Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 84

гр. Сливен, 30.03.2012 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и дванадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                              мл. с.         КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 при участието на секретаря П.С., като разгледа докладваното от  мл.съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 48  по описа за 2012 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно, намира правно основание и се развива по реда на глава двадесета  ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, депозирана от ответника в първоинстанционното производство Кооперация „Стефка Чамурова”- в ликвидация, със седалище и адрес на управление гр.Сливен чрез представителя – ликвидатор И.Г.З..

Атакува се Решение № 837/25.11.2011г., постановено по гр.д. № 1736/2011г. на СлРС.

С обжалваното решение СлРС е уважил  предявения от ищцата М.К.К. *** иск по чл.58 от Закона за кооперациите, като е отменил решение на общото събрание на Кооперация „Стефка Чамурова” гр.Сливен- в ликвидация, проведено на 10.03.2011г., с което ищцата е била изключена от кооперацията. Със същото решение кооперацията, чрез представителя й е осъдена да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 10,00  лв., както и държавна такса по сметка на СлРС в размер на 40,00 лв.

В депозираната жалба, въззивната кооперация, представлявана от ликвидатора З.  твърди, че постановеното решение е необосновано. В противоречие със събраните по делото доказателства съда е приел, че в нотариалната покана за свикване на общото събрание на кооперацията не било конкретизирано нарушението, допуснато от ищцата, тъй като в поканата било посочено общо за всички предложени за изключване член кооператори. Твърди, че в т.14 от поканата по отношение на ищцата било посочено, че тя е предупредена да върне получените суми, като 70 дни от това предупреждение сумите не били възстановени, както и, че на последното събрание ищцата е заявила, че няма да върне парите. В т.11 от поканата било посочено за какви суми става въпрос, а именно за такива получени от ищцата от продажба на магазин в гр.Сливен, бул.”Цар Освободител” № 29.

В противоречие на представения протокол от проведеното на 10.03.2011г. общо събрание на член кооператорите, съда приел, че на ищцата не била дадена възможност за изслушване от общото събрание и в този смисъл тя не можела да упражни адекватно правото си на защита. Твърди се, че от протокола е видно, че ищцата е присъствала на събранието към момента на откриването му, след което тя заедно с още трима член кооператори, също предложени за изключване са напуснали  събранието доброволно, т.е. не й е било отнето правото да даде устни или писмени обяснения, а самата тя се е отказала от това доброволно. Необоснован бил извода на съда, че в решението на общото събрание липсвали мотиви за изключването на ищцата от кооперацията. В тази връзка се твърди, че е достатъчно мотивите да бъдат посочени в протокола за проведеното общо събрание и в поканата за свикването му, а не да бъдат изписани и в диспозитива на самото решение. В конкретния случай било видно от поканата за свикването на общото събрание, както и от стр.6 на протокола, че конкретното нарушение на ищцата се състояло в това, че след като е било взето решение на общото събрание за връщане на получени от нея суми от продажба на магазин, тя е отказала връщането им. По тези причини се смята, че нарушенията на ЗК и устава на кооперацията от страна на член-кооператора М.К. са доказани по несъмнен начин, тъй като съгл.чл.10, ал.1, т.2 ЗК е вписано като задължение на всеки член да изпълнява решенията на органите на кооперацията, а в чл.13, ал.1 ЗК че член кооператор може да бъде изключен когато нарушава решенията на органите на кооперацията.

С оглед на изложените съображения, въззивната страна иска от настоящата съдебна инстанция отмяна изцяло на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли предявения от М.К. иск по чл.58 ЗК.

Претендират се деловодни разноски за въззивната съдебна инстанция.

С въззивната жалба не са сочени нови доказателства и не са направени  искания за събиране на такива във въззивната фаза на процеса.

В срока по чл.263 ГПК от ответната по жалбата страна  не е постъпил писмен отговор.

В същия срок насрещна въззивна жалба не е депозирана.

В съдебно заседание за въззивната кооперация – в ликвидация, редовно призована, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие. Въззиваемата страна не се явява лично, а се представлява от пълномощник, съгл.чл.32, т.1 ГПК, който заявява, че намира жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на атакуваното съдебно решение.

Сливенски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства и доказателствени средства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, притежаващ правен интерес от обжалването.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата съдебна инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. Решението е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск, предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания акт, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред районния съд, намира, че решението е правилно.

Формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,  изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл.58 Закона за кооперациите /ЗК/ за отмяна на незаконосъобразно решение на орган на кооперация / в случая на Общото събрание/. Искът е конститутивен и с него се упражнява потестативно право на ищеца да се признае за незаконна или несъобразена с устава една многостранна сделка, каквото по своята същност представлява решението на Общото събрание. Този иск е проявление на членствените права на член кооператора, регламентирани в чл.9 ЗК.

Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 ЗК, решения и действия на органи на кооперацията, които противоречат на закона или устава, могат да бъдат отменени чрез иск, предявен пред районния съд по седалището на кооперацията. Това е форма на съдебен контрол за законосъобразността на действията и решенията на органите на кооперацията. Следва да се отбележи, че този контрол, упражняван от съда е само за законосъобразност, а не за целесъобразност. Надлежно легитимирани да предявят такъв иск са членовете на кооперацията, Контролния съвет,кооперативния съюз и прокурорът. Съдът, сезиран с такъв вид иск  може да отмени изцяло или отчасти акта, предмет на иска или да отхвърли иска / чл.59 ЗК/.

В настоящия казус искът е предявен от лице, което е било член-кооператор/ до приемане на атакуваното решение/. Това качество на ищцата М.К. е безспорно установено по делото.

Съдът намира, че решението на Общото събрание на кооперацията, предмет на атакуване с предявения иск е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Задължителна предпоставка, за да бъде законосъобразно решението на общото събрание на кооперацията, е провеждането му да е редовно и законно или цялата процедура по свикване, уведомяване на член кооперотрите по надлежния ред, предвиден в ЗК, провеждане и вземане на решение на този орган следва да бъде в съответствие с нормите на ЗК и устава на кооперацията.

Тук е мястото да се отбележи, че по делото изобщо не е бил представен устав на кооперацията, от който съда да направи конкретна преценка дали решението взето от Общото събрание / ОС/, проведено на 10.03.2011г. е съобразено с неговите норми.

В конкретната правна хипотеза  се установява, че от формална гледна точка инициативата за провеждане и самото провеждане на общото събрание е  съгласно разпоредбите на ЗК, тъй като е свикано извънредно събрание по искане на 1/3 от член кооператорите, съгл.нормата на чл.16, ал.3, т.2 / арг.от подписите, положени в нотариалната покана за свикването на събрание/.

Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 ЗК, член кооператор може да бъде изключен, когато нарушава закона, устава или решенията на органите на кооперацията. Следва да се подчертае, че нарушението на член кооператора, обуславящо неговото изключване е винаги конкретно, т.е. необходимо е да се посочи с какво свое действие и коя конкретна норма от закона или устава, респ. кое конкретно решение на орган на кооперацията е нарушил изключеният член кооператор. Това конкретно нарушение следва да бъде изрично описано не само в решението на Общото събрание за изключване на съответния член кооператор, но също така е необходимо това конкретизирано нарушение да бъде вписано и в поканата за свикване на общото събрание. Тази конкретизация е необходима за да може при съдебния контрол съдът да прецени дали наистина са налице основания за изключване, дали съответния член кооператор е бил запознат предварително с тях, което е от значение за неговата защита, както и за законосъобразността на приетото решение. Съгласно чл.16, ал.1 ЗК в поканата за свикване на общото събрание на кооперацията се вписва дневния ред, по който то ще бъде проведено, въпросите, които ще бъдат разгледани, като се осигурява достъп на всички членове до подлежащите на обсъждане материали.

Установи се безспорно, че в писмената покана, връчена на ищцата, е вписана една-единствена точка в дневния ред, а именно изключване на изброени член-кооператори, сред които фигурира и нейното име. Посочено е като общо основание “нанесени щети на кооперацията и грубо нарушение на ЗК и Устава”. Така формулирано, по отношение на ищцата, то е общо, а не индивидуализирано с оглед посочване на нарушенията, които тя е допуснала.

При внимателния прочит на всички вписани 14 бр. точки в нотариалната покана за свикване на общото събрание не може да се разбере какво конкретно нарушение е извършила ищцата, с какви нейни действия и в какво й качество – дали като член кооператор въобще или като член на орган на кооперацията.

От протокола, воден по време на провеждане на събранието на 10.03.2011г. се установява изказване единствено на член на ликвидационната комисия и представител на кооперацията, в резултат на което са изброени отново общи действия на петимата предложени за изключване членове, като са сочени също толкова общи нарушения и цитирани съответни текстове от ЗК. По отношение на ищцата се споменава в това изказване, че същата била няколкократно канена на заседание на управителния съвет и Общото събрание и били изминали повече от седемдесет дни от уведомяването й да върне пари, които последната получила от продажба на магазин, собственост на кооперацията. В резултат на така проведеното събрание било взето крайно решение да се изключат петима член кооператори, между които и ищцата. Като основание за изключването е посочено грубо нарушение и неспазване на закона и устава на кооперацията, за причинени вреди, злоупотреби и уронване името на кооперацията.

Въведените във въззивната жалба оплаквания са насочени към обстоятелството, че ищцата в качеството й на член кооператор имала задълженията, визирани в чл.10, ал.1, т.2 ЗК или задължението на член кооператора да изпълнява решенията на органите на кооперацията, а от нотариалната покана и от протокола за проведеното събрание ставало ясно, че нарушението на ищцата и настояща въззиваема се свеждало именно до неизпълнение на решение на ОС за връщане на получените от нея парични суми.

Така изложените съображения са неоснователни и не могат да санират порочността на взетото решение от ОС на кооперацията.

Въззиваемата М.К. е изключена за нарушения на закона, устава, причинени вреди, злоупотреби и уронване името на кооперацията, а не за неизпълнение от нейна страна на взето от общото събрание решение. Освен това, както се посочи вече по-горе, съдът не може да прецени какво нарушение на устава на кооперацията е извършено, поради неговата липса по делото, както и поради непосочване в решението на конкретна норма от него. Не може да бъде преценено и какво нарушение на закона е извършено, тъй като в решението на Общото събрание, както и поканата за свикването му са изброени редица нарушени норми на ЗК, но те са посочени общо към всичките петима предложени за изключване член кооператори. Тежестта за доказване на провинението е върху кооперацията, тъй като именно неин орган – ОС е реализирал правото си да изключи отделен член кооператор.

По делото се установи, че не е индивидуализирано и конкретизирано всяко нарушение допуснато от отделния член кооператор, в това число и за въззиваемата. Не се установи по какъв начин и с какви нейни действия, последната „грубо” нарушила закона и устава, по какъв начин е уронила името на кооперацията и какви точно по вид и размер вреди й е нанесла. Освен това не са й били представени никакви материали, свързани с тези нарушения с които е следвало да бъде запозната преди започване на събранието, съгл.чл.16, ал.1 ЗК.

Ето защо, съдът намира, че след като поканата за провеждането на общото събрание не е отговаряла по съдържание на изискванията на правните норми, то свикването и провеждането му въобще са били ненадлежни, а тъй като и решението е неточно и немотивирано, то се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващите им правни норми, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите така, както са направени. 

Въззиваемата не е направила и претендирала разноски и такива не следва да й се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

        

Р     Е     Ш     И  :

                  

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 837/25.11.2011г. по гр.д. № 1736/2011г. на СлРС.

 

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС РБ в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.

                           

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

ЧЛЕНОВЕ:

                   1.

                   2.