Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 65

гр. Сливен, 08.03.2012 г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на седми март през две хиляди и дванадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  39  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 208/01.12.2011 г. по гр. д. №  408/2011 г. на Новозагорския районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от ищците против ответницата искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижими имоти като привиден и накърняващ добрите нрави и в условията на алтернативност и на основание чл. 87 ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗЗД за разваляне на договора за покупко-продажба, поради неизпълнение на задължението на ответницата за заплащане на продажната цена на имотите и за осъждането й да им върне собствеността върху тях.  Със същото решение ищците са осъдени да заплатят на ответницата направените по делото разноски.

Във въззивната жалба, подадена от ищците, се твърди, че  решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, то е неправилно, поради противоречия с материалния закон, необосновано, тъй като установената от съда фактическа обстановка не се подкрепя от събраните по делото доказателства, незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Сочи се, че докладът по делото не отговаря на изискванията на чл. 140 и сл. от ГПК, с което е било допуснато съществено процесуално нарушение, което е ограничило правата на ищците. Докладът не съдържал всички задължителни реквизити. Сочи се, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Съдът  превратно е тълкувал събраните по делото доказателства и от това е извел неточни изводи.  Ето защо се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което претенциите да бъдат уважени.

.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор въззивната жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. Сочи се, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, за каквито се навеждат доводи в жалбата, а дори и да е имало такива, те не са от такъв характер, че да водят до опорочаване на производството. Прави се разбор на събраните по делото доказателства и се сочат противоречията в показанията на свидетелите, които са ангажирали ищците. Сочи се, че те са дали противоречиви показания, а и не са били преки свидетели на нищо, което е станало между страните, твърденията им са базирани единствено на казаното от единият от ищците.  В контрапункт на това се сочи, че показанията на свидетелите, ангажирани от ответната страна, са подробни и последователни.  Въз основа на  така събраните в хода на производството доказателства безспорно е било установено, че цената по сделката е била заплатена изцяло, поради което се иска потвърждаване на решението.

В жалбата и в отговора не са направени  нови доказателствени искания.

В с.з.  въззивниците не се явяват, не се явява и техен представител..

В с.з. за въззиваемата страна се явява процесуален представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба и моли да бъде потвърдено решението.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на исковете.

       Жалбата е неоснователна.

За да е налице симулация /независимо – абсолютна или относителна/ на една сделка, в случая – двустранна, е необходимо категорично и недвусмислено да се установи разминаване между действителните и афишираните отношения между страните, изразяващи се, най-общо, в разминаване между целения във вътрешните отношения и постигнатия, видим от всички останали, краен резултат, тоест – съзнателно се създава привидно правно състояние за пред трети лица, като външно се извършват изявления, които по съдържание и форма отговарят на изискванията за даден вид сделка, но зад обективираното изявление липсва адекватно вътрешно волево решение – вътрешната, съгласувана между участниците в симулативната сделка,  воля, е да не се породят правните последици, съответстващи на външното изявление.

Тъй като е възможно правните субекти да не желаят изобщо да се породят каквито и да било правни последици, а да целят, по една или друга причина, само да създадат такова впечатление у останалите субекти, такава сделка е абсолютно симулативна, като такава – нищожна от момента на сключването и изобщо не поражда правни последици.

При втората разновидност на привидността, страните манифестират като действителна пред всички останали прикриващата сделка, но са уговорили помежду си, че искат да породят правни последици от друга, прикрита сделка, за която имат интерес третите лица да не знаят, а да считат, че първата е предизвикала съответния, предписан й от правната норма, резултат. При релативна симулация нежеланата, симулирана сделка, е изначално нищожна, но дисимулираната, желана от страните, ако отговаря на изискванията на закона, е действителна и поражда между тях съответните правни последици, въпреки, че те са запазили в тайна волята си.

Истинското намерение на страните може да бъде разкрито чрез всички, допустими от закона, доказателствени средства, и доколкото ищците са тези, които се позовават на привидността, и те черпят изгодни за себе си правни последици от този факт, върху тяхя лежи и тежестта на доказването му. Разпоредбата на чл. 165 от ГПК ги поставя в  положение да представят contra lettrе, тъй като обратно писмо си създават само страните по сделката, за да го използват когато привидността се предявява пред съда от една от тях. Безспорно е, че нито пред първата инстанция, нито пред тази са представени доказателства, които да опровергават изявената от страните воля при сключване на сделката. Не се установява да е налице твърдяното от ищците, че действителното им намерение не е било да продават имотите. Следователно правилно районният съд не е уважил тази претенция.

Законосъобразен е извода на съда, с който е отхвърлена и претенцията за нищожност на договора, тъй като са накърнени добрите нрави. В случая се касае за близки роднини, които са имали много добри отношения. Не се установява някоя от страните да е действала недобросъвестно, да е целяла да се облагодетелства или да е предприела действия, укорими от морална гледна точка.  Напротив – от доказателствата е видно, че страните са действали чрез пълномощник, на когото са имали доверие. Страните са действали открито, като нито една от тях не е целяла да причини вреда на другата, нито пък да я ощети. Уговорената цена е малко по- висока от данъчната оценка на имотите и не може да се приеме, че е несправедлива като се държи сметка и за близките отношения на страните. Именно и затова е неоснователна и претенцията за разваляне на сделката поради неплащане на цената. От самия нотариален акт, както е посочил и районния съд, е установено, че продавачите са получили сумата от пълномощника си. И в този случай липсва обратно писмо, което да опровергава истинността на това обстоятелство.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна е претендирала присъждане на направените пред тази инстанция разноски, но не са представени доказателства, че такива са направени, поради което не следва да бъдат присъждани.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 208/01.12.2011 г. по гр. д. №  408/2011 г. на Новозагорския районен съд

                   Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: