Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 36

 

Сливен, 04.05.2012 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

                   Сливенският окръжен съд, гражданска колегия в публично заседание на пети април  през две хиляди и дванадесета  година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Снежана Бакалова

при участието на секретаря ………И.К.…………………………

в присъствието на прокурора………………………………………………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова………………..…гр.дело № 46  по описа за 2012 год., за да се произнесе съобрази:

          Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

          Ищците твърдят в исковата си молба, че  са наследници на К.Х. Ч.,***, починал на 27.07.2011 г., вследствие на причинена му на 26.07.2011 г. умишлено от ответника средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, проникнало в черепната кухина, както и други наранявания. С протокол от 04.11.2011 г. по нохд N: 564/11 г. на Окръжен съд Сливен е одобрено споразумение за решаване на делото, съгласно което ответникът К.Н.А. се е признал за виновен, в това, че на 27.07.2011 г., в гр. Сливен по непредпазливост причинил смъртта на К.Х. Ч., вследствие на умишлено нанесена на 26.07.2011 г. в с. Г., община Сливен, средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, проникващо в черепната кухина и наранявания, причинили му разстройство на здравето временно опасно за живота -престъпление по чл. 124, ал. 1, предл. 2 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, при условията на чл. 66 от НК с определен изпитателен срок в размер на пет години. Цитираният по-горе съдебен акт, имащ характера на присъда бил влязъл в законна сила. С причинената неочаквана смърт на технния баща-наследодател К.Х. Ч. им били причинени непоправими и изключително тежки болки и страдания, представляващи неимуществени вреди по вина на визирания ответник. Приживе отношенията между тях били прекрасни, като той винаги ги е напътствал духовно, като паралелно с това им е оказвал и материална помощ. Между тях била установена изключително добра по съдържание духовна и емоционална хармонична връзка- връзка между родител и деца, която била разрушена завинаги от причинената му смърт, единствено и само по вина на ответника. Неговата загуба била непреодолима за тях. Считат че за причинените им неимуществени вреди, ответникът дължи на всеки от тях сумата от по 90 000лв. на основание чл. 45 от ЗЗД.

Молят съда да постанови решение, с което осъди ответника К.Н.А., да им заплати сумата в размер на от по 90 000 лева за всеки един от тях, представляваща стойността на причинените им неимуществени вреди, подробно описани по-горе, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането 27.07.2011 г. до окончателното изплащане на присъдените суми, заедно с всички разноски.

          Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който не оспорва иска по основание, а само по размер. Не претендира разноски.

          В съдебно заседание, ищците, чрез своя пълномощник поддържат исковете си. Претендират разноски.

          Ответникът, чрез пълномощника си оспорва исковете по размер.

          От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          Ищците са деца – наследници на К.Х. Ч.,***, починал на 27.07.2011 г., вследствие на причинена му на 26.07.2011 г. умишлено от ответника К.Н.А., средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, проникнало в черепната кухина, както и наранявания, причинили му разстройство на здравето временно опасно за живота.

          С протоколно определение от 04.11.2011 г. по нохд N: 564/11 г. на Окръжен съд Сливен е одобрено споразумение между ОП-Сливен и К.Н.А., съгласно което ответникът К.Н.А. се е признал за виновен, в това, че на 27.07.2011 г., в гр. Сливен по непредпазливост, причинил смъртта на К.Х. Ч., вследствие на умишлено нанесена на 26.07.2011 г. в с. Г., община Сливен, средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, проникващо в черепната кухина и наранявания, причинили му разстройство на здравето временно опасно за живота -престъпление по чл. 124, ал. 1, предл. 2 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, при условията на чл. 66 от НК с определен изпитателен срок в размер на пет години. Определението е влязло в сила.

          Приживе К.Х. Ч. и неговите деца – ищците по делото били в много близки отношения. Въпреки че всички имали свои семейства и не живеели с него в едно домакинство, с изключение на ищеца Б.Ч., те често го посещавали , на гости и по празници. Търсели неговия съвет и подкрепа. Починалият бил изключително уважаван човек в своето и в околните села. К.Х. Ч. се занимавал с коларо-железарски услуги, въпреки че бил пенсионер  и имал добри доходи. Отглеждал овце. Бил физически здрав и жизнен за възрастта си. При нужда помагал на децата си и финансово.

          След смъртта му, всички били много разстроени, натъжени и трудно преживели неговата загуба. На погребението и след това били много разстроени и трудно понесли загубата му.

          Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, неоспорени от страните. На основание чл. 300 от ГПК, настоящия съд е обвързан от приложеното споразумение, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и отговорността на дееца. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, които не се противоречат и взаимно се допълват.

          На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове намират правното си основание в чл. 45 от ЗЗД. Същите са основателни е доказани, на са предявени в завишен размер.

С противоправното си деяние, което е извършено виновно,  ответникът е причинил на ищците неимуществени вреди – изразяващи се в претърпени от тях психически болки и страдания от  загубата на баща им. Налице е причинна връзка между  противоправното деяние и вредата. Настъпилите увреждания са пряка и непосредствено последица от причиненото увреждане.

С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.  В конкретния случай следва да се вземе предвид следното – ищците са пълнолетни деца на починалия, които имат свои семейства, не зависят финансово или по друг начин от него. Осигуряваната им материална помощ от починалия не е уточнено в какъв размер е била и колко често е давана. Починалият, макар и в добро здраве е бил на възраст 88г. Безспорно са причинени неимуществени вреди от смъртта му, тъй като ищците са били синовно привързани към него, уважавали са го, искали са му съвет и подкрепа. Те са преживели болка от неговата загуба и са страдали.

Ответникът е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си че не разполага с материални възможности да заплати обезщетение. Наведеният довод е ирелевантен за определяне размера на обезщетението. Следва да се отчете, че смъртта е причинена по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена телесна повреда.

Съдът намира, че при отчитане на всички обстоятелства, изложени по-горе, справедливият размер на обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди следва да бъде в размер на от по 15 000лв., за всеки от тях. Исковете до пълните им размери следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Ответникът дължи държавна такса по сметка на СлОС в размер на 3 600лв.

При този изход на производството на ищците са дължат направените разноски за адвокатска защита, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 200 лв.

 

                   Ръководен от изложените съображения, съдът

 

 

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

          ОСЪЖДА К.Н.А.,***, ЕГН **********  да заплати на Е.К.Д.,***, ЕГН **********; Х.К.Х.,***, ЕГН **********; А. К. Ч.,***, ЕГН **********; Е.К.С.,***, ЕГН **********; Б. К. Ч.,***, ЕГН ********** и К.К.Ю./О./***, ЕГН **********, всички със съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.С.Р." N: *, ет. *, офис *, чрез адв.П.Н. сумата по 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева) на всеки от тях, представляваща претърпени от тях неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава, считано от 27.07.2011г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 200 лв., представляваща направените в производството разноски.

ОСЪЖДА К.Н.А.,***, ЕГН **********  да заплати по сметка на Окръжен съд –Сливен държавна такса в размер на 3 600 лв.

          ОТХВЪРЛЯ исковете до пълните им размери, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен  срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :