РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 12.07.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 51 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе съобрази следното:

Предмет на производството са предявените искове с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ с цена 84804.17лв. и по чл. 86 ал. 1 във вр. чл. 45 от ЗЗД за законната лихва върху главницата от 29.08.2012г. до окончателното изплащане на сумите.

Д.К.Д. поддържа в подадената от него искова молба, че на 29.08.2009г. в гр. Сливен е възникнало ПТП, причинено от А.П. А. пир управлението на лек автомобил „Опел Астра” с рег. № СН9378НС, поради неспазване правилата за движение. Около 23.00ч. на посочената дата в гр. Сливен, в района на пл. „Васил Левски” – южната част ищецът пресичал пътното платно заедно със съпругата си. В този момент ищецът забелязал светлините на автомобила, но водачът на лекия автомобил, движейки се с несъобразена скорост, предприел несвоевременна маневра за спиране,  която е била неуспешна, вследствие на което е възникнал удар, от който ищецът е бил отхвърлен върху предния капак на автомобила. След продължение движението на автомобила е паднал на пътното платно пред спрелия автомобил. За това деяние А.Х. е бил признат за виновен с присъда № 590/22.06.2010г. по НОХД № 62/2010г. на СлРС, влязла в сила на 08.07.2010г. с която е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343 ал.1 б.”б” пр.2 във вр. с чл. 342 ал.1 пр.3 от НК за това, че на 29.08.2009г. при управляване на МПС, л.а. „Опел Астра” с рег. № СН 93 78 НС е нарушил правилата за движение като не е контролирал непрекъснато  пътното превозно средство, което управлявал и управлявал автомобила с несъобразена скорост, което представлява нарушение на правилника по чл. 21 ал.1 от ЗДП като се е движил с превишена скорост над разрешената за категорията на МПС в населено място – 50 км/ч, с което е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на два пищяла на подбедрицата на левия крак в областта на колянната става, което е довело да трайно затрудняване движенията на левия долен крайник.

Вследствие на така причинените телесни увреждания, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, като се е наложило постъпването на лечение на 30.08.2009г. в МБАЛ „Св. Иван Рилски” – гр. Стара Загора за извършване на операция на ставата и получените разкъсвания. Установена е диагноза „фрактура крурис син”, която е наложила оперативно лечение и поставянето на множество метални остеосинтезиращи елементи. Оздравителният процес не е протекъл нормално. Настъпили са усложнения които са причинили допълнителни болки, затруднения в движението на крайника, поява на оток и зачервяване. Поради развилата се инфекция отново е бил приет за оперативно лечение в същото болнично заведение и е претърпял нова интервенция за отстраняване на остеосинтезиращите материали. Били са предписани множество медикаменти и процедури. Симптомите на развилата се инфекция са довели до ново оперативно лечение след постъпване на ищеца  в същото болнично заведение за ревизия и отстраняване на имплантирани уреди, което е продължило до 16.03.2010г. При преглед на 16.03.2010г., след е установено, че ищецът страда от инфекция и възпалителна реакция, дължащи се на вътрешно фиксирано устройство. Бил е предписан стационарен режим продължил 35 дни, за което е издаден болничен лист. На 16.09.2010г. ищецът е претърпял нова оперативна интервенция за отстраняване на имплантираните в крака метални уреди, тъй като инфекцията не е била излекувана, като следоперативното лечение продължило до 19.09.2010г.

Ищецът посочва, че през цялото време на лечението изпитвал силни болки и неудобство от получените увреждания, съответно от предписаното лечение чрез медикаменти и амбулаторни превръзки. Били са налице затруднения в движенията, които са изисквали допълнителни грижи. Възстановителният процес е бил съпроводен от няколко месечна болезнена рехабилитация, като е било предписано санаториално лечение и медикаментозно лечение, което продължава и към настоящия момент. За придвижването на ищеца се е наложило да ползва помощно средство - бастун. Състоянието на крака не е възстановено и към настоящия момент движенията на колянната става са ограничени и причиняват накуцване. Причинени са изменения на левия крак и ограничения в движението в областта на колянната става, включително кракът е увреден трайно, като е налице скъсяване с повече от сантиметър и половина. Всичко това причинява на ищеца болки в областта на травмата, които се засилват при продължителни движения.

По време на лечението за медикаменти, медицински материали, консумативи, разходи за рехабилитация, изследвания и консултации ищецът е направил разходи в размер на 4804.17лв. – пордобно описани по вид, количество и чрез счетоводни документи – фактури, в обстоятелствената част на исковата молба.

За автомобила, при управлението на който А.Х. е причинил ПТП, ищецът поддържа, че е сключена застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № 111081008А557045 от 20.12.2008г. с период на действие на застраховката до 31.12.2009г. Застраховател по този договор е ответното дружество „Армеец” АД.

Предвид изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да осъди застрахователя да му изплати сумата 85974.17лв., представляваща обезщетение в размер на за причинените в следствие на описаното ПТП имуществени вреди – 4804.17лв. и 80000лв. – неимуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на деликта – 29.08.2009г. до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД „Армеец” чрез пълномощник адв. М.Т. от САК оспорва предявените искове по размер, на първо място с възражения за съпричиняване от страна на пострадалия с негово виновно поведение в нарушение правилата за движение, предприемайки неправилно пресичане. Оспорва се наличието на пряка причинна връзка между претърпените от ищеца неимуществени вреди и факта на настъпилото ПТП като поддържат, че допълнителните усложнения са вследствие на неадекватна медицинска намеса и лечение. Размерът на предявеният иск за неимуществени вреди се оспорва като несправедлив, без да са изложени конкретни обстоятелства и в тази връзка.  Направено е възражение по основателността на претенцията за лихва, произтичащо от твърдението за неоснователност на главния иск.

На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК с отговора на исковата молба е поискано и съдът е допуснал привличането на деликвента А.П.Х. като трето лице помага и е приел за съвместно разглеждане предявения спрямо него обратен иск за заплащане на сумата от 1250лв., с парвно основание по чл. 227 т.2 във вр. с чл.224 от КЗ., представляваща част от предявения иск за заплащане на обезщетение за забава за периода от 29.08.2009г. до 06.02.2012г. от общо 21683.62лв., по отношение на който с определение то с.з. на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК съдът е допуснал изменени чрез увеличаването му до размера от 10000лв.

Обстоятелствата, на които застрахователят основава предявените регресни права спрямо конституираното трето лице, се основават на твърдения за неговото пасивно поведение, изразяващо се в това, че не е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП в рамките на предвидения  от закона договор 7-дневен срок.

Регресния иск е оспорен с твърдение, че срокът за уведомяване на застрахователя е спазен, като е уведомен в първия работен ден след изтичането в почивните дни на седмневния срок – изтекъв на 05.09.2009г. – събота.

В с.з. ищецът се явява лично и с адв. П. Ш. ***, който наред и от името на своя доверител поддържа предявения иск. Оспорва възраженията за съпричиняване и несправедливост на претендирания размер на обезщетението за неимуществени вред и поддържа искане за уважаване на предявените искове в пълния им размер.

Ответното дружество редовно призовавано – не изпраща свой представител в с.з. Писмено поддържат възраженията в отговора на исковата молба и предявения регресен иск в увеличения в хода на делото размер от 10000лв.

Третото лице- помагач – редовно призовавано, не се явява и не изпраща свой процесуален представител в с.з.

Въз основа на събраните по делото доказателство съобразна разпределената от съда доказателствена тежест относно релевантните за делото факти и обстоятелства се установява следното:

С присъда № 590/22.06.2010 г. по НОХД № 62/ 2010 г. на РС - Сливен А.П.Х. е признат за виновен в това, че на 29.08.2009 г. в гр. Сливен на пл. „Васил Левски” № 3 пред магазин „Мерканто” при управление на МПС лек автомобил „Опел Астра” с рег. № СН 93 78 НС нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20 ал.1 и ал. 2 ЗДвП съгласно които водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и са длъжни да съобразяват скоростта си на движение с конкретните пътни условия и обстановка, като са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат при възникване от опасност за движението и поради нарушение на чл. 21 ал.1 ЗДвП изразяващо се в превишаване на разрешените за категория „Б” в населено място скорост на МПС от 50 км/ч като по този начин по непредпазливост причинил на ищеца Д.К.Д. средна телесна повреда изразяваща се в счупване на двата хрущяла на подбедрицата на левия крак в областта на колянната става, което е довело до трайно затрудняване движението на левия долен крайник като деянието представлява престъпление по чл. 343 ал.1 б. „б” предл. 2 вр. чл.342 ал.1 предл. 3 НК, за което са му наложени съответните наказания.

Установеното с присъдата противоправно поведение на А.Х. е безспорно, но във връзка с механизма на настъпване на ПТП и причиняването на телесните увреждания на ищеца, ответникът е направил възражение за съпричиняване изразяващо се в неправомерно предприемане на пресичане на пътното платно от страна на ищеца. За изясняване на обстоятелствата касаещи това възражение и механизма на възникване на пътно транспортното произшествие, съдът назначи съдебна авто-техническа експертиза, заключението по която е изготвено от инж. Х.У.. От заключението и обясненията на вещото лице в съдебно заседание по спорните въпроси от фактическа страна във връзка с механизма на възникване на ПТП се установява следното:

Скоростта на автомобила „Опел” преди ПТП е била около 62 км/ч, при която скорост опасната зона за спиране е 43 м. Движението на автомобила е било в тъмната част на денонощието, на къси светлини и на суха пътна настилка. Мястото на удара е в северната част на площада  на 14,5 м  след мерната линия и на 5,8 м южно от левия бордюр, непосредствено след продължението на южния тротоар на ул. „Донка и Константин Константинови”. Лекият автомобил е осветил пешеходеца на разстояние 40-50 м преди мястото на удара, като е имал техническата възможност да го възприеме. Водачът на автомобила е възприел опасността и е реагирал със задействане на спирачната система на 34 метра от мястото на удара.  При тези данни ПТП е било предотвратимо от водача на лекия автомобил, ако се е движел с 50 км/ч като ПТП е възникнало с оглед несъобразената скорост от една страна с ограничената видимост поради тъмната част на денонощието и движението на къси светлини, като от друга страна тази скорост надвишава разрешената за съответната категория МПС скорост в населено място от 50 км/ч. Както се посочи движението на пешеходеца се е осъществявало по продължението на тротоарната зона на ул. „Донка и Константин Константинови”, т.е. непосредствено след мисленото продължение на тротоара съобразно неговите габарити – означено на скицата представена от вещото лице с точка 4. Мястото на възникване на ПТП е на сложно кръстовище с три входно-изходни артерии от площада от едната страна и два изхода от другата. В случай, че на площада не е имало паркирани автомобили пешеходецът е могъл да възприеме движещият се автомобил на около 3,8 м от мястото на удара и на 5,8 м в случай, че в северната страна на площада е имало паркирани автомобили. Разстоянието, което е изминал пешеходецът от южния тротоар към мястото на удара е за значително време, през което автомобила е бил извън видимата за пешеходеца зона, към който момент и водачът на автомобила не е имал възможност да възприеме пешеходеца, поради големите разстояния на пътното платно. Намирайки се на 34 м от мястото на удара, от където водачът на автомобила е можел да възприеме движещия се пешеходец, пешеходецът вече се  е намирал на 3,8 м върху пътното платно. Началния момент, в който е било възможно възприемането на пешеходеца върху пътното платно от страна на водача на лекия автомобил е 40 до 45 м, като вещото лице е категорично, че в този момент пешеходецът вече е бил на пътното платно. Изчислението на точното взаимно положение на автомобила и пешеходеца върху пътното платно вещото лице обяснява, че е възможно да се определи при положение, че са налице данни за това дали пешеходецът е ускорявал или забавял своя ход. При всички случаи вещото лице е категорично, че пешеходецът вече е бил на пътното платно, когато е било възможно водачът на лекия автомобил да възприеме движението му като опасно и се е намирал на около 3,8 м от тротоара.  Вещото лице обяснява също, че видимостта на лекия автомобил през прехода в зоната на завоя, предхождащ площада е по-малко от опасната зона за спиране, при което водачът на лекия автомобил е имал възможност да съобрази това ограничение на видимостта и е следвало да я намали още преди завоя, т.е. с оглед пътната обстановка водачът е следвало да намали своята скорост и преди възприемане на пешеходеца като опасност за движението на пътното платно. В случай, че автомобилът се е движел с 50 км/ч, вещото лице посочва, че ударът е било възможно да се избегне и без да се предприема спиране, тъй като автомобилът би достигнал до мястото на удара след преминаване на пешеходеца през същото място. 

За пешеходеца е било възможно да предотврати технически пътно-транспортното произшествие в случай, че спре в момента на възприемане на навлизането на лекия автомобил на площада на около 34 м от мястото на удара, при което автомобилът и пешеходецът биха се разминали. По т.3 от заключението обаче вещото лице посочва, че мястото на удара е в северната част на площада на 14,5 м след мерната линия и на 5,8 м южно от левия бордюр и е непосредствено след продължението на южния тротоар. Предвид данните от заключението на вещото лице, че в момента, в който водачът е реагирал на опасността, пешеходецът е бил на разстояние от 3,8 м от мястото на удара, налага извода и потвърждава обяснението и твърдението на вещото лице в съдебно заседание, че в момента на навлизане на автомобила и възможността за възприемане на движението му от пешеходеца последният вече се е намирал на пътното платно, предприемайки пресичането му.

Не се спори по делото и се установява, с оглед влязлата в сила присъда, че на ищеца е била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двата пищяла на подбедрицата на левия крак в областта на лявата колянна става. Ответникът е направил възражение за липса на причинно-следствена връзка между причиняването на тази телесна повреда и претърпените от ищеца болки и страдания от нея в процеса на лечение, като поддържа, че голяма част от болките и страданията са с оглед неадекватно проведено лечение и възникнали от това усложнения.

Във връзка с това по делото са разпитани свидетели и съдът е назначил съдебно-медицинска експертиза от заключението по която – изготвено от в-.л. д-р Стайков, се установява следното:

В резултата на настъпилото на 29.08.2009 г. ПТП на ищеца са причинени следните телесни увреждания: контузия в областта на главата с данни за леко степенно сътресение на мозъка и охлузване на кожата в областта на гърба на носа; контузии и охлузвания в областта на дясна раменна става, предимно по задната й повърхност; тежко високо енергийно открито многофрагментно счупване на горната трета на големия пищял на левия крак в областта на коленната става с разрушаване на външното и вътрешното ставни плата, разкъсвания на вътрешния и външния минискуси и разкъсване на двете колатерални връзки на коленната става; хемартроза – излив на свободна течна кръв в ставната кухина. Вещото лице посочва в заключението си, че многофрагментното счупване на горния край на големия пищял на левия крак с нарушаване на целостта на двете ставни повърхности е било съпроводено с много силни болки и страдания, поради богатата и инервация на периоста и тежестта на увреждането. Болките са били както със значителна сила, така и с голяма продължителност, дори и след проведеното оперативно лечение. Болката в различен интензитет  е била изпитвана от ищеца месеци наред както при оздравителните процеси, ката и в началото на рехабилитационните процеси, свързан с началното постепенно натоварване на увредения крак и раздвижване на коленната и глезена стави. В дадения случай се касае за тежка и високоенергийна травма, както на костта, така и на меките тъкани около нея, което е изиграло важна роля за продължителността на оздравителните процеси продължили видно от медицинските документи повече от година и които въпреки своята продължителност до момента не са довели до пълното възстановяване на движенията в засегната коленна става. На ищеца е била оказана спешна помощ в СО при МБАЛ „Д-р Иван Селимински” – Сливен, а след диагностициране на тежкото му фрагментно и открито счупване на големия пищял на левия крак ищецът е бил транспортиран в МБАЛ „Св. Иван Рилски” АД – Стара Загора, където е проведено изцяло продължилото лечение и са извършени оперативните интервенции на крака.

 В заключението си вещото лице посочва всяка една от интервенциите и етапите на лечение, като посочва, че травмата се е усложнила с развитието на възпалителен процес, предизвикан най-вероятно като реакция на организма към металните остро синтезиращи материали, като не би могло да се изключи вероятността за навлизане на болестотворни микроорганизми в уредените тъкани през разкъсно-контузната рана по предната повърхност на подбедрицата. Това е наложило до довеждането на допълнителни терапевтични процедури, включително оперативни до овладяване на усложнението.

От извършените след първоначалната оперативна интервенция още три операции две от тях са били за изваждане на металните остео-синтезиращи материали, като последната е извършена на 16.09.2010 г. – повече от година след злополуката. Вещото лице д-р Й.С. е отбелязал в заключението си, че всяка една от тези оперативни интервенции е съпроводена от значителни болки и страдания.

          Относно възпалителните процеси вещото лице посочва, че гнойните се предизвикват от микроорганизми, чиито пътища на проникване могат да бъдат най-различни. В този смисъл изтъква, че в случая става дума за открито счупване на големия пищял и високо енергийна травма, която е натрошила множество фрагменти. Посочва, че това счупване не е изолирано  и е съпроводено с тежки увреждания на меките тъкани в травмираната област и особено на мястото на удара и тези фактори обуславят силно намаляване на кръвоснабдяването на засегнатите тъкани. Това от своя страна компрометира в значителна степен защитните сили на организма или иначе казано, самото увреждане и неговия вид и характер прави тъканите по-уязвими за развитието на тях на болестотворни микроорганизми. Наранените тъкани са били в контакт с околната среда и и дрехите на ищеца а най-вероятно и с пътната настилка и бронята на лекия автомобил, което за възникналите усложнения и възпалителни процеси в течение на процеса на лечение не бива да се омаловажава ролята на металните остеосинтезиращи материали, които представляват чуждо тяло за организма и сами по себе си предизвикват подобни реакции. Вещото лице дава заключение въз основа на установените травматични увреждания и конкретни данни от приложената медицинска документация относно процеса на лечение, че на ищеца е било проведено адекватно наблюдение и лечение, провеждано в едно и също медицинско заведение от едни и същи лекари, които през целия период бидейки наясно със състоянието на ищеца са провеждали съответните и необходими в тези случаи изследвания и лечение.

          В заключение вещото лице посочва, че всички отразени в медицинските документи консумативи, медикаменти, помощни средства и диагностични процедури са необходими за провеждането на лечебния процес в един или друг етап от неговото развитие.

Относно вероятността за възстановяване на ищеца и прогнозата за това вещото лице дава заключение, че може да се очакват изразени артрозни промени, поради износване и недостатъчно регенериране на ставния хрущял на тибиалното плато. Данни за тава вече са налице, видно от образните изследвания и вероятността за бъдещо развитие на тези артрозни промени се засилва многократно от факта, че на ищеца са отстранени двата менискуса. Ролята на менискуса е за намаляване стресовото натоварване вътре в коленната става и препятства бързото износване на ставата като намалява триенето между бедрената кост и големия хрущял и съответно липсата им ускорява проявата на артрозните изменения. В обясненията си в съдебно заседание вещото лице поддържа, че трудно може да се говори в случая за пълно осиновяване. Посочва, че предизвиканите и развиващи се артрозни изменения и необходимостта от подобряване еластичността на меките тъкани в ставата и изграждането на хрущяла и за максимално възстановяване на защитните функции на ставната течност ищецът и за напред ще следва да приема медикаменти, които могат да стопират развитието на процесите, но практически липсва вероятност за подобряване движенията на този крайник в пълен обем и подобрение на този процес, в който смисъл увреждането представлява постоянно разстройство на здравето, а не временно и ще причинява необратими и невъзстановими затруднения на ищеца при придвижване, както и болки. Посочва, че най-благоприятния вариант е ако не се наложи подмяна на ставата, но такава вероятност е малка.

          Заключението на вещото лице по поставените въпроси подкрепя и допълва показанията на разпитаните по делото свидетели за установяване на конкретно претърпените от ищеца болки и страдания. Макар свидетелите да са в определена степен в родство с ищеца съдът намира, че следва да кредитира техните показания, освен поради съответствието им с данните от заключението на вещото лице, което е безспорно като доказателство по делото, но и предвид обстоятелството, че характера и вида на страданията и процеса на лечение, обичайно е подпомаган именно от най-близките, които са преки и непосредствени свидетели на състоянието на ищеца в следствие на причинените травми. От показанията на свидетелката Д. Д. – съпруга на пострадалия и свидетеля С.Х. – неин брат се установява, че обективното състояние на ищеца след причинените травми и по време на престоя изисквали непрестанно присъствието на придружител в болницата, каквато по време на лечението е била неговата съпруга. Поради сложността на травмата на коляното, нейната тежест и затрудненията при лечението й, лекарите са били концентрирани върху нея, но освен нея ищецът е търпял болки и от останалите травми по тялото предизвикани от падането му. Движението му е било възможно само с помощ от страна на свидетелката и на санитарки от болницата и е било абсолютно невъзможно същият да се обслужва сам. Лечението е наложило продължителен престой на легло, което е откъснало ищеца изцяло от неговите бизнес задължения. Не е било изобщо възможно за него да се движи, като в продължение на 4 месеца след операцията е било забранено да стъпва и е било необходимо да се придвижва изцяло с патерици. През това време, с оглед травмите и ограничените движения, е било невъзможно придвижването из дома и  извън жилището, продължил в значителна степен до 1 година след причиняване на травмата, като процесът на придвижване е подобрен единствено с оглед започналото рехабилитационно лечение. Наложило се е санаториално лечение в Павел баня , където поради приема на необходимите лекарства и антибиотици ищецът получил бъбречна криза, което е прекъснало санаториалното му лечение. Болките и страданията от това са били придружени с кръв в урината, като не е било възможно да се установи причината за това кървене. Процесът на подобрение започнал едва след операцията през м. март 2010 г. – трета по ред, едва когато раната се е затворила. Въпреки това придвижването му отново е било ограничено – с патерици, в домашни условия. Последната операция направена през м. септември 2010 г., когато са били свалени шините, като медикаментозното лечение е продължило и след това, както и рехабилитацията приблизително десет месеца. Рехабилитационния процес е бил свързан с усилия и болки, като свидетелката Д. прави сравнение с прохождане за първи път. Движенията му все още не са възстановени напълно въпреки рехабилитационните упражнения и всяка сутрин е необходимо да прави упражнения в леглото за раздвижване. Лечението е откъснало ищеца в продължение на повече от година от неговата работа, която е свързана поради естеството си със значително придвижване и шофиране. Същият работи като строителен надзор, което изисква от него непрестанно присъствие на различни обекти и придвижване на различни места, което е наложило често да използва услугите на свои приятели. Ограничението в движението е наложило закупуването на лек автомобил с автоматична скоростна кутия, но придвижването му пешеходно не е пълноценно и е съпроводено с накуцване. Не е възможно да носи тежести и отделно при промяна на времето изпитва силни болки. Откъсването заради наложилия се лечебен процес е предизвикало у ищеца и значителни притеснения поради преустановяване на неговата работа и съответно намаляването на доходите му поради това.

Видно от представените фактури, неоспорени от ответника за закупуването на медикаменти, консумативи, остеосинтезиращи протези, материали и др. ищецът е направил разходи в размер на 4904.17лв.

За лек автомобил „Опел Астра” с рег. № СН9378НС няма спор и се установява, че е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” със застраховател – ЗАД „Армеец” съгласно полица № 111081008А557045 от 20.12.2008г. със срок на действие – 31.12.2008г. – 31.09.2009г. За настъпилото на 29.08.2009г. ПТП застрахователят е бил уведомен от А.П.Х. на 07.09.2009г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че предявените искове са основателни.

Правното основание на предявените исковете е по чл. 226, ал. 1 от КЗ, която разпоредба предвижда възможност за увредения да иска заплащане на обезщетение пряко от застрахователя. Претендираните обезщетения са в размер на 80000лв. за неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания с оглед причинените телесни увреждания и тяхното лечение, както и в размер на 4804.17лв. имуществени вреди – разходи за лечението на причинените телесни увреждания.

Не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че виновен за възникналото ПТП на 29.08.2009г., при което на ищеца са причинени телесните увреждания е привлечения като трето лице – помагач в процеса А.П.Х., който е признат за виновен с влязла в сила присъда

Съобразно чл. 300 от ГПК, съдът е обвързан от присъдата по присъда № 590/22.06.2010г. по НОХД № 62/2010г. на СлРС по въпросите за деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, както и причиняването на телесни увреждания на ищеца от същото деяние, поради съставомерността на тези факти за престъплението по посочените текстове от НК.

Не съществува и спор, че за управлявания от А. П. Х. лек автомобил „Опел Астра” с рег. № СН9378НС е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” съгласно застрахователна полица № 111081008А557045 от 20.12.2008г. и застраховател по договора застраховка е ответното дружетво ЗАД „Армеец”.

Спорните въпроси по делото от фактическа страна са свързани с наличието на противоправно поведение от страна на пострадалия ищец и принос за настъпване на вредоносния резултат; наличието на причинно следствена връзка между причинените в следствие на ПТП от 29.08.2009г. и претърпените от ищеца болки и страдания във връзка с усложненията, възникнали по време на лечението, а във връзка с предявения регресен иск – момента на уведомяване на ответника като застраховател за настъпилото застрахователно събитие.

Отговорността на застрахователя определен в разпоредбата на чл. 223, ал.1 от КЗ по сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” е гаранционна и обхваща всички преки и непосредствени вреди, за които отговаря застрахования, които увредените са претърпели, търпят и предстои да търпят в следствие на непозволеното увреждане.

В тази насока е задължителна и следва да бъде съобразена съдебната практика по т. 11 на Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и т. 7 на Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съгласно които понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания, степента и интензитета на болките, прогнозите за в бъдеще и др., а при определяне степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос.

Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД във връзка с обхвата на задължението по чл. 45 от ЗЗД цели адекватност на обезщетението с действително претърпените от увредения неимуществени вреди, а не с възможността според икономическите и финансови показатели на застрахователя да извърши реално плащане на дължимите обезщетения. Последният, сключвайки договора за застраховка, е поел независимо от икономическите си показатели задължение да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. В този смисъл единственото възражение, което застрахователят може да направи предвид договорния характер на отговорността си е, че обезщетенията в техния справедлив размер надхвърлят границите на определената в договора отговорност, каквото възражение в случая не е налице, а и би било неоснователно.

Предвид гореизложеното и с оглед на доказателствата по делото, установяващи претърпените от ищцата вреди  и възникналото застрахователно събитие съдът намира, че паричния еквивалент за най-тежката от причинените травми - тежко високо енергийно открито многофрагментно счупване на горната трета на големия пищял на левия крак в областта на колянната става с разрушаване на външното и вътрешното ставни плата, разкъсвания на вътрешния и външния менискуси и разкъсване на двете колатерални връзки на коленната става е 50000лв., за контузия в областта на главата с данни за леко степенно сътресение на мозъка и охлузване на кожата в областта на гърба на носа – 5000лв., за контузии и охлузвания в областта на дясна раменна става, предимно по задната й повърхност – 3000лв. контузии и охлузвания в областта на дясна раменна става, предимно по задната й повърхност – 3000лв., като заедно с претъпените имуществени вреди, обезщетението, което застрахователят следва да заплати на ответника е 65804.17лв.

Относно увреждането, представляващо тежко високо енергийно открито многофрагментно счупване на горната трета на големия пищял на левия крак в областта на колянната става с разрушаване на външното и вътрешното ставни плата, разкъсвания на вътрешния и външния менискуси и разкъсване на двете колатерални връзки на коленната става, с оглед данните от съдебно – медицинската експертиза и заключението на вещото лице относно прогнозите за възстановяване се налага извода, че практически е причинено тежка телесна повреда, като ограниченията в движенията на левия долен крайник са постоянни, а вида и естеството на травматичното увреждане предполага допълнително и нарастващо във времето усложнение свързано с артрозни болезнени изменения, поради наложилото се отстраняване на менискусите. Няма съмнение както с оглед данните от заключението на вещото лице, така и с оглед показанията на разпитаните свидетели, че болките и страданият претърпени от ищеца са били значителни по интензитет и с голяма продължителност във времето. Претърпяването им е обусловено освен от тежкото и високо енергийно многофрагментно счупване на горната трета на големия пищял на левия крак в областта на колянната става с разрушаване на външното и вътрешното ставни плата, разкъсвания на вътрешния и външния минискуси и разкъсване на двете колатерални връзки на колянната става, но и наложилото се за възстановяване до степен на възможно самостоятелно придвижване лечение. Освен силните болки за дълъг период, ищецът е търпял дълго във времето и наложилите се от увреждането ограничения в движенията. Такива практически в началото на лечението за 4 месеца ищецът е било възможно да извършва само с чужда помощ, в последствие – невъзможно в продължение на месеци извън дома и задължително с патерици, което е свързано освен с физически и битов, но и със значителен емоционален и психически дискомфорт. Освен субективно негативните преживявани от причиненото увреждане и лечение, изискващо оперативно лечение, придружено с усложнения поради самия характер и вид на нараняванията, битови неудобства и необходимост от придружител, продължило повече от година, обективно ищецът не е могъл изобщо да извършва повече от година ежедневните дейност свързани с упражняваната от него професия по строителен надзор, а след това – непълноценно, изискващо отново чужда помощ и закупуване на подходящ с оглед ограничените движения на левия крайник автомобил. Трайно и постоянно във времето с оглед заключението на вещото лице ще остане затруднението в придвижването на ищеца – накуцване, предвид отстранените менискуси. Освен невъзможност за пълно възстановяване на ищеца предстои да търпи и допълнителни усложнения и изменения в коленната става, ограничаващи движенията и  свързани с допълнителни болки и прием на медикаменти. Най-благоприятната прогноза, която се определя от вещото лице е, ако предстоящото лечение ограничи тези процеси, без да се наложи оперативна подмяна на коленна става, което с оглед конкретните данни е вероятно във висока степен.

Наред с това на ищеца са причинени и други увреждания хемартроза – излив на свободна течна кръв в ставната кухина, контузии и охлузвания в областта на дясна раменна става, предимно по задната й повърхност, контузия в областта на главата с данни за леко степенно сътресение на мозъка и охлузване на кожата в областта на гърба на носа, всяко от които допълнително е причинявало болки и страдания, наслагвало е затруднения в лечението. Всяко от тези увреждания, като с оглед болката, която причинява и наслагва към тежкото и необратимо увреждане, така и с оглед естетическите и физиологични процеси е допринасяло за утежняване състоянието и лечението на ищеца. Най-значителното от тези увреждания съдът намира, че е контузия в областта на главата с данни за леко степенно сътресение на мозъка и охлузване на кожата в областта на гърба на носа с оглед засегнатия орган и видимост на нараняванията и следва да бъде репарирано в размер на 5000лв., а останалите две хемартроза – излив на свободна течна кръв в ставната кухина и контузии и охлузвания в областта на дясна раменна става, предимно по задната й повърхност – по 3000лв.

Възражението за липса на причинно-следствена връзка между всички претърпени от ищеца болки и страдания и причитяването на значителна част от тях поради неадекветно и неправилно лечение е недоказано и неоснователно. Установи се, че всяко едно от усложненията е обусловено и обичайно за вида и степента на увреждане на ищеца. Възпалителните процеси, вещото лице посочва, че се дължат на характера на нараняването като открито и многофрагментността на начупването, а така също и като реакция на имплантираните за дълъг период остеосинтезиращи протези, които организма приема като чуждо тяло. Няма данни за неправилно поставени диагнози, погрешно или неправилно лечение, нито отсъствието на адекватно лечение във всеки един от етапите на оздравяване. Следователно всички причинени на ищеца увреждания и изтърпени от тях болки и страдания, както и усложнения в бъдеще са последици в пряка и непосредствена връзка с противоправното поведение на деликвента, за които той отговаря съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, а съгласно чл. 223, ал. 1 от КЗ и застрахователя.

Няма съмнение и от заключението на вещото лице се установява, че всеки един от медикаментите и материалите посочени в представените фактури са необходими за повеждане на лечението на ищеца, поради което и предявения иск за имуществени вреди следва да се уважи в пълен размер.

Възражението на ответника на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е за противоправно поведение на ищеца, поради неправомерно пресичане на пътното платно. Извън твърдението, че придвижването на ищеца е неправомерно, ответникът не е посочил конкретни данни и аргументи, като с оглед заключението на вещото лице, спорно във връзка с възражението е предприемането на пресичане от страна на ищеца, представляващо нарушение на правилата за движение по чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, изискващи при пресичане на платното за движение пешеходците да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: 1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение; 2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение и по чл. 114 от ЗДвП, според който на пешеходците е забранено:1. да навлизат внезапно на платното за движение; 2. да пресичат платното за движение при ограничена видимост.

С оглед заключението и обясненията на вещото лице Х.У. се налага извода, че при пресичането на пътното платно от страна на ищеца не е налице поведение, което да допринася за възникването на ПТП, респективно – за настъпилите за него вреди.

Мястото на пресичане от страна на ищеца по смисъла на разпоредбата на § 6, т. 54 от ДР на ЗДвП като част от платното за движение на кръстовище, представляваща продължение на тротоара представлява пешеходна пътека. Установи се, че в момента, в който за ищеца е било възможно да възприеме движението на лекия автомобил така, че да е възможно да извърши преценка на неговата посока и скорост на движение, респективно да спре, с което технически да избегне удара, вече се е намирал на пътното платно след предприемане на пресичането. Няма данни от негова страна да е било удължавано ненужно времето и пътя за пресичане, нито пресичането да е предприето внезапно. Експертът посочва, че технически за пешеходеца е било възможно да спре и по този начин да се размине с движещия се към него автомобил. Спирането според текста на разпоредбата на чл. 113, ал. 1 т.2, пр. 2 от ЗДвП обаче е само възможно, според конкретната субективна преценка на пешеходеца, но не и задължително поведение. От ищеца като пешеходец не може да се очаква извършването на точно изчисляване на опасната зона и скоростта на движение на лекия автомобил, която е била несъобразена с конкретната пътна обстановка и е била превишена. Няма данни според, които да се приеме, че подължаването на движението по пътото платно след възприемане на приближаващия автомобил е неадекватно поведение, поради което и без съмнение и с оглед влязлата в сила присъда № 590/22.06.2010г. по НОХД № 62/2010г. на СлРС е несъмнено, че с поведението си виновен за настъпилото ПТП е изцяло водача на МПС лек автомобил „Опел Астра” с рег. № СН9378НС. Възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД в този смисъл е неоснователно и определения от съда размер на обезщетение не следва да бъде намаляван.

По предявения регресен иск на основание по чл. 227 т.2 във вр. с чл.224 от КЗ.

Предявеният иск е недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли. Съгласно чл. 224, ал. 1, пр. 1 от КЗ застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от узнаването да съобщава на застрахователя обстоятелствата, които биха могли да доведат до възникване на гражданска отговорност и при неизпълнение на това задължение съгласно чл. 227, т. 2 от КЗ застрахователя има право на регресен иск за платените лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл. 224, ал. 1 от КЗ от застрахованото лице или до датата на предявяване на прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ, освен ако застрахованото лице не е изпълнило задълженията си по причини, които не могат да му се вменят във вина.

От представените с отговора по регресния иск писмени доказателства се установява, че за настъпилото на 29.08.2009г. застрахователно събитие, застрахователя е било уведомен на 07.09.2009г., като 7 – дневния срок по чл. 224, ал. 1 от КЗ е изтекъл в неприсъствен ден – на 05.09.2009г. Съгласно чл. 60, ал. 6 от ГПК, когато последния ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ работен ден. Макар разпоредбата да се отнася за процесуалните срокове, доколкото в настоящото производство ответникът нито поддържа, нито доказва, че е осигурил възможност и според договорните задължения за застрахованите съществува задължение за извършване на уведомяване в течение и на неприсъствени дни, с.то следва да се приеме, че уведомяването е извършено в установения от чл. 224, ал. 1 от КЗ срок. Следователно за ответникът не съществува правото на регресен иск за платените лихви и с оглед уважаването на предявения от ищеца иск за лихви, регресния иск на застрахователя следва да бъде отхвърлен

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е основателна претенцията на ищеца за присъждане на деловодни разноски, но с оглед нормата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК същия е освободен от заплащането на такси и разноски, а договореното адвокатско възнаграждение от 3000лв. няма данни да е заплатено съгласно представения договор за правна помощ. В тежест на ответника следва да се възложи дължимата съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на съда държавна такса и разноски за вещи лица, като от 240лв. следва да се приспадне заплатената над дължимия от ответника размер. Претенцията на ответника за разноски с оглед размера на уважената част от предявените искове, следва да се уважи за сумата от 440.82лв. от заплатеното адвокатско възнаграждение и разноски за вещо лице и държавни такси с оглед предявените главен и регресен иск.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД ”АРМЕЕЦ” АД, ЕИК121076907 със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. К.” № * да заплати на Д.К.Д.,***, пл. „В.Л.” № *, ап. * обезщетение в размер на общо 65804.17лв. (шестдесет и пет хиляди осемстотин и четири лева и 17ст.), от които за претърпени неимуществени вреди във формат на болки и страдания от тежко високо енергийно открито многофрагментно счупване на горната трета на големия пищял на левия крак в областта на колянната става с разрушаване на външното и вътрешното ставни плата, разкъсвания на вътрешния и външния минискуси и разкъсване на двете колатерални връзки на коленната става – 50000лв., контузия в областта на главата с данни за леко степенно сътресение на мозъка и охлузване на кожата в областта на гърба на носа – 5000лв., контузии и охлузвания в областта на дясна раменна става, предимно по задната й повърхност – 3000лв. и хемартроза – излив на свободна течна кръв в ставната кухина – 3000лв., както и 4804.17лв. – имуществени вреди в следствие на ПТП възникнало на 29.08.2009г., причинено съгласно присъда № 590/22.06.2010г. по НОХД № 62/2010г. на СлРС от третото лице помагач А.П.Х., ЕГН ********** при управлението на МПС лек автомобил „Опел Астра” с рег. № СН9378НС, за което със застрахователна полица № 111081008А557045 от 20.12.2008г. е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху общия размер на дължимите обезщетения от общо 65804.17лв., считано от 29.08.2009г. до окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди до пълни размер от 80000лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, както и претенцията на Д.К.Д. против ЗАД „АРМЕЕЦ” за заплащане на деловодни разноски като НЕДОКАЗАНА.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД ”АРМЕЕЦ” АД, ЕИК121076907 против А.П.Х., ЕГН ********** регресен иск за заплащане на сумата от 10000лв., представляваща част от дължимото обезщетение за забава във връзка с изплащането на обезщетение за причинени вреди на Д.К.Д., ЕГН **********, поради неизпълнение на задължението за уведомяване на застрахователя в 7-дневен срок от възникване на застрахователното събитие като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА Д.К.Д., ЕГН ********** да заплати ЗАД ”АРМЕЕЦ” АД, ЕИК121076907 сумата 440.82лв. (четиристотин и четиридесет лева и 82ст.) представляваща част от заплатените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, възнаграждения на вещи лица и държавни такси съразмерно на отхвърлената част от предявените от ищеца искове.

 

ОСЪЖДА ЗАД ”АРМЕЕЦ” АД, ЕИК121076907 да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на ОС – гр. Сливен д.т. върху уважената част от предявените искове в размер на 2632.17лв. (две хиляди шестстотин тридесет и два лева и 17 ст.), както и 80лв. за заплатените от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: