2010 год. на Новозагорски районен съд в частта в която съдът е уважил предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС.

В жалбата си до съда на ОТВЕТНИКЪТ по първоинстанционото производство ОБЩИНА-НОВА ЗАГОРА представлявана от Кмета на Общи4ната Н.Г.Г. твърди, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено в противоречие с процесуалните правила.

С атакувания съдебен акт първоинстанционния съд признал установено ПРИЗНАВА за установено по отношение на ОБЩИНА гр. Нова Загора област Сливен, представлявана от Кмета Н.Г., че Н.Р.  Г. с ЕГН:********** като  наследница на К.Р.Т.- б.ж. на гр.Нова Загора, починал на 02.07.1958год. е  СОБСТВЕНИЦА на 11200 кв.метра от терена на УПИ С-3274 по ПУП на гр.Нова Загора целият от 82 604 кв. метра, изчислен по графичен начин и записан съгласно приетата кадастрална карта с идентификатор 51809.503.3274, като частна общинска собственост, 10 764кв.м. от които следва да бъдат обособени в самостоятелен ПИ с идентификатор 51809.503.9020, съгласно приложените скица-проект на в.лице Г.М. и скица № 5910/03.08. 2011г. на СГКК, считани за неразделна част от постановеното реше­ние и ОСЪЖДА  ответната Община гр. Нова Загора да предаде на ищцата владението на ПИ с идентификатор 51809.503.9020/на името на ищцата Н.Р.  Г. съгласно приложените скица-проект на в.лице Г.М. и скица № 5910/03.08. 2011г. на СГКК, считани за неразделна част от постановеното реше­ние.

         В изпълнение на изискванията на чл.267 ал.1 от ГПК настоящия въззивен състав на Сливенски окръжен съд извърши проверка на депозираната въззивна жалба и констатира, че същата е редовна  и отговарят на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК.

         Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК.

         Във въззивната жалба въззивната страна Община Нова Загора твърди, че първоинстанционното решение е недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.

         По отношение на недопустимостта на Решението се твърди, че Община Нова Загора не е пасивно легитимирана страна по иска. Предметът на иска е недвижим имот частна общинска собственост, включен в капитала на МБАЛ”Св.Петка Българска” ЕООД гр.Нова Загора. Съгласно чл.2 ал.2 от ЗОС не са собственост на Общината имотите и вещите на търговски дружества и юридически лица с нестопанска цел, дори ако общината е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. Пасивно легитимиран по иска е МБАЛ”Св.Петка Българска” ЕООД, а не Община Нова Загора. Като е постановил решение против Община гр.Нова Загора, което не е пасивно легитимирана страна по иска първоинстанциония съд е постановил едно недопустимо Решение, което следва да се обезсили.

         Твърди, че е Решението е недопустимо и на друго основание, като по този спор, е влязло в сила съдебно решение с което на ищцата е признато правото да възстанови правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне обща площ 11,2 декара, поради което е недопустимо съдът да се произнася с отделно решение и да установява същото, като на практика възстановява правото на собственост.

         По отношение на твърдението, че първоинстанционото решение е неправилно поради нарушение на материалния закон във въззивната жалба се твърди, че първоинстанциония съд е допуснал съществено нарушение на материалния закон като прел че е налице тъждество на предметът на иска по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ и този по чл.108 от ЗС. В мотивите си първоинстанциония съд се е позовал на Решение № 366/22.07.2002 год. по гр.дело № 630/1995 год. на Районен съд гр.Нова Загора, с което е признато на въззиваемата Н.Р.  Г., с което е признато и определено за възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне на наследниците на К.Р.Т. б.ж. на гр.Нова Загора, земеделски земи, от които 11,2 декара в м.”Боклук тарла”. С Решение № 44НЗ/30.04.2002 год. на наследниците на К.Р.Т. е признато правото на собственост върху земеделски земи и е отказано възстановяване правото на собственост върху тези земи в стари реални граници. Възстановяване правото на собственост в строителните граници на населените места се извършва по специален ред предвиден в специален закон, който ред първоинстанциония съд е игнорирал изцяло.

По отношение на твърдението, че първоинстанционото решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения се твърди, че в решението липсват мотиви. Съдът не е обсъдил в мотивите си Решение на Окръжен съд гр.Сливен по адв. дело № 5/2003 год., съобразно което  имотът е отчужден, не подлежи на възстановяване и основателен е отказът на Кмета на Общината да издаде удостоверение по чл.13 ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ.

Моли съда да отмени атакуваното Решение в обжалваната част и постанови ново решение по същество, с което отхвърли обективно съединените искове.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ищецът в производството пред първоинстанционният съд е депозирал отговор,с които оспорва жалбата. Моли съда да потвърди първоинстанционото решение.

Във въззивната жалба и отговора не са направени процесуални и доказателствени искания

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът, не се представлява от законен представител и не се представлява от представител по пълномощие.

В съдебно заседание въззиваемата, редовно призована, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие от адв.Т. ***, редовно упълномощена за въззивната инстанция. Поддържа отговора, моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира за направените по делото разноски.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Въззиваемата е наследница на К.Р.Т. б.ж. на гр.Нова Загора поч. на 02.07.1958 год. / удостоверение за наследници заверено от 29.04.2010 год./. Останалите наследници на общия наследодател К.Р.Т. – И.Р.Т. и С.Й.Т. са се отказали от наследството му , който отказ е вписан под № 7 и № 8 от 04.07.2002 год. в Книгата на Новозагорски районен съд, за което са издадени и удостоверения.

С Протокол Решение № 29/086 от 10.10.1994 год. Поземлена комисия гр.Нова Загора по преписка заявление № 0693А/30.08.1991 год. е отказана на наследниците на Р.К.Т. да възстанови правото на собственост с план за земеразделяне 11.2 дела в местността „Болницата”.

С Решение №366/22.07.1996год. постановено по гр. Дело №630/1995год. на НЗРС е изменено Решение на поземлена комисия гр.Нова Загора в частта относно отказа по преписка Вх. № 0693/10.10.1994 год. и вместо него е признато и определено за възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне в полза на наследниците на К.Р.Т. починал на 02.07.1958г., за възстановяване правото собственост на НИВА от 11.200дка в местността „Боклук тарла” в землището на гр.Нова Загора.

С Решение № 44НЗ от 30.04.2002 год. Поземлена комисия гр.Нова Загора е отказала да възстанови правото на собственост на наследниците на Р.К.Т. по заявление Вх.№ 0693А/30.08.1991 год. в съществуващи или възстанови стари реални граници на Нива от 11,200 декара, находяща се в строителните граници на град Нова Загора в местността „Боклук търла”, тъй като имотът попада в разпоредбите на чл.10 ал.6 или ал.7 от ЗСПЗЗ.

Имотът представляващ ПИ № 14 от кв. 34 по ПУП на гр.Нова Загора одобрен със Заповед № 1394/26.03.1954 год. е записан на името на К.Р.Т. . По късно с Решение І-во на ИК на Новозагорски градски народен съвет взето с Протокол 27 от 04.09.1955 год. в т.”ж” собствениците на процесния имот се обезщетяват на основание чл.73 от ЗПИНМ, тъй като са отчуждени с Заповед № 1394/26.03.1954 год. Комисията по строителство и благоустройство към МС за Района болница, като за нива от 8 декара в местността „Боклук търла, и 3 декара в местността „Боклук търла” двете съставляващи пл. № 14 по плана на гр.Нова Загора собственикът им К.Р.Т. е обезщетен със Нива от 8 декара в местността „Брястовски път” и ливада от 2,5 декара в местността „Разваления мост” при съответните граници.

По отношение на заключението на вещите лица, настоящия съдебен състав намира, същите за несъотносими към възникналия правен срок.

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

По отношение на направеното възражение за недопустимост но решението , като постановено по недопустим иск.

Настоящия съдебен състав намира въведеното във въззивната жалба възражение на неоснователно.

По отношение на въведеното възражение че Община Нова Загора не е пасивно легитимирана страна по иска.

Предметът на иска е недвижим имот частна общинска собственост, включен в капитала на МБАЛ”Св.Петка Българска” ЕООД гр.Нова Загора.

Съгласно чл.2 ал.2 от ЗОС не са собственост на Общината имотите и вещите на търговски дружества и юридически лица с нестопанска цел, дори ако общината е единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. Направеното възражение, касае основателността на иска но и неговата допустимост.

Въззивната страна смесва въпроса за основателността на иска и неговата недопустимост. Недопустимостта възниква при липса на процесуални предпоставки за разглеждане на предявената претенция по същество, какъвто би бил случаят при липса на правен интерес от предявяване на иск.

Поставения въпрос дали Община Нова Загора следва да отговарят по този осъдителен иск, след като не се намира в процесния имот е въпрос по съществото и по който съдът следва да се произнесе с решение по предявения иск. /Определение № 27 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 9/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Р./

Пасивно легитимиран по иска е МБАЛ”Св.Петка Българска” ЕООД, а не Община Нова Загора. Като е постановил решение против Община гр.Нова Загора, което не е пасивно легитимирана страна по иска първоинстанциония съд е постановил Решение, което следва да се отмени.

         Горните съждения се отнасят и по отношение на твърдението, че Решението е недопустимо тъй като този спор, е разрешен с влязло в сила съдебно Решение №366/22.07.1996год. постановено по гр. Дело №630/1995год. на НЗРС. Въззивната страна се позовава на това решение, като твръди че въззиваемата е признато правото да възстанови правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне обща площ 11,2 декара, поради което е недопустимо съдът да се произнася с отделно решение и да установява същото, като на практика възстановява правото на собственост.

Направеното възражение е неоснователно. Решението по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, и постановеното решение на съда по реда на чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ се установява правото на възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи към момента на колективизацията това решение няма сила на присъдено нещо, по отношение на Общината, която се явява трето по отношение на решението лице..

От данните по делото е установено, че е предявен ревандикационен иск за имот, който представлява бивша земеделска земя и е под режима на ЗСПЗЗ.

По отношение на имота има издадени две решения на поземлената комисия, като с първото имотът е възстановен в полза на ищците- Решение №366/22.07.1996год. постановено по гр. Дело №630/1995год. на НЗРС постановено по реда на чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ, а с второто Решение № 44НЗ от 30.04.2002 год. Поземлена комисия гр.Нова Загора е постановен отказ от възстановяване, тъй като имотът в стари съществуващи или възстановими реални граници, с мотива, че е застроен, попада в строителните граници на населеното чл.10 ал.6 или ал.7 от ЗСПЗЗ, т.е. наличие на условията по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Второто решение не е обжалвано от въззиваемата и е влязло в сила.

С оглед на тези данни съдът следва да приеме, че въззиваемата не се легитимира като собственик на имота към настоящия момент и поради тази причина предявения иск следва да се отхвърли.

Решение №366/22.07.1996год. постановено по гр. Дело №630/1995год. на НЗРС  постановено по реда на чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ не представлява титул на правото на собственост. Последователна е съдебната практика, че с решението по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, което съответно подлежи на съдебен контрол, се установява правото на възстановяване върху имот към момента на колективизацията. В правомощията на ПК е да възстанови правото на собственост върху индивидуализиран имот с последващо решение. Решението на съда постановено в административното производство по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ няма сила на присъдено нещо по отношение на неучастващите в него трети лица, включително и по отношение на общината щом тя заявява собствени права върху същия имот.

В настоящи случая въззиваемата не разполага с титул за собственост, тъй като с последното решение на поземлената комисия им се отказва възстановяване на имота в стари съществуващи или възстановими реални граници поради наличието на хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Това решение не е обжалвано и е влязло в сила. След като не е упражнила правата си по предвидения в закона ред /чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ/ за обжалване на решението, то тя не може да предизвикат проверката му чрез предявяване на ревандикационен иск, нито може да се позове на първото положително решение, тъй като по него им е признато право да възстановят право на собственост с план за земеразделяне.

Имотите, върху които е реализирано обществено мероприятие, какъвто е процесния случай, на основание чл. 10б, ал. 5 от ЗСПЗЗ стават държавна собственост по силата на закона, а с оглед нормата на § 42 от ЗОС, преминават в собственост на Общината, ако са застроени със сгради за общински обществени нужди. Тези имоти не подлежат на възстановяване

С оглед предмета на иска за пълнота на изложение съдът с оглед изразеното от пълномощника на въззиваемата за липсата на отчуждаване и следното:

Предмет е иска по чл.108 от ЗС е земеделска земя, собствеността върху която наследодателя на въззиваемата К.Р.Т. б.ж. на гр.Нова Загора поч. на 02.07.1958 год., е изгубил поради отчуждаване по реда на ЗПИНМ и ППЗПИНМ през 1955 год. за изграждане на „Районна-околийска болница”.

С установяване на факта на отчуждаването и поставения от въззиваемия въпрос, че е не е било извършено по надлежния ред, то искът се явява допустим, но разгледан по същество неоснователен.

Според действащото към 1955 год. благоустройствено законодателство с влизане на регулационния план в сила наследодателя на въззиваемата е изгубил чрез извършено надлежно отчуждаване със Заповед № 1394/26.03.1954 год. Министъра на комуналното стопанство и благоустройството, с която е одобрена регулацията на терена за изграждане на „Районна – околийска болница право на собственост върху двете ниви, а именно : 8 декара в местността „Боклук търла, и 3 декара в местността „Боклук търла” двете съставляващи пл. № 14 по плана на гр.Нова Загора.
Отчуждаването е било извършено по надлежния ред и при спазване на всички законови изисквания.
Съгласно правилото на чл. 22, ал. 1 и 2 от ЗПИНМ/отм./ действала към момента на отчуждаването (отм. с "Известия", бр.54 от 06.07.1956 г.), съобразно която норма могат да бъдат отчуждавани недвижим имоти, които се засягат от мероприятия по градоустройствения план и за които ще бъдат създадени регулации, задължително съобразени с плана, като отчуждаването е станало до влизане в сила на тези регулации и отчуждаването е станало по решение на управата на общинския народен съвет Решение І-во на ИК на Новозагорски градски народен съвет взето с Протокол 27 от 04.09.1955 год и е одобрено от министъра на комуналното стопанство и благоустройството от 10.11.1955 год / горен ляв ъгъл на протокола стр. 18 /.

С цитираното Решение на Изпълнителния комитет на Новозагорски градски народен съвет е взел решение за отчуждаване, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИНМ (отм.), на недвижими имоти за изграждане на „Районна – околийска болница”, които са отчуждени със Заповед № 1394 от 26.03.1955 г. на Министъра на комуналното стопанство и благоустройството е одобрена регулацията на терена за мероприятието.

На основание чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ (отм.) в редакцията му действала от 01.01.1950 год. до 09.07.1956 год. т.е. и по време на отчуждаването на процесните имоти, уличнорегулационният план е имал непосредствено отчуждително действие. Нормата на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ преди редакцията и  в в.Изв., бр. 54 от 06.07.1956 г., визира правилото, че за да е приложен уличнорегулационният план е достатъчно условие заемането, макар и на част от отчуждения за мероприятията по този план имот. В случая, процедурата по извършване на отчуждаването на недвижимите имоти към 1955 г. е била детайлно регламентирана в Правилника за плановото изграждане на населените места (ППИНМ), който подзаконов нормативен акт е бил в сила от 05.03.1950 г. до 20.09.1960 год. Имотите, които са засегнати от регулацията, между които и тези на наследодателя на въззиваемата за заети, а самия той обезщетен то е настъпил вещно правния ефект на регулацията и е отнета собствеността.

С извършеното отчуждаване наследодателя е загубил правото на собственост върху процесния имот и същото не подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ.

За да бъде уважен ревандикационния иск за собственост ищците следва да докажат наличието на три предпоставки към момента на предявяване на иска: първо - че ищцата е собственица на вещта, предмет на иска, второ - че вещта се намира във владение или държане на ответника и трето - че ответникът владее или държи вещта без правно основание. Нито едно от кумулативните предпоставки за уважаване на иска по чл.108 от ЗС не е налице.

Съобразно изложените по горе мотиви, същата не е придобила право на собственост по наследство от своя наследодател К.Р.Т. б.ж. на гр.Нова Загора поч. на 02.07.1958 год. на имотите предмет на иска, поради надлежно отчуждаване по правилата на ЗПИНМ и същите не са реституирани по реда на ЗСПЗЗ с влязъл в сила административен акт и поради тази причина искът се явява неоснователен.

С оглед изложеното и при констатираното несъвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че са налице отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде уважена, като атакуваното решение бъде отменено а въззивния съд постанови решение по същество с което отхвърли искът.

Въззивната страна е претендирала и доказала направени пред настоящата инстанция разноски в размер на 448,00 лева, внесена държавна такса за въззивно обжалване, които следва да й се присъдят.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззиваемата следва да понесе своите разноски така както са направени.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 168 от 23.11.2011 год по гр. дело № 451/2010 год. на Районен съд Нова Загора като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

като вместо него постанови

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС от Н.Р.Г. с ЕГН:********** ***. Нова Загора област Сливен, представлявана от Кмета Н.Г., с който се иска да се ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО със сила на присъдено нещо между тях, че Н.Р.Г. като наследница на К.Р.Т.- б.ж. на гр.Нова Загора, починал на 02.07.1958год. е СОБСТВЕНИЦА на 11200 кв.метра от терена на УПИ І-3274 по ПУП на гр.Нова Загора целият от 82 604 кв. метра, частна общинска собственост и ДА ОСЪДИ Община гр. Нова Загора да предаде владението му.

 

ОСЪЖДА Н.Р.Г. ***, представлявана от Кмета Н.Г. направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 448 лева /четиристотин четиридесет и осем лева/.

 

РЕШЕНИЕТО, подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от редовното му връчване при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК пред ВКС на РБ.

.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: