РЕШЕНИЕ №  94

 

Гр. Сливен,17.04.2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД , второ въззивно гражданско отделение, в закрито заседание на ДЕСЕТИ АПРИЛ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАНАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

          ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

       МЛ.СЪДИЯ: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря К.И. и с участието на прокурора ……………….. сложи на разглеждане докладваното от съдия АТАНАС СЛАВОВ Въззивно гражданско дело № 53 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение № 1090 от 22.12.2011 год по гр. дело № 6135/2011 год. на Сливенски районен съд, от ответниците в първоинстанционото производство С.И.Г. и П.В.Г., с което първоинстанциония съд е уважил предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК и е признал за установена в отношенията между С.И.С. и С.И.Г. и П.В.Г., че ДЕКЛАРАЦИЯ от 18.11.2005г. е ИСТИНСКИ ДОКУМЕНТ, издадена от посочените в нея автори.

В жалбата си до съда въззивницата твърди, че Решението е недопустимо, тъй като липсва от страна на въззиваемия С.И.С. правен интерес от водене на делото, тъй като такъв съществува само до токова докато е налице висящ процес, в който документът е бил представен като доказателства. Тъй като производството в което този документ е представен е приключило то липсва и правен интерес от водене на настоящото производство. Алтернативно твърди, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено в противоречие с процесуалните правила.

Моли съда да обезсили атакуваното Решение и прекрати производството по делото, алтернативно, да постанови ново решение по същество, с което отхвърли предявения иск. Претендира за разноски.

За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанциония съд е приел в мотивите си и кредитирал признание от страна на въззивника С.И.Г. посочен като автор на декларацията, факт, че подписа, положен на декларацията е негов. С оглед на направеното изрично признание на факта първоинстанциония съд е приел иска за доказан по основание тъй като по безспорен начин доказано подлежащото на установяване обстоятелство.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ищецът в производството пред първоинстанционният съд в настоящото въззиваем С.И.С. чрез процесуалния си представител по пълномощие е депозирал отговор, с които оспорва жалбата. Моли съда да потвърди първоинстанционото решение като правилно и законосъобразно. Претендира за разноски.

В съдебно заседание,въззиваемите редовно призовани, явяват се лично и се представляват от представител по пълномощие адв. С.С. *** процесуален представител по реда на чл.32 от ГПК , който поддържа жалбата . Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззиваемия, редовно призован, явява се лично. Не се явява процесуалния му представител. Поддържа отговора, моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира за направените по делото разноски.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. 

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

При извършване на въззивния контрол в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, намира, че обжалваното решение не е недопустимо, като постановено по недопустим иск.

Предявеният иск за установяване истинността на документ – разписка от 02.12.2005г., с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК е допустим.

Съгласно нормата на чл.124, ал.4 от ГПК изрично е предвидена хипотеза за установяване на факт с правно значение – истинността или неистинността на документ, независимо от това за да се предяви установителен иск, като положителна процесуална предпоставка е наличието на правен интерес.

Декларацията е по е представена като доказателство пред ЯОС по ВНОХД №71/2009г. и прието и приложено от съда по делото. Независимо от това то не е обсъдено от съда и по него не е формирана воля на съда дали го кредитира приема или не. Това не сторили и горните съдебни инстанции. При обсъждането на това обстоятелство, съдебните инстанции биха стигнали до други правни изводи, което обуславя наличието на правен интерес за предявяване на иск.

След като съдилищата са приели този документ като доказателство по делото и не са се произнесли притежава ли той материална доказателствена сила и каква. Необсъждането на това доказателства надлежно представено и прието са деформирали правните изводи на наказателните съдилища и са се отразили в диспозитива на присъдата като са формирали сила на присъдено нещо.

Според настоящия съдебен състав е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за установяване на истинността и автентичността на документа, тъй с него се установява факт с правно значение относно отношенията между страните относно дължимостта на сумата.

В настоящия случай е предявен положителен установителен иск за установяване истинността на процесния документ – Декларация от 18.11.2005 год. издадена от името и носещ подписа на въззивника С.И.Г. и задължава въззивницата П.В.Г., който съобразно горните изводи е допустим.

На първоинстанционото производство съдебно заседание на 15.12.2011год. въззивника С.И.Г. е направил изрично признание на факта, че подписа, положен под декларацията от 18.112005 год. е негов и е признал иска.

Признанието на този факт следва да се цени с оглед на всички обстоятелства по делото включително и неоспорването на този представен и приет като доказателство в производството писмено документ.

Признание на факт за авторството и истинността на документа, съгласно чл. 175, ал. 1 от ГПК, се преценява от съда, с оглед на всички обстоятелства по делото като признание на иска, тъй като предметът на доказване на иска е именно истинността и автентичността на този документ като доказващ съществуващ факт от обективната действителност и авторството на документа, като негов автор е С.И.Г..

Декларацията подписана от С.И.Г., обвързва със материална доказателствена сила и въззивницата П.В.Г., тъй като декларираното правно действие извършено от единия съпруг има обвързваща материална доказателствена сила и за другия съпруг, действащ като негов представител по силата на чл.24 ал.2 от СК, като акт на управление с общо имущество.

С оглед изложеното и при констатираното  пълно съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че не са налице отменителни основания и въззивната жалба следва да не бъде уважена, като атакуваното решение бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед правилата на процеса съдът в тежест на въззивницата следва да възложи направените от въззиваемия разноски за тази инстанция, но тъй като такива не се доказват не следва да присъжда.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивницата следва да понесе своите разноски така както са направени.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВРЪЖДАВА Решение № 1090 от 22.12.2011 год по гр. дело № 6135/2011 год. на Сливенски районен съд ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО, подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от редовното му връчване при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: