Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 54

 

гр. Сливен, 23.02.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

КРАСИМИРА КОНДОВА

                                                                                    

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  54  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решене № 77/22.12.2011 г. по гр. д. № 375/2010 г. на КРС, с което е отменена заповед №  493/08.10.2010 г. на Директора на  ДДУИ „Света Марина” – с. Медвен, с която заповед на Ц.Г.Б. е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение”, като незаконосъобразна и е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „възпитател” в дома. Със същото решение е осъдено ДДУИ „Света Марина” – с. Медвен да заплати на ищцата сумите 2989.20 лв., представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без работа, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, сумата от 518.16 лв., представляваща обезщетение  по чл. 224 от КТ  за не ползван платен годишен отпуск за 2010 г. , ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане и сумата от 88.45 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. октомври 2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.  Със същото  решение ответникът в първоинстанционното производство е осъден да заплати и разноските по делото.  

Във въззивната жалба, подадена от ответника, се твърди, че решението е материално и процесуално неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като не са наведени  конкретни доводи в тази насока. Иска се отмяна на постановения съдебен акт и настоящият съд да постанови решение, с което да отхвърли претенциите на ищцата.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор. Твърди се, че основанията във въззивната жалба са немотивирани и неоснователни и решението следва да бъде потвърдено. Районният съд е изложил мотиви по всеки от предявените искове и се произнесъл по направените от ответника възражения. Изводите на съда са въз основа на доказателствата по делото и са съобразени с правните норми, уреждащи спора.

Настоящата инстанция констатира, че при разглеждането на делото в районния съд не е бил изготвен проекто-доклад, нито пък е бил изготвен доклад съобразно изискванията на чл. 146 от ГПК, поради което и за отстраняването на този пропуск, представи на страните  доклад.

В с.з.  за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба. Твърди, че при постановяване на решението си, районният съд не е преценил в цялост доказателствата и е направил погрешен извод относно липсата на нарушение.

В с.з. за въззиваемата страна не се явява процесуален представител по пълномощие. Постъпила е писмена молба, с която се поддържа отговора.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

       Жалбата е неоснователна.

        За да постанови атакувания съдебен акт, районният съд е приел, че от страна на работодателя  не били ангажирани доказателства, от които да е видно, че именно ищцата е извършила нарушението – а именно, оставяне без надзор на детето Р.. Направил е разбор на събраните по делото доказателства и е достигнал до извода, че в случая не може да се приеме по категоричен начин извършването на нарушението, за което е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Поради това е уважил претенцията.

        При всички случаи на оспорване на дисциплинарното наказание, съдът е длъжен да прецени съответствието между неговата тежест и тежестта на извършеното нарушение, съобразно  критериите на чл. 189 ал. 1 от КТ. Винаги е от значение значимостта на неизпълнение на задълженията. Върху тежестта на нарушението несъмнено се отразява и формата на вината, т.е. съдът следва да има предвид характеристиката на нарушението от неговата субективна страна. По правило умишленото нарушение е по-тежко отколкото това извършено по небрежност. Освен това при налагане на дисциплинарното наказание следва да се имат предвид обстоятелствата при които е извършено нарушението, времето и мястото на извършването му, служебната обстановка. Трябва да се държи сметка и за поведението на служителя и да се изследват елементите на поведението, които се отнасят към неговата трудова характеристика.

        В конкретния случай е прието, че ищцата е извършила тежко нарушение на трудовата дисциплина защото като възпитател е оставила без надзор детето Р. и същата е наранила физически И.Б., което е довело до счупване на долните крайници на последната.Нарушението е установено от лицето А.К. – старша медицинска сестра в дома, за което същата е уведомила директора. Фактическите обстоятелства сочат, че  в деня на инцидента ищцата, като възпитател, е била с група от 9 деца, сред които и детето Р., което е поискало да отиде до тоалетната и ищцата го е пуснала без да го придружи. Не е установено по категоричен начин обаче, че именно детето Р. е причинило травмите на другото момиче настанено в дома. Практика в работата на персонала е била такава, че децата и друг път са оставяни сами да посещават тоалетните без придружител, поради недостатъчния персонал. От друга страна при лежащите деца, настанени в дома, също следва да има възпитател, но такъв е нямало, поради същата причина – недостиг на персонал.От записите на камерите в дома също не се установява поведение на ищцата, което да сочи, че тя е нарушила своите трудови задължения.

        В отговора се сочи, че на ищцата и преди е налагано дисциплинарно наказание със заповед от 15.11.2006 г.  Мотивите са, че  тогава ищцата била нарушила  правилника за вътрешния ред и етичния кодекс на служителите от дома и е ударила едно от децата. Фактическите обстоятелства обаче, свързани с налагане на това предишно дисциплинарно наказание, са свързани с обстоятелството, че тогава детето също е било в нейна група, ходело е често до тоалетната, при което възпитателят го е придружавал, а без надзор са оставали останалите деца от групата.

        В случая, за да бъде преценено доколко е тежко и дали изобщо е допуснато нарушение, следва да бъде отговорено на въпроса дали ищцата като възпитател е щяла да наруши грубо служебните си задължения, като остави без надзор 8 деца, за да придружи едно до тоалетната или пък ще пусне детето до тоалетната само, така както е била установената практика, и ще надзирава останалите деца от групата. В длъжностната характеристика - т. 17, изрично е вменено задължение за служителите на дома да не напускат групата и да не оставят децата без надзор. Следователно в конкретния случай следва да бъде прието по несъмнен начин, че ищцата като възпитател не е допуснала нарушение на своите трудови задължения, тъй като не е оставила групата с деца без надзор. Тя е изпълнила преките си задължения добросъвестно и работодателят, като не е изпълнил задължението си по чл. 189 от КТ, е наложил наказание, което не отговаря на действително извършено нарушение. В този смисъл, след като районният съд е приел, че тази заповед е незаконосъобразна, той е процедирал законосъобразно и правилно, а подадената срещу решението въззивна жалба е неоснователна.

        Неоснователна е жалбата и в останалите й части, тъй като уважаването на главния иск има за последица основателността и на останалите претенции, свързани със заплащане на обезщетения, които са доказани по размер по несъмнен начин.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса основателна се явява претенцията на въззиваемата страна за заплащане на направените пред тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 77/22.12.2011 г. по гр.д. № 375/2010 г. на Котелския районен съд,

        

         ОСЪЖДА ДДУИ „Света Марина” – с. Медвен да заплати на Ц.Г.Б. *** сумата от 100 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред тази инстанция.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: