Р Е Ш Е Н И Е № 61

гр.С., 01.03.2012 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

         мл.с.   КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от младши съдия Кр.Кондова въззивно гражданско дело № 60 по описа за 2012година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/, вр. чл. 258 и сл. от ГПК.

Атакува се изцяло Решение № 21 от 16.01.2012г., постановено по гр. дело № 7738/2011 година по описа на РС – Сливен, с което е отхвърлена молбата на М.М.Г. *** за признаване на установено, че М.Р.Г. е осъществил на 08.12.2011г. акт на домашно насилие спрямо нея и за налагане на мерки за защита срещу домашното насилие.

Недоволна от обжалваното решение останала молителката в производството пред СлРС и настояща жалбоподателка М.Г.. С депозираната чрез пълномощника си адв.С. *** въззивна жалба, обжалва изцяло постановеното решение, като го намира за неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилна преценка на събраните доказателства. Твърди се, че съда неправилно не е кредитирал свидетелските показания на св.Д., който е баща на жалбоподателката. Неправилно съдът е преценил и показанията на детето на страните –св.М. Г., тъй като детето не посмяло да пресъздаде чутите от баща му думи, повторени стотици пъти и именно поради тази причина е казало, че му се губят моменти. Детето не посмяло да каже пред съда и за ножа, който размахвал баща му пред жалбоподателката заплашително. Детето не казало истината в съда, тъй като не искало да изложи баща си в съда. Твърди се, че действително сочения за насилник М.Г. не пиел алкохол от три години, но вечерта на инцидента бил пиян.

В жалбата се сочи още, че  на 18.01.2012г. сутринта, когато си тръгвала от работа след нощна смяна от болницата жалбоподателката била причаквана от съпруга си до параклиса в болницата, за което я осведомили нейни колежки, които са го видели. Сочи се още, че непрекъснато продължавали заплахите от негова страна, че ако не се откаже от искането си за развод, той щял да я пребие.Заплахите били отправяни и по телефона, като М. я набирал от телефоните на децата им или от други телефони със скрит номер. Непрекъснато повтарял, че ако не се откаже от развода ще направи живота й невъзможен и от никой не го е било страх,нито от полиция, нито от баща й. Изводът направен от съда, че спрямо жалбоподателката не е бил извършен акт на домашно насилие, тъй като не е претърпяла физическо такова бил грешен, тъй като макар и да не е била физически бита, същата е била заплашвана, включително с нож и  тези заплахи събудили основателен страх за живота и здравето й. Посочва се още, че непрекъснато живеела в страх и психическо напрежение. Счита, че макар и да не е претърпяла физическо насилие е не по-малко пострадала от емоционално и психическо насилие, което съпругът й упражнявал над нея.

От настоящата съдебна инстанция се иска отмяна на атакуваното решение и издаване на заповед за защита, с която да се задължи М.Р.Г. да се въздържа от извършване на домашно насилие, да се забрани на същия да се доближава на разстояние по- близко от 100 метра до нея, до жилището й, местоработата й и местата за социални контакти, като иска тези мерки да бъдат наложени за срок от 12 месеца.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, насрещната по жалбата страна е депозирала писмен отговор /възражение/, в който  М.Г. намира жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение. Сочи, че никога и по никакъв начин не е упражнявал физическо насилие над съпругата си, нито е изричал цинизмите, които тя твърди, че е казвал пред децата им. По отношение на показанията дадени от детето им М., сочи, че същите са достоверни, детето детайлно преразказало това, което е видяло и чуло. Твърди, че нито се е срещал със жалбоподателката, нито има желание да се вижда с нея, още повече да я следи или да прави опити да осъществява контакти с нея. През годините на брачния им живот никога не е упражнявал физически тормоз, не я е нагрубявал и винаги се е съобразявал с лабилната й психика.

От въззивния съд се иска потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание, въззивницата, редовно призована се явява лично и с упълномощен процесуален представител по чл.32, т.1 ГПК, като  заявява, че поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на обжалваното решение. Моли за постановяване на ново решение, с което да се признае за установено, че въззиваемия е извършил акт на домашно насилие. Претендира разноските, сторени в производството пред първата инстанция.

В съдебно заседание, въззиваемият, редовно призован се явявя лично, като заявява, че жалбата е неоснователна и моли за потвърждаване на постановеното от районния съд решение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима.

Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, вр. чл. 258, ал. 1 от ГПК и е подадена от лице, легитимирано и разполагащо с правен интерес от обжалване на решението, чрез постановилия атакувания акт Районен съд - Сливен.

При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните  доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и  следва да бъде отменено.

Настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Двете страни в настоящия спор са в съпружески отношения от 16.12.1989г. Въззивницата М.Г. на 01.12.2011г. подала до съда  молба за развод. За това свое решение тя съобщила на съпруга си на същия ден, в резултат на което съпругът М.Г. и настоящ въззиваем на 05.12.2011г напуснал семейното жилище. Така въззивницата останала да живее, заедно с двете деца от брака в апартамента, който бил нейна лична собственост.

Въззивницата работила като санитарка в МБАЛ-Сливен, а извън трудовото си правоотношение допълнително почиствала стоматологичен кабинет в гр.С..

На 08.12.2011г. била на работа до 19.30ч. През това време съпругът й, заедно с малкото им дете св.М. Г. – ученик в осми клас, били на село, където отглеждали животни. Детето се прибрало в апартамента към 20.30ч., а половин час след това по телефона  се обадила майка му -  въззивницата Г., която съобщила, че ще се прибере след около половин час. Към 22.00ч. детето се притеснило, тъй като майка му не се била прибрала още и се обадило на баща си. Тогава въззиваемия Г. тръгнал с автомобила си да я търси. Първо отишъл до кв.”Даме Груев” в жилищна кооперация, в която се намирал  стоматологичния кабинет, който съпругата му чистела. Като се уверил, че я няма там, той се върнал пред блока за да я чака да се прибере. Понеже било студено той се качил в апартамента да я изчака. Същата вечер звънял и на бащата на съпругата си – св.Д., който бил на работа нощна смяна като охрана на хлебозавод „Х.Димитър”-Сливен и го помолил да дойде до апартамента. Св.Д. отговорил, че ще мине сутринта като свърши работната му смяна. Въззивницата се прибрала в жилището си към 22.30ч., където заварила  съпруга си. Влезли в кухнята и седнали на масата. В стаята при тях бил и малкия им син М.. Въззиваемият започнал да  разпитва съпругата си къде е била досега. Тя отговорила, че била с адвокатката си, наета за бракоразводното дело. Тогава съпругът й  извадил от чантата й двата мобилни телефона и започнал да ги проверява, като установил, че всички архивни данни са изтрити. Намерил номера на адвокатката и се обадил, представяйки се за бащата на М.Г.. Адвокатката отговорила, че не се е срещала с нея. Тогава въззиваемия започнал да крещи на жена си защо го лъже, като ударил на два пъти с ръка по масата. Така и двамата съпрузи, ядосани един на друг, започнали да се карат в присъствието на малкия им син. По-късно през нощта М.Г. останал в апартамента, като двамата съпрузи  легнали в едно легло. Въззиваемият правил опити за сексуален контакт със съпругата си, но тя се разплакала и той я оставил на мира. На следващия ден станали рано и отново продължили да разговарят, като съпругът й я уверявал да се откаже от развода.  Същата сутрин бащата на въззивницата – св.Д. след приключване на смяната му отишъл в апартамента, където ги заварил двамата.

По делото в производството пред първоинстанционния съд са разпитани като свидетели бащата на въззивницата св.Д., майката на въззиваемия св.Г., неговия брат – св.Г., както и малкият син на страните – св.М. Г.. Налице са две групи показания,  съдържащи противоречия помежду си. За да прецени кои от свидетелските показания да кредитира  и съответно да цени при формиране на своето вътрешно убеждение, съдът е длъжен да анализира подробно показанията на всички свидетели, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като ги съпостави и с останалите доказателства по делото.

Настоящият съдебен състав кредитира изцяло показанията на св.Д., тъй като той пресъздава обстановката, която е възприел сутринта при посещението в апартамента на дъщеря си. Същият заявява, че дъщеря му М.Г.  била седнала на дивана, а съпругът й до нея. Изглеждала посърнала и много стресирана. Усетил, че в нея има страх и тя не можела да се отпусне да говори пред баща си. Въззиваемият скочил от дивана и започнал да посочва на свидетеля Д. /негов тъст/ какво е купувал в този апартамент, визирайки различни мебели. Заявил му категорично, че няма да даде развод на дъщеря му и, че няма да я остави на мира, освен това, че не се плашел нито от него, нито от полицията. Свидетелят заявява още, че зет му вечерта на 08.12.2011г. му звъннал от нейния телефон и  казал, че дъщеря му имала любовник, а той я прикрива, както и че ще я следи постоянно и няма да й даде развод.

Съдът не кредитира показанията на св.Г. / майка на въззиваемия/, тъй като тя изцяло пресъздава обстановка, на която не е свидетел, а която  е възприела от разказаното от нейния син. Освен това свидетелката заявява с категоричност, че сина й се прибрал същата вечер на 08.12.2011г., обстоятелство което е опровергано от собственото изявление на въззиваемия Г. в проведеното съдебно заседание на 16.01.2012г., и което не кореспондира с показанията на св.Д., който заварил зет си рано сутринта в апартамента на дъщеря си.

От показанията на св.Д. Г. не може да се изведе какъвто и да било извод, тъй като той признава, че не знае какво се е случило въпросната вечер между страните по настоящия спор.

От извършения обстоен анализ на показанията на сина на страните – св.М. Г., съда достигна до извода, че детето в известна степен премълчава голяма част от видяното и чутото в процесната вечер. На първо място следва да се отбележи, че макар и в присъствие на психолог, свидетелят е разпитан в присъствието на родителите си. В конкретния случай съда намира, че  поведението на непълнолетния свидетел, изразено чрез показанията му е продиктувано от стремеж да запази семейството и родителите си заедно, което е довело и до даването на уклончиви показания, с които  цели да не навреди или изложи който и да е от родителите си. Поради тази причина свидетелят заявил, че през голяма част от времето гледал през прозореца и му се губят от съзнанието много моменти.  Манипулацията, макар и несъзнавана от страна на бащата върху психиката на детето, рефлектирала впоследствие и върху неговите показания, прозира от споделеното от свидетеля, че от 22 години баща му „нито е докосвал майка му, нито я е псувал”. Това са думи, чути от самия баща и възпроизведени чрез показанията на непълнолетния свидетел, тъй като той е едва на 15 години  и няма как да свидетелства за отношенията в брака на своите родители за всичките 22 години съвместен живот. От друга страна манипулацията върху свидетеля проличава и от дадените показания, че баща му вечерта на 08.12.2011г. си е тръгнал от апартамента и не е оставал да преспи там. Както вече се изложи по-горе това обстоятелство се опроверга от обясненията на въззиваемия дадени в съдебно заседание проведено в първоинстанционния съд, така и от показанията на св.Д., който освен, че е заварил сутринта страните заедно в апартамента, заявява, че там са били и двете деца – цит.”Децата се струпаха на вратата, той ги бутна /визирайки въззиваемия Г./ и ми показа какво са купували”. Ето защо, съда кредитира показанията на непълнолетния свидетел, единствено в частта, в която пресъздава обстановката в дома си, развила се вечерта на 08.12.2012г. около масата в кухнята – обстоятелството, че родителите му са си крещяли един на друг, че баща му е ударил няколко пъти по масата, че е взел телефоните на майка му и провел разговор с нейната адвокатка.

Във въззивната фаза на процеса са събрани нововъзникнали писмени доказателства и гласни доказателствени средства за установяване на твърдени от въззивната страна нови факти и обстоятелства.

По делото е приета служебна бележка, издадена на 24.02.2012г. от ОД МВР- РУ”Полиция” –гр.С., от която се установява, че в РУП-Сливен е образувана полицейска преписка с Вх.№11698/2011г. на основание издадената от районен съд –Сливен Заповед за незабавна защита по гражданското дело, предмет на настоящата проверка.

В хода на производството във въззивната съдебна инстанция в качеството на свидетел е разпитан и по-големия син на страните – св.Р.М. Г.. От неговите показания се установява, че на 15.02.2012г. баща му  е използвал и физическа сила спрямо майка му, изразяваща се в хващане за ръцете и „набутването”й против нейната воля в семейния им микробус. Същия ден въззиваемия Г. заедно с двамата си сина били при животните и на връщане в рамките на града, около „Градински мост” забелязали въззивницата Г., която махнала на малкия си син, като посочила с ръка, че отива към зъболекарския кабинет, който почиствала. Въззиваемият шофирал микробуса, а двамата сина били отпред на седалката до него. Като видял съпругата си, той набил спирачки и спрял, казал на малкия си син да излезе от микробуса и да седне на задната седалка, за да се качи майка му. Г. настоявал пред съпругата си да влезе в микробуса и тя се качила. Докато той отиде до шофьорското място, тя отново излязла, като казвала, че не иска да се качи, както и да я остави на мира и да не я търси повече. Тъй като тя отказвала да се качи, съпругът й я хванал за двете ръце и я набутал отново в микробуса. Така въззивницата влизала и излизала два пъти от превозното средство. На същия ден въззиваемия Г. заставил св.Р. Г. да набере майка си от неговия телефон и да му го даде да разговаря с нея. Така постъпил баща му, тъй като майка му не вдигала телефона си, когато съпруга й я набирал от неговите телефони. След като набрал майка си от собствения си телефон и го дал на баща си, свидетеля чул, че баща му нарича майка му „мърша”, „курва”,  и „мръсница”, а също и отправил към съпругата си закана, като й казал, че ще й „отреже главата”. По време на телефонния разговор между двамата съпрузи, въззиваемия Г. бил в апартамента на съпругата си, от който се изнесъл още на 05.12.2011г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Правната квалификация на предявения иск е чл.8 ЗЗДН.

Подаден е от легитимирано лице, визирано в нормата на закона и в законоустановения срок. Към молбата е приложена и декларация от молителката, съгласно чл.9, ал.3 ЗЗДН.

Релевираните в жалбата оплаквания за незаконосъобразно процедиране от страна на СлРС са основателни. Съдът е приел, че не е налице извършен акт на домашно насилие спрямо молителката и настояща въззивница, доколкото било установено по делото, че  ответника – въззиваем не се е заканил със физическа саморазправа, с което да е предизвикал страх у молителката. На следващо място съда приел, че дори и да се приеме, че въззиваемия желаел да осъществи сексуален контакт със съпругата си, той не е сторил това по принудителен начин, поради което поведението му не се квалифицира като психическо или физическо насилие спрямо нея. Освен това първоинстанционния съд е взел предвид и настъпили факти след предявяване на иска, а именно, че след процесната вечер 08.12.2012г. въззиваемият не е притеснявал съпругата си, а само е искал да се съберат и заживеят отново като семейство.

Така формираните правни изводи от районния съд, не могат да бъдат споделени от настоящия съдебен състав.

Защита по ЗЗДН може да търси всеки пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице, е необходимо да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие.

Предмет на изследване в конкретния случай е има ли основание да се приеме, че спрямо молителката М.Г. са били извършени действия от страна на нейния съпруг – въззиваемия М.Г., които биха могли да се окачествят като домашно насилие.

Домашното насилие е форма на злоупотребяващо и заплашващо поведение, което може да включва както физическо, емоционално- психическо насилие, така и заплахи за насилие, физическо нараняване, покушение срещу собствеността или личността на жертвата или редица други унизяващи достойнството актове. Поведението, демонстрирано от ответника- въззиваем, изразяващо се в закани и заплахи срещу личността на съпругата му, че няма да я остави на мира, докато не се откаже от развода им, което поведение съгласно свидетелските показания на св.Д. не е изолиран случай, безспорно се оценява като налагане на психически и емоционален тормоз над молителката по смисъла на чл.2 ЗЗДН. Въпреки, че подобен род третиране над личността нямат физически белези, те са разрушителни за цялостното емоционално и психологическо благосъстояние на личността.

Съпрузите, съгласно законодателството на РБ имат равни права и задължения в брака. Отношенията между тях се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Тези лични отношения обаче не могат да се установяват принудително, нито със санкция от страна на държавата, а още по-малко едностранно от единия съпруг над другия. Това са отношения, основани на взаимни чувства между съпрузите и тяхното изпълнение един към друг не зависи от волята на друго физическо лице, а още по-малко на държавен или съдебен орган.

В конкретния казус сме изправени пред ситуация, в която личните отношения на обич, уважение и разбирателство между двамата съпрузи Градинарови са изчерпани от своето съдържание. Въззивникът обаче, вкопчен в своите лични възприятия за брака, решен, че на всяка цена ще предотврати развода между него и съпругата му / арг.от изявлението му в о.с.з.на 16.01.2012г. „ заявявам, че я обичам и със зъби и нокти ще драпам да си запазя семейството”/ е предприел редица действия срещу нея, които могат да се квалифицират като емоционално и психическо насилие спрямо нейната личност. Нещо повече, „разправията”, на която е станал свидетел непълнолетния  им син М., думите и крясъците разменени в негово присъствие, неизменно рефлектира и върху емоционалното състояние на детето.

Страните не съзнават, че със своето поведение – изострените отношения, които имат един към друг, обусловени най-вече от раздялата между тях, рефлектира директно върху  психологичното състояние на техните деца и най-вече върху ненавършилия пълнолетие техен син.

За наличие на акт на домашно насилие, изразяващо се в психически и емоционален тормоз, извършен на 08.12.2012г. от въззиваемия върху съпругата му може да се съди  от цялостното му поведение, насочено към осъществяване на непрекъснат контрол върху личната свобода на М.Г.. От показанията на св.Д. е видно, че въззиваемия непрекъснато звънял по телефоните да издирва жена си, а от Декларацията, депозирана от пострадалата се установява, че освен заплахи към живота и здравето й, ако не се откаже от развода, са отправяни и заплахи за принудителен секс с нея. Опит за осъществяване на последната заплаха е направил въззиваемия през нощта на 08.12.2012г. срещу 09.12.2012г., под предлог, че е успокоявал съпругата си. Очевидно е, че за да легне с него в едно легло при наличните обстоятелства, когато са в процес на развод и фактически са били разделени и не живеят заедно, молителката е била принудена от него или от страх да не й се случи нещо по-лошо, ако се противопоставя. Поведението на въззиваемия Г. изцяло е насочено към принудително изискване от страна на съпругата си да спазва съпружески задължения според собствените му разбирания. Твърденията, изложени в отговора на въззивната жалба, че няма желание да се вижда със съпругата си не кореспондират обективно с поведението му в тази насока. Напротив в тази насока са и свидетелските показания на по-големия син на страните – Р. Г., които съда кредитира изцяло, тъй като съответстват на останалите събрани по делото доказателства и доказателствени средства, и от които се установява, че на 15.02.2012г. въззиваемия М.Г. насила „набутал” съпругата си в семейния им микробус, въпреки нейната воля и несъгласие. От същите показания се установява, че  въззиваемия е отправил закана против живота и здравето на съпругата си, като й заявил, че „ще й отреже главата”.

Съдът на основание чл.235, ал.3 ГПК е длъжен да вземе предвид фактите и обстоятелствата, настъпили след предявяване на иска, респ.жалбата, които са от значение за спорното право.

Ето защо, съда приема, че действията извършени от въззиваемия Г. вечерта на 08.12.2012г. в жилището на съпругата му, изразяващи се в отправяне на заплахи и закани към личността на последната, ако не се откаже от молбата си за развод, вземането, проверката на съдържащата се информация в мобилните й телефони, които са лична собственост и съдържат лична кореспонденция на индивида, провеждане на разговори без разрешението и желанието на Г., както и тези извършени на 15.02.2012г. след депозиране на въззивната жалба, изразяващи се в заставянето на въззивницата да влезе в микробуса против нейната воля и въпреки изразеното й несъгласие, а също и последващите телефонни обиди и заплахи против личността й са насочени към унижаване на нейното достойнство, насаждане чувство за вина и малоценност, чувство на безизходица и зависимост. От приетата като писмено доказателство служебна бележка, издадена от ОД МВР- РУП-Сливен, както и от показанията на св.Р. Г., в частта, в която споделя, че по време на телефонния разговор между родителите му, проведен на 15.02.2012г. се установява, че въззиваемия М.Г. е нарушил издадената от районния съд Заповед за незабавна защита  /Определение № 4347 от 12.12.2011г. – л.8 от делото/, с която е наложена мярка за защита „забрана да доближава на разстояние от 50 метра жилището, находящо се в гр.С., бул.”Христо Ботев” 27-Б-9, доколкото същия се е намирал в апартамента, както  по време на телефонния разговор, така и вечерта на 08.12.2011г./арг. от обясненията на въззиваемия, твърденията на молителката, както и от показанията на непълнолетния  св.М. Г./.

Съдът намира, че всички тези действия са израз на психическо и емоционално насилие над личността над молителката Г., принудително ограничаване на личната й свобода и лични права, както и опит за сексуално насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН.

С оглед изложените съображения, по отношение на извършителя М.Г., следва да се наложат мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.2  и т.3 ЗЗДН, а именно: да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката М.Г.; отстраняване от съвместно обитаваното жилище,находящо се на адрес: гр.С., бул.”Х.Б.”,бл.*,вх.*, ет.*, ап.* за срок от дванадесет месеца /макар и да са налични данни, че към момента той е напуснал това жилище/; да му се забрани да приближава молителката, жилището й на горепосочения адрес, местоработата й, както и местата й за социални контакти и отдих за срок от 12 месеца, считано от постановяване на решението.

Неоснователни са изложените от въззиваемия съображения в отговора на молбата, че при налагане на мярка за защита забрана за доближаване местоработата на молителката, на практика ще му се забрани да ползва спешна медицинска и болнична помощ, тъй като съпругата му работила в МБАЛ-Сливен. Мерките за защита имат за цел в определен от съда срок да предотвратят непосредствен контакт между извършителя и пострадалото лице, а не защитавайки личните права на един субект да се ограничат тези на друг. Мерките са  временни и се налагат за да санкционират поведението на извършилия конкретен вид насилие спрямо личната сфера на друго лице и да го възпрат за в бъдеще от подобен вид поведение. Забраната за доближаване местоработата на пострадалата не означава, извършителя да не може да се ползва от правото си на здравеопазване, а че при упражняване на това право ще следва да  съобразява поведението си в определен срок, като избягва каквито и да са нежелани от молителката физически и словесни контакти. При определяне продължителността на  срока, за който се налагат мерките, съдът съобрази, обстоятелството, че  страните са в производство на бракоразводен процес. Съдът намира, че така определения срок от дванадесет месеца, за който са наложени мерките за защита ще допринесе бракоразводния процес между страните да протече и приключи безпроблемно, както и че този срок е достатъчен за превенция към евентуални предстоящи насилствени прояви от страна на въззиваемия. 

Съгласно чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН, на извършителя следва да бъде наложена и глоба в размер на 200.00 лева.  Съдът счита, че с оглед  конкретиката на случая минималния размер на глобата ще окаже в достатъчна степен възпиращо действие спрямо въззивника от бъдещи прояви на психичен тормоз.

На основание чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителят се предупреди за последиците от неизпълнението й по чл. 21 ал. 3 от ЗЗДН - задържане от полицейския орган, констатирал нарушението, и уведомяване незабавно органите на прокуратурата.

На основание чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта следва да се връчат на страните и на РУ “Полиция” – гр. Сливен, по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

На основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН във връзка с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът –въззиваем в настоящото производство, следва да заплати държавна такса по делото в размер на 25.00 лева,  държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12.50 лева по сметка на ОС-Сливен, както и разноски на молителката, сторени пред първата  съдебна инстанция / доколкото не се претендират разноски за въззивната фаза на процеса/ в размер на 200 лева,платен адвокатски хонорар.

Водим от изложеното, съдът

                                              

Р     Е     Ш     И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 21 от 16.01.2012г., постановено по гр.д. № 7738/2011г. по описа на СлРС, като вместо него постановява:

ЗАДЪЛЖАВА извършителят М.Р.Г., ЕГН: **********,*** „ 12, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М.  М.Г., ЕГН: ********** *** и съдебен адрес гр.С., ул.”Г.С.Р.” № *, офис №*, чрез пълномощник адв.А.С.-***.

ОТСТРАНЯВА  извършителят М.Р.Г., с горепосочените данни от съвместно обитаваното с молителката жилище, находящо се в гр.С., бул.”Х. Б.”, бл.*, вх.*, ап.*, за срок от дванадесет месеца, считано от постановяване на решението.

ЗАБРАНЯВА на извършителя М.Р.Г., с горните данни, да приближава на разстояние по-близко от 50 метра /петдесет метра/ пострадалото лице М.  М.Г., с горните данни, жилището на М.  М.Г., находящо се   на адрес:***; местоработата й, както и нейните места за социални контакти и отдих за срок от дванадесет месеца, считано от постановяване на решението.

НАЛАГА на извършителя М.Р.Г., с горните данни, за извършеното по отношение на М.  М.Г., с горните данни, домашно насилие, глоба в размер на 200.00 лв. /двеста лева/.

ОСЪЖДА М.Р.Г., с горните данни, да заплати по сметка на Окръжен съд-Сливен сумата 37.50 лв. /тридесет и седем лева и 0,50 ст./, представляваща държавна такса по делото.

ОСЪЖДА М.Р.Г., с горните данни, да плати на М.  М.Г., с горните данни сума в размер на 200,00 лева / двеста лева/, представляваща деловодни разноски.

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита на М.  М.Г., ЕГН: **********, като се предупреди М.Р.Г., ЕГН: ********** за последиците от неизпълнението на заповедта по чл. 21 ал. 3 от ЗЗДН - задържане от полицейския орган, констатирал нарушението и уведомяване незабавно органите на прокуратурата.

ПРЕПИС от решението и от заповедта да се връчат на страните и на РУ “Полиция” – гр. Сливен.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

          ЧЛЕНОВЕ:       

1.

                                                                                              2.