Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 66

 

гр. Сливен, 08.03.2012 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на седми март през две хиляди и дванадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

                                                                                       

при участието на прокурора Росица Славова и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  67  по описа за 2012  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 1039/29.12.2011г. по гр.д. № 5158/2011г. на СлРС, с което е осъдена на основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ прокуратурата на РБългария да заплати на ищеца сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.323 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, по което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане на сумата, като искът до пълния претендиран размер от 10 000 лева е отхвърлен като не основателен и недоказан. Със същото решение прокуратурата е осъдена да заплати на ищеца и направените по делото разноски.

Във въззивната жалба, подадена от представителя на прокуратурата на РБългария, се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. В мотивите си съдът приел, че ищецът е претърпял душевни страдания вследствие на разпространената от прокуратурата информация за воденото срещу него наказателно производство. Този извод обаче бил необоснован, тъй като не било доказано прокуратурата да е оповестявала обстоятелства около воденото производство. Не би следвало да се търси отговорност за публикации в медиите, които нямат за източник сведения, предоставени от прокуратурата. Освен това било установено, че самият ищец бил участвал в радиопредаване където е коментирал обстоятелства, свързани с наказателното производство. Необоснован е извода, че ищецът е бил препятстван да упражнява професията си. Той доброволно бил напуснал местоработата си. Прокуратурата не е искала мярка „отстраняване от длъжност”, поради което не може да носи отговорност за напускането на работата. От значение е, че за същия период от време против ищеца било водено и друго наказателно производство, за което той е получил обезщетение по този ред на закона. Решението на районния съд се базира на показания на свидетели, които са близки на ищеца и може да се предположи тяхната лична заинтересованост от изхода на делото. Съдът неправилно не е приел за основателен довода за наличието на предпоставките по чл.5 от ЗОДОВ за отпадане или намаляване отговорността на държавата. И на последно място се твърди, че присъденото обезщетение е несправедливо завишено дори и да са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за вреди. В случая се касае за леко наказуемо престъпление и не са били прилагани мерки за процесуална принуда.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. Основното възражение в нея е свързано с обстоятелството, че в първоинстанционното производство не е било доказано по безспорен начин наличието на претърпени неимуществени вреди вследствие на воденото наказателно производство. Но именно в производството пред РС са събрани неоспорими доказателства в тази насока. Разпитани са били свидетели, които са били в постоянна връзка с ищеца и са имали непосредствени наблюдения от това как водения срещу него наказателен процес се е отразил върху душевния му мир и здравословното му състояние.  Напълно естествено е тези обстоятелства да се установяват от лицата, които са най-близо до ищеца. Информацията в медиите относно воденото наказателно производство е с източник от прокуратурата. Без значение е в случая, че срещу ищеца били водени две наказателни производства, тъй като държавата следва да носи отговорността за всяко повдигнато незаконно обвинение поотделно. Прокуратурата е била длъжна да прецени всички обстоятелства преди да повдигне обвинение, а тя е направила това и е поддържала обвинението в продължение на четири години. По този начин прокуратурата е инициирала продължителен наказателен процес, като ищеца не го е възпрепятствал и не е затруднявал това наказателно производство. От своя страна това обстоятелство пък е възпрепятствало ищеца да започне работа като счетоводител, попречило му е да се установи трайно на едно работно място. Вярно е че обвинението не е за тежко престъпление, но то в голяма степен засяга частта и достойнството на човека, които не могат да бъдат накърнявани. Поради това се иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. В жалбата и в писмения отговор не са направени нови доказателствени искания. 

 

Не е подадена и насрещна въззивна жалба.

В с.з.  представителят на въззивника поддържа жалбата на основанията, посочени в нея.

В с.з. за въззиваемата страна се явява процесуален представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба и моли да бъде потвърдено решението.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

       Жалбата е неоснователна. Районният съд е изложил подробни и логични мотиви и е приел, че са налице предпоставките на закона за уважаване на претенцията. Безспорно е, че ищецът е бил привлечен като обвиняем да отговаря за престъпление по чл.323 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, била му е взета мярка за неотклонение „Подписка”. Той е имал качеството на обвиняем и подсъдим за период от 4 години и 3 месеца до момента, в който е влязло в сила решението на СлОС, с което е било потвърдена оправдателната присъда. Така с влязъл в сила съдебен акт на практика е било признато за незаконно повдигнатото обвинение. И пред първата инстанция са били наведени възраженията за наличие на предпоставките на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ, но правилно съдът е приел, че ищецът не е допринесъл за да му бъде повдигнато обвинение или пък да бъде водено срещу него наказателно производство, поради което тези възражения, съдържащи се във въззивната жалба се явяват неоснователни.

        Обосновано съдът е приел, че вследствие на обвинението ищецът е търпял неимуществени вреди, изразили се в негативни душевни състояния, затварянето му в себе си, ограничаването му  на контактите с близки и роднини, влошаване на здравословно състояние, изпитвал е тревога и страх и притеснение преди всяко съдебно заседание. Рязко са променили отношенията с близките и познатите, част от тях са научили от медиите за воденото срещу ищеца наказателно производство и това е довело до ограничаване на социалните контакти, което пък е имало отрицателни последици в емоционален, здравословен и психически аспект на личността. По този начин напълно законосъобразно съдът е констатирал наличието на предпоставките за отговорността на държавата. При определянето на размера на дължимото обезщетение съдът се е съобразил с всички обстоятелства, които подробно е установил. Касае се за сравнително продължително наказателно производство и то за леко престъпление, както се сочи и във въззивната жалба, което обаче е довело до значителни душевни страдания, придружени и с физически, вследствие на влошеното здравословно състояние. Без значение в случая е обстоятелството, че срещу ищеца е било водено и друго наказателно производство, тъй като отговорността на държавата е за всяко едно незаконно повдигнато обвинение. Има се предвид конкретното наказателно производство, което е приключило, както е в случая, с отделна оправдателна присъда. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че за репарирането на причинените неимуществени вреди, свързани с ограничаването на контактите на ищеца, затварянето му в себе си, състоянието му на страх и  безпокойство, обществената публичност на воденото наказателно производство, взетата мярка за неотклонение, справедливия паричен еквивалент се явява сумата от 8000 лева. 

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 1039/29.12.2011 г. по гр.д. № 5158/2011г. на Сливенския районен съд,

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: